Решение № 658 от 20.05.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 658 гр. Пловдив , 20.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Анета А. Трайкова при участието на секретаря Невена М. Назарева като разгледа докладваното от Анета А. Трайкова Гражданско дело № 20215330101102 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба от А. З. Н., ЕГН **********, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *****

Ищецът твърди, че между него и „Българска пощенска банка“ АД, с настоящо име „Юробанк България“ АД, бил сключен договор за издаване кредитна карта EUROLINE от *****г., както и че по ч.гр. дело № 15769/2018г. на РС Пловдив по заявление на „ЕОС Матрикс“ ЕООД на 22.10.2018 г. срещу ищеца била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК за следните суми:

1994,15 лева непогасена главница по договор за издаване кредитна карта EUROLINE от *******, сключен между ищеца и „Българска пощенска банка“ АД, с настоящо име „Юробанк България“ АД, прехвърлена с договор за цесия от 18.01.2016г. на „ЕоС Матрикс“ ЕООД, ведно със зак. лихва върху главницата, считано от 04.10.2018г. до окончателното й погасяване, както и разноските в размер на 39,88 лева.

След връчване на заповедта за изпълнение било подадено възражение по член 414 ГПК от длъжника, настоящ ищец, в което като обстоятелство да не се дължи изпълнение по заповедта е посочено - изтекла погасителна давност.

Излага се също така, че заявителят не бил предявил в едномесечния срок установителен иск относно оспореното от длъжника вземане, като считано от 30.06.2008г., когато окончателно било падежирало вземането, изтекли били повече от 1 пет години, с оглед на което вземането на ответника било погасено по давност.

Претендират се разноски за платена държавна такса.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се настоява за прекратяване на делото поради недопустимост на предявения иск. С отговора не се оспорват изложените обстоятелства относно сключването на договор за кредитна карта, цедирането на вземането по договора на ответника. Сочат, че с връчването на подадения отговор и приложените към него писмени доказателства за прехвърлянето на процесното вземане на ищеца са изпълнени изискванията на член 99 от ЗЗД за надлежното му уведомяване относно извършената цесия на вземането. Освен това се излагат съображения относно предвиденото в член 4, ал. 1 от наредба № 22 от 16.07.2009г. за ЦКР, за предавен на информация за състоянието на кредита в ЦКР до окончателното му погасяване.

Претендират разноски.

Пловдивски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Правната квалификация на предявения иск е по член 124, ал. 1 ГПК.

По делото са приложени справка от ЦКР, заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК за следните суми: 1994,15 лева непогасена главница по договор за издаване кредитна карта EUROLINE от ******г., сключен между ищеца и „Българска пощенска банка“ АД, с настоящо име „Юробанк България“ АД, съобщение до длъжника за издадената заповед за изпълнение и възражение от длъжника по член 414 ГПК, които не са били оспорени от ответника.

Искът е допустим, като заявен при наличие на изложен от ищеца правен интерес, доколкото кредитът е обявен от ответника в ЦКР като непогасено задължение на ищеца, което понижава кредитния рейтинг на ищеца и съставлява пречка за отпускане на нов заем, поради което искът като допустим следва да бъде разгледан по същество. Освен това решението по нястоящия спор ще се ползва със сила на пресъдено нещо, и когато същото влезне в сила, при позитивен резултат за ищецапотребител, решението по спора ще бъде зачетено, съгласно разпоредбата на член 297 ГПК от всички съдилища, учреждения и общини в Република България.

По същество искът е основателен, доколкото крайният срок на договора е изтекъл на 30.06.2008г., след изтичането на който срок вземането по договора сстава изискуемо, като давност относно спорното вземане е започнала да тече, считано от 01.07.2008г.. В хода на производството не са представени доказателства от кредитора на вземането, за това давността да е била спирана и/или прекъсвана. Хипотезите на спиране и прекъсване на давността са очертани в член 115 и 116 ЗЗД като в рамките на 2 развилия се спор такива факти не се установяват. Следователно налага се изводът, че вземането е погасено по давност – с изтичане на петгодишната погасителна давност.

По разноските:

На осн. член 78, ал. 1 ГПК на ищеца ще се присъдят направените разноски за държавна такса в размер на 80 лева.

Така мотивиран ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *****, че А. З. Н., ЕГН ********** не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК ****** сумата от 1994,15 лева, представляваща непогасена главница по договор за издаване кредитна карта EUROLINE от *****г., сключен между ищеца и „Българска пощенска банка“ АД, с настоящо име „Юробанк България“ АД, прехвърлена с договор за цесия от 18.01.2016г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ведно със зак. лихва върху главницата, считано от 04.10.2018г. до окончателното й погасяване, както и разноските в размер на 39,88 лева, поради изтекла погасителна давност..

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК ****** да заплати на А. З. Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 80 лева разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________ 3