Решение № 746 от 18.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 746 гр. Пловдив, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариета Бл. Бедросян при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Гражданско дело № 20225300102875 по описа за 2022 година

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост на недв. имот по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът „Агроцвет–11“ АД – Пловдив, ЕИК 825362100, (преди „Лорден Финанс С.А.“ АД), със съд. адрес: гр. *****, чрез адв. М. Ш., е предявил срещу ответниците П. И. Х., ЕГН **********, и Е. А. Х., ЕГН **********, отрицателен установителен иск за собственост на недв. имот по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Твърди, че съгласно АДС № 1962/23.02.1994 г. на Община ***** ищцовото дружеството като правоприемник на „Булгарцвет – Пловдив“ ЕООД, е собственик на ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр. *****, с адрес на имота – гр. *****, район *****, „*****“, с площ от 10 742 кв.м, с № по предходен план – *****, който имот е идентичен с имот пл.№ *** по кадастр. план от 2001 г. на кв. „*****“ на гр. *****, с площ от 10 743 кв.м, като част от застроено дворно място, цялото с площ от 89 600 кв.

С писмо изх.№ 01-343907/17.11.2016 г. АГКК е уведомила ищеца, че по заявление на ответника П. Х. е изменен кадастралния регистър относно процесния ПИ с идентификатор *****, в който регистър и двамата са записани като собственици, поради дублиране на документите за собственост на имота.

1

Ищецът твърди, че по този начин се смущава и застрашава правото му на собственост върху посочения ПИ, който той владее и ползва необезпокоявано и към момента и заплаща дължимите за имота данъци и такси.

След справки ищецът установил, че ответника се легитимира като собственик на имота с влязло в сила на 06.03.2010 г. съд. решение № 91/25.01.2010 г. по гр.д.№ 38/2009 г., ПРС, 2 гр.с., постановено по реда на чл.

19, ал. 3 от ЗЗД, вписано в СВ – ***** с Акт № ***** г., т.е. почти 6 г. след изтичане на 6-месечния срок за това.

Неговите праводатели – К. А. Т. и М. И. Т., са се легитимирали в съдебното производство като собственици на имота с Констативен нот. акт № ***** г. на нотариус *****, рег.№ *** на НК, който нот. акт впоследствие е отменен с влязло в сила на 14.10.2010 г. съд. решение № 334/09.03.2010 г. по в.гр.д.№ 2474/2008 г., ПОС, 8 гр.с. Със същото съд. решение е признато за установено по отношение на праводателите на ответника – М. и К. Т., че ищецът (тогава „Лорден Финанс С.А.“ АД) е собственик на имот № *** по кадастр. план от 2001 г. на кв. „*****“ на гр. *****, с площ от 10 743 кв.м, като част от застроено дворно място, цялото с площ от 89 600 кв.м по АДС № 1962/23.02.1994 г. Тъй като със сила на пресъдено нещо е установена принадлежността на правото на собственост върху процесния недв. имот на ищеца и е отречено правото на собственост на ответниците Т. върху същия имот, то съдебното решение има действие и спрямо ответника в качеството му на техен частен правоприемник, съгласно чл. 298, ал. 2 от ГПК.

Предвид на това, обявеният за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД предварителен договор за покупко-продажба на процесния недв. имот не поражда вещно-транслативно действие и не легитимира ответника като негов собственик. Същият не може да се противопостави на ищеца, тъй като той не е бил страна в производството по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД по гр.д.№ 38/2009 г., ПРС, 2 гр.с., а последното е заведено след вписване на 18.04.2005 г. на ИМ по гр.д.

№ 709/2005 г., ПРС, 10 гр.с., приключило с влязло в сила решение № 334/09.03.2010 г. по в.гр.д.№ 2474/2008 г., ПОС, 8 гр.с.

Ето защо, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците П. и Е. Х., че те не са собственици на процесния недв. имот, а именно:

- ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр. *****, одобрени със 2

Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. *****, район *****, „*****“, с площ от 10 742 кв.м, с № по предходен план – *****, който имот е идентичен с имот пл.№ *** по кадастр. план от 2001 г. на кв.

„*****“ на гр. *****, с площ от 10 743 кв.м, трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – средно застрояване (от 10 м до 15 м); № по предходен план – *****, при съседи: *****, *****, *****, *****, *****, *****, *****, ***** и *****, ведно с присъждане на разноски.

