Акт от 19.03.2018, Районен съд - Ардино

Р Е

Ш Е Н И Е

Гр.Ардино, 19.03.2018г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ардинският районен съд в публично заседание, проведено на дванадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ ОСМАН, при участието на секретаря КАТЯ ХАДЖИЕВА, като изслуша докладваното от съдията гр.д.№ 77 по описа за 2017г. на СЪДА, и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по предявени искове с правно основание чл.108 от ЗС, вр.чл.537 ал.2 от ГПК, както и по насрещно предявен иск с правно основание чл.72 ал.1 от ЗС.

В исковата молба на ищеца Ф.Л.А. ***, предявена чрез адв.Г.Б. ***, се сочи че съгласно Н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №22, том I, дело №41 от 03.04.1972г., вписан в регистрите на Районен съд- Ардино е бил собственик по наследство на следният недвижим имот: Дворно място от 210 кв.м., със застроените в него полумасивна двуетажна къща, застроена на площ 54 кв.м. и ПЛЕВНЯ, застроена на площ 26 кв.м., находяща се в село Гърбище, махала „РАМ махала", общ. Ардино, обл. Кърджали, при граници: изток- двор на Р.А. ***; север-двор на Б.А.,***. Ищецът твърди, че описаният недвижим имот е бил собственост на неговите родители: Джемине Тефик Садър, починала на 10.08.2007г. и Л.М.М., починал на 04.04.2017г.

Ищецът твърди още в исковата си молба, че част от така описаният недвижим имот, негова собственост, е бил завладян незаконно от ответника РАДИМ А., който по силата на Н.а. № 75, том 1, рег.№ 1873, дело № 67/2016г., вписан в СВп /с вх.№193/08.07.2016г. и акт

№143, том 1, дело №121/2016г./- издаден от нотариус- Н.Б., е бил признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот, а именно: Неурегулиран поземлен имот с площ 132 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с.

Гърбище, с ЕКАТТЕ 19321, общ.Ардино, обл.Кърджали, ведно с построената в него: едноетажна жилищна сграда със застроена площ 27 кв.м. при следните граници: изток - двор на Р.А. ***; север - двор на Б.А.,***.

Ищецът заявява, че понастоящем ответникът е владеел този имот без основание и отказвал доброволно да му го предаде, и по този начин ответникът неправомерно го лишавал от ползването на собствения му имот. С описаните по-горе действия, ответникът неоснователно оспорвал неговото правото на собственост върху процесния имот и демонстрирал несъществуващи вещно-правни претенции за същия. Ищецът твърди, че ответникът неправомерно се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху процесният имот, защото той не е бил действителният собственик на имота. С оглед горното и като се има предвид, че издаденият в полза на ответника нотариален акт за собственост не се ползва с доказателствена сила - същия неправилно отразява, че титулярят е собственик на спорния имот, а правото на собственост, признато на ответника върху процесният имот с цитирания нот.акт, е било придобито по-рано от него- ищеца по силата на н.а. №22, том I, дело №41 от 03.04.1972 година, вписан в регистрите на Районен съд-Ардино. Ищецът счита, че издаденият в полза на ответника Н.а. № 75, том 1, рег.№ 1873, дело № 67/2016г., вписан в СВп /с вх.№193/08.07.2016г., и Акт №143, том 1, дело №121/2016г./, издаден от нотариус Н.Б., подлежат на отмяна на основание чл.537 от ГПК.

Предвид горното иска съдът да признае за установено по отношение на ответника, че той- ищецът е собственик на 1/7 идеална част на следния на недвижим имот, а именно: Неурегулиран поземлен имот с площ 132 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с.

Гърбище, с ЕКАТТЕ 19321, общ. Ардино, обл. Кърджали, ведно с построената в него: едноетажна жилищна сграда/плевня/ със застроена площ 27 кв.м. при следните граници: изток- двор на Р.А. ***; север-двор на Б.А.,***., както и да осъди ответника да върне и предаде владението върху процесния недвижим имот на него.

Моли съда с решението си на основание чл.537 от ГПК, да отмени нотариален акт за собственост на недвижим имот № 75, том 1, рег.№ 1873, дело № 67/2016 г., вписан в СВп при РС- Ардино /с вх.№193/08.07.2016 год. и акт №143, том1, дело №121/2016 г./- издаден от нотариус Н.Б., с който ответника е признат за собственик на същия недвижим имот, придобит по давностно владение.

