Решение № 2764 от 08.07.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2764 гр. Варна, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110110224 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С.

В. К., ЕГН **********, подадена чрез процесуален представител адв. Г. К. от Варненска адвокатска колегия, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за приемане за установено по отношение на ответника „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя р. о. ****, че ищцата е собственик на основание придобивна давност – недобросъвестно владение по чл. 79, ал. 1 ЗС, осъществено в периода м. септември 2008 г. – м. септември 2018 г., на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ****, обл. Варна, с площ от 7 179 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, при съседи: ПИ ****, ****, ****, ****, **** и ****.

В исковата молба, уточнена с молба от 29.08.2025 г., се излагат твърдения, че ответното дружество е вписано в публичните регистри като собственик на процесния поземлен имот, но въпреки формалното си качество на титуляр на правото на собственост от дълги години проявява пълна незаинтересованост към него, като не го е стопанисвало, поддържало или обработвало. Предвид изоставянето му от страна на формалния собственик, в есента на 2008 г. ищцата установила владение върху имота с ясното намерение да го придобие за себе си. От момента на установяване на владението до изтичане на десетгодишния давностен срок през м. септември 2018 г. тя упражнявала фактическата власт върху имота непрекъснато, без същата да е прекъсвала за период, по-дълъг от шест месеца. Владението било осъществявано открито, без фактическата власт да се прикрива от когото и да е, като никое лице, и по-специално нито един представител на ответното 1 дружество, не е оспорвало владението, не е предявявало претенции към имота, не е влизало в него и не е извършвало действия, манифестиращи собственически права. Ищцата сочи, че е действала с ясно съзнание и намерение да владее имота за себе си като свой собствен, инвестирала е лични средства и труд в поддръжката му и се е ползвала от плодовете му в качеството на собственик. С изтичането на законоустановения десетгодишен давностен срок счита, че е придобила правото на собственост по силата на чл. 79, ал. 1 ЗС, а доколкото в публичните регистри като собственик продължава да е вписан ответникът, обосновава правния си интерес от установяване на придобитото право със сила на пресъдено нещо.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, на което книжата са редовно връчени по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, не е депозирало отговор на исковата молба, не изпраща процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание и не изразява становище по предявения иск.

В пледоарията си по същество процесуалният представител на ищцата поддържа исковата претенция, като заявява становище, че събраните доказателства я установяват в пълнота и че са налице предпоставките за постановяване дори на неприсъствено решение. Изрично заявява, че разноски не се претендират.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приетата като писмено доказателство скица на поземлен имот № 153028627/15.11.2025 г. се установяват индивидуализиращите характеристики на процесния поземлен имот с идентификатор *** по КККР на ****, обл.

Варна – неговото местонахождение, площ от 7 179 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, и начин на трайно ползване: лозе, като в кадастралния регистър на недвижимите имоти ответното дружество е записано като негов собственик.

От ангажираните чрез разпит на свидетеля ж. ж. ж. гласни доказателствени средства се установява, че той се познава с ищцата от работата си в „****“ ООД, където се разглобявали автомобили, като впоследствие останал да живее в с. Близнаци и отглеждал прасета. Попитал ищцата на кого е процесният имот, защото животните му започнали да влизат в него, а тя отговорила, че е неин. Помолил я да му го предостави, за да сее царевица за животните, които гледал, което станало през 2003 г., като от този момент нататък се договарял единствено с нея. Свидетелят сочи, че сеел царевица в имота, който се намирал на пътя Варна – Бургас, срещу стопанския двор, като не знае имената на улиците. Заявява, че последни наблюдения върху имота има от 2018 г., когато минавайки оттам видял, че е изчистен, а впоследствие ищцата и съпругът , с когото били много близки, му споделили, че ходили да го чистят. Първоначално посочва, че не се сеща как е запомнил годината, но това било преди осем-десет години, а впоследствие я свързва с развода с бившата си съпруга, която живеела в с. Старо Оряхово, поради което редовно минавал оттам. Излага, че доколкото знае, ищцата 2 стопанисва имота, но е бил в чужбина и не може да каже дали някой го стопанисва в момента, като не знае и какво има засято в него понастоящем.

Свидетелят споделя още, че ищцата била секретарка на германеца – собственик на дружеството, който според него починал около 2000 г., както и че по негово мнение дружеството вече не осъществява дейност.

След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от правна страна:

Предявеният положителен установителен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, като неговата основателност е предпоставена от установяване от страна на ищцата в условията на пълно и главно доказване, че в периода м. септември 2008 г. – м. септември 2018 г. е осъществявала давностно владение върху процесния поземлен имот – явно, трайно, непрекъснато и необезпокоявано, с намерение да го свои, без да е налице признание на чуждото право на собственост.

Владението по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. То се характеризира с два основни признака – обективен, изразяващ се в осъществяването на трайна фактическа власт върху вещта, и субективен, състоящ се в намерението тя да се държи като собствена. За да породи придобивния ефект на чл. 79, ал. 1 ЗС, фактическата власт следва да бъде упражнявана постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено в продължение на целия десетгодишен период. Постоянството предполага трайно фактическо господство, което не се упражнява епизодично или инцидентно, а по начин, разкриващ намерението на владелеца да държи вещта винаги за себе си и да се противопостави на всеки опит тя да бъде завладяна от другиго. Явността изисква фактическата власт да се осъществява по начин, който я прави разпознаваема за собственика и за третите лица, така че първият да има обективната възможност да се противопостави, а несъмнеността – действията на владелеца да не оставят съмнение относно това кой и с какво намерение упражнява фактическото господство върху имота.

