Решение № 1928 от 10.03.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 10.03.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав в публичното заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 15579 по описа за 2018 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от В.Н.Ш. срещу З. „О.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 06.07.2017 г. около 09,30 часа в гр.София, ж.к. „Овча купел 2“, на бул. „Президент Линкълн“ е реализирано ПТП с участници л.а.м. „Хонда Сивик“ с рег.№ *****МТ и мотоциклет „Сузуки ГСХ 1100Г“ с рег.№ *****Твърди се, че ПТП настъпва изцяло по вина на водача на МПС „Хонда Сивик“ с рег.№ *****М, който предприема маневра за навлизане от дясното в лявото платно, в което се движел мотоциклета, с цел да извърши маневра обратен завой, при което настъпва ПТП, вследствие на което на ищеца е причинено закрито счупване на тялото на дясната лопатка. Ищецът е претърпял болнично лечение, по време на което, под местна анестезия е извършена процедура по мануална репозиция на фрактурата и поставена имобилизираща превръзка тип „Дезо“. Твърди се, че в продължение на 46 календарни дни ищецът е бил нетрудоспособен и отсъствал от работа. Твърди се, че вследствие ПТП ищецът е изпитал интензивни и негативни преживявания, свързани с уплаха и физиологичен стрес. Поддържа се, че вследствие процесното ПТП ищецът претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в нанесени щети върху притежавания от него мотоциклет.

Твърди се, че водачът причинил

ПТП е застраховал гражданската си отговорност при ответника с полица № BG/23/116003074284, валидна към датата на произшествието.

Поддържа се, че с молба-претенция на 01.08.2017 г.ищецът е предявил пред ответника искане за заплащане на обезщетение, но ответникът отказал да изплати застрахователно обезщетение с писмо от 06.11.2017 г.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 26 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от причинените му телесни увреждания, както и сумата от 100 лв., частично предявена от общо претендираната от 4500 лв.-имуществени вреди, които са причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 06.07.2017 г. в гр.София, виновно причинено от водача на л.а.м. „Хонда Сивик“ с рег.№ *****МТ, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/23/116003074284, валидна към датата на произшествието, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 18.08.2017 г. до окончателното издължаване.

Претендират се разноските по делото, включително и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д., надлежно упълномощена с пълномощно, приложено към отговора на исковата молба.

Оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди се, че не са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя. Оспорва механизма на настъпилото ПТП. Оспорва вината на водача Н.Н.с твърдението, че ищецът е управлявал мотоциклета си с несъобразена скорост като по този начин не е успял да реагира своевременно, поради което е станал причина за настъпване на ПТП. Заявява възражение за съпричиняване от страна на ищеца. Твърди, че ищецът не е използвал защитна каска и защитни за тялото си протектори.

Оспорва пряката причинна връзка между твърдените от ищеца увреждания в процесното ПТП. Твърди, че по размер исковите претенции са прекомерно завишени. Оспорва иска за лихва.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът чрез процесуалния си представител е депозирал молба, с която заявява, че няма да се ползва от правото си да подаде допълнителна искова молби и моли съда за изготви проект за доклад и да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Подробни съображения са изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, евентуално да присъди обезщетение в по-нисък размер.

Претендира направените по делото разноски, за което представя списък. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От констативен протокол за ПТП №

К-455 от 06.07.2017 г., протокол за оглед на местопроизшествието от 06.07.2017 г., фотоалбум, намиращи се в приобщената към доказателствата по делото пр.пр. № 22784/2017 г. по описа на СРП, ДП № 11224/2017 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, копие от проект за организация на движението по бул. „Президент Линкълн“, представено с молба от 11.07.2019 г., от разпита на свидетеля М.И.М., както и от заключението на САТЕ на вещото лице Д. се установява, че на 06.07.2017 г. около 09,30 часа в гр.София л.а.м. „Хонда Сивик“ с рег.№ *****се движел по бул. „Президент Линкълн“ с посока на движение от ул. „Промишлена“ към ул. „Феникс“. В района на № 107 (магазин Лидъл) скоростта на автомобила е от порядъка на 21 км/ч, автомобилът се е движил в дясната от двете ленти на платното за движение. В същото време зад него в същата посока, в лявата лента се е движил мотоциклет „Сузуки ГСХ“ с рег.№ *******като скоростта на мотоциклета е била от порядъка на 50 км/ч. В даден момент водачът на лекия автомобил е променил посоката си на движение на ляво и навлиза в лявата лента. В този момент мотоциклетът е бил на отстояние от порядъка на 24 м до мястото на удара при опасна зона за спиране 31-32 м.

Мотоциклетистът е предприел спиране с мотоциклета и е опитал да заобиколи автомобила отдясно, загубил е управление върху двуколесното превозно средство, излязъл е от състоянието си на динамично равновесие и е паднал на пътното платно върху дясната част на мотоциклета. Започнало е плъзгане на мотоциклетиста и мотоциклета по асфалтовото покритие и удар в задната лява част, в областта между задния регистрационен номер и левия заден калник на автомобила. След удара мотоциклета се е установил на мястото с петно от ГСМ описано в протокола за оглед, откъдето е изместен преди да бъде извършен огледа. Автомобилът продължава маневрата и спира в дясната от двете ленти за насрещно движение, като мястото на спиране не е фиксирано при огледа.

