Решение № 1348 от 27.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1348 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100511989 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба подадена от К. А. А. чрез особения му представител – адв. Т. К. срещу решение № 14395/22.07.2024г. постановено по гр.д. №34097/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 75 състав, в частта, с която по реда на чл.422 от ГПК е признато за установено спрямо него, че дължи да заплати на ЗК “ЛЕВ ИНС“АД сумата от 3016,27 лв., представляваща платено от застрахователя обезщетение за имуществените щети, претърпени от настъпило на 19.08.2019г. в гр. София пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от К.

А. А., който управлявал МПС „Пежо 206 СС“ с рег. № **** след употреба на алкохол, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените от ответника разноски в производството.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за допуснато от първоинстанционният съд процесуално нарушение при събиране на доказателствата, както и оценка на тяхната доказателствена стойност и довели до неправилни фактически и правни изводи и необоснованост на решението. Въззивникът твърди, че от събраните по делото доказателства не се установява при пълно и главно доказване от ищеца, че ответника е управлявал МПС след употреба на алкохол, нито че именно неговото виновно поведение е причинило процесното ПТП. Твърди, че в нарушение на процесуалния закон, първоинстанционният съд е игнорирал и не се е произнесъл по направени своевременно и относими доказателствени искания, които поддържа и с въззивната жалба. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено друго, с което иска се отхвърли като неоснователен.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна ЗК “ЛЕВ ИНС“АД е постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорва да са налице наведените във въззивната жалба пороци на първоинстанционното решение, твърди същото да е постановено при съвкупна преценка на доказателствата и правилно приложение на материалния закон.

1

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, при наличие на правен интерес, поради което е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост - в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за основателни по следните мотиви:

В разпоредбата на чл. 500 ал.1 т.1 предл.1 от КЗ е уредено специално регресно право на застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите срещу делинквента, което се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. ищецът да е бил застраховател по гражданска отговорност на автомобил; 2. в срока на покритие на застраховката ответникът, управлявайки застрахования автомобил, виновно да е предизвикал ПТП;

3. ответникът да е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма; 4. от ПТП да са настъпили вреди за трето лице; 5. ищецът да е изплатил обезщетение на третото лице за вредите, претърпени от ПТП.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Не е предмет на оспорване пред въззивната инстанция фактическата обстановка по делото, установена от първоинстанционния съд , а именно: наличие на наличието на действително застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ към датата на ПТП – 19.08.2018г. между ищеца и въззиваем в настоящяото производство и собственика на лек автомобил „Пежо 206 С“ с рег. № **** относно същия лек автомобил, настъпване на ПТП на 19.08.2018г. между лек автомобил „Пежо 206 С“ с рег. № **** управляван от К. А. А. и автобус марка „МАН“,модел „Лион Сити Г“ с рег. № ****, собственост на „Столичен автотранспорт“ЕАД в гр. София; причиняване на имуществени щети на автобуса и изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в качеството на му застраховател на виновния водач на застрахователно обезщетение в размер на 3417,99 лв. ведно с ликвидационни разноски в полза на собственика на автобуса.

С цитираната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че спорните въпроси и очертаващи предмета на въззивното производство: механизма на ПТП, кой от водачите е виновен за настъпване на ПТП и дали ответника – К. А. А. като водач на лек автомобил „Пежо 206 С“ с рег. № **** е управлявал същия след употреба на алкохол.

Ответникът оспорва механизма на ПТП и причинната връзка с щетите, прави възражение, че водачът на автобуса има вина за настъпване на ПТП, алтернативно – прави възражение за съпричиняване.

С оглед разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК, както и предвид правилно разпределената доказателствена тежест в доклада на първоинстанционният съд, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи противоправното поведение на водача на лек автомобил 2

„Пежо 206 С“ с рег. № **** - К. А. А. и което е причина за настъпване на процесното ПТП, в който само случай би възникнала отговорността на ответника като застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ за заплащане на обезщетение за причинени вреди спрямо увреденото лице.

За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП №1720072/19.08.2018г – л.6 от делото на СРС, който по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, причинените вреди на автомобила, пътна обстановка т.е. извършените от съответното длъжностно лице действия и констатирани лично от него обстоятелства. В тази връзка, протокола за ПТП няма официална удостоверителна сила относно описания механизъм на ПТП, тъй като съставителя не е присъствал и възприел фактите относно начина на настъпване на ПТП, а същия е отразил и възпроизвел механизма въз основа на данни и описание на водачите на леките автомобили.