Непрекъснатостта на владението, съобразно правилото на чл. 81 ЗС, се изгубва с прекъсването му за повече от шест месеца, като установяването на всеки от посочените признаци през целия релевантен период е в доказателствената тежест на позоваващия се на придобивната давност.

В настоящото производство единственото доказателствено средство, ангажирано за установяване на твърдяното давностно владение, са показанията на свидетеля ж. ж., които съдът не кредитира като достоверни.

Непосредствените възприятия на свидетеля относно процесния имот са изключително оскъдни и неопределени, доколкото той не можа да посочи дори имената на улиците, на които се намира имотът, описвайки местоположението му единствено общо чрез близостта до пътя Варна – Бургас. В хода на разпита свидетелят демонстрира съществени колебания както относно конкретните действия, извършвани от ищцата спрямо имота, така и относно периода, в който това се е случвало, като хр.ологичните му 3 ориентири останаха изцяло условни – първоначално заяви, че не се сеща как е запомнил 2018 г., а това било „преди осем-десет години“, след което обвърза годината с развода с бившата си съпруга. Показателно за недостоверността на изложеното е и заявеното от него обстоятелство, че собственикът на ответното дружество – германец, чиято секретарка била ищцата – починал около 2000 г.

Това твърдение се намира в пряко противоречие с общодостъпната информация по партидата на дружеството в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съобразно която съдружници в него са две физически лица – р. о. **** и ф. д. ****, а вписването им в това качество е извършено през 2008 г., тоест цели осем години след момента, в който според свидетеля дружеството е останало без собственик на капитала си. Наред с това съществена част от изложеното от свидетеля не почива на негови лични възприятия, а възпроизвежда споделеното му от самата ищца и от нейния съпруг – както относно принадлежността на имота, така и относно твърдяното му почистване – поради което има характер на производни доказателствени средства, чиято достоверност не може да бъде удостоверена надлежно с оглед липсата на други доказателства за същите твърдения.

Цялостното поднасяне на показанията пред съдебния състав – несигурно, вътрешно противоречиво и последователно коригирано в хода на разпита – формира у съда твърдото убеждение в тяхната недостоверност, поради което същите не могат да бъдат поставени в основата на фактическите изводи по делото. Именно поради това на ищцовата страна беше предоставена възможност да ангажира допълнителни доказателства за подлежащите на установяване факти, което нейният процесуален представител изрично отказа, заявявайки, че няма други доказателствени искания.

Дори за пълнота на изложението да се приеме, че показанията следва да бъдат кредитирани, от тях по никакъв начин не се установява явно, трайно и несъмнено упражняване на фактическа власт върху имота от страна на ищцата с намерение той да бъде своен в заявения от нея период. На първо място, свидетелят сочи, че още през 2003 г. – цели пет години преди твърдяното установяване на владението в есента на 2008 г. – ищцата му предоставила имота, за да сее в него царевица за отглежданите от него животни. Това изложение влиза в непреодолимо противоречие със заявената в исковата молба фактическа обстановка, съобразно която фактическата власт е установена едва през 2008 г. вследствие изоставянето на имота от неговия собственик. Единственото пряко възприятие на свидетеля, относимо към последния, датира от 2018 г., когато минавайки покрай имота, той го видял изчистен, като за самото почистване знае единствено от преразказ на ищцата и съпруга . Едно епизодично почистване на имот обаче не притежава характеристиките на явна и несъмнена фактическа власт, годна да направи владелеца собственик, доколкото откъслечните и инцидентни действия по своето естество не могат да манифестират пред собственика и пред третите лица трайно фактическо господство, упражнявано с намерение за своене, нито да предоставят на неупражняващия правата си титуляр обективната възможност да им се противопостави.

Не се установява и непрекъснатост на твърдяното владение. Между 4

2003 г., когато свидетелят сеел царевица в имота, и 2018 г., когато същият бил почистен, липсват каквито и да било данни за осъществявана фактическа власт, а последните впечатления на свидетеля датират именно от 2018 г., след което той е пребивавал в чужбина и не може да свидетелства за състоянието на имота.

Не са установени и субективните елементи на владението.

Презумпцията на чл. 69 ЗС освобождава владелеца от тежестта да доказва намерението си за своене, но нейното приложение предпоставя установен по несъмнен начин обективен признак – трайно упражнявана фактическа власт, каквато в случая не се доказа. Извън възпроизведеното от свидетеля изявление на самата ищца, че имотът бил неин, по делото липсват достатъчно подробни и конкретни данни, от които да се изведе, че тя е държала имота като свой – не се установяват действия, обективиращи спрямо собственика и третите лица намерение за своене, като инвестираните средства и труд в поддръжката на имота и ползването на плодовете му, за които се твърди в исковата молба, останаха изцяло недоказани.