Решение № 3443 от 12.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 10586/2026
- Вид
- Решение № 3443
- Подписан
- 12.09.2026
- Състав
- ДЕЛЯН ЛЮБОМИРОВ ДИЛКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 13 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 2, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 119, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 5, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 107, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313-314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3443 гр. София, 12.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20261110210586 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на В. Ж. Г. против Наказателно постановление № 25-4332005344/18.03.2025 г., издадено от началник на сектор при Пътна полиция – СДВР, с което, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДП. Били му отнети и 10 контролни точки.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения (закъсняло връчване; противоречие, касателно контролните точки) и за недоказаност на административното обвинение. Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява. Взема становище по възраженията на жалбоподателя. Претендира деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.02.2025 г., около 16:08 ч., жалбоподателят Г. управлявала л. а. ***, ДК № *********, в гр. София, по бул. „Княз Александър Дондуков”, с посока от ул. „Г. С. Раковски” към ул. „11-ти август”. На кръстовището на бул. „Княз Александър Дондуков” и ул. „11-ти август” Г. не пропуснала намиращи се на пътното платно и пресичащи на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д17 и пътна маркировка М8.1, пешеходци, преминаващи от дясно наляво, спрямо посоката на движение на автомобила.
Нарушението било констатирано от служителите на ОПП-СДВР Е. Д. и М. Н., намиращи 1 се в непосредствена близост до Г., които я спрели за проверка и му бил съставен АУАН. Въз основа на така издадения, АУАН било съставено атакуваното наказателно постановление.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетелите Е. Д. и М. Н.; АУАН; НП; справка за нарушения; заповеди за компетентност; справки от СО.
Характерна за тази категория административни нарушения е липсата на голям брой доказателства – обикновено това са показанията на проверяващите органи-очевидци на деянието и писмени доказателства, касаещи компетентността на органите и данни за предходни нарушения на жалбоподателя.
Фактическата обстановка се установява от показанията на и на двамата полицейски служители, които носят всички признаци на последователни, информативни разкази.
Действително, същите са трудово ангажирани в структурата на АНО (макар това обстоятелство да не прави a rpiori казаното от тях недостоверно - Р 2530/2011 АССГ X кас с-в и др.), но при липса на данни за отношение или зависимости между тях и жалбоподателя, съдът не намира основания да ги счита за заинтересовани или предубедени, поради което и съдът намира възражението за недоказаност за необосновано.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
2
Възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, при изготвяне на НП, е неоснователно. Калкулацията на контролните точки каса приложението на административен механизъм за контрол на водачите на МПС, който няма характер на санкция, в който смисъл и не подлежи на съдебен контрол по настоящия ред.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 21.02.2025 г., около 16:08 ч., жалбоподателят Г. управлявала л. а. ***, ДК № *********, в гр. София, по бул. „Княз Александър Дондуков”, с посока от ул. „Г. С. Раковски” към ул. „11-ти август”, като на кръстовището на бул. „Княз Александър Дондуков” и ул. „11-ти август” Г. не пропуснала намиращи се на пътното платно и пресичащи на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д17 и пътна маркировка М8.1, пешеходци, преминаващи от дясно наляво, спрямо посоката на движение на автомобила.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че жалбоподателят не е изпълнила задължението си по чл. 119, ал. 1 ЗДвП - при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие, тъй като водачът на нерелсово пътно превозно средство преминава през пешеходната пътека, преди през нея да преминат стъпилите на нея или преминаващи по нея пешеходци.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че приближава пешеходна пътека, че е длъжен да намали или да спре, тъй като на нея са стъпили или преминават по нея пешеходци /общественоопасния характер на деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта, но се е отнасял безразлично към настъпването на общественоопасните последици, при пряката си цел - да премине през пешеходната пътека с предимство, което е и сторил.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен 3 противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани със сигурността на пътя (особено актуална тема), като от неспазването на императивна законова разпоредба са били застрашени здравето и/или животът на повече от пешеходец на пътното платно, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на действието се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДП (редакциа преди ДВ бр. 64/2025 г.), наказва се с глоба 100 лв. водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека.
Глобата е във фиксиран размер, поради което и всякакви разсъждения по индивидуализацията на размера се явяват безпредметни.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че жалбата срещу атакуваното наказателно постановление, в частта относно отнетите контролни точки, е недопустима. И теорията, и практиката са категорични, по отношение на изискването за законоустановеност на нарушенията и наказанията, т. е. нарушения и наказания са само тези, посочени в закона.
Административните наказания са numerus clausus изброени в разпоредбата на чл. 13 ЗАНН и отнемането на контролни точки не е сред тях. Системата на контролните точки е средство за контрол, от страна на Пътна полиция, върху изрядното поведение на водачите на МПС, но отнемането им няма санкционен характер, по смисъла на ЗАНН, а има характер на административна мярка, не – на наказание. В допълнение, чл. 2, ал. 1 ЗАНН регламентира, че наказанията се определят само със закон или указ, а точковата система, съгласно чл. 157, ал. 3 ЗДП, се регламентира с наредба.
Действително, когато е опорочена административнонаказателната процедура, отмяната на наказателното постановление влече след себе си неминуемо отмяна и на отнемането на точките.
В настоящия случай, обаче, атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и от материална, и от процесуална гледна точка, поради което и доводите в жалбата, касаещи отнемането на точките, не следва да бъдат обсъждани по същество. С тези аргументи, в тази си част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната страна. С оглед отсъствието на съществена фактическа сложност на делото и ангажирания умерен (за тази категория производства) процесуален и времеви ресурс (действия и брой съдебни заседания), размерът следва да бъде определен около средния по чл. 27е 4 от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 80 евро.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Разпечатката съдържа 45 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d759f3f4-93be-4977-807c-de4f441679c0