Решение № 242 от 11.06.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 522/2025
- Вид
- Решение № 242
- Подписан
- 11.06.2026
- Състав
- Галя Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 ал.3 и ал.4 · Закон за адвокатурата
- чл.36 ал.3 и ал.4 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.40 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.40 ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.429 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл.493 · Кодекс за застраховането
- чл. 493 ал.1 т.5 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 242 гр. Пловдив, 11.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галя Костадинова при участието на секретаря Боряна Козова като разгледа докладваното от Галя Костадинова Търговско дело № 20255300900522 по описа за 2025 година
Предявени са искове по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 432 КЗ и чл.86 ЗЗД във вр. с чл.429 ал.3 КЗ и чл.493 КЗ.
Я. О. Г. ЕГН ********** от ******, съдебен адрес ***********, чрез адв. Р. М., иска осъждане на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Г.М.Димитров“ № 1, чрез адв. И. Ц., да плати сумата от 30 700 евро с равностойност от 60 043,98 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и 419,26 евро с равностойност от 820лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, от ПТП, настъпило на 28.08.2024г., около 02.30 часа, в гр. А., на ***, причинено от А. Ф. Т. при управление на лек автомобил марка и модел „Опел Астра“ с рег. № ******, застраховано при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица BG/30/124002504214, ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главниците от 04.11.2024г. до изплащане на сумите.
Твърди, че на 28.08.2024г., около 02.30 часа, в гр. А., на ***, А. Ф. Т. управлява лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ****** на заден ход, при което блъска намиращият се зад автомобила ищец. Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 51 от 28.08.2024г., издаден е АУАН № 1
1367961 от 28.08.2024г. и въз основа на него – НП № 24 – 0239 – 001072 от 17.09.2025г., влязло в сила, с което на Т. е наложено административно наказание за това, че при управление на МПС, предприемайки маневра движение на заден ход, не се убеждава, че пътят зад превозното средство е свободен, и удря пешеходеца, намиращ се зад автомобила – Я. О. Г., което е нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДвП.
След злополуката ищецът постъпва в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД на 28.08.2024г., където е установено счупване на ляв крак в горния край на тибията /голям пищял/, извършена е операция под упойка с открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, тибия и фибула, проведено е и медикаментозно лечение. Изписан е на 04.09.2024г. с поставена гипсова имобилизация с указания да се носи 35 дена, да се правят превръзки през 3 - 4 дена, сваляне на шев на 14 – я ден след операцията, да се провежда ЛФК.
Ищецът е платил 1640лв. за заключваща проксимална плака за тибия и заключващи винтове, самонарезни, от които ответникът е възстановил 820 лв.
На 18.09.2024г. са свалени конците при ортопед – травматолог, направена е стерилна превръзка, констатирано е добро състояние на оперативната рана. На 17.10.2024г., при следващ преглед, са дадени указания да не се стъпва на оперирания крак 45 дена, както и наличие на болезнени и ограничени движения в ляво коляно, оток, ходене с патерици, без да стъпва /на травмирания крак/, добро положение на инпланта.
Твърди, че инцидентът е бил внезапен, неочакван, причинил му е много болки и страдания. Увреждането на левия крак е било особено болезнено, болките са се засилвали при раздвижване и местене на крака. Бил е принуден да лежи дълго време на легло, да използва патерици, което много го ограничило. Имал е оплаквания от задъхване и бърза уморимост. Наложило се е да разчита на помощта и грижите на своите близки за хранене, къпане, обличане, придвижване по стълбите и други ежедневни дейности, което го карало да се чувства неудобно, притеснен, натрупало голямо емоционално напрежение. Чувствал омаляване, изтръпване и мравучене в пострадалия крак, неприятен сърбеж от гипса. Имал и болки и дразнения от охлузванията по тялото си.
В резултат настъпило влошаване на ежедневието и обичайния му начин на Живот.
