Решение № 3378 от 03.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3378 гр. София, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110216557 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Д. В. Б., ЕГН **********, с адрес гр. *** с която оспорва наказателно постановление (НП) № 256/08.08.2025 г., издадено от С. М. Т. на длъжност ЗА началник на ГПУ – София при РДГНП – Аерогари – ГДГП – МВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 ЗАНН и чл.

218б от Наказателния кодекс /НК/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 76, ал. 1 и чл.

81, ал. 1 вр. чл. 212 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.

С жалбата се иска отмяната на атакуваното НП, като се счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че е посочена неправилна правна квалификация на вмененото нарушение и се излагат подробни аргументи в защита на това становище. Акцентира се върху тоталното несъответствие между словесното описание на нарушението и цифровото му измерение в НП.

Набляга се и на погрешно приложение на санкционна разпоредба, а именно тази на чл. 218б от Наказателния кодекс.

В съдебно заседание, редовно призованият въззивен жалбоподател се явява лично. В пледоария по същество поддържа въззивната жалба, оспорва 1 изводите в наказателното постановление и поддържа искането за отмяната му.

Оспорва извода, че пренасяният от нея предмет бил действителен боеприпас.

Депозира допълнителна писмена защита, в която подробно доразвива аргументите си за отмяна на оспорения санкционен акт.

Редовно призованата въззиваема страна се представлява от упълномощен процесуален представител – юрисконсулт К., която пледира за потвърждаване на наказателното постановление, като счита същото за правилно и законосъобразно. Акцентира, че било категорично доказано, че Б. е извършила вмененото нарушение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 25.06.2025 г., около 18:50 часа на ГКПП – Аерогара София, на пункт за проверка на пътници за опасни предмети, при проверка на ръчния багаж на Д.

В. Б. бил открит 1 бр. боеприпас, представляващ патрон калибър 9х19 мм за късоцевно огнестрелно оръжие. Във връзка с „откритието“ била инициирана преписка № 8177р-14206/2025 година.

Описаната вещ била предадена на свид. Х. К. с протокол за доброволно предаване от същата дата, а от Б. било снето сведение, като на последната бил съставен протокол за полицейско предупреждение от същата дата. Откритият обект бил предмет на изследване и съгласно заключението на експертна справка № 544/25.06.2025 г., представлявал боеприпас предназначен за огнестрелно оръжие с калибър 9х19 мм и най-вероятно с него може да се произведе изстрел. Била изготвена докладна записка по случая и материалите били изпратени на Софийска районна прокуратура, където наблюдаваш прокурор със свой акт /постановление/ от 28.07.2025 г., постановил отказ от образуване на досъдебно производство на осн. чл. 199 и чл. 213, ал. 1, вр. чл.

24, ал. 1, т. 1 НПК. Със същото постановление, материалите били изпратени на началника на ГПУ-София, за преценка относно реализиране на административнонаказателна отговорност.

Въз основа на цитираното постановление за отказ от образуване на ДП, заместник началника на ГПУ – София при РДГНП – Аерогари – ГДГП – МВР издадал процесното НП № 256 от 08.08.2025 г., с което на Д. В. Б. на осн. чл.

53 ЗАНН и чл. 218б НК била наложена глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 76, ал. 1 и чл. 81, ал. 1, вр. чл. 212 ЗОБВВПИ.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, а именно: гласните – показанията на свид. Х. К. и писмените съдържащи се в административнонаказателната преписка – заповеди за компетентност, докладни записки, сведение, протокол за доброволно предаване № 817700-1732/25.06.2025 г.; заключение по експертна справка № 2

544 от 25.06.2025 г.,

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, като приема, че същите са непротиворечиви и достоверни, като възпроизвеждат възприетите от нея обстоятелства в изпълнение на служебните задължения. Сочат мястото и причините, поради които е приела с протокол за доброволно предаване (който съдът кредитира като годно писмено доказателство, удостоверяващо предаването на процесната вещ от страна на Б.). Показанията на свидетеля се подкрепят от приобщените писмени доказателства. Следва да се отбележи, че при изграждане на фактическите си изводи, съдът не използва показанията на свид. К. в частта им описваща заявена от Б. информация в хода на проведена беседа /разузнавателна беседа, бел. с./. Тук е мястото да се посочи, че показанията на доведения от жалбоподателя свидетел – П. М. М., не са източник на информация относно процесното деяние, мястото, времето и механизма му на извършване.

Приобщените по делото писмени доказателства, съдът намира за последователни, еднопосочни и съответни и на изложеното от свидетеля в хода на съдебното следствие. Доказателствата съответстват на гореизложената фактическа обстановка като същата е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, а и между страните действително не съществува спор по тези факти, поради което по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът не дължи по-детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано лице (санкционираното физическо лице) и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, депозирана в законоустановения срок – НП е връчено на жалбоподателя на 17.09.2025 г., видно от инкорпорираната в него разписка, а жалбата е депозирана на 30.09.2025 година. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на дължимата служебна проверка на основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на настоящото административнонаказателно производство.

