Решение № 1216 от 15.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1216 гр. Варна, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20253110202373 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ ФИНХЪБ“ ЕАД, чрез изп. Директор К. Б. против НП № 03-2500160/25.04.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна.

С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се твърди, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а самото НП е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че АНО не е изпълнил задълженията си произхождащи от чл.52 ал.4 от ЗАНН, като не е проверил акта с оглед неговата основателност и законосъобразност, както и че не е събрал допълнителни доказателства за извършеното нарушение преди да се произнесе по преписката.На следващо място се твърди, че не е спазена разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като не са посочени датата и мястото където е извършено нарушението,обстоятелствата, при които е извършено както и доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение.Оспорва се и фактическата обстановка приета от АНО за установена, като се твърди, че са изплатени изцяло дължимите трудови възнаграждения и обезщетения на работниците Ралева, Инджов, Димитрова и Фехим. Твърди се, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано не се представлява.

Въззиваемата страна – директора на Д ИТ –Варна, редовно призована, се представлява от юк Надя Тодорова,оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.Претендират разноски.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, 1 обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С акт за установяване на административно нарушение № 03-2500160/28.03.2025 г., съставен от Г. Л. – инспектор в ДИТ - Варна и в присъствието на св. М. М.- главен инспектор в ДИТ Варна е констатирано, че жалбоподателят "ФИНХЪБ" ЕАД, ЕИК 206306842 в качеството си на работодател, не е изпълнил задължително предписание под № 14 от Протокол № ПР2501969/14.02.2025 г. на Дирекция ИТ Варна, дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т.

12 КТ относно изискването:“ работодателят да изплати начисленото във ведомостта за заплати за месец декември 2024 г. парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,правото за който не е погасено по давност на лицето Р.С.А. с ЕГН **********, изпълнявала длъжността „ системен администратор “ във „ФИНХЪБ“ ЕАД с прекратено трудово правоотношение със Заповед № ZPO0000000089/12.12.2024 г., считано от 13.12.2024 г., съгласно чл.224 ал.1 от КТ вр. чл.228 ал.3 от КТ, с краен срок на изпълнение 06.03.2025 г.

Нарушението е констатирано при последваща проверка в ДИТ – Варна, приключила на 10.03.2025 г., в хода на която не са представени доказателства, удостоверяващи изпълнението на даденото предписание.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ, като препис от него е връчен на същата дата на управителя на дружеството-въззивник.

Представляващия дружеството не направил възражения при предявяване на акта.

В срока по чл.44 от ЗАНН не са направени възражения.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 415, ал. 1 КТ, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя "ФИНХЪБ" ЕАД е наложена "имуществена санкция" в размер на 2000, 00 /две хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 415, ал. 1 КТ.

При проведения непосредствен разпит на свидетелите Л. и М. установената в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло по категоричен и безспорен начин.

Показанията на свидетелите са подробни, логични и по еднопосочен начин доказват неизпълненото от въззивника задължително предписание, като в тази връзка същите кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства –десет броя сигнали за нарушения на трудовото законодателство от „ФИНХЪБ“ ЕАД,призовка, идентификационна карта,Протокол за извършена проверка № ПР2501969/14.02.2025 г.ведомост, трудов договор № 36/15.11.2022 г.,Допълнително споразумение от 31.07.2024 г. към трудов договор № 36/15.11.2022 г., Допълнително споразумение от 25.11.2024 г. към трудов договор № 36/15.11.2022 г.,,Заповед № № ZPO0000000089/12.12.2024 г. към трудов договор ТД TD0000000048/15.11.2022 г. на фирма „ФИНХЪБ“ ЕАД, заявление, Протокол за извършена проверка № ПР2509742/28.03.2025 г.,Заповед № З-0864/17.10.2022 г., прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

2

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- директора на Дирекция Инспекция по труда-Варна, въз основа на Заповед № З-0864/17.10.2022 год. на главния секретар на ИА ГИТ,като акта също е съставен от компетентно лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност, а това е довело до обезпечаване правото на защита на търговското дружество. В тази връзка, неоснователно е оплакването за неспазване на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, тъй като с издаването на НП се презумира, че наказващият орган е отхвърлил евентуалните доводи срещу съставения акт, като наред с това в съдебната фаза на процеса съдът е длъжен да даде отговор на всички възражения в жалбата.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Имуществената отговорност на въззивника "ФИНХЪБ" ЕАД, ЕИК 206306842 е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 415, ал. 1 КТ, за което му е наложена "имуществена санкция" в размер на 2000, 00 / две хиляди/ лева.