2
Ищецът страдал от безпокойство и тревожност, постоянно мислел за случая, станал емоционално лабилен и напрегнат, често сменял настроението си, лесно се разстройвал, страхува се от автомобили, неспокоен и притеснен е на улицата. Изолирал се в дома си, избягва да излиза, често сънува кошмари, будил се уплашен и стреснат, намалял апетита му. Притеснявал се, че кракът няма да се възстанови, за това изпадал в мрачни мисли, бил мълчалив, затворил се, нямал желание да се среща с други хора, срамувал се от състоянието си.
Процесният автомобил е застрахован при ответника по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, пред който на 04.11.2024г. отправил претенция с вх. № 5835 за изплащане на обезщетение, по която ответникът образувал препис № 008750/2024 – 01 и 02. Изискал документи и банкова сметка, каквито ищецът представил с молба от 12.11.2024, от 18.12.2024г. и от 24.01.2025г. Въпреки това ответникът не определил и не изплатил обезщетение.
Допълнително признава, че е получил плащане на 10 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 820лв. обезщетение за имуществени вреди, които счита за недостатъчни за репариране на изживените болки и страдания, поради което поддържа претенциите за разликата.
Извършеното плащане цени като признание на основанието на исковете – настъпване на деликт, като спорът е концентриран върху вредите и дължимото за тях обезщетение.
Не признава възраженията за съпричиняване на деликта и на вредоносния резултат от пострадалото лице. Не признава възраженията относно механизма на настъпване на увреждания при ищеца.
Поддържа размера на исковете, както и изпадане на ответника в забава от датата на извънсъдебната претенция.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът не признава исковете. Признава, че към 28.08.2024г. с него.
Признава, че в рекламационното производство е платил на ищеца 10 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 820лв. обезщетение за имуществени вреди.
3
Не признава въведения механизъм на ПТП. Не признава противоправно поведение на водача на МПС, евентуално негова изключителна вина за настъпване на инцидента.
Възразява, че размерът на претенцията е необосновано и прекомерно завишен, не отговаря на законовите изисквания за справедливост при репариране на причинени вреди, а приложената медицинска документация не подкрепя нито вида вреди, нито техния размер. Според епикризата ищецът постъпва в болничното заведение ден след инцидента и по този начин сам е влошил здравословното си състояние и задълбочаване на телесните увреждания от удара. Липсва връзка между твърдените увреждания и лечението, за което да са извършени претендираните разходи.
Не признава изпадане в забава от 04.11.2024г., защото има правна възможност да разгледа молбата в тримесечен срок, в който да се произнесе, след което би настъпила забава.
Възразява, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат, защото непосредствено преди произшествието е бил на необозначено за това място, не се е убедил в липсата на други участници в движението, не е взел мерки за безопасността си. Ищецът не е забелязан от водача на автомобила, защото е застанал непосредствено до работещ автомобил, облечен с тъмни дрехи в тъмната част на денонощието. Чул е приближаващото МПС, но сам се е поставил в ситуация да бъде увреден като е попаднал в т.нар. „мъртва точка“ за водача на автомобила. Ищецът е възприел по шума приближаването на леката кола от включените агрегати и светлини, но не се е отместил на достатъчно безопасно разстояние от него и така се поставя в ситуация да бъде увреден. По време на произшествието ищецът е бил след употреба на алкохол, в резултат на което е възможно да се е поставил в опасност да бъде наранен.
Посоченото поведение на ищеца се намира в пряка причинно – следствена връзка с настъпване на ПТП и вредоносните последици от него, поради което иска редуциране на евентуално определено обезщетение.
Твърди, че телесното увреждане на ищеца не е причинено от директен удар от автомобила, респективно от индиректен, а от падане на ищеца на земята като уврежданията са причинени от тежестта на тялото или т.нар.
„собствен ръст“ и досега с пътя. За това има съпричинява от поведението на пострадалия, проявил небрежност.
