Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 28 от 14.02.2022, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Административно наказателно дело 1251/2021
Вид
Решение № 28
Подписан
14.02.2022
В сила
19.09.2022
Състав
ДАНИЕЛА КОЛЕВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40-42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40-42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40-42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 28 · Закон за измерванията
  • чл. 29 · Закон за измерванията

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. гр. Хасково, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Н.а при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Даниела К. Н.а Административно наказателно дело № 20215640201251 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. К. Н. от гр.Хасково против Наказателно постановление № 21-1253-001607/10.11.2021г. на Началник сектор ПП при ОД на МВРХасково. Жалбоподателят твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуално правни норми, като иска съдът да го отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв.Д. Г. ,който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

Административнонаказващия орган Началник сектор ПП при ОД на МВРХасково , не изпраща представител в с.з.,като в придружителното писмо излага становище жалбата да не бъде уважавана.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 29.10.2021 г. св.Р. Б. Т. и И. Р. М. и двамата на длъжност "младши инспектор " в РУ-Хасково изпълнявали служебните си задължения . Около 22.50 часа на посочената дата в гр.Хасково спрели за проверка лек автомобил марка „******“ с ДК№ ****, движещ се по ул."***" до дом №** в посока центъра на града.Установили,че автомобилът се управлява от жалбоподателя П. К. Н. ,който миришел на алкохол.По тази причина докладвали на дежурния при РУ-Хасково и поискали съдействие от служители на сектор ПП .

1

Жалбоподателят бил отведен от св.Т. и М. в РУ-Хасково до пристигането на служителите на сектор ПП. В 00:17:30 часа на 30.10.2021 год. жалбоподателят Н. бил изпробван от св.К.К. / на длъжност „мл.автоконтрольор“ / за употреба на алкохол с помощта на техническо средство Алкотест Дрегер7510 №АRNA 0174 , което отчело 0.81 промила в издишания от водача въздух .За констатираното нарушение на ЗДвП на 30.10.2021 г. , в негово присъствие св.К.К. съставил на жалбоподателя П. К. Н. Акт за установяване на административно нарушение серия АА № 793234, който жалбоподателят подписал лично, а в графата за обяснения и възражения по акта не вписал такива. На същата дата 30.10.2021 г. му бил връчен срещу разписка препис от АУАН и талон за медицинско изследване № 110007, който жалбоподателят подписал,но не се явил в уреченото време в медицинското заведение, за да даде кръв за алкохолна проба Възражения срещу съставения акт не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок.Въз основа на акта е издадено НП №21-1253-001607/10.11.2021 г. на Началник сектор ПП към ОД на МВРХасково.Описаното по-горе нарушение е квалифицирано от административно-наказващия орган като нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП ,за което на жалбоподателя са наложени съответно глоба от 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП . Описаната в НП фактическа обстановка изцяло отговаря на тази в текстовата част на АУАН.

В хода на съдебното производство се установи фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитани в хода на съдебното следствие в качеството им на свидетели по делото, актосъставителя К.К. и св. Р.Т. и И.М. потвърждават констатациите в акта за установяване на административно нарушение.От събраното в хода на съдебното следствие писмено доказателство справка №57-00-6-1 от 10.01.2022 г. на Председател на БИМ се установява, че максимално допустимите грешки на анализатори за алкохол в дъха при последваща проверка са плюс минус 8% от измерената концентрация –за масова концентрация от 0.400 mg/l до 2.000 mg/l .

Съгласно чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.Според разпоредбата на чл.174, ал.1 т.2 от ЗДвП, действаща към датата на нарушението наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: т.2. над 0,8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

