Решение № 44 от 26.02.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. *, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20235440100865 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „* *“ АД гр.* против М. Р. П. от гр.*, в която се твърди от ищеца, че на 17.09.2015 г., около 07:45 часа, по път II-86, в посока от гр. * към с. * се движи МПС марка „*“, модел „*“, с per. № *, управлявано от ответника М. Р. П., със скорост около 60 км /ч. Същевременно в насрещна пътна лента, в посока гр *, се движи МПС марка „*“, модел „*“, с per. № *, управлявано от *, със скорост около 40-50 км./ч. На прав участък от пътя, на км. 107+500 м., в границите на с. *, водачът на товарния автомобил „*“, вследствие употребата на алкохол, губи контрол над управлението и навлиза в лентата за насрещно движение, като изминава в нея разстояние от 29 метра. Забелязвайки опасността пред себе си, водачът на микробус марка „*“ предприема намаляване на скоростта до пълно спиране, завива надясно и с десните гуми се качва върху десния бордюр, а левите остават на платното за движение. Въпреки, че водачът на микробуса е направил всичко възможно, за да избегне настъпването на ПТП, изнасяйки се възможно най-вдясно на пътя, до намиращия се там скат е настъпил удар между предния ляв ъгъл на МПС марка „*“ и странична лява част (след вратата на водача) на МПС марка „*“. След удара, товарният автомобил продължава движението си напред, приплъзвайки се по цялата лява страна на микробуса и се насочва към издаден ръб в ската, в който се удря с предната си лява част. В резултат на настъпилото ПТП е пострадал пътуващият в МПС марка „*“, модел „*“, с per. № * - *.

Въз основа на внесен в съда обвинителен акт е образувано НОХД № *, по описа на Окръжен съд - *. Наказателното производство е приключило с влязла в сила Присъда № * г., с която подсъдимият М. Р. П. е признат за виновен в това, че на 17.09.2015 г., около 07:45 часа, на път II-86, км. 107+500 м., от гр * за с. *, общ. *, в границите на населено място с. *, като водач на товарен автомобил, движейки се в посока от гр. * към с. *, е нарушил 1 правилата за движение - чл. 21, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение, без да е имало обективни предпоставки да предприема маневра изпреварване или заобикаляне и се е ударил с предната част на управлявания от него автомобил в насрещно движещия се автомобил марка „*“, модел „*“, с per. № *, управляван от * и с това е причинил по непредпазливост смъртта на пътуващия в МПС марка „*“, модел „*“, с per. № * - *, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта - 2,43 на хиляда, установено по надлежния ред престъпление по чл. 343, ал 3, предл. първо, б. „б“, предл. първо, във вр. с ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. трето, във вр. с чл. 58, ал. 1 от НК.

С Решение № 249/21.10.2016 г., постановено по ВНОХД № * г., по описа на Апелативен съд - *, присъдата е изменена единствено в частта, в която е постановено, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 21 ЗДвП. Решението на Апелативен съд - * е потвърдено с Решение № 4/08.02.2017 г. по н.д. № * г,, по описа на ВКС, I НО.

Непосредствено след пътния инцидент, * е приет по спешност в „* *“. След извършените прегледи и изследвания са установени следните травми при пострадалия: контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана на челото, контузия и кръвонасядане на гръдния кош, контузия и кръвонасядане на коремната стена, контузия, разкъсно-контузни рани и кръвонасядания на лявата ръка, лакътната и раменната става.

Възстановяването на пострадалия е продължило около 20 дни. Преживеният инцидент се е отразил и на психическото здраве на пострадалия. Изживял е силен стрес и шок от случилото се, като дълъг период от време след инцидента не е искал да шофира.

Към датата на процесното ПТП, собственикът на МПС марка „*“, модел „*“, с per.

№ *, управлявано от виновния водач, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със „* - *“ АД, полица № *, валидна от 03.08.2015 г. до 02.08.2016 г.

Във връзка с претърпените вследствие на инцидента увреждания, * предявил съдебна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. срещу „* — *“ АД, в качеството му на застраховател на товарния автомобил, чийто водач е причинил ПТП. В тази връзка било образувано гр. д. № *, по описа на PC - *. В хода на процеса довереното ми дружество, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, е привлякло в производството като трето лице помагач М. Р. П., в качеството му на водач на МПС марка „*“, модел „*“, е per. № *, причинил ПТП след употреба на алкохол.

С Решение № 33/01.03.2018 г., постановено по гр. д. № *, по описа на PC - *, застрахователят е осъден да заплати в полза на увредения сума в размер на 7 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 17.09.2015 г. до окончателното й плащане, като искът е отхвърлен за разликата над присъдените 7 000 лв. до претендираните 15 000 лв., като неоснователен. Посоченото решение е обжалвано и е образувано в. гр. д. N° 236/2018 г., по описа на ОС - * Въззивното производство е приключило с Решение № 326/06.08.2018 п, с което съдът е потвърдил първоинстаншюнното решение.

Въз основа на издадения в полза на ищеца изпълнителен лист, било образувано ИД 2

№ *4, по описа на ЧСИ * с per. № *. С Платежно нареждане с бордеро № * г.ищецътзастраховател е изплатил по горепосоченото изпълнително дело сума в размер на 12 422,05 лв., от които: 7 000 лв. - дължимо застрахователно обезщетение и 2 371,22 лв. - законна лихва върху посочената сума за периода от 17.09.2015 г. до 17.01.2019г. Остатъкът до сумата от 12 422,05 лв. представляват разноски за адвокатски хонорар и такси към ЧСИ, които не са предмет на настоящата претенция. Видно от приложения платежен документ, „* - *“ АД е изплатил в полза на пострадалия сума в общ размер на 9 371,22 лв. (7 000 лв. + 2 371,22 лв.

