Решение № 928 от 01.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 928 гр. Пловдив, 01.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330106014 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на В. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „*****“ бл. ** вх. *, ет. *, ап. **, чрез адв. Н.

М. от АК – *****, против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 3“, бул.

„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 и Мултитюд Банк“ p.l.c, със седалище и адрес на управление: Малта, СТ Бизнес център № 120, Дъ Странд, ГЗИРА ГЗР 1027, с която са предявени иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № *****/26.03.2024 г., сключен между ищцата В. Д. М. и ответника „Фератум България“ ЕООД и иск за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция от 27.03.2024 г., сключен между ищеца В. Д. М. и ответника „Мултитюд Банк“ p.l.c.

В исковата молба се твърди, че ищцата В. Д. М. е страна по Договор за потребителски кредит № *****/26.03.2024 г., сключен с „Фератум България“ ЕООД, по който е получила сума в размер от 3000,00 лв., при фиксиран лихвен процент от 23,33 % и годишен процент на разходите от 49,66 %, със срок за погасяване на кредита от 18 месеца. Съгласно чл. 6 от договора, ищцата следвало да сключи договор за гаранция с „Мултитюд Банк“ p.l.c, с цел обезпечаване на договора за кредит. Предвид това, В. Д. М. сключила Договор за гаранция с „Мултитюд Банк“ p.l.c, по който договор било дължимо възнаграждение в размер на 3180,00 лв. Излагат се твърдения за нищожност на договора за кредит и договора за гаранция, като сключени в противоречие с 1 добрите нрави и при неспазване нормите на чл. 11, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не било ясно какво се включва в ГПР по договора за кредит, каква е методиката за формирането му и колко е точното оскъпяване, доколкото е предвидено и възнаграждение за поръчителство. В случая било налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 о т ЗПК, поради невключване на посоченото възнаграждение при изчисляване на ГПР по кредита. Твърди се, че е налице и заблуждаваща търговска практика, предвид посочването на размер на ГПР, който не е действително приложеният.

Според ищцата, възнаграждението по договора за гаранция се явява разход по кредита, поради което следва да бъде посочено в договора за кредит и общо дължимата сума във връзка с кредита. Поддържа, че посоченото възнаграждение е следвало да бъде включено в ГПР по кредита, доколкото сключеният договор за предоставяне на гаранция и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Освен това се изтъква, че в договора за кредит не били посочени условията за прилагане на посочения лихвен процент от 23,33 %, а в погасителния план липсвала задължителната информация по ЗПК и не ставало ясно какво включват погасителните вноски. Твърди се, че е налице и нееквивалентност на престациите, тъй като клаузата на чл. 6 от договора за кредит предвиждала потребителят да сключи договор за поръчителство, а сключването на такъв договор било условие за отпускането на кредит. Твърди се, че посочената клауза води до нееквивалентност на насрещните престации и накърняване на добрите нрави. Наред с това се поддържа, че клаузата на чл. 6 от договора за кредит е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, че същата е уговорена във вреда на потребителя, че не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие между правата на страните. Посочва се още, че клаузата не е индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146 от ЗЗП, доколкото същата е част от стандартни и банкетни, отнапред изготвени условия. В случая се твърди, че не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочената клауза обуславя недействителността на целия договор.

По гореизложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Фератум България“ ЕООД, с който оспорва предявения срещу него иск като неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че на 26.03.2024 г. между „Фератум България“ ЕООД и В. Д. М. е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит в размер на 3000,00 лв., при лихвен процент от 23,33 %. Сочи, че задължението на кредитополучателя да заплаща лихва по сключения договор за кредит е един от съществените елементи на този вид сделка и процесната клауза, залегнала в договора, не противоречи на закона. Счита, че същата не води и до неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Твърди, че договорът за кредит е 2 сключен в съответствие със законовите изисквания. Цялата информация в договора била представена в еднакъв по вид, формат и размер на шрифта. В договора за потребителски кредит бил посочен общият размер на кредита, както и общата сума, която следва да бъде върната, а също и условията за усвояване. В същия били уточнени сроковете и начина на плащане, броят на вноските и първата падежна дата. Плащанията на месечните вноски следвало да се извършват съобразно погасителен план, приложен към договора за кредит. Посочен бил и размерът на приложимия лихвен процент и условията за прилагането му, а именно – лихва в размер на 1050,00 лв., при лихвен процент от 23,33 %. В чл. 4 от договора бил посочен размерът на ГПР по кредита – 49,66 % и общата сума, дължима от потребителя. Съдържала се информация, както за сроковете и начина на плащане, така и за правото на потребителя по чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, и за правото му да упражни отказ от договора за кредит и условията за неговото упражняване. Ответникът сочи, че договорите за потребителски кредит са типови договори и общите условия са неразделна част от договора. Поддържа, че в процесния договор за кредит е посочен фиксиран ГЛП в размер на 23,33 %, а лихвения процент е точно фиксиран в договора и е ясен за страните, поради което не са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 9 ЗПК. Счита, че при фиксирана лихва липсва задължение в договора да се съдържа информацията по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗПК. Оспорва възраженията на ищцовата страна срещу начина на изчисляване на ГПР по кредита.

