Определение № 626 от 25.05.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 626 гр. София , 25.05.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Снежана Душкова

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20211000600491 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по частни жалба на защитниците на петима от подсъдимите по делото, както следва: адв. П. П. - защитник на подс. М.Т., адв. И. Д. - защитник на подс. С.П., адв. И. Л. - защитник на подс. Б.И., адв. В. В. - защитник на подс. С.Т. и адв. И. В. - защитник на подс. И.И., срещу определение от 22.04.2021г. на Софийски окръжен съд, Наказателно отделение, VI първоинстанционен състав, постановено по нохд № 47/2021г., с което съдът е оставил без уважение искането на защитниците да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения довели до ограничаване на правата на подсъдимите и пострадалите.

Защитникът на подс. М.Т., адв. П. П., намира определението за необосновано и незаконосъобразно. Изразява недоволство от лаконичността на мотивите, с които съдът отхвърлил искането за прекратяване на съдебното производство, поради това, че не бил налице претендираният фактически дефицит на обвинителния акт. Релевира липса на конкретни фактически обстоятелства, при които прокурорът твърди, че е извършено деянието. По отношение на подс. Т. прокурорът цитирал само функционалните й задължения по силата на длъжностна характеристика, не и в какво се е изразило неизпълнението на задълженията й. Вместо описание на конкретното неизпълнение или нарушение на правила прокурорът представял декларативна фразеология и така обвинението се свеждало само до юридическата формулировка. Не се посочвала и формата на вина. Изложеното, според защитника, накърнявало правото на защита на 1 подсъдимата, тъй като тя не може да разбере в какво се изразява съставомерността на деянието.

Защитникът на подс. С.П., адв. И. Д., намира преценката на съда, че обвинителният акт отговарял на изискванията на закона и съдебната практика и не били налице процесуални нарушения за необоснована и вътрешно противоречива.

Заявява, че обвинителният акт е съставен при пълна липса на факти относно обективните и субективни признаци на престъплението. Възразява и срещу довода на съда, че по твърдените нарушения следвало да даде отговор едва с присъдата.

Аргументира, че не се касаело за оценка на факти, а за това да се приеме или не дали факти изобщо има.

Защитниците на подс. Б.И., подс. С.Т. и подс. И.И., съответно - адв. И. Л., адв. В.

В. и адв. И. В., в подадената от тях обща жалба, също представят съображения, че определението е необосновано и незаконосъобразно. Споделят тезата, че са налице съществени процесуални нарушения, които водят до невъзможност подсъдимите да разберат обвинението срещу тях. Представят конкретни аргументи за всеки от подсъдимите, които защитават.

За подс. Б.И., индивидуално в жалбата се релевира, че в обвинителния акт липсвала яснота какви длъжностни задължения в качеството му на „ръководител проект“ е имал. Обосновава се, че не било посочено и кои нарушения в какво качество е нарушил. Представената за подсъдимия фактическа обстановка се определя като оскъдна и непозволяваща да се разбере кои са фактите, които установяват всяко едно от нарушенията. Този дефицит бил засегнал не само обвинителния акт, но и постановлението за привличане на подсъдимия като обвиняем.

Общо за тримата подсъдими Б.И., С.Т. и И.И., се заявява, че няма яснота в обвинителния акт кое поведение с нарушение или неизпълнение на коя конкретна норма се обвързва. Прокурорът представял списък от норми, действия и бездействия на подсъдимите, при което не било ясно кое поведение от единия списък с коя норма от другия се свързва. Недостатъците, според защитниците, били засегнали както обвинителния акт, така и постановленията за привличане като обвиняеми лица.

Обвинителният акт, според защитниците, съдържал и противоречия. За подс.

И.И. в него се сочело едновременно, че не е изпълнил задълженията си, както и че е нарушил изискванията, независимо че между двете форми имало разлика, тъй като едната предполага бездействие, а другата – действие. Релевира се и липса на представена от прокурора причинно – следствена връзка между поведението на всеки от подсъдимите и настъпилия резултат. Липсвали и факти относно формата на вината.