Претендира направени по делото разноски.

По така предявеният иск е постъпил отговор от ответника Р.А., представляван от адв.Д.Ш. ***.

По силата на този отговор и в сроковете предвидени в разпоредбата на чл. 131 от ГПК адв.Ш., счита иска за допустим, но по същество неоснователен и необоснован, поради което го оспорва изцяло. Развива съответни съображения, че той е бил признат за собственик, тъй като имотът, който владеел, е бил собственост на неговият баща, който приживе е бил разделил имота между него и неговия брат /Б.А./. Ето защо, след като са изтекли съответните срокове, в които е владеел имота, му е бил издаден констативен нотариален акт. Развиват се допълнителни съображения в тази насока. Затова счита, че исковата молба е неоснователна, поради и това са направени съответни възражения, които по съществото си съставляват насрещни искове по чл. 74, ал.2 и чл. 72, ал.1 от ЗС. Сиреч претендират направени подобрения по имота, които са конкретно описани във възражението, като общата стойност на подобренията са 20 000 лв. Направено е искане и за задържане на процесният имот до окончателното заплащане на тези разходи от страна на ищеца.

По така предявеният насрещен иск с правно основание чл.211 от ГПК вр. чл.74 ал.2 вр.чл.72 ал.1 от ЗС е постъпил отговор от първоначалният ищец, в който последният намира същият за недопустим и неоснователен.

Съобразно и това съдът на основание чл.129 ал.2 от ГПК е оставил насрещно предявеният иск по чл.211 от ГПК вр.чл.74 ал.2 вр.72 ал.1 от ЗС- за направените в процесният имот подобрения без движение, като в срока, определен за отстраняване на недостатъците по насрещната искова молба в съда е депозирана нова, както следва;

В насрещият иск по чл. 211 от ГПК, с правно основание чл. 72 от ЗС, е предявен и насочен срещу първоначалният ищец в съдебното производство, а именно - Ф.Л.А., като се иска признаване между страните на вземания в полза на настоящия ищец /по насрещният иск/ за извършени подобрения в процесния имот на стойност 7 041,14 лева и направените необходими разноски за запазването му, както и искане за задържане на имота на основание чл.74 ал.2 вр. чл.72 ал.1 от ЗС, до заплащане на тези вземания.

Ищецът по насрещният иск сочи, че По силата на Н.а. № 75 за собственост върху недвижим имот, изд. на осн. чл.587 ал.2 ГПК, том 1, per. № 1873, дело 67/2016 год. на Нотариус Н.Б., per. №

670 на НК, с район на действие PC - Ардино, Р.А. е бил признат за собственик по наследство и давностно владение на процесният имот, посочен по-горе /и описан подробно в цитираният нотариален акт/.

В иска си Р.А. сочи, че настоящият момент това фактическо положение не се е променило.

