Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 209 от 01.08.2024, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Гражданско дело 1134/2023
Вид
Решение № 209
Подписан
01.08.2024
В сила
01.08.2024
Състав
Галя Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37б, ал.6 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.4а, ал.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Провадия, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря ПЛАМЕНА В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20233130101134 по описа за 2023 година

Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на „Поли агро БГ” ООД, ЕИК 203999398 със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. Г. Димитров № 115 срещу „Фиш груп” ЕООД, ЕИК 201706409 със седалище и адрес на управление гр. *****, ул.

Христо Михайлов № 3 и Н. П. М., ЕГН ********** с адрес гр. *****, ул. ******** № 29, с която е заявен иск с правно основание чл. 26, ал.1 пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на сключен между ответниците на 26.04.2023г. договор за наем на земеделски земи находящи се в землището на с. *****, гр. *****, с. ********, с. **** и с. *******, вписан в СВп Провадия с вх.рег. № 2796/04.07.2023г. поради противоречие със закона- чл.4а, ал.2 ЗСПЗЗ.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 26.04.2023г. между ответниците- Н. М., като наемодател и наследник на П.А.Г. и от друга страна „Фиш груп” ЕООД, като наемател, е бил сключен процесният договор за наем на земеделска земя с обща площ от 60,294дка за срок от девет години.

На 26.06.2023г. ищецът, като наемател сключва с Д.Д., като наемодател, договор за наем на земеделски земи за срок от една година- стопанската 2023/2024, от които 20 на брои /изрично посочени/ се припокриват с тези предмет на сключения между ответниците на 26.04.2023г. договор за наем.

Твърди се, че действителните права на Н. М., като наследник на П.А.Г., в земеделската земя предоставена под наем са 1/4ич., т.е 25%. Затова, счита договорът да е сключен в противоречие с нормата на чл.4а ЗСПЗЗ, разписваща сключването на договор за наем на земеделски земи за срок от повече от една година да е възможно от съсобственик/съсобственици притежаващи повече от 25%ид.ч. 25%ид.ч. се сочи да е и квотата в съсобствеността на неговия наемодател Д.Д., придобил през 2022г. дела на З.К. и П.П., като наследници на Е.А., а той на П.А.Г..

Правният си интерес от търсената защита, ищецът обосновава с това, че въз основа на сключения между ответниците договор за наем, чиято действителност сега се оспорва, ответникът- наемател, в продължение на 9години би получавал пропорционално по- голяма площ от необработваемите земи, ощетявайки така ищецът, който също обработвал земи в 1 същите землища. Поради това, че процесният договор за наем е вписан в СВп, вписването дава предимство на ответника „Фиш груп” ООД при съставяне списъците на обработваемите площи от ОСЗ съгласно чл. 37б, ал.6 ЗСПЗЗ. Искането е за уважаване исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника Фиш груп ЕООД.

В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника Н. М..

Първото по делото заседание е проведено на 08.07.2024г., като редовно призован, ответникът не е изпратил представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Видно от приложените по делото книжа, на всеки ответник са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.

Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Въпросът за допустимостта на производството е решен от въззивния съд с определение по ч.гр.д. № 201/2024г. на ВОС.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл. 26, ал.1 пр.1 ЗЗД, по делото са приети писмени доказателства, които се преценяват като достатъчни, с оглед доказване фактите, че ищецът е имал качество на наемател на процесните имоти въз основа на договор за наем на земеделски земи за срок от една година- стопанската 2023/2024г. сключен с лице имащо качество на съсобственик, както и че между ответниците е сключен процесният договор за наем на същите имоти, но за срок от девет стопански години. Не е било спорно и това, че обемът на правата на ответницата М. в съсобствеността, към момента на договарянето е бил ¼ /25%/. Нормата на чл.4а, ал.2 ЗСПЗЗ разписва, че договор за наем на земеделска земя със срок над една година се сключва от съсобственик или съсобственици на земеделска земя, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице, което ще рече, че в случая договарянето е извършено в нарушение на посоченото изискване на закона.

Ответниците при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по основателността на исковата претенция в първото по делото с.з., реално не са оспорили тези твърдения.

Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятната основателност на претенцията.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сторените от ищеца разноски следва да се възложат в тежест на ответниците. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива за дължимо платена държавна такса за образуване на дело от 137,12лева, 32лева за заверени преписи, 15лева за платена държавна такса за 2 въззивна частна жалба, 12,95лева за пощенски услуги и 1450лева адв. възнаграждение или общо 1647,07лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по иска на „Поли агро БГ” ООД, ЕИК 203999398 със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. Г. Димитров № 115 срещу „Фиш груп” ЕООД, ЕИК 201706409 със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. Христо Михайлов № 3 и Н. П.

М., ЕГН ********** с адрес гр. *****, ул. ******** № 29 НИЩОЖНОСТ на сключения между ответниците на 26.04.2023г. договор за наем на земеделски земи находящи се в землището на с. *****, гр. *****, с. ********, с. **** и с. *******, вписан в СВп Провадия с вх.рег. № 2796/04.07.2023г., поради противоречие със закона- чл.4а, ал.2 ЗСПЗЗ, на основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Фиш груп” ЕООД, ЕИК 201706409 със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. Христо Михайлов № 3 и Н. П. М., ЕГН ********** с адрес гр. *****, ул.

******** № 29 ДА ЗАПЛАТЯТ на „Поли агро БГ” ООД, ЕИК 203999398 със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. Г. Димитров № 115 сумата от 1647,07лева, представляваща направени в настоящото производството съдебно- деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________

3