Решение № 437 от 13.12.2024, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 1505/2024
- Вид
- Решение № 437
- Подписан
- 13.12.2024
- В сила
- 31.12.2024
- Състав
- Елисавета Радина
Цитирани разпоредби
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 183, ал.5, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 31, ал.7, т.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл. 3, ал.7, т.3 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 437 гр. Пазарджик, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20245220201505 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К. Л. Г. от гр. Пазарджик, ЕГН **********, чрез адв. Л. Л., против Наказателно постановление № 24-1818-000704/21.10.2024 г. на началник сектор при РУ на МВР - Пазарджик, с което на жалбоподателката е наложена на основание чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева.
С жалбата се заявява незаконосъобразност в материално-правен аспект на постановлението и се настоява за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, поддържа жалбата, вкл. на база събрани в заседанието доказателства.
Въззиваемата страна, чрез писмено становище своя процесуален представител - л. 73-74, настоява да се потвърди НП като правилно и законосъобразно.
И двете страни претендират разноски .
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:
На 17.09.2024 г. жалбоподателката откарвала своя син на тренировка , 1 ползвайки несобствения й лек автомобил БМВ , с ДКН ******.
Около в 18. 20 часа, движейки се по ул."Найчо Цанов" в гр. Пазарджик, стигнала до кръстовище с бул."Ал. Стамболийски", където следвало да изпълни завой наляво .
Изчакала зеления сигнал на регулиращата движението в кръстовището светофарна уредба и при наличието му, навлязла в зоната на кръстовището, изчаквайки насрещно движещите се направо автомобили. Жалбоподателката позиционирала автомобила навътре в кръстовището, така че да се изтегли възможно най-бързо при липса на насрещно движещ се автомобил.
Продължителността на зеления сигнал не била достатъчна за преминаването им, тъй като пристигали още автомобили в насрещната лента .
Уредбата подала жълт, а след това - червен сигнал и жалбоподателката преминала кръстовището. След секунди видяла в огледалото за обратно виждане светлинен и звуков сигнал от движеща се зад нея полицейска кола и отбила вдясно .
След това била информирана от св. пол. М., че е извършила нарушение , преминавайки на червен светофар за което той й съставил и предявил АУАН за нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП , който тя подписала и получила препис от него.
Въз основа на акта е издадено процесното НП.
Двата акта са издадени от териториално и материално компетентни органи, предвид представената по делото упълномощителна заповед - л. 28-29 .
Те съдържат, в съответствие с изискванията на чл. 42 и на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, всички нормативно-установени реквизити, вкл. достатъчно по обем и яснота факти за извършване на нарушението. Последното е получило непълна квалификация, т.к. като такава е посочена само общата норма на чл. 6, т.1 от ЗДвП без конкретната такава по чл. 31, ал.7, т.1 от ППЗДвП, но пък против тази липса няма възражения от защитата и не може, предвид описанието на нарушението (което е основно от значение - ТР 3/2015г. на ВСК, според което защитата е по фактите) да се приеме наличие на съществено процесуално нарушение.
Спазени са били процедурите по съставяне, предявяване, връчване на 2 акта и на НП.
Фактите, възприети от контролния и от наказващия орган са частично спорни. Не е спорно, че жалбоподетелката е преминала част от пътя си през кръстовището, изпълнявайки завой наляво. И това се сочи от всички доказателствени източници.
Най-ясно ситуацията е илюстрирана от приетия видеозапис, на който е видно, че жалбоподателката навлиза в кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба, позиционирайки се така, че да изчака преминаващите направо насрещно движещи се автомобили, които са с предимство. Времето за преминаване, обявено с таймера на уредбата, е било напълно съобразено от нея с наличните такива, каквото нормативно изискване има чл. 31, ал.7, т.3 от ППЗДвП (когато зелен сигнал е подаден на кръстовище, той не разрешава на водачите да навлизат в кръстовището, ако, след като навлязат, те не ще могат да го напуснат до следващата смяна на сигнала).
Това, което обективно не е могло и не може да бъде съобразено е колко още автомобили, че пристигнат в насрещната лента след навлизането й в зоната на кръстовището и изчакването на движещите се насрещно и направо.