Дори не било маркирано дали обвинението е за небрежно или самонадеяно деяние.

2

Защитниците атакуват определението и като немотивирано. То съдържало декларативно твърдение, че обвинителният акт нямал недостатъци, без конкретно да се обсъдят аргументите на защита.

Всички жалбоподатели заявяват искане апелативният съд да отмени определението и вместо него прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора като посочи подлежащите на отстраняване нарушения на процесуалните правила.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, и като сам служебно подложи на цялостна проверка обжалваното определение, прие следното:

Жалбите са подадени в срок, от процесуално легитимирани лица и са допустими за разглеждане. По същество са и основателни.

Обжалваното определение е незаконосъобразно. То е такова на първо място доколкото не съдържа мотиви в отговор на конкретните възражения на защитниците.

То е и неправилно в крайния резултат да откаже прекратяване на съдебното производството поради това, че в досъдебното производство, и в частност при съставяне на обвинителния акт, не били допуснати съществени процесуални нарушения.

Настоящата инстанция приема, след собствен анализ на материалите по делото, че в досъдебното производство са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК изявени в това, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК, поради което не може годно да постави начало на съдебното производство.

От материалите по делото се установява, че в Софийски окръжен съд е внесен обвинителен акт срещу шест подсъдими лица, с обвинения както следва:

Срещу подс. Б.И., подс. С.Т., подс. И.И., подс. М.Т. и подс. С.П. – по чл. 343, ал.

4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 1 и 2, и б. „ в“, пр.1-во, вр. чл. 342, ал. 2, пр.2, във с ал.1 от НК и срещу подс. Г. Г. – по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 1 и 2, и б. „ в“, пр.1-во, вр. чл. 342, ал. 1, пр.3 НК.

С определение в разпоредително заседание от 22.04.2021г. Софийски окръжен съд е оставил без уважение искане на защитниците, и понастоящем жалбоподатели, за прекратяване на съдебното производство поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения. За да направи това, съдът без да излага конкретни съображения, е приел, че обвинителният акт съдържал всички релевантни факти, а възраженията на защитниците касаели съществото на делото.

3

Това, че първостепенният съд не е отговорил в конкретика срещу възраженията на защитниците, а е обобщил, че всички те касаят решаването на делото по същество, налага въпросът по основателността на доводите на жалбоподателите пред него, а и изобщо, дали са налице отстраними съществени процесуални нарушения, дори те да не съвпадат изцяло с възведените от защитниците, да се разгледа от настоящата инстанция.

Видно е от обвинителния акт, че петимата подсъдими, без водача на МПС подс. Г. Г., като длъжностни лица в дружеството „Трейс София“ ЕАД - подизпълнител на процесния обект, в строителния надзор на обекта - „Пътконсулт 2000“ ЕООД и на възложителя на обекта Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), явяващи се „служители по транспорта“ /подс. Б.И., С.Т., И.И., С.П./ и „работник по транспорта“ /подс. М.Т./, са обвинени, че са нарушили изисквания за добро качество на ремонта на пътищата – път I I - 16, Своге – Нови Искър, участък 3, от км. 54+480 до км.+569, изискванията на нормативните актове и техническата спесификация, и така в независимо съпричинителство помежду си и с подс. Г. – водач на МПС, в резултат на ПТП, по непредпазливост причинили смъртта и телесни повреди на множество лица.

Що се отнася до ремонта на пътя, на който е станало процесното ПТП, и явно във връзка с произшествието, обвинителната теза е, че лошото качество на ремонта се дължи на некачествените асфалтови смеси, положени там и които не осигурявали нужното сцепление. Прокурорът инкриминира поведението на част от подсъдимите като лица заети с организацията, провеждането и контрола на строителните работи, довели до това лошо качество.

