Определение № 8023 от 25.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8023 гр. София, 25.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110126860 по описа за 2025 година

С искова молба с вх. № 163857/12.05.2025г. ищцата Б. А. С. е предявила против ******** отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.

22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, с който се иска да бъде обявена нищожността на целия договор за потребителски кредит № 2597193/29.06.2022 г., сключен между страните, поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50.00 лева, представляваща недължимо платена сума от ищеца по нищожен договор за потребителски кредит № 2597193/29.06.2022г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50.00 лева, представляваща недължимо платена в периода от 29.06.2022 г. – 31.01.2025 г. сума от ищеца по нищожен договор за предоставяне на поръчителство от 29.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Ищцата Б. А. С. е предявила против ********** отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде обявена нищожността на целия договор за предоставяне на поръчителство от 29.06.2022 г., сключен между страните, поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ******** е бил сключен договор за потребителски кредит № 2597193/29.06.2022г., въз основа на който на ищеца е била предоставена в заем сума в общ размер от 2800 лева, със задължение да я върне на погасителни вноски, с фиксиран ГЛП от 19.78% и ГПР в размер от 21.68%. Поддържа, че в договора е било предвидено и задължение за предоставяне на обезпечение, в изпълнение на което ищецът сключил договор за предоставяне на поръчителство от 29.06.2022г. с **********, по силата на който последният поел задължение да обезпечи пред ******** задълженията на ищеца по договора за кредит, като съгласно договора за поръчителство било уговорено възнаграждение за поръчителя в размер на 1320.99 лева, което било разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема.

Поддържа, че договорът за кредит е недействителен, доколкото с него се предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на поръчителя, което противоречи на добрите нрави, както и вноски по договора за поръчителство не били посочени в договора за кредит, 1 поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 21.68%. Твърди, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл.22 ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради противоречие с императивни правни норми - чл.11, ал.1, т. 10, вр. чл.22 ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от съдържанието - годишният процент на разходите по кредита, защото в нарушение на императивните изисквания бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които послужили за изчисляването му и не отговоря на действително прилагания от заемодателя, който бил над максимално установения праг на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК. Поддържа, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1320.99 лева представлявало част от общия разход по кредита за потребителя, което е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В процесния договор това не било сторено, поради което договорът за кредит се явява сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесният договор за предоставяне на поръчителство е нищожен съгласно чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него не е посочен реално дължимия ГПР и в него не било включено възнаграждението за поръчител. Договорът за кредит бил нищожен и поради накърняване на добрите нрави, доколкото с него се предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на поръчителя, което противоречи на добрите нрави, води до неравноправност, липсва основание за сключването му и е сключен като обезпечение на недействителна сделка.

Договорът за поръчителство, сключен с **********, също бил нищожен на основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП, тъй като е сключен формално, а освен това било налице нарушаване на нормативно установения размер на ГПР и заобикаляне на закона. Поради сочените основания поддържа, че процесните договори са недействителни.

Моли исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени разноски.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави се искане по чл. 190 ГПК и искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ********.

Ответникът оспорва между страните да е сключен договор за потребителски кредит № 2597193/29.06.2022г., както и твърди, че не е предавал в заем на ищеца сумата от 2800 лева.

Навежда твърдения, че съгласно Общите условия договорите за кредит са сключват по електронен път и под отлагателно условие – одобрение за отпускането на заемната сума от кредитодателя. За одобрение се приемало получаването от страна на кредитополучателя на уведомление за одобрение от страна на кредитора чрез СМС съобщение, прозвъняване или емейл съобщение. В случая това не е било направено, като представеният договор е бил генериран във връзка с подадено от ищцата искане за отпускане на кредит, искането за което не е било одобрено, за което до ищеца е било изпратено писмо на електронна поща. Оспорва да е сключван и договор за поръчителство с твърдяното в исковата молба съдържание.

Отделно от изложеното, навежда съображения, че годишният процент на разходите по договора включвал всички разходи по кредита към момента на сключване на договора в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и годишният процент на разходите по договора е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че условията към договора предвиждат сключване на договор за поръчителство като възможност, което не съставлявало задължително условие за отпускане на заема, като в тази връзка твърди, че договорът за поръчителство, съставлява отделно облигационно отношение с конкретни параметри, по което ищецът е избрал задълженията по договора за кредит да бъдат обезпечени от ответника **********. Поддържа, че договора за поръчителство е сключен след договора за кредит, поради което спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК включването в ГПР на разходите по договора за предоставяне на поръчителство не е било необходимо, така и възнаграждението на поръчителя не е било известно на кредитодателя към момента на сключване на договора за кредит. Оспорва договорът за заем да накърнява добрите нрави. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Прави искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ищцата да представи документ за 2 устояване на главницата по договора за кредит.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника **********. Ответникът също оспорва да е сключвал договор за поръчителство с ищеца.

Навежда твърдения, че договорът за поръчителство е акцесорен към договора за кредит, като оспорва такъв договор за кредит да е бил сключван. Поради това поръчителството не е породило действие. Поддържа, че ако се установи наличие на договор за поръчителство, по който дружеството е страна, същият е действителен и отговаря на приложимите изисквания на закона. Излага съображения, че възнаграждението за поръчителство не следва да се включва в ГПР по договора за кредит, доколкото не са пряко свързани с отпуснатия кредит и условията за погасяването му, така и не е задължително условие за получаване на кредита.

Освен това този договор е сключен след договора за кредит, поради което спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК включването в ГПР на разходите по договора за предоставяне на поръчителство не е било необходимо, така и било обективно невъзможно към момента на сключване на договора за кредит. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Правна квалификация:

Предявени са главни субективно съединени установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - поради противоречие със закона, под евентуалност - чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави, относно целия договор за потребителски кредит № 2597193/29.06.2022 г. и договор за поръчителство от 29.06.2022г., както и и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

2. Няма безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване.

3. Разпределение на доказателствената тежест:

По предявените против ******** искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК и евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с ответника ******** с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесните клаузи, определящи размера на ГПР и ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, както и че посочените клаузи са равноправни и индивидуално уговорени, че не представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно в случай на включването му не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК.

По предявените против ********** искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК и евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за гаранция за обезпечаване задълженията на ищеца по договор за кредит с ответника ******** с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесните клаузи, предвиждаща заплащане на възнаграждение за поръчителство, както и клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, както и че посочените клаузи са равноправни и индивидуално уговорени, че не представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР по договора за потребителски кредит, съответно в случай на включването му не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК.

3

В тежест на ищцата по исковете за нищожност и срещу двамата ответници е да установи по делото, че ответникът ******** е одобрил сключването на договора за кредит № 2597193/29.06.2022 г. (одобрил е подаденото заявление, за което кредитополучателят е бил уведомен на посочения от него e-mail и/или телефонен номер (чрез SMS или позвъняване) чрез изпращане на уведомление за одобрение) и е предоставил, съответно ищцата е усвоила сумата по отпуснатия потребителски кредит с оглед твърдението на ответника ******** и на ответника ******, че същият не е породил действие, а е останал само като заявка и сумата от 2800 лв. не е била предоставена на ищцата, т.е. не е бил завършен фактическият състав, а оттам и договорът за поръчителство не е породил действие.