Решение № 259 от 04.06.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Шекерджиев

Членове:

Елена Каракашева

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора К. Н. като разгледа докладваното от Красимир Шекерджиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002201111 по описа за 2025 година Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия Х. К. С.

(подадена чрез защитника му) срещу решение № 103 от 11.09.2025 г., постановено по ВНОХД №72/2025г. по описа на Апелативен съд- гр. Варна.

С първоинстанционна присъда №66, постановена на 05.11.2025 г. от Окръжен съд Варна по НОХД №100/2022г. подсъдимият С. е признат за виновен за това, че на 01.12.2017 г., в с. Звездица, обл. Варна, като технически ръководител на строеж (жилищна страда, находяща се в УПИ ХХV-34, с идентификатор ***, кв. 96 по плана на с. Звездица, обл. Варна), е причинил смъртта на Атанас Х. А., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност- строителномонтажна дейност, като е го допуснал на строителния обект и не е предотвратил падането му от височина, в нарушение на чл.24, ал.1, чл.26, ал.1, т.4 и чл.61 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредба №2); без да му е провел начален инструктаж, инструктаж на работното място и ежедневен инструктаж, в нарушение на чл.12 ал.1 и ал.2 и чл.15 ал.1 и ал.3 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (Наредба № РД-072), като е направил всичко, зависещо от него, за спасяване на пострадалия А., поради което и 1 на основание чл.123 ал.4, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години.

Подсъдимия С. е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.123 ал.1 от НК, както и да е извършил нарушение на разпоредбите на чл.3 и чл.13 ал.1 от Наредба № РД-07-2.

С първоинстанционната присъда е отхвърлен предявения от пострадалата Н. Х. Б. граждански иск в размер на 100 000 лв. и направените по делото разноски са възложени на подсъдимия С..

С атакуваното въззивно решение № 103/2025 г., постановено по ВНОХД № 72/2025 г. по описа на Апелативен съд- гр. Варна е изменена първоинстанционната присъда, като същата е отменена в гражданската част, с която предявените от Н. Б. граждански искове с предмет претърпени неимуществени вреди за сумата от 100 000 лева и законната лихва върху тази сума от датата на деянието са били изцяло отхвърлени поради изтекла давност, като вместо това подсъдимият С. е осъден да заплати на пострадалата Б. сумата от 70 000 лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изпълнение на задължението, като е отхвърлен иска за разликата до 100 000 лв.

С решението съдът е постановил подсъдимият да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 2 800 лв в полза на Държавата.

Присъдата е потвърдена в останалата част.

В касационната жалба са посочени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК.

Касаторът поддържа, че подсъдимият е извършил престъплението- предмет на наказателното производство, защото не е имал пряк ангажимент да ръководи строителния обект, поради неговото спиране. Твърди, че в хода на воденото до момента производство първостепенният и въззивният съд са направили погрешен анализ на доказателствата, като неправилно са установили релевантните факти. Моли да бъде отчетено като съществено нарушение на процесуални правила това, че предходните съдебни състави незаконосъобразно са отхвърлили показанията на свидетелите Ш., С. и Х. и не са разпитали в качеството на свидетел С.С., като по този начин са се лишили от възможността да установят важния за изхода на производството факт, че подсъдимият не е бил технически ръководител на строителния обект към момента на настъпване на злополуката. Предлага да бъде отчетено и това, че инкриминираните нарушения на нормативните правила свързани с обезопасяването на обекта са осъществени не от подсъдимия С., а от свидетеля Т., който е бил и наказан за допускането им.

С касационната жалба се оспорва изцяло и законосъобразността на воденото наказателно производство, като се твърди, че след като административния съд е отказал възобновяване на постановените наказателни постановления са били налице предпоставките на чл.24, ал.4 НПК и неправилно образуваното наказателно производство е трябвало да бъде 2 прекратено.

В касационната жалба са включени и оплаквания за незаконосъобразно постановяване на осъдителен съдебен акт, като се твърди, че въззивният съд не е отчел, че за извършеното престъпление е изтекла предвидената абсолютна давност и на основание чл.81, ал.2, във вр. с чл.80, ал.1, т.4 НК воденото наказателно производство е следвало да бъде прекратено.

Оспорва се и постановения въззивен съдебен акт в гражданско- осъдителната му част, като се твърди, че неправилно е бил приет за разглеждане предявения граждански иск, като това е направено след провеждането на първото по делото разпоредително заседание, което е бил и последния възможен момент за приемане за съвместно разглеждане на иска. Оспорва се и размера на уважения иск, като се твърди, че той е крайно несправедлив защото гражданската ишца не е нито пряк роднина на пострадалия, нито негов наследник.

На тези основания и при условията на алтернативност се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде обезсилен или отменен в наказателната му част и да бъде изменен в частта относима към уважения граждански иск.