Не се спори в правната доктрина и практика, че съставът на престъплението вменено на всеки от петимата подсъдими – служители и работници по транспорта, е бланкетен. Диспозицията му се запълва от съответните специални норми, които уреждат задълженията и изискванията спрямо субектите относно доброто качество на ремонта /строежа/ и които те или не са изпълнили, или са нарушили. Съответно – само посочването на нарушените специални норми, чисто формално, също не е достатъчно, докато прокурорът не е описал и с какъв акт и по силата на какво възлагане, с какъв обем и съдържание, са били възложените на субекта служебни функции и задължения, така че да се приеме, че той, като са му били годно възложени, респективно или ги е нарушил, или не ги е изпълнил. В случай на отсъствие на твърдение за последните факти, обвинението би се явило непълно и съответно би засегнало неблагоприятно възможността за провеждане на защитата включително с възможността да се оспорват твърдения на прокурора по съставомерността на деянието.

Относно обвинението срещу подс. Б.И.:

4

Повдига се възражение от защитника на подс. Б.И., че обвинението спрямо него е за деяние извършено едновременно в две длъжностни качества: и като „ръководител проект“, и като „изпълнителен директор“ на „Трейс София“ АД. Но в обвинителния акт липсвало разграничение и ясно посочване в кое от двете качества и какви задължения е имал подсъдимият, респективно - какви нарушения на конкретните задължения е допуснал.

Възражението е основателно, макар да не изчерпва нарушенията свързани с него.

Прокурорът е предявил факта, че подс. Б.И. бил изпълнителен директор на „Трейс София“ ЕАД към процесния период и в това си качество имал съответни задължения по оперативно ръководство и контрол на дейността на дружеството.

Заедно с това подс. Б.И. бил и „ръководител проект“, но не в „Трейс София“ ЕАД, а в „Трейс Груп Холд“ АД, с място на работа „Метро София“, назначен с трудов договор № 4/ 30.01.2009г. След това бил отново ръководител проект, но в отдел „Администрация“, гр. София, назначен с допълнително споразумение № 49/11.09.2012г. И накрая бил и „ръководител проект“ в отдел „Направление строителство“ с допълнително споразумение № 1/01.01.2014г.

Макар прокурорът да не уточнява в кое дружество подсъдимият Б.И. е бил ръководител на проектите „Администрация“ и „Направление строителство“, с оглед на това, че промяната на проектите, за които е отговарял е ставала по силата на допълнителни споразумения на един и същ трудов договор, очевидно се касае за длъжност, която подсъдимият изпълнявал по силата на този трудов договор в дружеството „Трейс Груп Холд“ АД, а не в „Трейс София“ ЕАД, за което се твърди, че изпълнявало обекта като подизпълнител.

Накрая прокурорът вменява на подс. Б.И., че причинил смъртта на множество лица, както и телесни повреди на други, като служител по транспорта – едновременно ръководител на процесния проект на „Трейс Груп Холд“ АД и изпълнителен директор на „Трейс София“ ЕАД.

Тук и се очертават двете направления на фактологичен дефицит.

На първо място - прокурорът не е описал никакви факти, за да се разбере какво точно е имал предвид, когато твърди, че подс. Б.И. е бил „ръководител проект“, какво точно означава това, с какъв акт е бил назначен като ръководител на проекта за обект, който е бил изграждан от друго дружество –„Трейс София“ ЕАД, а не това, в което той е бил „ръководител проект“ /„Трейс Груп Холд“ АД/.

От фактите, които прокурорът е представил, се разбира, че гражданското 5 дружество „Трейс Своге“ е възложило отговорността за изпълнение на процесния обект на „Трейс Груп Холд“ АД, което дружество от своя страна е възложило дейности на подизпълнители, един от които е и „Трейс София“ ЕАД. Това дружество изпълнявало СМР в частта на „големи съоръжения“, притежавало асфалтовата база в гр. Костинброд, наета от „Трейс Холд Груп“ АД, и изпълнявало СМР в участък 3 на процесния обект.