Ответникът „Фератум България“ ЕООД моли за отхвърляне на предявения срещу него иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор и от ответника „Мултитюд Банк“ p.l.c. Излага съображения за неоснователност на осъдителен иск (какъвто в случая не е предявен срещу ответното дружество). Сочи се, че от ищцовата страна е представен проект на Договор за гаранция (поръчителство) от 27.03.2024 г., в който е наличен единствено подпис на ответника, но не и на ищцата В. Д. М.. Поради това, ответната страна счита, че не може да се направи извод за наличие на облигационни отношения, по които да изрази конкретно становище. Твърди, че „Мултитюд Банк“ p.l.c не е пасивно легитимирано по предявения срещу него иск. По отношение на договора за кредит посочва, че е сключен с дружеството „Фератум България“ ЕООД, което е самостоятелно юридическо лице и е обвързано от правилото на чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД. Претендират се разноски по делото.

В срока за отговор на исковата молба е предявен от „Фератум България“ ЕООД срещу В. Д. М. насрещен осъдителен иск за осъждане на ответницата В. Д. М. да заплати на ищеца „Фератум България“ ЕООД сумата в размер на 3000,00 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № *****/26.03.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 13.05.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

3

В насрещната искова молба се излагат твърдения за наличие на валиден Договор за потребителски кредит № *****/26.03.2024 г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и В. Д. М., по силата на който дружеството е предоставило на кредитополучателя В. Д. М. сума в размер на 3000,00 лв., представляваща главница по кредита, при фиксиран ГЛП от 23,33 % и ГПР от 49,66 %, която сума следвало да бъде върната на 18 броя месечни вноски.

Твърди, че договорът за кредит е сключен за конкретна сума, за определен срок, при фиксирана лихва, приложима за целия срок, като сумата се усвоява еднократно в началото на договора. В същия се съдържали условията за издължаване на кредита от потребителя, включително размер, брой, периодичност и дати на погасителните вноски, както и общата сума, която следва да се изплати. Тези данни намерили отражение в договора за кредит и погасителния план към него, поради което се поддържа, че не са налице нарушения на чл. 11 от ЗПК. Сочи се, че незаплатената главница по процесния Договор за кредит е в размер на 3000,00 лв.

С оглед изложеното се моли да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявения насрещен осъдителен иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на нарещната искова молба от ответницата В. Д. М., с който оспорва предявения насрещен иск като неоснователен. Излага доводи за нищожност на сключения между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***** от 26.03.2024 г. по идентични съображения с тези в първоначалната искова молба, подадена от В.

Д. М..

Моли за отхвърляне на насрещната искова претенция. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищцата В. Д. М. не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба от пълномощника на ищцата – адв. Н. М., с която моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответните дружества не изпращат представители. Депозират писмени молби, с които излагат съображения за неоснователност на предявените искове. Претендират разноски.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № *****/26.03.2024 г., установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция от 27.03.2024 г., както и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79 , ал.

4

1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК.

По предявените установителни искове за прогласяване нищожността на процесните договор за кредит и договор за предоставяне на гаранция:

Не е спорно между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищцата В. Д. М. и ответника „Фератум България“ ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит № *****/26.03.2024 г., по силата на който ответникът „Фератум България“ ЕООД е предоставил на ищцата сумата от 3000,00 лв., която е изцяло усвоена от ищцата, при уговорен ГЛП от 23,33 % и ГПР от 49,66 %.

Сключването на този контракт се установява и от представения по делото Договор за потребителски кредит № *****/26.03.2024 г. Видно от същия, ответникът „Фератум България“ ЕООД е предоставил на ищцата сумата от 3000,00 лв., при фиксиран лихвен процент от 23,33 % и годишен процент на разходите от 49,66 %. Договорено е погасяването на кредита да се извърши на 18 месечни вноски, съгласно погасителния план, неразделна част от Договора. Общата сума за плащане по кредита е посочена в размер на 4050,00 лв., като е записано, че същата представлява сбор от сумата на отпуснатия кредит от 3000,00 лв. и договорна лихва от 1050,00 лв. В чл. 4 от Договора изрично е регламентирано, че общият разход по кредита е 1050,00 лв. и включва само възнаградителната лихва, както и че ГПР включва само разходите, включени в общия разход по кредита, т.е. само договорената между страните възнаградителна лихва.