Определение № 5965 от 19.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5965 гр. София, 19.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Маргарита Георгиева Касационно гражданско дело № 20258002103333 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Ц. С. срещу въззивно решение № 1696/20.03.2025 г. по възз. гр. д. № 5465/2024 г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение № 20115149/ 05.02.2024 г. по гр. д. № 62681/2020 г. на Софийския районен съд, е отхвърлена претенцията на жалбоподателя по чл. 59, ал. 9 СК за изменение на предходно постановените (по споразумение по чл. 127, ал. 1 СК, утвърдено с решение № 157832/23.07.2020 г. по гр. д.

№ 61670/2019 г. на СРС) мерки за родителските права спрямо детето К. С. С., като упражняването на родителските права се предостави на касатора и се определи местоживеене на детето при него. С обжалваното решение е прието, че майката М. Р. Р. следва да продължи да упражнява родителските права по отношение на детето и то да живее при нея, а на бащата е определен по-разширен режим на лични отношения с детето К..

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си касаторът сочи, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) счита ли се за служебно известен факт влязла в сила присъда в същия съд (СГС) между същите страни, касаещ предмета на делото и съществува ли задължение за съда служебно да събира доказателства относно обстоятелства, имащи отношение при решаването на спора, съблюдавайки най-добрия интерес на детето;

1 следва ли съдът служебно да направи проверка за влязла в сила присъда с оглед решаване на спора, съобразявайки най-добрия интерес на детето; 2) длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните и да изложи мотиви по тях; 3) длъжен ли е съдът да направи анализ и оценка на всички обстоятелства, съобразявайки критериите по чл. 59, ал. 4 СК, без да отдава решаващо значение на който и да е от тях; когато детето е момиче и е на ниска възраст, родителските права винаги ли следва да се предоставят на майката; 4) длъжен ли е съдът по чл. 59, ал. 9 СК да определи релевантния период за преценката дали са изменени обстоятелствата и как се извършва адекватна преценка дали исканата промяна обслужва най-добрия на детето; 5) длъжен ли е съдът да вземе предвид извънсъдебното признание на факти, направени от страната с оглед на всички останали доказателства и обстоятелства по делото; 6) длъжен ли е съдът да посочи откъде следва да бъде взимано и връщано детето за осъществяване режима на лични отношения; следва ли съдът да определи ясно режима на лични отношения с неотглеждащия родител с оглед избягване на възможни конфликти при осъществяването му; 7) длъжен ли е съдът да съобрази режима на лични отношения с разстоянието между местоживеенето на детето и неотглеждащия родител, постановявайки режим 2 пъти по 15 дни през лятото, а не такъв от общо 30 дни през лятото, с оглед най-добрия интерес на детето. Сочи се практика на ВС и на ВКС, на която според касатора въззивното решение противоречи. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Ответната страна по жалбата - М. Р. Р., чрез адв.Е. А., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:

Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 59, ал. 9, вр. чл. 127, ал. 1 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на един от родителите, по искане на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно може да измени постановените по-рано мерки относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му и да определи нови. Изменение може да бъде постановено и по отношение на мерките, определени с одобрено от съда споразумение между родителите. Изменението по чл. 59, ал. 9 СК се обуславя от установена и доказана в производството промяна на обстоятелствата, при които са определени предходните мерки. Обсъждайки поотделно и в съвкупност всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, обясненията на страните, представените социални доклади и заключенията на назначените комплексни психологични и психиатрични експертизи, въззивният съд е счел, че с оглед конкретно установените обстоятелства, в най-добрия интерес на малолетната К. (род. 21.08.2018 г.) е родителските права да продължат да бъдат упражнявани от майката. Посочено е, че и двамата родители имат добър родителски капацитет и притежават необходимите качества и възможности да се грижат и възпитават детето. Отчетено е, че до настоящия момент непосредствените грижи за К. са полагани само от майката, която е и основната фигура на привързаност за малолетната. След влизане в сила на решението по гр. д. № 61670/2019 г. на 2

СРС, майката е променила местоживеенето си, като се е завърнала да живее в родния си град – Р. и там е организирала живота на детето, неговата социална и учебна среда.

Промяната на местоживеенето на майката не е довело до влошаване или до подобряване на условията на живот при нея, а промяна в условията за живот при бащата не е констатирано.

Съдът се е позовал на заключенията на вещите лица д-р Е. М. и Ж. Т., че при направеното изследване не се установяват причини, които да обуславят промяна на определените мерки за упражняване на родителската отговорност и на местоживеенето на детето. Напротив, експертите са посочили, че евентуална промяна и извеждане на детето от местоживеенето при майката би представлявало източник на допълнителен стрес за него, а и не се налага с оглед ниската му възраст, пола и историята на отглеждането му до момента. Установяване на центъра на живот на майката в друго населено място не рефлектира пряко върху рационалността и ефективността на предходно уговорените със споразумението между страните мерки за упражняване на родителската отговорност. Конфликтните отношения, неразбирателството и напрежението между двамата родители, въвличането на детето в тези конфликти, особеностите в поведението както на бащата, така и на майката при изпълнение режима на лични отношения между детето и баща му, не обосновават извод, че упражняването на родителските права следва да бъде променено и предоставено на С..

