Решение № 531 от 05.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. Варна, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20253110205141 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от И. Н. Т. от гр. Варна срещу Наказателно постановление № 23-0439-002005/15.01.2024г. на началник РУ в ОДМВРВарна, Трето РУ -Варна, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 50,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление не му е било надлежно връчено и следователно не е влязло в сила. Счита, че неоснователно е приложен чл.58, ал.2 от ЗАНН, тъй като не е напускал адреса си, на който живее повече от десет години. По същество намира обжалваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извършването на вмененото му нарушение, като твърди, че е откопчал обезопасителния колан след преустановяването на движението на автомобила, с цел подготовка на необходимите за проверката документи. Претендира наличие на процесуални нарушения, накърнили правото му на защита, предвид липсата на конкретизация от коя категория е МПС, което се твърди, че е управлявал. Привежда доводи за непълнота на обстоятелствената част на НП поради липса на надлежно описание на вмененото му нарушение, а също и поради непосочване на нормите, въз основа на които са му отнети 10 контролни точки. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.К., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното физическо лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение. По отношение спазването на срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , съдът установи следното: наказателното постановление е с отбелязване, че е връчено на 02.04.2024г. по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, тъй като е счетено за установено, че жалбоподателят не живее на адреса и няма друга адресна регистрация. В тази връзка и с оглед изложените в жалбата твърдения, че лицето не е напуснало адреса си, а само е пътувало извън страната, от съда служебно е възложена проверка на Трето РУ-Варна. Постъпила е Докладна записка, от която е видно, че Т. не е променил местоживеенето си и продължава да живее на този адрес. От обстоятелството, че жалбоподателят е пребивавал известно време извън страната, не следва задължително извод, че същият е променил адреса си и новият такъв е неизвестен. В конкретния случай няма данни лицето да е напуснало адреса си и да се е установило на нов, неизвестен такъв, поради което и не са били налице условията за приложението на чл.58, ал.2 от ЗАНН.

Наказателното постановление следва да се счита за невлязло в законна сила, а жалбата- за подадена в срок. Изложеното становище се споделя и в практиката на съдилищата, като в тази насока е например Определение №16/23.10.2017г. на АдмС-Кърджали, постановено по ч.к.а.н.д. №182/2017г.

Предвид всичко изложено следва да се счете, че жалбата е депозирана в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 18.12.2023г. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка “Ситроен Ц5” с ДК № **** по бул.“Цар Освободител“ в гр.Варна, без да постави обезопасителен колан. Около 21,17ч., в близост до сграда №109 на посочения булевард той бил спрян за проверка от свидетелите В. И. В. и М. И. М. -служители в Трето РУ при ОД на МВР-Варна, които забелязали, че водачът е без поставен предпазен колан. В тази връзка на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение н а Т. за това, че управлява процесния автомобил, без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. Актът бил съставен в 2 присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан без възражения.

Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 15.01.2024г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на И. Т. била наложена глоба в размер на 50,00 лева, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите В. И. В., М.

И. М. и Наталия И.а Пенева, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. От показанията на св.Пенева се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил на посочената в НП дата, както и че при контакта си с полицейските служители, след спирането, същият е бил без обезопасителен колан. Свидетелката твърди обаче, че жалбоподателят е управлявал автомобила с поставен колан, но го е откопчал след преустановяване на движението, за да извади необходимите за проверката документи. При преценката на достоверността на показанията на Пенева съдът съобрази обстоятелството, че същата е майка на санкционираното лице и не може да се счете за непредубеден и изначално обективен свидетел. Поради това е налице основание за съмнение в достоверността на твърденията й в последната им част. От своя страна свидетелите В. и М. нямат спомени за конкретния случай, но предоставят информация за начина на установяване на подобни нарушения. Двамата сочат, че нарушенията се констатират визуално, като АУАН се съставя, когато проверяващите категорично възприемат липсата на поставен обезопасителен колан.

