Решение № 998 от 17.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 998 гр. София, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Д.а като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20221110119070 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 21.06.2023 г. (на лист 91 от делото), като искът е изменен в заседанието на 18.10.2023 г. (на лист 130 от делото), на С. И. И. срещу „Профи кредит България“ ЕООД, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че Договори за потребителски кредит между страните №№ 3003509803.93/15.02.2019 г. и 3040049652/17.10.2019 г. са нищожни поради противоречие със закона, и за осъждането му да върне на ищцата 2776,83 лева – платени без основание суми по посочените договори, а при условия на евентуалност – че са нищожни само клаузите на услугите „фаст“ и „флекси“ по договорите.

В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с ответника два договора за кредит, с посочените по-горе номера, като по първия получила 4000 лева и трябвало да върне общо (с всички такси и допълнителни вземания) 9548,54 лева за периода от 15.02.2019 г. до 05.02.2021 г., а по втория били отпуснати 3500 лева, а трябвало да върне (с всички допълнителни такси и услуги) 10 230,74 лева за период от 17.10.2019 г. до 25.10.2022 г. Твърди, че е изплатила общо 5787,61 лева. Поддържа се, че договорените лихви по договорите са прекомерни, в противоречие със закона и добрите нрави и почиват на неравноправни клаузи, поради което следва да се обяви нищожността на целите договори. Твърди се, че годишният лихвен процент по договорите също е неправилно изчислен. Поради това се поддържа, че не са спазени и изискванията за съдържание по договора по чл.

11, ал. 1, т. 9 и 10а ЗПКр. Поддържа се, че в договорите е включена такса за 1 пакет „допълнителни услуги“, които не били услуги, а начини на усвояване и връщане на кредита и противоречали на чл. 10а ЗПКр, а освен това били неравноправни.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Профи кредит България“ ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Твърди се, че ищцата нямала интерес да води само отрицателни установителни искове, когато можела и да иска недължимо платеното, като това означавало, че няма интерес от иска, а освен това сроковете за плащане по договорите били изтекли. По отношение на основателността поддържа, че са спазени изискванията на закона, договорите съдържали точна и пълна информация за задълженията, ГПР бил определен в съответствие със закона и формулите му. Твърди, че начинът на определяне на този процент бил даден в общите условия. Твърди, че допълнителните услуги били доброволно поискани от ищцата, че таксите за формирането им били приети от нея, и че ставало въпрос за допълнителни действия на кредитора, които не попадали в обхвата на чл. 10а ЗПКр. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на възнаграждението на адвоката на ищцата.

В съдебното заседание ищцата поддържа, че сумата по втория оспорен договор за кредит не е изплатена, а е послужила за погасяване на първия.

Иска да се установи нищожност и на двата договора, или на части от тях, и да се присъдят 2776,83 лева като надплатена сума. Ответникът не взема становище.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представен на лист 8 – 14 от делото Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № 30035098093/15.02.2019 г. ответникът е отпуснал на ищцата 4000 лева за срок от 24 месеца при лихва от 38,30 %, като следвало сумата да се върне на равни месечни вноски. Посочен е годишен процент на разходите (ГПР) 44,93 %. Общото задължение по договора е определено на 5684,54 лева. Към тази сума са добавени такси за услуга „фаст“ и „флекси“, като с възнаграждението за тях общата сума за връщане е 9548,54 лева, а месечната вноска – 397,89 лева.

В представения на лист 15 – 16 от договора стандартен европейски формуляр за информация преди отпускане на потребителски кредити от 15.02.2019 г., е предвидено, че за получаване на кредита не се изисква друг договор за допълнителна услуга и сумата за връщане ще бъде 5684,54 лева.

Изрично е посочено (т. 4.3.) е, че по този вид договор за кредит не се прилагат други разходи.

Съгласно представен на лист 22 – 27 от делото Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № 30040049652/17.10.2019 г. ответникът е отпуснал на ищцата 3500 лева за срок от 36 месеца при лихва от 41 %, като следвало сумата да се върне на равни месечни вноски. Посочен е годишен процент на разходите (ГПР) 48,64 %. Общото задължение по 2 договора е определено на 6135,74 лева. Към тази сума са добавени такси за услуга „фаст“ и „флекси“, като с възнаграждението за тях общата сума за връщане е 10230,74 лева, а месечната вноска – 284,18 лева.

В представения на лист 28 – 30 от договора стандартен европейски формуляр за информация преди отпускане на потребителски кредити от 17.10.2019 г., е предвидено, че за получаване на кредита не се изисква друг договор за допълнителна услуга и сумата за връщане ще бъде 6135,74 лева.

Изрично е посочено (т. 4.3.) е, че по този вид договор за кредит не се прилагат други разходи.

В т. 15 общите условия към двата кредита (на лист 13 и 26 от делото) е предвидено, че услугата „фаст“ се състои в „приоритетно разглеждане на искането си“ преди клиенти, които не са закупили такава услуга. Услугата „флекси“ пък се състои в това, че ищцата може да поиска отлагане на плащането на определен брой вноски по договора (в зависимост от кредита – до 4 вноски за първия кредит и 5 вноски за втория) или намаляването на размера им (остатъкът се плаща в края на срока на целия договор), но това не става автоматично, а по съгласие на ответника – кредитодател, които следва да изготви нарочен договор, а допустимостта на отлагането или намаляването зависи от доказване на определени обективни условия – безработица, болест, повреда на имущество при бедствие и подобни, или изрично съгласие на кредитодателя, което той дава по своя собствена преценка и може да откаже.