Подробни съображения за това излага в исковата молба и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и експертиза.

Ответниците П. И. Х., ЕГН **********, и Е. А. Х., ЕГН **********, и двамата от гр. *****, със съд. адрес: гр. *****, чрез адв. В. И., са подали отговори, в които заявяват, че предявеният иск е недопустим, тъй като относно спора за собственост на процесния недв. имот е заведено на 02.04.2002 г. от ищеца (преди „Агроцвет“ АД) срещу К. А. Т. и др. лица, в т.ч. и срещу предишния собственик на имота „Бизнес Банка“ АД - в несъстоятелност, гр. Петрич, гр.д.№ 347/2002 г., ПРС, 3 гр.с., за несъществуване правото на собственост за ответниците върху имот пл.№ ** по действащия кадастрален план на парк „*****“ на гр. *****, част от който е и процесния недв. имот, като с влязло в сила на 30.04.2002 г. определение производството по делото е прекратено, поради отказ на ищцовото дружество от иска.

Ето защо, така предявеният повторно иск срещу ответника П. Х. в качеството му на правоприемник на К. Т. е недопустим, съгласно чл. 233, изр.

1 и 2 от ГПК.

По същество считат иска за недоказан и неоснователен и молят да бъде отхвърлен.

Твърдят, че са собственици в режим на СИО на процесния недв. имот въз основа на влязло в сила на 06.03.2010 г. съд. решение № 91/25.01.2010 г. по гр.д.№ 38/2009 г., ПРС, 2 гр.с. Ответниците са заплащали всички данъци и такси за имота и нямат непогасени публични задължения, за разлика от ищеца, който дължи 945,12 лв. на Община ***** за процесния недв. имот.

Праводателите им – К. и М. Т., са собственици на недв. имот на основание 3

Постановление за възлагане от 15.01.1999 г. по т.д.№ 134/1996 г., СГС, ТО, 6-1 с., вписано в СВ – ***** с акт № ***** г., което не е обжалвано и което представлява валиден придобивен способ, а с Протокол от 04.05.1999 г. владението на имота е предадено от ***** на „Бизнес Банка“ АД – гр. Петрич на К. А. Т..

Евентуално твърдят, че като добросъвестни владелци по чл. 70, ал. 1 от ЗС, които са владяли имота на правно основание, годно да ги направи собственици (Постановление за възлагане), без да знаят, че праводателят им „Бизнес Банка“ АД - в несъстоятелност, гр. Петрич не е бил собственик, тъй като имота не е бил включен в масата на несъстоятелността и е била опорочена предписаната от закона форма, са придобили правото на собственост върху процесния недв. имот чрез изтекла в тяхна полза 5-годишна придобивна давност, считано от предаване на владението на 04.05.1999 г. до 21.03.2005 г., когато е заведено гр.д.№ 709/2005 г.

Конкуренцията между правата на страните, породена от уважаване на конститутивния иск и възлагателното постановление на купувача по публичната продан, следва да се разреши по правилото на чл. 496, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 717л, ал. 4 и чл. 717з, ал. 2, изр. 2 от ТЗ, според което придобитите от трети лица права върху имота не могат да се противопоставят на купувача по публичната продан, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите, респ. на длъжника „Бизнес Банка“ АД - в несъстоятелност, гр.

Петрич.

С приемо-предавателен протокол от 06.03.2010 г. владението на процесния недв. имот е предадено от К. и М. Т. на П. и Е. Х., от когато само те го владеят, ползват и стопанисват, за което свидетелства молбата на ответника П. Х. за трасиране и означаване на имота, извършено в резултат на разделяне на кадастралната карта. Наред с това, по задание на ответника е изготвен арх. проект от м. май 2017 г. за построяване на ажурна ограда на имота, която представлява обект 6-та категория по ЗУТ.

Възразяват по отношение на изложените в ИМ аргументи от ищеца и молят съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като недоказан и неоснователен, тъй като те са станали собственици на процесния недв. имот въз основа на конститутивното съдебно решение.

Евентуално, молят съда да разгледа възраженията им за изтекла в тяхна 4 полза придобивна давност през периода 06.03.2010 г. – 03.11.2022 г.; за липса на идентичност между процесния недв. имот и недв. имот с площ от 89 600 кв.м, описан в АДС № 1962/1994 г., както и че процесният недв. имот не е бил част от последния.