Същият твърди, че това негова право е било установено по надлежен начин в хода на проведена обстоятелствена проверка пред Нотариуса по местонахождение на имота. Заява, че процесният имот е индивидуализиран по безспорен начин чрез геодезическо заснемане и изготвена скица, както и е нанесен по плана на населеното място. Твърди, че от момента на снабдяване с Нотариален акт за собственост- цитираният по-горе до момента на предявяване на исковата молба- 07.06.2017г. /първоначалната/, е извършил редица подобрения в имота, съставляващи изпълнени СМР, подробно описани в КСС, неразделна част от заключението на ВЛ по делото, а именно: а/По основите на постройката - изкопи, направа и разваляне на кофраж за стоманобетонни колони, полагане на бетон - на обща стойност 362,36 лв.; Б/По надземен етаж- направа и разваляне на кофраж за плочи и греди, изработка и монтаж на армировка, полагане на армиран бетон, тухлена зидария на варов разтвор - на обща стойност 570,40 лв.; в/. По вътрешна В и К инсталация - вътрешна водопроводна инсталация от полипропиленови тръби, ПВЦ тръби муфени с фасонни части Ф 110 и Ф 50 - на обща стойност 130,54 лв.; г/. По електроинсталацията - полагане на проводници под мазилката, доставка и монтаж на кутии разклонителни, доставка и монтаж на табло апартаментно - на обща стойност 154,55 лв.; д/. По дограмата - доставка и монтаж на метална входна врата, доставка и монтаж на ПВЦ прозорци на стъклопакет 24 мм - на обща стойност 867,27 лв.; е/. По тавански етаж - направа и разваляне на кофраж за плочи и греди, изработка и монтаж на армировка, полагане на армиран бетон, тулена зидария на варов разтвор, дюшеме от дъски 2 см - на обща стойност 1788,76 лв.; ж/. По направа на нов покрив - демонтаж на лежаща покривна конструкция в съществуваща сграда, покривна конструкция и дървени скелети от бичен иглолистен материал, обшивка на стени покриви и тавани с нерендосани дъски, разваляне на дъсчена обшивка по покрив за керемиди, покриване с керемиди тип „Марсилски" върху летви - на обща стойност 1460,64 лв. Ищецът по насрещният иск твърди, че Общата стойност на описаните подобрения в имота, в това число труд, материали и ДДС, съгласно приетото и неоспорено от страните по делото заключение по назначената СТЕ, възлизат на- 7 041.14 лв. Предвид изложеното моли съда, при евентуално уважаване на първоначалният иск, с решението си да се произнесе и по насрещно предявният иск, като се признаяг направените от негова подобрения в процесният имот на обща стойност 7 041.14 лв., и се осъди първоначалният ищец да заплати тази сума на ответника, ведно с дължимата законна лихва до окончателното й изплащане, както и иска да се постанови задържане на имота от негова страна до окончателното изплащане на всички присъдени суми. Претендира направените по делото разноски по делото.

В отговора на Ф.Л.А.- ответник по насрещният иск по настоящото дело /горният/, даден чрез адв. Г.Б. ***, се сочи, че насрещният иск по чл.72 ЗС е предявен при условията на евентуалност п чл.298 ал.4 от ГПК. Същият е за сумата от 7041.14 лв., представляваща увеличената стойност на процесния недвижим имот вследствие на подобренията, както и за право на задържане върху имота до заплащане на подобренията. Ответникът по насрещният иск намира същият за недопустим, тъй като ищецът не е бил добросъвестен владелец на процесният недвижим имот към извършване на претендиращите подобрения. Същият твърди, че процесният недвижим имот е негова /на ищеца/ собственост, и затова не следвало да отговаря за извършените в имота му подобрения. Имотът не е бил увеличил стойността си, тъй като извършените в него застроявания са били незаконни. Освен това не били приложени доказателства за активната легитимация на лицата, извършили приемането и предаването на описаните в исковата молба подобрения. Сочи, че приложените към исковата молба стокови разписки, бележки и консигнационни протоколи са били с неясно отбелязване на лицата, предали и приели материалите. Липсвали документи, установяващи закупуването и превозването на описаните строителни материали до с.Гърбище. Описаните в насрещната искова молба подобрения по вид и количество не са били подкрепени с никакви доказателства. Счита, че така описаните в исковата молба обстоятелства, на които се базирали претенциите на ищеца, не отговаряли на действителното положение между страните, като остойностяването на посочените в насрещния иск подобрения по вид и количество е извършено голословно и произволно и липсвали доказателства- като напр.кой, кога, как е извършил подобренията, дали има разрешения за това, съответните разходни документи и др.

Ето и защо оспорвал предявеният насрещен иск като неоснователен и недоказан и иска бъде отхвърлен като такъв.

В съдебно заседание първоначалният ищец Ф.Л.А., лично и с адв.Г.Б. ***, поддържа исковата молба така, както е предявена по изложените в съдебно заседание съображения. В своята пледоария и в представената писмена защита намира предявеният иск за основателен и доказан, а насрещно предявената претенция за недопустима и неоснователна.

Ответникът по иска- Р.А., лично и чрез процесуалния си представител- адв.Д.Ш. ***, оспорва исковата молба като неоснователна, по изложените в съдебно заседание и в писмената защита доводи. Поддържа предявеното насрещно искане за заплащане на подобренията и за задържане на имота до тяхното заплащане.