4
Ангажира доказателства.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид въведените доводи и възражения, приема за установено следното:
Въз основа на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2024 – 1024 – 52328 от 28.08.2024г. на ОД на МВР Пловдив, РУ – Асеновград, план – схема на възникнало ПТП с пострадали лица, влязло в сила Наказателно постановление № 24 – 0239 – 001072 от 17.09.2024г. на ОД на МВР Пловдив, РУ – Асеновград и показанията на св. А. Ф. Т., е изслушано заключението по САвТЕ на в.л. С. Г., дадено обективно, задълбочено, компетентно и безпристрастно, неоспорено, което съдът кредитира. На тяхна база съдът приема за доказано, че на 28.08.2024г., през нощта, около 02.30 часа, св. А. Т.
/твърдящ, че е син на ищеца/ управлява лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******. Пасажер в автомобила е Я. О. Г., който слиза в махалата, в която свидетелят и ищеца живеят в гр. А., в района на ***, след което св. Т. предприема с управлявания от него лек автомобил маневра по обръщане с движение на заден ход с цел излизане от района надолу, защото улицата е без изход, но не предупреждава за това ищеца, нито установява чрез оглед местонахождението му, като същевременно усилва музиката в автомобила и провежда разговор по телефона с приятели.
Теренът е неравен, с наклон при спускане на пътя, който е с настилка от земна маса, премесена с чакъл, която е суха. Липсват очертания или граници за ширина на улиците, както и улична маркировка и пътни знаци за организация на движението. Няма изградени пешеходни зони – тротоари или алея за придвижване на пешеходци. Липсват светлинни тела за улично осветление. Не са въведени индивидуални номера за жилищните сгради като множеството от тях са в района на ***. Пътният участък е локален, вътрешноквартален път без изход, и е с надлъжен наклон по посоката на движение на лек автомобил „Опел Корса“ при спускане от около 13 %, съответстващо на наклон от 7.4 градуса.
Лекият автомобил, управляван от св. Т., се движи на заден ход от югозапад към североизток по неравния пътен участък, през тъмната част от денонощието, при липса на улично осветление. Възприемането на пространството зад автомобила е обусловено само от светлините за заден ход.
В този момент ищецът се намира зад автомобила, разположен странично 5 спрямо задната част на автомобила. При движението на автомобила на заден ход се осъществява контакт между задната лява част на автомобила и предно – външна част на лява подбедрица на ищеца, реализира се директно въздействие с ограничена контактна повърхност, характерна за т.нар. „удар от броня“, в резултат на което ищецът загубва равновесие и пада на пътната настилка.
Контактът между пешеходеца и автомобила е краткотраен, не настъпва прегазване от автомобилни колела, съгласно приложената медицинска документация и изслушаната СМЕ на в.л. М.. Установената от тях открита, разместена фрактура на проксималната част на голямопищялната кост, е съвместима с механизма на въздействие чрез директен контакт между задна лява част на автомобила и предна – външна част на лява подбедрица.
В.л. Г. установява, че автомобилът се движи със скорост от около 20 км/ч, при което пълният спирачен път е около 12.4 м.
Осветена зона зад автомобила от светлините на същия /стоповете/ е от около 6 метра. Това разстояние се изминава от лекия автомобил при скорост от около 20 км/ч за 1 секунда. Вещото лице изчислява, че максималната, технически съобразена скорост на движение на лекия автомобил с дължината на видимата зона от осветеността на задните светлини на лекия автомобил, е 10.9 км/ч.
Заключението на вещото лице е, че при скоростта от 20 км/ч лекият автомобил не може да спре в рамките на видимото за водача пространство от 6 метра. Пълният спирачен път от 12.4 м значително превишава дължината на осветената зона зад автомобила от около 6 метра.
От техническа гледна точка, ПТП настъпва поради неосъществено от водача на лекия автомобил наблюдение на пътното пространство зад автомобила при движение на заден ход, при което процесите по възприемане, разпознаване и реакция спрямо възникналата опасност не са реализирани.