Според вещото лице Д. причина за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на лек автомобил Хонда, който при извършване на маневра завой на ляво от дясна лента за движение, не е пропуснал движещия се в лявата лента мотоциклет „Сузуки“.

Експертизата установява, че в пряка причинна връзка от произшествието на мотоциклета са нанесени вреди, които възлизат на сумата от 3 981,23 лв.

Изводите на вещото лице Д. относно механизма и причините за настъпване на произшествието са оспорени от ответника, в която връзка е допуснато изслушване на повторна САТЕ, изготвена от вещото лице Т., като установеният от него механизъм не се отличава съществено от този установен в първоначалната, потвърждавайки извода, че водачът на лекия автомобил е предприел маневра отклоняване в ляво с цел преминаване от дясната част към лявата част на пътна лента, без да осъществи визуален контрол на пътното платно зад себе си, чрез огледалата за обратно виждане.

Като втора причина за настъпване на произшествието вещото лице сочи и поведението на ищеца като водач на мотоциклета, а именно движение със скорост по-висока от разрешената за този пътен участък, която го е поставила в ситуация на невъзможност своевременно да реагира с аварийно спиране и/или аварийно намаляване на скоростта и едновременно заобикаляне на автомобила от дясно по посока на движение.

Съдът кредитира заключението на вещото лице Т. в частта по отношение на втората посочена причина за настъпване на произшествието, тъй като при изготвянето му вещото лице се е съобразило с писмено доказателство, което не е било налично, съответно не е било прието като такова по делото, в момента на изготвяне на заключението на първоначалната САТЕ, а именно: копие от проект за организация на движението по бул. „Президент Линкълн“, представено с молба от 11.07.2019 г. От това копие са установява, че и в двете посоки на движение, в района на входа и изхода на магазин „Лидъл“, са поставени знаци В26, ограничаващи скоростта на движение в района на 30 км/ч. Видно от удостоверение на СО, към процесната дата 06.07.2017 г. не е имало промяна в постоянната организация на движение за посочения участък.

Действително наличието на този пътен знак не е отбелязано в протокола за оглед, но това не означава, че същият не е бил наличен. Съществуването на този знак се установява с посочено писмено доказателство.

Ето защо съдът приема, че ищецът се е движил в нарушение на забраната, въведена с този знак, със скорост над разрешената за този пътен участък.

Между страните е прието за безспорно, че към датата на настъпване на застрахователното събитие-06.07.2017 г., л.а.м. „Хонда Сивик“ с рег.№ *****МТ е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, сключена със застрахователна полица BG/23/116003074284 от 30.12.2016 г., валидна до 29.12.2017 г.

Вследствие на горното произшествие и в пряка причинна връзка с него ищецът е получил закрито счупване на дясна лопатка, което представлява четвърта степен травматична увреда, като към момента не се откриват значими за здравето последствия от увредата. С оглед характера, степента и местоположението на получената травма, ищецът е изпитвал болки с висок интензитет пред първите 3-4 дни непосредствено след травмата.

Същите са намалявали като интензитет и са били с непостоянен характер през следващите 35-40 дни.

За лечение на получената травма, ищецът е провел болнично лечение за един ден и домашно-амбулаторно лечение в продължение на 88 дни. Десният горен крайник е бил имобилизиран за срок от 40 дни. Травмата е довела до трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за срок от близо три месеца. Наложило се е извършване на физиопроцедури с цел възстановяване на функцията и движенията на увредения горен крайник.

На 01.08.2017 г. ищецът сезирал ответника с искане за заплащане на застрахователно обезщетение, но такова не е изплатено и до момента.

От разпита на свидетеля Е.В.З., се установява, че същата видяла ищеца в деня на произшествието. Дясната му ръка била обездвижена и не можел да прави нищо сам. Свидетелката му помагала за събличане, измиване и това продължило около месец. Ищецът имал проблеми със съня. Когато прекарвали уикендите заедно, той бил постоянно неспокоен, ставал почти през половин час, на всеки час, не можел да спи, не можел да си намери място. Седял прав в леглото. Много го боляло. Почти нямало нощ, в която да е спал нормално, вследствие на което бил доста изморен, изнервен. Не можел да върши някакви елементарни неща и трябвало да разчита или на свидетелката, или на родителите си за помощ, което го напрягало допълнително. Като цяло бил доста избухлив, а по принцип е много мил и внимателен. По това време ищецът работел в IT-фирма като системен администратор и се притеснявал много, че ще бъде уволнен заради това, че болничният му продължил много дълго време. Принудил се да се върне по-рано на работа, защото много се страхувал, че ще го уволнят. Когато се върнал на работа не бил възстановен. Впоследствие ищецът продължил лечението си с физиотерапия, на която ходел преди работа, а това му идвало малко в повече, защото сутрин трябвало да става много рано, съответно да ходи на физиотерапия и след това да ходи на работа. Това допълнително го изморявало. През лятото ищецът и свидетелката не успели да идат на почивка, тъй като ищецът не посмял са си вземе отпуска, поради дългото отсъствие.