По делото се установява по категоричен и безспорен начин, че жалбоподателят "ФИНХЪБ" ЕАД, ЕИК 206306842 , в качеството си на работодател, не е изпълнил задължително предписание под № 7 от Протокол № ПР2501969/14.02.2025 г. на Дирекция ИТ Варна, дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ относно изискването:“ работодателят да изплати начисленото във ведомостта за заплати за месец декември 2024 г. парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск,правото за който не е погасено по давност на лицето Р.С.А. с ЕГН **********, изпълнявала длъжността „ системен администратор “ във „ФИНХЪБ“ ЕАД с прекратено трудово правоотношение със Заповед № ZPO0000000089/12.12.2024 г., считано от 13.12.2024 г., съгласно чл.224 ал.1 от КТ вр. чл.228 ал.3 от КТ, с краен срок на изпълнение 06.03.2025 г.

3

Срокът за изпълнение на предписанието, което не е обжалвано, е изтекъл на 06.03.2024 г., като нарушението е извършено на 07.03.2024 г. в предприятието, находящо се в гр.Варна,Западна промишлена зона, ул.“Уста Кольо Фичето“ № 16.

Административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 1 КТ, която предвижда отговорност при неизпълнение на задължителните предписания на контролните органи за спазване на трудовото законодателство. Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, като формата на изпълнителното деяние - действие или бездействие зависи от съдържанието на предписанието. В случая се касае за бездействие, тъй като неизпълненото задължително предписание се състои в задължение за изплащане на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск.

Адресат на предписанието по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е дружеството-жалбоподател в качеството му на работодател.

Законодателят е предоставил възможността на контролните органи от ИА ГИТ и нейните структурни подразделения да дават задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство /арг. от чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ/. Всяко предписание следва да съдържа описание на конкретно допуснатото и констатирано нарушение, като съгласно чл. 405 КТ същото подлежи на обжалване по реда на АПК. В тази връзка няма спор, че процесното задължително предписание е дадено в рамките на правомощията на контролните органи от ДИТ - Варна, поради което при проведения инцидентен контрол за законосъобразност съдът не констатира липсата на компетентност и форма, предпоставящи неговата нищожност,имайки предвид и, че жалбоподателят в действителност не е оспорил посочения акт по административен и/или съдебен ред. В предписанието е очертано с изискуемата се от закона конкретика извършеното нарушение и е даден срок за отстраняването му, след изтичането на който е констатирано неговото неизпълнение, с което са налице условията за ангажиране отговорността на въззивника.

В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.

По отношение на наложената "имуществена санкция" в размер на 2000, 00 / две хиляди/ лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ е определена в границата от 1 500 до 10 000 лева. Наложеният размер на имуществената санкция е към минималния, предвиден за нарушението, размер и е съответен на тежестта на нарушението. Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете, че дружеството не е изпълнило предписания за изплащане на трудово възнаграждение и обезщетения на множество други служители.

Санкцията е индивидуализирана правилно – изминал е период от няколко месеца, в рамките на който не е удостоверено изплащането на парично обезщетение за ползван платен годишен 4 отпуск на служителя, което от своя страна изключва приложението на привилигирования състав на член 415в от КТ.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе и по извършените от страните разноски, имайки предвид изричното искане в очертаната насока. Съобразявайки степента на фактическа и правна сложност на делото, обема на доказателствения материал, релевираните възражения в жалбата, наложили обсъждането им, както и осъщественото процесуално представителство на наказващия орган, съдът намира, че на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН дружеството-въззивник следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на правната помощ/.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2 т.5 от ЗАНН, РС Варна, 45-и състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 03-2500160/25.04.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на „ ФИНХЪБ“ ЕАД, ЕИК 206306842,със седалище и адрес на управление гр.Варна, Западна промишлена зона, ул.“Уста Кольо Фичето“ № 16,представлявано от изп. директор К. Д. Б., с което е наложена имуществена санкция в размер на 2000, 00 лева за нарушение на член 415, ал. 1 от КТ.