Акт от 13.12.2019, Районен съд - Кула

Р Е Ш Е Н И Е № 34

Гр. Кула 13.12.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд Кула, втори състав, в открито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Дияна Дамянова - Цанкова с участието на секретаря Лозана Петкова и в присъствието на прокурора ………………………… като разгледа докладваното от съдия Дияна Дамянова -

Цанкова АНД № 78 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е жалба от Ц.В.П., ЕГН ********** *** срещу Наказателно постановление № 291-01-ЗОЛД-2019 от 08.10.2019г. на началника на РУ Кула при ОД на МВР - Видин, с което на основание чл. 84, ал.1, педложение първо, чл. 94, ал.1, във вр. с чл. 84, ал.1 и чл. 95, ал.1, във вр. с чл. 84 от Закона за лова и опазване на дивеча му е наложено административно наказание, а именно: глоба в размер на 50 лева, лишен е от право на ловуване за срок от 3 години и са отнети в полза на държавата ловно оръжие карабина „ Браунинг”, кал. 12, № 113MV09997 и ловна карабина ЧЗ-555, кал.

30-06, № .... за извършено нарушение на чл.84 ал.1, във вр. с чл. 57, ал.1, във вр. с чл. 43, ал.3, т.1 от същия закон.

В съдебното заседаниe жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. Георги Гергов от АК - Видин. Поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, като възразява да е извършил вмененото му нарушение. Въззиваемата страна– началника на РУ"Полиция" към ОД на МВР Видин, Районно управление Кула не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след преценка на събраните доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От фактическа страна:

На 25.09.2019г., около 21.30 часа е получен сигнал в РУ Кула за изстрели в района между с. Войница и разклона за с. Чичил, общ. Кула. Свидетелите Д.М. и П.К.

– полицейски служители в РУ Кула се отправят към мястото със служебен автомобил, който управляват по главен път с посока гр. Кула – гр. Видин. След разклона за с. Чичил свидетелите навлизат със служебния автомобил в едно отклонение от главния път, което води до ниви и изключват двигателя на служебния автомобил, при което в нивите виждат движещ се автомобил в посока на с. Бойница, с включени светлини и чуват изстрели. Тръгват отново със служебния автомобил по главния път по посока с. Войница и отново спират в разклонение от пътя, къдато установяват, че автомобилът излиза на главния път и тръгва по посока гр. Кула.

Свидетелите М. и К. последвали автомобила по главния път в посока гр. Кула и преди разклона за с. Чичил го спряли за проверка. При извършената проверка свидетелите установили, че са спрели за проверка л. а. марка„ Митцубиши”, модел „ Паджеро”, с рег. № ...., в който пътували три лица – В.П. И., жалбоподателя Ц.П., който седял на предната седалка до шофьора и И. Б. И., а пред задната седалка има две пушки, сглобени, които не били поставени в калъф, а именно: карабина „ Браунинг”, кал. 12, № 113MV09997 и ловна карабина ЧЗ-555, кал. 30-06, № ...., за които шофьорът на автомобила В.П. обяснил на свидетелите, че са на сина му – жалбоподателя Ц.П., при което свидетелите М. и К. поискали от жалбоподателя да представи разрешително за оръжията, членска карта, разрешително за лов, но жалбоподателят заявил, че не носи със себе си никакви документи, дори документи за самоличност, за което лицата били съпроводени до РУ Кула, където свидетелят А.Т. – полицейски служител в РУ Кула при ОД на МВР – Видин съставил срещу жалбоподателя П. АУАН № 01/27.09.2019г. за това, че на 25.09.2019г., около 22,15 часа, на път VID 2123, на разклона за с. Чичил” ловува по смисъла на чл. 43, ал.3, т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, като извършва движение извън населеното място с извадено от калъф и сглобено оръжие „ Браунинг”, кал. 12, № 113MV09997 и ловна карабина ЧЗ-555, кал. 30-06, № ...., без билет за лов, членска карта и надлежно издадено разрешително за лов, като ловът се извършва в тъмната част на денонощието и няма отстрелян дивеч и е квалифицирал извършеното дияние като съставомерно по чл.84 ал.1, във вр. с чл. 57, ал.1, във вр. с чл. 43, ал.3, т.1 от Закона за лова и опазване надивеча. Актът е подписан от жалбоподателя, който не е възразил при съставянето му и е получил препис от същия. В законоустановения тридневен срок, жалбоподателят не е депозирал писмено възражение. Въз основа на посочения АУАН, административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление, като евъзприел изцяло фактическата обстановка, посочена в цитирания АУАН, както и квалификацията на деянието и е наложил на основание чл. 84, ал.1, педложение първо, чл. 94, ал.1, във вр. с чл. 84, ал.1 и чл. 95, ал.1, във вр. с чл. 84 от Закона за лова и опазване на дивеча на жалбоподателя П. административно наказание глоба в размер на 50 лева, лишил го е от право на ловуване за срок от 3 години и са отнети в полза на държавата ловно оръжие карабина „ Браунинг”, кал.