= 9 371,22 лв.).

На основание чл. 223, ал. 2 ГПК, установеното от съда в мотивите на решението е задължително за третото лице в отношенията му със страната, която го е привлякла.

Направените от съда фактически констатации и правни изводи, които са били обективирани в мотивите на постановените решения обвързват ответника М. Р. П.. Задължителната сила на мотивите по смисъла на чл. 223, ал 2 ГПК обвързва по задължителен начин както страните, така и съда, пред който е висящо делото между подпомагащата и подпомаганата страна. Съответно съдържащите се в мотивите на решението по предходното дело, в което са участвали подпомаганата и подпомагащата страна в това им качество, изводи за фактите, релевантни за процесното ПТП и причинените неимуществени вреди, са се осъществили така, както се сочи в мотивите. Същите не следва да се установяват повторно и да бъдат пререшавани в настоящото исково производство между страните. Такива факти са: наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, настъпването на застрахователно събитие, неговият механизъм, виновното и противоправно поведение на водача М. Р. П., причинените вреди на пострадалото лице - *, наличието на причинноследствена връзка между причинените вреди и процесното ПТП и размерът на присъденото от съда застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, застрахователят има право да получи от виновния водач изплатеното от него обезщетение, когато застрахованият при настъпване на произшествието е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Видно от влязлата в сила Присъда № * г. по НОХД № *, по описа на Окръжен съд - *, М. Р. П. е признат за виновен в това, че е причинил пътния инцидент в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта - 2,43 на хиляда.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 9 371,22 лв. , представляваща регресна претенция за изплатено от „* - *“ АД на * застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, по застраховка „Гражданска отговорност“, вследствие на ПТП, настъпило на 17.09.2015 г„ на път П-86, км.

107+500 м„ ведно със законна лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на настоящия иск-13.09.2023г. до окончателното плащане на задължението.

Претендира и разноски по водене на делото.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

В с..з. ищецът р.пр. не изпраща представител. Поддържа иска с писмена молба чрез 3 пълномощника си адв.Г.*, който прави искане за постановяване на неприсъствено решение, при наличието на предпоставките за това.

Ответникът р.пр. не се явява, не изпраща представител и не ангажира становище по иска.

Съдът счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение, визирани в чл.238 и 239 от ГПК, поради следното:

Ответникът, съгласно чл.238 ГПК не е подал в срок отговор на исковата молба, негов представител не се е явил в първото заседание по делото и ответникът не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответникът, съгласно чл.239 ал.1 т.1 от ГПК е бил уведомен за правото си да подаде писмен отговор и за последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, налице е и условието на чл.239 т.2 ГПК- искът се явява вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства , които се подкрепят от и представените към исковата молба писмени доказателства – Присъда № *г. по НОХД № 61/2016г. по описа на Окръжен съд - * , Решение № 249/21.10.2016 г. по ВНОХД № * г. по описа на Апелативен съд — *, Решение № 4/08.02.2017 г. по н.д. № * г., по описа на ВКС, Застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/23/115002005085/03.08.2015 г., по описа на „* - *“ АД, Решение № 33/01.03.2018 г. по гр.д. №*/2017г. по описа на Районен съд – *, Допълнително решение № 59/18.04.2018 г. по гр. д №*/2017г. по описа на PC - * , Решение № 326/06.08.2018 г. по в гр. д. № 236/2018 г., по описа на ОС - * , Покана за доброволно изпълнение с изх. № 435/14.01.2019 г., по описа на ЧСИ *, Запорно съобщение до „Общинска банка“ АД с изх. № */14.01.2019 г., по описа на ЧСИ * - заверено копие; Платежно нареждане с бордеро № * г.

Предвид посоченото, ще следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният иск бъде уважен, без да се излагат мотиви по съществото на спора.

Върху дължимата сума на осн.чл.86 от ЗЗД се следва да се присъди и законната лихва от датата на предявяване на иска-13.09.2023г. до окончателното й изплащане.

Ще следва на осн.чл.81 във вр. с чл. 78 ал.1 ГПК ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по водене на делото в общ размер на 1 994,85 лв., от които:

374,85лв. ДТ и 1620,00 лв. адв.възнаграждение с ДДС, както и разноски в производството по обезпечение на бъдещ иск- в размер на 1540,00лв., от които 40,00 лв. ДТ и 1500,00 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл. 239 ГПК съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. Р. П., ЕГН ********** с адрес гр.*, ул.“*“ №16, вх.Б, ап.1 да заплати на „* *“ АД със седалище и адрес на управление гр.*, ур.“* *“ №7, ет.5, представлявано 4 заедно от изп.директори * сумата в размер на 9 371,22 лв. –главница, представляваща регресна претенция за изплатено от „* - *“ АД на * застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, по застраховка „Гражданска отговорност“, вследствие на ПТП, настъпило на 17.09.2015 г. на път П-86, км. 107+500 м. , ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от дата предявяване на иска13.09.2023г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА М. Р. П., ЕГН ********** с адрес гр.*, ул.“*“ №16, вх.Б, ап.1 да заплати на „* *“ АД със седалище и адрес на управление гр.*, ул.“* *“ №7, ет.5, представлявано заедно от изп.директори * разноски по водене на делото в размер на 1 994, 85 лв. и разноски в производството по обезпечение на бъдещ иск в размер на 1 540,00лв.