В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа изложените в жалбата оплаквания, като ги възпроизвежда отново. Твърди, че воденото наказателно производство е изцяло незаконосъобразно защото за нарушенията- предмет на делото подсъдимият е понесъл административно- наказателна отговорност, а частично уважения граждански иск е приет едва на трето или четвърто разпоредително заседание. Поддържа и оплакването за незаконосъобразност на атакуваното решение, като твърди, че предвидената абсолютна давност за престъплението по чл.123, ал.4 НК е изтекла.

Защитникът на подсъдимия оспорва изводите на въззивния съдебен състав, че подсъдимият е субект на престъплението, за което е признат за виновен, като твърди, че не той е бил работодател на пострадалия и С. не е бил нито в деня на злополуката, нито преди това на строителния обект.

На тези основания моли да бъде установена незаконосъобразност на воденото наказателно производство с произтичащите от това последици.

Представителят на държавното обвинение поддържа, че в хода на воденото наказателно производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения и материалния закон е бил приложен правилно.

Моли да бъде отчетено това, че приключилите административно наказателни производства за извършените от подсъдимия нарушения са били възобновени и наказателните постановления с предмет идентичен с воденото наказателно производство са били отменени.

Поддържа, че въззивният съд правилно е интерпретирал доказателствата, като е събрал всички възможни доказателствени източници и е изяснил релевантните за изхода на производството факти.

3

Представителят на държавното обвинение се съгласява с претенцията на касационния жалбоподател, че абсолютната давност за престъплението по чл.123, ал.4 НК е изтекла и поддържа, че са налице предпоставките на чл.21, ал.1, т.3 НК за прекратяване на наказателното производство.

Моли да бъде прието, че правилно въззивният съд се е произнесъл по предявения граждански иск, защото той действително е приет в поредно проведено разпоредително заседание, но в тези преди него не са били обсъждани въпросите по чл.248, ал.1 НПК.

Предлага да не бъде уважена претенцията за погасяване на гражданския иск по давност, както и да се прецени, че размера, за който е уважен иска отговаря на изискванията на чл.52 ЗЗД.

На тези основания предлага атакуваното решение на въззивния съд в наказателноправната му част да бъде отменено, а наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.3 да бъде прекратено.

Подсъдимият С. твърди, че е направил всичко по силите си да помогне на пострадалия и изразява съжаление, че не е успял. Твърди, че няма вина за случилото се и моли производството да бъде прекратено поради изтекла давност, както и да бъде отхвърлен предявения граждански иск, или същият да бъде съществено редуциран.

Касационната жалба е неоснователна.

По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Оплакванията, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК са за погрешен доказателствен анализ. В жалбата се твърди, че неправилно въззивният съд е кредитирал показанията на част от разпитаните свидетели и е отказал да разпита искан от защитата свидетел, като това е било причина да бъдат направени погрешни фактически изводи, относно релевантните за изхода на делото факти.

В касационната жалба се релевират и доводи за това, че цялото наказателно производство, водено срещу подсъдимия С. е изначално незаконосъобразно, тъй като той е бил наказан за същото с влезли в сила административни актове, с които са му наложени административни наказания.

В хода на касационното производство подсъдимият е направил и възражение за изтекла абсолютна давност, като на това основание е отправил изрично искане за прекратяване на наказателното производство.

Касационният съд прецени, че подсъдимият претендира прекратяване на наказателното производство на две самостоятелни и несвързани едно с друго основаниянедопустимост на процеса поради нарушаване на принципа non bis in idem (незаконосъобразност на повторно осъждане за същото) и поради изтекла абсолютна 4 давност. В случая е видно, че претенцията за изтекла давност е очевидно основателна, поради което е безпредметно да се обсъжда и основателността на претенцията за незаконосъобразност на осъждането на другото претендирано основание. В този случай практиката на касационния съд е константна като се приема, че не следва да бъдат обсъждани оплакванията за незаконосъобразност на воденото производство ако са налице основания то да бъде прекратено поради изтекла давност (в този смисъл решения по НД 542/2025 г., 1 НО и Р 369/2012 г. по НД 1783/2011 г. 1 НО). Единствено и само с оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено това, че настоящото наказателно производство не се е развило за нарушения, за които С. вече е бил наказан по административен път, тъй като поне за едно от тях административно наказателното производство е било възобновено, а влязлото в сила наказателно постановление е било отменено.

В рамките на настоящото произнасяне касационният съд намери за необходимо да разгледа оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила с оглед преценката за наличието на основанията за ангажиране на деликтната отговорност на подсъдимия С., тъй като по този въпрос съдът дължи да провери законосъобразността на атакувания въззивен съдебен акт в неговата гражданскоправна част.

Преди да отговори на тези възражения касационният съд следва да отбележи, че касационната инстанция (извън хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да установява нови факти или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. По отношение на оплакванията, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в производството доказателствени източници въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти. Направеният доказателствен анализ е пълен, подробен и верен, като съдът е събрал всички възможни доказателства и доказателствени средства и ги е обсъдил съобразно действителното им съдържание.