Определение № 1917 от 07.12.2021, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1917 гр. Бургас, 07.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20212100501999 по описа за 2021 година

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „ Агенция за кортрол на просрочени задължения“ ЕООД – гр.София, против Разпореждане №6775/12.10.21г., постановено по ч.гр.д.

№5710/21г. на Районен съд Бургас, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение №2819/12.10.21г., в частта, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател по чл.410 ГПК, срещу Л. Н. Х., за заплащане на договорно възнаграждение, в размер на 100.29 лева, за периода 03.01.20г. – 23.10.20 г. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираната сума.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Бургас на 12.08.21г., е подадено заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ - ЕООД – гр.София, срещу Л. Н. Х., за присъждане на суми по договор за паричен заем №5574144/20.12.2019г., сключен между длъжника и „Вива Кредит“ – ООД, за сумата 700 лева, договорна лихва, в размер на 131.60 лева. Твърди се, че длъжникът е заплатил общо 307 лева, като са останали дължими 641.79 лева главница и 100.29лева – договорна лихва за периода 03.01.20г. – 23.10.2020г. Твърди се, че по силата на договор за цесия от 04.01.21г., заявителят е придобил правата на кредитора по договора, за което длъжникът е бил уведомен на 05.01.21г.

По заявлението е издадена Заповед №2819/12.10.21г. за сумата 641.79 лева главница.

Частната жалба е насочена срещу разпореждане №6775/12.10.21г., с което е 1 отхвърлено заявлението за сумата, съставляваща договорно възнаграждение, в размер на 100.29 лева.

Бургаският окръжен съд, пред вид така установените факти и като съобрази Закона намира, че обжалваното разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.

Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения; нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., докладчик съдията Борислав Белазелков, няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал.

2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са накърнени добрите нрави.

В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен. Следователно не е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем, уговорена в размер на 40.32 %., след като ГПР е в законовите рамки – в договора е посочен като 49.38%“. Поради това уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна.

Следва да се присъди сумата от 100.29 договорна лихва за периода 03.01.20г. – 23.10.2020г.

В полза на заявителя се дължат всички направени съдебно – деловодни разноски в двете инстанции. При направени разноски в общ размер за двете инстанции, включващи по 50 за първа и 50 лева за въззивна инстанция възнаграждение за юрисконсулт и 40.00 лева – държавни такси, въззивният съд следва да присъди още 50.00 лева - възнаграждение за юрисконсулт и още 18.22 лева – държавна такса.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №6775/12.10.21г., постановено по ч.гр.д.№5710/21г. на Районен съд Бургас, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение №2819/12.10.21г., в частта, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ - ЕООД – гр.София, срещу Л. Н. Х., за заплащане на договорно 2 възнаграждение, в размер на 100.29 лева, за периода 03.01.20г. – 23.10.20 г. И ВМЕСТО НЕГО

ПОСТАНОВЯВА:

Длъжникът Л. Н. Х. ЕГН********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ - ЕООД – гр.София, ЕИК202527341, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Панайот Волов“, №29, ет.3, п.к.1527, договорна лихва, в размер на 100.29 лева, за периода 03.01.20г. – 23.10.20 г., още 18.22 лева – държавни такси и 50.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съобразно настоящото определение.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3