Следователно, деянието, за което са наложени наказанията на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, (срещу което е издадено 2 атакуваното НП), в установения от закона седмодневен срок от връчване на НП и до надлежния съд, по местоизвършване на твърдяното нарушение,поради което е допустима.При издаване на АУАН и НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила и по конкретно на разпоредбите на чл. 40-42 и чл. 57 от ЗАНН.Не са допуснати нарушения и на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта за установяване на административно нарушение лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити. Нарушението е описано словесно по начин, така, че да бъде обезпечена възможността нарушителят да узнае за какво точно нарушение е привличен към административнонаказателна отговорност и да е в състояние да организира правото си на защита в пълен предоставен от закона обем. Действително, установено е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят управлявал лек автомобил след употреба на алкохол с отчетена чрез техническо средство концентрация на алкохол в кръвта 0.81 на хиляда, което е отразено като фактическа констатация и в двата административни акта.За да се приеме, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП , като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0.8 до 1.2 на хиляда и конкретно 0.81 на хиляда е необходимо наличието на алкохол в кръвта да е установено по" надлежния ред" . Няма съмнение, че надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество от над 0.8 до 1.2 на хиляда, достатъчно за съставомерност по текста на чл. 174, ал. 1, т.2 от ЗДвП , е този по действащата към момента на нарушението Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието. Факт е, че отчетените стойностни параметри на наличния алкохол в кръвта /0.81 на хиляда/ е установена с анализатор на алкохолното съдържание в кръвта,за който в обстоятелствената част и на АУАН и на НП е отразено, че е тип Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ АRNA 0174, чиято техническата изправност принципно не е поставена под съмнение от страна на жалбоподателя .По делото е установено и не се оспорва, че използваното техническо средство е преминало изискуемия последващ технически преглед /списък с рег.№ 3286р-44102 от 17.09.2021 г. - и е било годно да отчете съдържанието на концентрация на алкохол в издишания въздух при извършената на жалбоподателя проверка. Спори се за това, че при издаване на наказателното постановление наказващият орган не е съобразил нормативноустановената възможна допустима грешка и съответно не е приспаднал от показания резултат допустимото отклонение при грешно отчитане на уреда. Несъмнено техническото средство, с което е бил тестван жалбоподателят - "Алкотест Дрегер 7510 " с фабр.№ АRNA 0174, представлява измервателно средство /анализатор на алкохол в дъха/, подлежащо на метрологичен контрол, съгласно раздел ХХХVII от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /.Съгласно предписаното от разпоредбата на чл.1 ал.4 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.

3 техническите средства, с които се установява концентрацията на алкохол в кръвта, се определят със заповед на министъра на вътрешните работи, след като бъдат одобрени по реда на Закона за измерванията. От своя страна разпоредбите на чл. 28 и чл. 29 от Закона за измерванията (ЗИ - обн. - ДВ, бр. 46 от 2002 г.) и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (обн. - ДВ, бр. 98 от 2003 г.). регламентират средствата за измерване, предназначени за определяне концентрацията на етилов алкохол. В случая обаче не са налице предпоставки за приспадане на определена стойност от показанията на техническото средство след извършения тест с техническо средство, поради възможност за допустима грешка, поради следното: Съгласно текста на чл. 6, ал. 9 от Наредба №1 от 19 юли 2017г. , концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. При тази нормативна уредба ангажирането на отговорността по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на водача П.Н. , управлявал МПС под въздействие на алкохол ,за когото се установи по делото ,че не е изследван с доказателствен анализатор и не е дал кръв за медицинско изследване, е следвало да се извърши именно въз основа на резултата от направения тест с техническо средство "Алкотест Дрегер „7510 с фабр.№ АRNA 0174. В този смисъл административнонаказващия орган е нямал задължение да прилага разпоредбите от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол , касаещи максимално допустима грешка. При положение , че нито при извършеното тестване , нито в хода на административнонаказателното производство,жалбоподателят е оспорил отчетения с техническото средство резултат за концентрация на алкохол в кръвта и при изричната правна регламентация по чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. ,липсва основание да се извършва припадане на отчетената от техническото средство стойност на концентрацията на алкохол в издишвания въздух. Във връзка с допустимите грешки на анализатори за алкохол в дъха следва да бъде посочено следното: Съгласно чл. 773, ал. 1 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол "анализаторът за алкохол в дъха трябва да показва резултата от измерването в mg/l", а според ал. 2 на същия текст – "анализаторът за алкохол в дъха може да показва резултата от измерване в промили %., съгласно приложение № 39". В разпоредбата на чл. 781 от Наредбата са предвидени максимално допустими грешки на анализатори за алкохол в дъха при последваща проверка, но за тези анализатори, които измерват в mg/l. Резултатът на жалбоподателя Н. обаче е отчетен в промили (%.), следователно максимално допустимите грешки на анализатори за алкохол в дъха при последваща проверка, предвидени в чл. 781 от Наредбата не са приложими за настоящия случай, тъй като се касае за отчетен резултат в промили (%), а не в mg/l, във вр. с § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 1/19.07.2017 г.

В хода на съдебното производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение е консумирано виновно от лицето, посочено като нарушител, който извод кореспондира и с показанията на разпитаните свидетели по акта . Жалбоподателят е 4 осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на нарушението по чл.

174, ал.1, т.2 от ЗДвП . В съответствие с материалния закон извършеното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП , норма забраняваща управлението на ППС под въздействието на алкохол .Правилно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е реализирана за виновно неизпълнение на административноправни задължения, на основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП -/според редакцията, действаща към момента на извършване на нарушението /предвиждаща наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба от 1000 лв.Горното налага НП да бъде потвърдено.