Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 939 от 20.08.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2114/2024
Вид
Решение № 939
Подписан
20.08.2024
В сила
20.08.2024
Състав
Елизабет Петрова, Катерина Рачева, Михаил Малчев

Цитирани разпоредби

  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 458 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 458, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 463, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 191, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 191, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 136 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 939 гр. София, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно частно гражданско дело № 20241000502114 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. във връзка с чл. 463, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ТД на НАП София срещу Решение № 186 от 23.05.2024г. на ОС София, III въззивен граждански състав по в.гр.д. № 187/2024, с което е отхвърлена жалбата на присъединения по право взискател Национална агенция за приходите срещу разпределението от 13.06.2023 г. по изп. д. № 20189270401041 г. на ЧСИ С. Л., предявено на страните на 16.06.2023 г.

Жалбоподателят твърди, че ЧСИ е следвало да изиска удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки по чл. 191, ал. 3 ДОПК, а той не е го е сторил.

ЧСИ Л. е действал противоправно, като не е изпратил съобщение по реда на чл. 191, ал. 3 ДОПК и по този начин не се е съобразил с общата привилегия на държавата.

На жалбата са постъпили отговори от първоначалния взискател „Ей Ес Джи секюрити“ ООД чрез прокуриста З. Ц. и от присъединения кредитор Х. П. Й. - К.

Софийският апелативен съд приема следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна – присъединен кредитор, против допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по изложените по-долу съображения:

Съгласно чл. 460 ГПК ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, какъвто е и настоящият случай, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му – на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК. Редът за удовлетворяване на 1 вземанията се определя следва реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им – от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред /ал. 3 на чл. 136 ЗЗД/.

Държавата се смята винаги за присъединен взискател на основание чл. 458 ГПК.

Както чл. 458 ГПК, така и чл. 191, ал. 3 ДОПК предвиждат, че присъединяването е за тези публични вземания, които са били съобщени на съдебния изпълнител до извършване на разпределението, за която цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до НАП за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Посочените разпоредби не предвиждат в какъв документ НАП следва да удостовери тези вземания, но такава конкретизация се съдържа в чл. 191, ал. 4 ДОПК – в удостоверение, което съдържа информация за размера на публичните задължения на длъжника, за наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото, срещу което е започнато принудително изпълнение.

Както изрично е посочено в решение № 269 от

19.11.2018 г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, по гр.д.№ 2996/ 2018 г. разпоредбата на чл.191 ал.3 ДОПК постановява, че когато срещу имуществото на длъжника са започнали изпълнителни действия по реда на ГПК, държавата се смята за присъединен взискател за дължимите от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. Нормата също така задължава съдебния изпълнител да изпраща съобщение на Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Законът е ясен и изисква от съдебния изпълнител двукратна активност: той е длъжен да съобщи на НАП за започналото пред него производство незабавно след образуването му и след това – при всяко разпределение. Логическото тълкуване на нормата налага извод, че за да може държавата да упражни правата си на присъединен взискател, уведомлението за разпределението следва да бъде направено още преди извършването му от съдебния изпълнител (в този смисъл е установената съдебна практика – срв. напр. решение по гр.д.№ 2688/ 2018 г., ІV г.о.).

Уведомяването на НАП едва след извършване на разпределението не би имало друг смисъл, освен обжалване пред съд, но тогава жалбата всякога би била основателна, а законът не може да се разбира като създаващ предпоставки за извършване на незаконосъобразно разпределение.

В случая ЧСИ е уведомил държавата при започване на изпълнението, когато е получил удостоверение за задълженията на длъжника, както и един месец преди предявяване на разпределението – със съобщение, изпратено на 12.05.2023 г., получено от НАП на 16.05.2023 г.

Съгласно чл. 191, ал. 3 (когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на Гражданския процесуален кодекс, държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение на Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.

Според ал. 4 най-късно в 14-дневен срок от получаване на съобщението по ал. 3 Националната агенция за приходите издава удостоверение, което съдържа информация за размера на публичните задължения на длъжника, за наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото, срещу което е започнато принудително изпълнение. А според ал. 5 съдебният изпълнител няма право да продължи производството преди получаване на удостоверението по ал. 4. Независимо от това, дали е получено удостоверението след изтичането на 30 дни от изпращане на съобщението по ал. 3, съдебният изпълнител може да продължи производството.

В рамките на един месец – до 16.06.2023 г., когато е предявено разпределението, НАП не е изпратила на ЧСИ удостоверение, което съдържа информация за размера на публичните задължения на длъжника. Ето защо и съобразно чл. 191, ал. 5, изречение второ от ДОПК ЧСИ е продължил производството без получаване на ново удостоверение, като е 2 включил държавата в разпределението за съобщените при започване на изпълнението.

Държавата се счита присъединен взискател за вземанията, чийто размер е съобщен на съдебния изпълнител – чл. 458, ал. 1 ГПК и чл. 191, ал. 4 ДОПК и който размер е задължителен за него. ЧСИ обаче няма как да включи държавата за вземания, за които няма издадено удостоверение. Такова удостоверение не е представено дори и след предявяване на разпределението.

По посочените съображения обжалваното решение, с което жалбата на НАП е оставена без уважение, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 186 от 23.05.2024г. на ОС София, III въззивен граждански състав по в.гр.д. № 187/2024 г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3