Съгласно представен на лист 19 от делото Анекс № 1 към договор за кредит № 30035098093 на 30.08.2019 г. ищцата се е възползвала от правото си да отложи изплащането на една вноска по договора за месеца след края на първоначалния му срок, като от представения на лист 20 нов погасителен план става ясно, че размерът на вноските по кредита не се променя и общият размер на задължението остава такъв, какъвто е бил по първоначалния договор (не е начислена допълнителна възнаградителна лихва за отложената вноска).

Съгласно представен на лист 36 от делото Анекс № 1 към договор за кредит № 30040049652 на 20.12.2019 г. ищцата се е възползвала от правото си да отложи изплащането на една вноска по договора за месеца след края на първоначалния му срок, като от представения на лист 37 нов погасителен план става ясно, че размерът на вноските по кредита не се променя и общият размер на задължението остава такъв, какъвто е бил по първоначалния договор (не е начислена допълнителна възнаградителна лихва за отложената вноска).

Съгласно представен на лист 33 от делото Анекс № 2 към договор за кредит № 30040049652 на 03.08.2020 г. ищцата се е възползвала от възможността да намали 2 вноски по същия кредит до размер от 142,18 лева, като от представения на лист 34 нов погасителен план става ясно, че размерът на вноските по кредита не се променя и общият размер на задължението остава такъв, какъвто е бил по предходния подписан анекс от 20.12.2019 г. (не е начислена допълнителна възнаградителна лихва за отложената вноска).

Съгласно представен на лист 72 от делото Анекс № 3 към договор за 3 кредит № 30040049652 на 04.12.2020 г. ищцата се е възползвала от правото си да отложи изплащането на две вноски по договора за месеца след края на първоначалния му срок, като от представения на лист 73 нов погасителен план става ясно, че размерът на вноските по кредита не се променя и общият размер на задължението остава такъв, какъвто е бил по първоначалния договор (не е начислена допълнителна възнаградителна лихва за отложената вноска).

Съгласно представен на лист 71 от делото Анекс № 4 към договор за кредит № 30040049652 на 09.04.2021 г. ищцата се е възползвала от правото си да отложи изплащането на една вноска по договора за месеца след края на първоначалния му срок, като от представения на лист 71 нов погасителен план става ясно, че размерът на вноските по кредита не се променя и общият размер на задължението остава такъв, какъвто е бил по първоначалния договор (не е начислена допълнителна възнаградителна лихва за отложената вноска).

Съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото, приета в заседанието на 11.09.2023 г. (на лист 111 от делото), в писмен вид на лист 104 – 107 от делото, която съдът кредитира, тъй като вещото лице е работило по представените по делото документи, включително платежни такива, и логично е изложило прилаганите изчислителни методи, при изчисляване на ГПР и по двата договора цената за допълнителни услуги „фаст“ и „флекси“ не е включена в размера на ГПР. Ако се включи тази цена, то ГПР по договор № 30035098093/15.02.2019 г., който само върху главница и лихви е 44,93 % би станал 227,54 %, а по договор № 30040049652/17.10.2019 г. от 48,64 % би станал 269,82 %.

Съгласно цитираното по-горе заключение и допълнителното заключение на счетоводната експертиза, прието в заседанието от 18.10.2023 г.

(на лист 129 от делото), в писмен вид на лист 115 – 120, плащанията са станали така:

По първия кредит – по договор № 30035098093/15.02.2019 г. ищцата е извършила следните плащания (лист 117 горе):

397,89 лева на 01.03.2019 г. – преди падежа на вноска за 05.03.2019 г.;

398 лева на 28.03.2019 г. – преди падежа на вноска за 05.04.2019 г.;

415 лева на 27.05.2019 г. –22 дена след падежа на вноска за 05.05.2019 г.;

412 лева на 25.06.2019 г. – 20 дена след падежа на вноска за 05.06.2019 г.;

405 лева на 17.07.2019 г. – 10 дена след падежа на вноска за 05.07.2019 г.;

200 лева на 15.08.2019 г. – преди падежа на вноска за 05.09.2019 г.

(вноската с падеж на 05.08.2019 г. е отложена на 30.08.2019 г. по споразумение);

17 лева на 02.09.2019 г. – преди падежа на вноска за 05.09.2019 г., 4

400 лева на 24.09.2019 г. – 19 дена след падежа на вноска за 05.09.2019 г., или е платила общо 2644,89 лева.

Общата платена сума от ищцата възлиза на 2644,89 лева. Към датата на сключване на втория договор за кредит – № 30040049652/17.10.2019 г., ответникът е приемал, че остатъчното задължение е 3496,44 лева, които са погасени при усвояването на втория кредит съгласно клаузите на договора за същия.

По втория кредит – по договор № 30040049652/17.10.2019 г., с който изцяло е рефинансирано онова, което ответникът е приемал за остатък от задължението по първия договор, са платени общо 4131,94 лева, като в тях ответникът е включил според счетоводството си лихва за забава в размер на 59,43 лева, както и 90 лева такси. Общата забава за плащане по договора (от падежа на съответната вноска до пълното плащане – т.е. олихвяемата сума е размера на една месечна вноска) е 356 дена.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно евентуално съединени отрицателни установителни искове за установяване на несъществуване на правоотношения поради нищожност на договор за кредит поради липса на реквизити и противоречие с добрите нрави с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10а ЗПКр, евентуално – само за нищожност поради неравноправност на клауза от договора за такси – по същите разпоредби, както и по чл. 10а, ал. 2 ЗПКр, както и съединен осъдителен иск за връщане на даденото по нищожния договор с правна квалификация чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 23 ЗПКр.