Подробни съображения в тези насоки излагат в отговора и в писмена защита по съществото на спора. Претендират присъждане на разноски.

В подкрепа на твърденията си ангажират писмени и гласни доказателства.

Третото лице – помагач на страната на ответника - К. А. Т., ЕГН **********, със съд. адрес: гр. *****, е подал отговор, в който заявява, че предявеният иск е недопустим.

Твърди, че с Постановление за възлагане на недв. имот от 06.11.1995 г. по изп.д.№ 5018/1994 г., ПРС, вписано в СВ – ***** с вх.№ 14786/21.11.1996 г., СИ е възложил на „Бизнес Банка“ АД два недв. имота – нива от 19 дка в регулацията на гр. *****, в м. *****, и нива от 900 кв.м в регулацията на гр.

*****, в м. *****, които са обособени в имот пл.№ ** /стар/ по плана от 1952 г. на кв. „*****“ – *****, в който попада и процесния недв. имот № ***. По молба на БНБ с разпореждане от 06.12.1996 г. по т.д.№ 13481996 г., СГС, е открито производство по несъстоятелност на „Бизнес Банка“ АД – гр. Петрич и е наложена обща възбрана, в т.ч. и по отношение на описания по-горе недв. имот, а с Постановление за възлагане от 15.01.1999 г. по т.д.№ 134/1996 г., СГС, ТО, 6-1 с., вписано в СВ – ***** с акт № ***** г., недв. имот е възложен на К. А. Т., придобит в режим на СИО, който е въведен в него с Приемо – предавателен протокол от 04.05.1999 г.

Ищецът не е предявил иск за собственост на процесния недв. имот от обявяване на банката в несъстоятелност на 14.10.1997 г. до приключване на производството по несъстоятелността на 09.04.2002 г., поради което така предявеният иск е извън сроковете по Глава IV от ТЗ и е предявен пред ненадлежен съд.

По същество счита иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

Твърди, че с влязла в сила Заповед № ОА-1549/10.08.2001 г. на ***** на Община ***** е попълнена кадастралната основа на кв. „*****“ на гр. *****, в която попада и м. *****. Според удостоверение изх.№ С1-94-ОК- 5

95/13.12.2001 г. на Район ***** – *****, недв. имоти, предмет на Постановление за възлагане от 15.01.1999 г. по т.д.№ 134/1996 г., СГС, обособени в имот пл.№ ** /стар/ по плана от 1952 г., са идентични с имоти пл.

№№ ***, *** (спорния имот с площ от 10 743 кв.м) и ***.

За периода от 1999 г. до 2007 г. К. и М. Т. заплащали ДНИ и ТБО за процесния недв. имот и упражнявали фактическа власт върху него. На 04.11.2007 г. третото лице К. Т. сключил с ответника П. Х. Предварителен договор за покупко-продажба на процесния недв. имот, като с влязло в сила Решение № 91/25.01.2010 г. по гр.д.№ 38/2009 г., ПОС, 2 гр.с., договорът е обявен за окончателен, а с Приемо – предавателен протокол от 06.03.2010 г. продавачите са предали на купувача владението на процесния недв. имот.

В хода на производството по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД ищцовото дружество (преди „Лорден Финанс С.А.“ АД), е предявило срещу Т. положителен установителен иск за собственост по чл. 97, ал. 1 и ал. 3 от ГПК (отм.), като с влязло в сила на 14.10.2010 г. въззивно решение № 334/09.03.2010 г. по в.гр.д.

№ 2474/2008 г., ПОС, 8 гр.с. (гр.д.№ 709/2005 г., ПРС, 10 гр.с.) искът е уважен – признато е по отношение на Т., че дружеството е собственик на процесния недв. имот. Ответникът П. Х. не е бил страна по гр.д.№ 709/2005 г., ПРС, 10 гр.с., поради което той не е ангажиран от правните му последици.

Твърди също, че заедно със съпругата си са станали собственици на спорния недв. имот, въз основа на изтекла в тяхна полза кратка придобивна давност от възлагането му на 04.05.1999 г. до завеждане на 21.03.2005 г. на гр.д.№ 709/2005 г., ПРС, 10 гр.с.