Наказателното постановление (противно на оплакването на жалбоподателя) е издадено от компетентен орган, оправомощен със съответната заповед. Видно от заповед № 8121к-9735/24.07.2025 г. на главния секретар на МВР, издателят на НП (наказващият орган) – С. Т. е преназначен на длъжност заместник-началник на Гранично полицейско управление – София към регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари при главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерството на вътрешните работи.

Със Заповед № 4064з-811/30.07.2025 г. на заместник директора на главна 3 дирекция „Гранична полиция“ – МВР, Т. е определен да замества началника на ГПУ – София при РДГНП – Аерогари – ГДГП – МВР, респ. да осъществява функциите му от 04.08.2025 г., до 15.08.2025 г., включително (НП е издадено от Т. на 08.08.2025 г.). От изложеното съдът прецени, че НП е издадено от лице с изрично делегирана компетентност. В този смисъл и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на Върховния административен съд по ТД № 4/2002 г., ОС на ВАС.

Наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол обаче страда от множество и съществени пороци свързани както с допуснати нарушения на процесуалните правила, така и с неправилно приложение на материалния закон. От една страна правото на въззивника да разбере в какво точно е обвинен по административен ред е сериозно накърнено, като по този начин е ограничено правото му да организира адекватно защитата си, а от друга, съвсем неправилно е приложена административна репресия срещу същия.

На първо място, съдът намира за основателно възражението, че словесното описание на нарушението е в осезаем дисонанс с цифровата правна квалификация дадена от АНО. Посочените за нарушени разпоредби на ЗОБВВПИ от наказващият орган са неотносими към процесния случай.

Действително чл. 76, ал. 1 ЗОБВВПИ, както правилно е посочила Б. във въззивната си жалба се отнася до начина (реда) за получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях от различни лица.

Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗОБВВПИ указва, че „за получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, физически лица, които са граждани на трета държава, физически и юридически лица, регистрирани като търговци по реда на Търговския закон, лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, подават писмено или по електронен път заявление по образец до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по постоянен адрес, съответно по адрес на съхранение.“.

С тази разпоредба не се въвежда задължително поведение на изброените в нея лица, а само посочва начинът за получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси, доколкото всяко отделно лице решава дали да се снабди с такова разрешение. Цитираният текст не вменява задължение и не представлява самостоятелна забрана за държане на (в конкретния случай) един брой боеприпас. Текстът на чл. 76, ал. 1 ЗОБВВПИ по никакъв начин не отговаря на словесното описание на вмененото нарушение, което АНО е посочил, а именно: „В ръчния багаж на пътника е открит 1 бр. боеприпас, кал. 9х19, за късоцевно огнестрелно оръжие“.

4

В отношение с горното е и привръзката, която наказващият административен орган е преценил за необходимо да направи с чл. 76, ал. 1 ЗОБВВПИ – тази на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ЗОБВВПИ. По същият начин и този текст е неотносим към така описаното нарушение. Като в същото време не е ясно каква точно е била волята на АНО, защото в чл. 81, ал. 1 ЗОБВВПИ има и четири точки (две от които отменени), като е неясно как „носенето“ на един брой боеприпас 9х19 мм, се отнася до изискуема документация за подаване на заявление за издаване на разрешение.

За пълнота във връзка с горното наказващият орган е преценил за правилно и да направи привръзка със санкционна разпоредба – тази на чл. 212 ЗОБВВПИ, като обаче я е посочил за нарушена. В текста на чл. 212 ЗОБВВПИ също не се съдържа задължително поведение, отклонението от което да може да бъде квалифицирано като нарушение.

Дотук изложеното представлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН и е самостоятелно основание за отмяна на процесното НП.

Налице е и неправилно приложение на материалния закон, като е ясна (но неправилна) волята на АНО да наложи глоба на основание чл. 218б НК. Този текст е неотносим към процесния случай, доколкото е приложим в специфични ситуации и то само за numerus clausus изброените престъпления (в см. на чл. 9, ал. 1 НК) в него. Разпоредбата на чл. 218б е приложима единствено за деяния по чл. 194, ал. 3 НК, чл. 195, ал. 4 НК, чл. 204, буква „а“ НК, чл. 206, ал. 1 и ал. 5 НК и чл. 207 НК и за вещно укривателство, във връзка с тях. Като в същият текст е определен размер на административното наказание „глоба“ от 100 /сто/ до 300 /триста/ лева. Абсурдно и недопустимо е да се излиза извън посочените предели и да се наложи наказание на база (очевидно) личната преценка на административният наказващ орган, в разрез с правилата за определяне на административните наказания в чл. 27 ЗАНН, в чиято ал. 1 е недвусмислено посочено, че административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон (ЗАНН, бел. с) в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. От прочита на цитираният текст става кристално ясно, че АНО е определил размер на наказание извън предвидените граници, на иначе неотносима към процесния случай санкционна разпоредба (чл. 218б НК).