Ниската възраст и пола на К. предпоставят по-голяма необходимост от майчина подкрепа и модел на поведение в периода, през който се доизграждат хигиенните навици на подрастващата и започва създаването на образователните навици, а последното би било подпомогнато от квалификацията и придобитите трудови умения на майката като начален учител. В тази насока са съобразени потребностите и нуждите на детето от спокойствие, сигурност и предвидимост, както и отчетения от вещите лица адаптационен стрес при рязка промяна в начина му на живот. На следващо място е посочено, че детето се нуждае от регулярен, интензивен и по – продължителен контакт с бащата, което ще способства за укрепване и съхраняване на емоционалната връзка помежду им. За преодоляването на формално заявеното протестно поведение на детето спрямо бащата, свързана с дисбаланса на времето, прекарано заедно, съдът е приел, че следва да бъде увеличено времето, прекарвано с него, като при определяне на новия режим на личните отношения е съобразил предстоящото постъпване на детето в училище; обстоятелството, че двамата родители живеят в различни (и отдалечени) населени места, което прави неподходящо включване на срещи между бащата и К. през делничните дни, а в седмичния режим - връщане на детето в понеделник сутринта, доколкото това предполага дълго и изморително пътуване преди началото на учебните занятия. Съблюдаването на интереса на детето изисква да не се редуцира и нарушава контактът му с бащата, а майката да бъде подпомогната и консултирана за коригиране на поведението й относно комуникацията между К. и баща й, като не оставя детето в тази незряла възраст само да прави избор дали да се среща или не с баща си. В заключение е направен извод, че иска на С. за промяна на мерките за родителската отговорност, като му се предостави упражняването на родителските права и се определи местоживеенето на детето при него, е неоснователен и следва да се отхвърли. С въззивното решение е постановено изменение на мерките (определени по гр. д. № 3

61670/2019 г. на СРС) за лични контакти с бащата, като е определен по-разширен режим, който е съобразен и с промененото местоживеене на детето и училищните му ангажименти.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване.

Въпроси №№1, 6 и 7 в изложението са фактически, а не правни и поради това не могат да обусловят допускането на касационния контрол. Извън това, съдът е съобразил значението на влезлите в сила присъди (чл. 300 ГПК) за настоящия спор и фактите, които те установяват, като ги е обсъдил в съвкупност с всички останали релевантни обстоятелства.

Определил е ясно и точно начина на провеждане на режима на лични контакти на бащата с детето, но в крайна сметка нормалното му осъществяване зависи от волята и нивото на осъзнаване на родителската отговорност от майката и бащата на К..

Останалите въпроси (№№2-5) в изложението нямат претендираното от страната значение и не съставляват основание за селектирането на жалбата.

Съдържанието на подробните и ясни мотиви на въззивното решение опровергава доводите на касатора за необсъждане от страна на съда на всички правно значими обстоятелства, на събраните по делото доказателства, както и на доводите и възраженията на страните.

Решаващият съд не се е отклонил от процесуалните си задължения при разглеждането на делото и е формирал свои собствени решаващи изводи по предмета на спора, като е съобразил задължителната и установената съдебна практика (вж. - т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК; решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г., IV г. о., решение № 187/07.07.2016 г. по гр. д. № 1332/ 2015 г., IV г. о., решение № 154/ 24.08.2016 г. по гр. д. № 3848/2015 г., IV г. о., решение № 164/04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г., III г. о. на ВКС и др.).

Съобразени са и постановките на ППВС № 1/1974 г. (актуални и при сега действащия СК – 2009 г.), че под „изменение на обстоятелствата“ се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето. Установена е практиката на ВКС, че по своето съдържание изменението на обстоятелствата, респ. новите обстоятелства, могат да имат най-различна проявна форма. Те могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, до тяхното и на децата поведение, до желанието на децата и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, до социалната среда, в която живее детето, до жилищните, битовите и материалните условия и т.н. Съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразява и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като водещ критерий при решаването на този вид спорове е интересът на детето (вж. - решение № 215/21.06.2011 г. по гр. д. № 1325/ 2010 г., III г. о., решение № 280/20.07.2011 г. по гр. д. № 888/2010 г., IV г. о., решение № 152/18.06.2012 г. по гр. д. № 1066/2011 г., III г. о., решение № 65/28.02.2014 г. по гр. д. № 4

Разпечатката съдържа 29 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d7610214-49a5-4823-89f4-8bb7cf3597c1