Показанията на проверяващите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същите не са се намирали в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на техните показания. Макар и да не касаят конкретния случай, показанията на полицейските служители опровергават твърденията на св.Пенева в последната им част, тъй като при организацията им на работа двамата биха възприели, ако водачът е с поставен обезопасителен колан и съответно- не биха съставили процесния АУАН. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че жалбоподателят не е вписал възражения при предявяването на акта, нито е депозирал такива в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Макар и нарушителят да не е задължен да вписва възражения срещу акта, липсата на такива все пак е индиция за съгласие с отразените в него констатации.

С оглед изложеното съдът приема, че на процесните дата и място жалбоподателят е управлявал МПС, без да постави обезопасителния колан, с който е оборудван автомобила, като наличието на нарушението правилно е констатирано в съставения АУАН. Следва да се подчертае, че в разглеждания 3 случай извършването на нарушението не се извлича от презумптивна доказателствена сила на съставения акт (което е недопустимо в рамките на съдебното производство-т.7 от Постановление №10 от 1973г. на Пленума на ВС), а от коментираните по-горе свидетелски показания. Събирането на допълнителни доказателства е невъзможно, тъй като записите от бодикамерите, с които е възможно да са били оборудвани полицейските служители, се съхраняват само за срок от 30 дни, който отдавна е изминал.

Изявленията на проверяващите обаче, съобразени в съвкупност с показанията на св.Пенева в приетата за достоверна част, са достатъчни изложената по-горе фактическа обстановка, аналогична на приетата в наказателното постановление, да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление и акта са издадени от компетентени органи (видно от приложените копия на Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед №365з1137/24.02.2022г. на директора на ОД на МВР-Варна).

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си. Съдът не намира основания да се съгласи с изложените в жалбата твърдения за непълнота в описанието на обстоятелствата, при които е извършено деянието. В наказателното постановление изрично са посочени времето и мястото на извършване на нарушението, индивидуализиран е лекият автомобил, който се твърди, че е управляван от жалбоподателя, като е посочено, че по време на движение последният не е поставил обезопасителен колан, с който превозното средство е оборудвано. С това административнонаказателното обвинение е станало ясно в напълно достатъчна степен, като липсват други, относими към този вид нарушение, обстоятелства, които да не са посочени. Следователно наведените доводи за допуснати в тази връзка съществени нарушения на 4 процесуалните правила следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Неоснователни са и възраженията, касаещи непосочването в НП на категорията на моторното превозно средство, което се твърди, че е управлявал жалбоподателят и претендираното в тази връзка нарушаване на правото му на защита. Действително, със задължението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП са натоварени водачите и пътниците в моторни превозни средства от определени категории МПС, а именно-категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, като в НП не е посочена категорията на управлявания автомобил посредством съответното буквено означение. Наказващият орган обаче е посочил, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил. Общоизвестно е, че под „лек автомобил“ се разбира МПС от категория М1 –проектирано и конструирано основно за превоз на пътници и техния багаж, с не повече от 8 места , без това на водача .

Следователно с посочването, че се касае за лек автомобил, наказващият орган е конкретизирал фактическите си твърдения в достатъчна степен, като жалбоподателят, който е правоспособен водач, не е поставен в затруднение да разбере какво МПС се твърди, че е управлявал.

В жалбата се сочи и че не е конкретизирано основанието, на което на жалбоподателя са отнети контролни точки, като се претендира нарушаване правото му на защита в тази връзка. Следва да се има предвид обаче, че контролните точки не са наказания по смисъла на чл.13 от ЗАНН , а отнемането им има контролно –отчетен характер и настъпва по силата на закона /чл.157 от ЗДвП/. Практиката на ВАС е единна в становището си, че отнемането на контролните точки няма санкционен характер – същото не представлява нито административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение, която настъпва ex lege, след влизане в сила на наказателното постановление. В наказателното постановление само се посочва конкретния брой на отнетите точки, използваният термин е „отбелязва“, т.е. само се констатира последицата, но отнемането не се налага като самостоятелно наказание с наказателното постановление, поради което и не подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. По изложените съображения, съдът не следва да се произнася по възраженията, касаещи отнемането на общо 10 контролни точки на водача.