. При по-внимателен преглед на записа ( от заснетата позиция , респ. от патрулния автомобил) се вижда, че продължителността на зеления сигнал на светофара е 9 секунди , а в насрещната за жалбоподателката лента се виждат два автомобила и трети, маневриращ така, че да заеме позиция за преминаване през кръстовището . Житейски логично, предвид факта, че пикапът изпълнява маневра на заден ход и то на двулентово платно ( по което тръгват и в насрещната за него лента) е да се предположи, че тя ще му отнеме повече време от това да преминат първите два автомобила , които жалбоподателката следва да пропусне. И затова оправданите й очаквания са след първите два автомобила да премине кръстовището.Абсолютно невъзможно е обаче да се предвиди колко точно време ще е необходимо за преминаването на всеки автомобил - колко бързо след разрешителния сигнал ще тръгне, колко бързо ще премине и т.н.
В процесната ситуация жалбоподателката е навлязла правомерно, на разрешен сигнал, в зоната на кръстовището и правомерно е изчаквала преминаването на насрещно-движещите се автомобили. Зоната на кръстовището ( Т-зона) е малка и позиционирането на жалбоподателката е 3 единствено възможното и такова, че, ако не „освободи“ кръстовището, прави невъзможно преминаването на идващите в посока от бул. „Ал. Стамболийски“ и завиващи наляво ( вече по ул. „Хан Крум“, на чиито номер 3 и метри понадолу е и Съдебната палата).
„Освобождаването на кръстовището“, тоест преминаването на останалата част от него, на червен сигнал, е било също толкова правомерно, колкото навлизането на разрешен - зелен. Зелената светлина на светофарната уредба означава "Преминаването е разрешено". Но когато този сигнал е подаден на кръстовище, той не разрешава на водачите да навлизат в кръстовището, ако, след като навлязат, те не ще могат да го напуснат до следващата смяна на сигнала( чл. 3, ал.7, т.3 от ППЗДвП ). Забраната, въведена с второто изречение се отнася само до един случай за навлизане на разрешения сигнал когато още преди навлизането е ясно от конкретната пътна ситуация, че кръстовището не може да се премине.Следователно, ако навлизането е съобразено с възможността за напускане при действието на разрешения сигнал, но инцидентни обстоятелства осуетят това напускане, водачът следва да освободи кръстовището , като не допусне и конфликт между МПС. В случая жалбоподателката е навлязла в Т-образното кръстовище, така че да позволи преминаването на насрещно-движещите се направо ( и надясно) автомобили. За тези автомобили важи същият сигнал на светофарната уредба като за нея, но те се ползват в предимство поради посоката си на движение през кръстовището - направо ( и евентуално - надясно ) и поради това при излизането й от кръстовището на червен сигнал ( който ще е такъв и за тях), не би следвало да се предполага конфронтация с тези автомобили. Такава може да има при нейното излизане от кръстовището на червен сигнал само с автомобилите, които идват от бул. “Ал. Стамболийски“ и ще предприемат завой наляво. Тази маневра обаче, предвид заетата в кръстовището позиция от жалбоподателката, е невъзможна и това предпоставя необходимостта и възможността за нейното изтегляне към бул. „Стамболийски“ .
В житейски аспект, подобни ситуации са ежедневие, особено на подобни кръстовища и обективната възможност за преминаване е именно по коментирания горе начин. Разрешението на тези ситуации е да се преосмисли от компетентните органи диференциране на сигнала за преминаващите в посоката на жалбоподателката ( ляв завой) от сигнала на насрещно движещите 4 се, само така може да се отвори в интензивно натоварените кръстовища възможност за лесно и правилно преминаване .
Горното обсъждане води до решение за отмяна на НП, което прави неоснователна претенцията за юрисконсултско възнаграждение и основателност на тази за заплащане на адвокатския хонорар ( л. 36,37 и 38) против размера на които ( 500 лева) обосновано се прави възражение за прекомерност. Така е, тъй като, предвид проведените заседания за събиране на доказателства, респ. предвид последните и фактическата и правна сложност на делото, следва да се уважи претенцията до минималния размер на предвиденото в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.1 НМАВ размер за процесното представителство – 450 лева.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1818- 000704/21.10.2024 г. на началник сектор при РУ на МВР - Пазарджик, с което на К. Л. Г., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик да заплати на К. Л. Г., ЕГН ********** сума в размер на 450 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съдгр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5