В хода на производството пред първата инстанция е изслушано заключение по САТЕ, което е неоспорено от страните и преценено по реда на чл.202 от ГПК настоящият състав кредитира.

Механизма на процесното ПТП описан в заключението по СТЕ, както и в протокол за ПТП настоящият състав приема за установен, /оплакванията във въззивната жалба са във връзка с преценка дали е поведението на водача на лекия автомобил могат да се приемат като съпричиняващи и дали вината за настъпване на ПТП е изцяло на водача на лекия автомобил/, а именно: на 19.08.2018г около 18,10ч. лек автомобил „Пежо 206 С“ с рег. № **** се движи по бул.

Симеоновско шосе с посока към ул. Проф. Иван Странски и на около 50 м. след кръстовището с ул.

Асен Разцветников, поради движение с несъобразена скорост и интензивността на движението водачът реализира ПТП с движещия се пред него автобус марка „МАН“,модел „Лион Сити Г“ с рег. № ****. Горният механизъм на ПТП се потвърждава и по категоричен начин и с оглед причинените увреждания на двете МПС, съгласно описанието в протокол за ПТП и допълнително в опис на застрахователя.

С оглед установената фактическа обстановка, настоящият състав счита, че изключителна вина за настъпване на ПТП има водача на лекия автомобил, който не е изпълнил задължението си по чл.20 ал.2 от ЗДвП, съгласно който водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, а когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост – да предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди.

Липсват конкретни фактически твърдения, които да са доказани по реда на чл.154 ал.1 от ГПК за поведение на водача на автобуса, което да е нарушава правилата за движение и е в причинна връзка с настъпилото ПТП.

Предвид приетото за установено, не е налице съпричиняване на вредите от водачите на двете МПС, поради наличие на изключителна вина за настъпване на ПТП от страна на водача на лекия автомобил. /чл.45 ал.2 от ЗЗД/.

Следващия спорен въпрос и за който е направено оплакване във въззивната жалба е дали към момента на реализиране на ПТП ответникът е управлявал МПС с концентрация на алкохол над допустимата по закон норма, което е основание на регресната претенция на ищеца и в какъвто смисъл са доводите за незаконосъобразност на първоинстанционното решение.

Съобразно нормата на чл.5 ал.3 т. от ЗДвП на водачите е забравено да управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози

Съгласно чл. 3а от издадената въз основа на законовата делегация в чл. 174 ал. 4 ЗДвП Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози в относимата й за спора редакция 3

/Наредбата/, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване.

При систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.3 ал.2, чл.6 ал.9 следва, че когато е издаден талон за кръвна проба по реда на Наредбата и лицето не е приело показанията на техническото средство, употребата на алкохол се установява с медицинско и химическо лабораторно изследване, като в този случай само при отказ на водача да подпише или получи талона, или неявяване в определения срок в лечебното заведение, или при отказ да даде кръв за изследване, употребата на алкохол се установява въз основа на показанията на техническото средство. Следователно при надлежно извършено лабораторно изследване протоколът за ПТП няма обвързваща съда материална доказателствена сила относно установената с техническо средство употреба на алкохол, а с такава сила се ползва протоколът за химическо изследване.

В случая от протокола за ПТП и аадминистративно наказателната преписка се установява, че произшествието е настъпило на 19.08.2018г. около 18,10 ч. , като протокола за ПТП е съставен в 20,30 ч., водачите на двете МПС са тествани с техническо средство за употреба на алкохол, като показанията от теста относно водача К. А. А. са 1,03 на хиляда, като има данни, че контролните органи са издали талон за кръвна проба на К. А., като въз основа на взетата такава в съставен протокол за химическо изследване за определяне на концетрацията на алкохол в кръвта от 20.08.2018г. от Специализирана химическа лаборатория в УМБАЛ „СВ. АННА-СОФИЯ“АД – л.62,63 от делото на СРС. По делото не е представен талон за издадена кръвна проба и от който да се установи момента на издаването му с оглед срока по чл.6 ал.6 т.2 вр. ал.8 от Наредбата за явяване за даване на кръвната проба и крайния срок за това. Няма ангажирани доказателства и за момента на явяване на ответника в медицинското заведение за даване на кръвна проба, момента на вземане на такава и съответното медицинско лице. А по представения протокол за химическо изследване – л.63 от делото на СРС, изрично е отбелязано,че кръвните проби не отговарят на изискванията на Наредбата, тъй като са предоставени за изследване 2 бр. вакуумни епруветки без стикери и облепени с лейкопласт и парафирани, но при химическото изследване на тези проби е установена концентрация на алкохол – 0,58 промила.