12, № 113MV09997 и ловна карабина ЧЗ-555, кал.

30-06, № .....

Посочената и установена от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени доказателства – посоченият АУАН, както и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели А.С.Т., П.В.К. и Д.М.М.

– служители в РУ – Кула. С разпита на свидетелите К. и М. се установява, че на 25.09.2019г. жалбоподателят е пътувал в лек автомобил л. а. Марка „Митцубиши”, модел „ Паджеро”, с рег. № ...., в който автомобил са били ловните му оръжия карабина „ Браунинг”, кал. 12, № 113MV09997 и ловна карабина ЧЗ-555, кал. 30-06, № ...., които са били сглобени и не са били поставени в калъф, както се установи и че жалбоподателят не е представил на свидетелите К. и М. билет за лов, членска карта и писмено разрешително за лов. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и другия доказателствен материал. Същите са пряко относими към фактическото деяние, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни. По делото не се събраха доказателства, които да са в противоречие с посочените.

От събраните по делото писмен и гласни доказателства съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира- чл. 13, чл. 107, ал.2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че НП и АУАН са издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържание- чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съгласно чл.96 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., доп. - ДВ, бр.

77 от 2011 г., в сила от 04.10.2011 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове, съставени от служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, длъжностните лица по чл. 67 или от упълномощени служители на Министерството на вътрешните работи, а наказателните постановления се издават от министъра на земеделието, храните и горите или от министъра на вътрешните работи, или от упълномощени от тях длъжностни лица. Видно от приетата по делото Заповед № 8121з-953/01.09.2016г. на министъра на вътрешните работи, с посочената запод е упълномощила полицейските органи от ОДМВР да съставят актове за установяване на административни нарушения по Закона за лова и опазване на дивеча и подзаконовите актове, а наказателни постановления да издават началниците на районни управления в ОДМВР. Обжалваното НП е издадено от началника на РУ „Полиция”- Кула, като с оглед посочената заповед се явява оправомощено длъжностно лице по смисъла на чл.96 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча. С оглад на изложеното, атакуваното НП е издадено от компетентен орган. В случая процесния АУАН е съставен от свид. А.С.Т. – мл. ПИ КОС при РУ ОД на МВР, който с оглед посочената заповед също е оправомощено лице. В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на НП. Съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и атакуваното наказателното постановление. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Единствено съдът констатира, че не е посочено” притежава” Всички елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Конкретизирани са времето, мястото и начина на извършване на нарушението, подробно са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението, което от своя страна е описано в достатъчно конкретна степен, за да е наясно нарушителя за извършването за какво конкретно административно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. С оглед на посоченото, съдът намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство. За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че има допуснато нарушение, но съдът не го оценява като съществено, тъй като не е нарушено правото на защита на нарушителя, а именно: Съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване на нарушението, а в ал. 3 е предвидено при липса на свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението ,или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие,той се съставя в присъствието на други двама свидетели,като това изрично се отбелязва в него. В случая на мястото на твърдяното административно нарушение е имало двама очевидци разпитаните по делото свидетели К. и М., но актът е съставен в присъствието на свидетел, който не е очевидец и не е присъствал при установяването на нарушението – полицейския служител С.. В т.10 на

Постановление №10 от 28.09.1973г., Пленум на ВС, което не е загубило правното си действие, изрично е обърнато внимание на съдилищата и административно наказващите органи, че при наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина. В случая обаче свидетелите очевидци са установени и същите са разпитани от съда, поради което е осигурено в пълна степен разкриването на обективната истина, поради което съдът намира, че допуснатото нарушение на разписаната законова процедура, с оглед на останалите обстоятелства се явява несъществено и не може да бъде основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Безспорно не всяко нарушение на процесуалните правила при издаването на АУАН следва да се приема като основание за отмяна на наказателното постановление.