Определение № 686 от 17.12.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 686 гр. Враца, 17.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно частно гражданско дело № 20251400500505 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. с чл.229,ал.1,т.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 16046/15.10.2025 г., подадена от И. И. В. от гр.София, ЕГН **********, чрез адв.М. М. от АК - Враца, срещу определение № 1683/29.09.2025 г. по гр.дело № 2074/2025 г. по описа на Районен съд - Враца, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.дело № 953/2022 г. по описа на Районен съд - Враца.

Жалбоподателят поддържа и подробно се обосновава, че определение № 1683/29.09.2025 г. е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и в противоречие със задължителна практика на ВКС.

Твърди, че между двете дела не е налице преюдициалност, като този въпрос вече е бил предмет на разглеждане и произнасяне от страна на Окръжен съд - Враца, макар и във връзка с друго производство между същите страни - за ревандикация на недвижимия имот, по което също е било постановено спиране на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване на гр.дело № 953/2022 г., по което е предявен иск с правно основание чл.30 от ЗН за възстановяване на запазена част от наследство, прието за неправилно от въззивния съд.

Сочи номерата на предходните дела и постановените по тях съдебни актове.

Сочи, че ответникът по гр.дело № 2074/2025 г. Д. И. Х. не е страна по гр.дело № 953/2022 г., поради което и няма да бъде обхванат от субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по това дело.

Изтъква, че искът по чл.30 от ЗН е конститутивен и решението по този иск ( по 1 гр.дело № 953/2022 г.) ще има действие занапред, а периодът, за който се търси обезщетение с иска по чл.59 от ЗЗД (по гр.дело № 2074/2025 г.) е за минал и, без значение от изхода на гр.дело № 953/2022 г., през този период единствен собственик на описания в исковата молба имот е бил ищецът И. И. В..

Счита, че докладчикът по гр.дело №2074/2025 г. на РС - Враца (по спряното производство) не е зачел силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение № 607/01.11.2023 г. по гр.дело № 3605/2022 г. по описа на РС-Враца, постановено от същия съдебен състав, с което е признато за установено по отношение на същите страни (И. Х. и Д. Х.), че ищецът И. Х. е собственик на процесния имот. Това означава, че въпросът за собствеността върху имота в отношенията между същите страни не подлежи на пререшаване съгласно чл.299 от ГПК и само на това основание съдът е следвало да остави без уважение искането за спиране.

Искането до Окръжен съд - Враца е определение № 1683/29.09.2025 г. по гр. дело № 2074/2025 г. по описа на Районен съд - Враца да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С частната жалба са представени заверени копия от определение № 422/ 07.03.2022 г. по гр. дело № 3605/2022 г. на PC - Враца и определение № 217/ 26.04.2023 г. по в. ч. гр. дело № 175/2023 г. на ОС - Враца.

Въззиваемият Д. И. Х., чрез адв. М. Г. от АК - Враца, е подал писмен отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна.

Твърди, че производството по гр.дело № 953/2022 г. с ищец Христо В. и ответник И. В. е такова по чл.30 от ЗН и е обуславящо по въпроса дали за процесния имот е налице съсобственост, както и дали този имот ще бъде предмет в производство по възстановяване на запазена част от наследството при наличие на завещание, като тези обуславящи въпроси са от значение за правилното разрешаване със сила на пресъдено нещо на спора по заведения иск по чл.59 от ЗЗД (по гр.дело № 2074/2025 г.).

Счита, че ако се установи със съдебен акт, че е налице накърняване на запазената част на Христо В., процесният имот ще бъде предмет на това възстановяване и съответно това обстоятелство ще има сила на присъдено нещо, като крайният съдебен акт ще рефлектира в правната сфера на Д. Х. относно обезщетението по чл.59 от ЗЗД.

Счита производство по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД за преждевременно образувано, при наличие на по-рано образувано производство за установяване със сила на пресъдено нещо на правото на собственост. Счита, че противно становище би означавало, при разрешаване на настоящия спор, осъдителният диспозитив на съдебното решение по чл.59 от ЗЗД да отрече или създаде право на собственост, което е недопустимо в гражданското съдопроизводство и ще създаде отказ от правосъдие.

Моли съда да остави без уважение частната жалба и да остави в сила 2 постановеното определение за спиране на производството като правилно и законосъобразно с произтичащите последици.

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от лице с правен интерес - от ищеца по делото.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Гражданско дело №2074/ 2025 г. по описа на РС-Враца е образувано на 26.06.2025 г. по иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, предявен от И. И. В. срещу Д. И.

Х. - негов син. Ищецът е поискал ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 11 020 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствен на ищеца недвижим имот - апартамент с административен адрес ***, за периода от 01.12.2021 г. до 16.07.2024 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба до окончателно погасяване на задължението.

Ищецът е посочил как е придобил правото на собственост върху апартамента от своята майка Д. Ц. И., починала на ***, по силата на завещателно разпореждане, че ответникът е живял в апартамента заедно със своята баба и майка на ищеца, както и че е отказал да го напусне след нейната смърт и след като на 04.11.2021 г. - при обявяване на завещанието, е бил поканен от ищеца.

Ищецът е посочил, че е предявил иск с правно основание чл.108 от ЗС против своя син, който е бил уважен с решение № 607/01.11.2023 г. по гр.дело № 3605/2022 г. на РС - Враца, потвърдено от Окръжен съд - Враца с решение № 131/ 12.03.2024 г. по възз. гр.дело № 644/2023 г. по описа на въззивния съд, което решение не е допуснато до касационно обжалване с окончателно определение № 2233/07.05.2025 г. по гр.дело № 2588/2024 г. на ВКС. След постановяване на въззивното решение, на 29.04.2024 г. е издаден изпълнителен лист и на 16.07.2024 г. по образуваното изп.дело № 432/2024 г. по опис на ЧСИ Ц. Д. ищецът И. В. е въведен във владение на имота, с което е възстановено нормалното упражняване на правото му на собственост.

С исковата молба са представени и описани в 11 пункта писмените доказателства на ищеца, включително, но не само, описаните по-горе съдебни актове, изпълнителният лист, протоколът за въвод във владение.

Ответникът е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който наред с доводите си за неоснователност на иска по чл.59 от ЗЗД е поискал производството по делото да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.дело № 953/2022 г. по описа на РС-Враца, образувано по иск с правно основание чл.30,ал.1 от ЗН на Христо И. (също наследник по закон - син, на Д. Ц. И.) срещу И. И. (негов брат) за възстановяване на запазена част от наследството.

Съдията - докладчик не е поискал становището на ищеца по искането за спиране. Постановил е обжалвания в настоящото производство съдебен акт – 3 определение № 1683/29.09.2025г., с което е спрял производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, като е приел доводите на ответника за връзка на преюдициалност между двете дела, при която гр.дело № 953/2022 г. е обуславящо, а гр.дело № 2074/2025 г. обусловено, като по обуславящото дело е налице спор относно 1/3 идеална част от правото на собственост върху завещаното жилище - апартамент, разрешаването на който е от значение за правилното решаване на спора по обусловеното дело.Документи от гр.дело №953/2022 г. не са приложени, а съставът на РС-Враца е извършил служебна проверка относно страните, предмета и стадия на развитие на това дело, констатациите от която са изложени в мотивите на обжалвания съдебен акт.

При така изложената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.

Съображения:

По настоящето дело са изцяло относими мотивите на друг състав на ОС-Враца, изложени в определение № 217/ 26.04.2023 г. по в. ч. гр. дело № 175/2023 г. на ОС Враца, с което е отменено определение № 422/ 07.03.2022 г. по гр. дело № 3605/2022 г. н а PC - Враца за спиране на производството по иска по чл.108 от ЗС на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК.

В допълнение:

Към 26.06.2025 г., на която дата е образувано производството по гр.дело № 2074/2025 г. по описа на РС-Враца по предявения пред него иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, производството по гр.дело № 3605/2022 г. на РС - Враца, по което е разгледан и уважен ревандикационния иск на И. И. В. срещу Д. И. Х., е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

Решението е влязло в сила на 07.05.2025 г., на която дата се е произнесъл ВКС с окончателното си определение № 2233/07.05.2025 г. по гр.дело № 2588/2024 г., и с него със сила на пресъдено нещо е признато за установено по отношение на ответника Д. Х. правото на собственост на ищеца И. И. върху спорния апартамент.

Този въпрос не може да бъде пререшаван между страните ( чл.299,ал.1 от ГПК), като тук следва да се споделят и доводите на жалбоподателя за значението и правното действие на решението по конститутивния иск по чл.30,ал.1 от ЗН, обяснено и аргументирано по ясен, подробен и достъпен начин и от ВКС в неговото определение № 2233/07.05.2025 г. - л.26 от делото на РС-Враца, стр.2, абзац 4 и л.27.

Правната промяна (ако има такава) настъпва с влизане в сила на решението по уважения конститутивен иск, възстановяването на запазената част няма обратно действие и евентуална съсобственост върху имота възниква с влизане в сила на решението по чл.30,ал.1 от ЗН. До този момент собственик на останалото в наследство имущество е лицето, в чиято полза е оставено завещателното разпореждане, в конкретния случай това е ищецът И. В..

4

Изложеното по-горе, съобразено с периода, за който се претендира обезщетение по чл.59 от ЗЗД с иска по гр. дело №2074/ 2025 г. на РС - Враца, и при отчитане на безспорния между страните факт, че решение по иска с правно основание чл.30,ал.1 от ЗН по гр.дело № 953/2022 г. на РС - Враца не е постановено, сочи, че връзка на преюдициалност между двете дела няма.

Като е достигнал до обратен извод - за основателност на искането за спиране, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на процесуалните действия.

Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1683/29.09.2025 г. по гр.дело № 2074/2025 г. по описа на Районен съд - Враца.

ВРЪЩА гр.дело № 2074/2025 г. на Районен съд - Враца за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 686 гр. Враца, 17.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове: