Решение № 673 от 22.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 673 гр. София, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000500306 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение от 22.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 1105/2021 г. по описа на СГС, ГО, І-12 състав, изменено в частта за разноските с Решение (неправилно първоинстанционния съд е наименовал акта си решение, защото по своя характер този акт е определение) № 262722/16.08.2022 г., ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е осъдено да плати на В. Б. И. сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – следствие от ПТП на основание чл.

432 от КЗ, законната лихва върху тази сума от 27.01.2021 г. до цялостното й изплащане и 750 лева – съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Застрахователното дружество е осъдено да плати на адвокат О. сумата от 1 716 лева - адвокатски хонорар с ДДС на основание чл. 38 от ЗА, а на СГС да плати 800 лева - държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, в частта, с която е уважен искът за имуществени вреди за сумата от 22 000 лв., представляваща разликата над сумата от 8 000 лв. до присъдената от 30 000 лв., ведно със законната лихва и разноските. Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител1 юрисконсулт А. с надлежно учредена по делото представителна власт с пълномощно приложено по първоинстанционното дело /л.47/.

Поддържа неправилност на решението в обжалваната му част. Твърди се, че същото е постановено в противоречие със събраните и проверени по делото доказателства. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил нормата на чл.52 от ЗЗД и че определеното обезщетение е завишено с оглед принципа за справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика.

Моли съда да отмени решението за сумата над 8000 лв., ведно със законната лихва от 27.01.2021 г. до окончателното й изплащане, като съобрази и размера на присъдените на първа инстанция разноски с размера на обезщетението. Претендира разноски, съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна-ищцата В. Б. И. чрез процесуалния й представител адвокат О. с надлежно учредена представителна власт по делото с пълномощно приложено по първоинстанционното дело /л.34/.

Оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Развива съображения по съществото на спора. Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част и да присъди на въззиваемата направените разноски пред настоящата инстанция.

С оглед така очертания предмет на въззивното производство, Решение от 22.02.2022 г., в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен за сумата от 8 000 лв., ведно със законната лихва от 27.01.2021 г. е влязло в сила на 22.03.2022 г. като необжалвано.

В съдебно заседание въззивникът-ответник чрез процесуалния си представител поддържа своята въззивна жалба и моли съда да я уважи.

Претендира разноски, съобразно списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание въззиваемата - ищца чрез своя процесуален представител излага съображения по съществото на спора в писмени бележки. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на 2 събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от В. Б. И. против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за присъдената сума от 8 000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, между страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право, както следва:

На 21.09.2020 г., около 20,30 часа, в гр. София по бул. «Никола Петков» с посока на движение от бул. «Президент Линкълн» към ул. «Любляна», се е движел л.а.м. «БМВ Х530Д» с рег.№ ********, с валидна задължителна застраховка «Гражданска отговорност» при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/22/120001489063, сключена на 01.06.2020 г., валидна до 01.06.2021 г., управляван от П. П. Ш.. В същото това време по бул. «Никола Петков» и в обратната посока от ул. «Любляна» към бул. «Президент Линкълн», се движел л.а.м. «Фиат Пунто» с рег. № ********, управляван от ищцата В. Б. И.. В даден момент, на кръстовището, образувано от бул. «Никола Петков» и ул. «Монтевидео», водачът на л.а.м. «БМВ Х530Д» с рег.№ ******** и при наличието на двойна непрекъсната линия «М2», предприема рязко маневра «завой на ляво» от ул. «Никола Петков» към ул. «Монтевидео» с висока скорост и без да сигнализира със светлинен сигнал, отнема предимството на водача л.а.м. «Фиат Пунто» с ре№ ********, препречвайки пътната лента на правомерно движещия се в насрещното платно лек автомобил, управляван от ищцата, в пряка причинна връзка от което настъпва удар между двете превозни средства, като ударът е в дясната странична част на л.а.м. «Фиат Пунто».

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на САТЕ 3 се установява, че в следствие на претърпяната злополука на 21.09.2020 г. ищцата е получила следните телесни увреждания:

1.кръвонасядане на шията 4 см на 2,5 см,

2.контузия, кръвонасядане и оток на двете предмишници 4 см на 2,5 см, 3.контузия, кръвонасядане и оток на лявото коляно,

4.разкъсване на външния мениск и разтежение на външната колатерална връзка на дясното коляно,

5.контузия и кръвонасядане на двете предмишници и двете подбедрици, 6.контузия на гръдния кош, натъртване на меките тъкани на предната част на гърдите.

Непосредствено след претърпяното произшествие, ищцата е получила медицинска помощ във ВМА-София, откъдето и след извършени прегледи е освободена за домашно лечение.

Ищцата не е провеждала болнично лечение. Вещото лице установява, че получената вътреставна увреда на дясното коляно-разкъсване на задния рог на външния мениск и разтежението на външната колатерална връзка, са довели до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, а при ищцата конкретно за два месеца. Получените множествени мекотъканни увреждания (контузии и кръвонасядания), са причинили на ищцата временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Общо лечебния и възстановителен период на всички травматични увреждания при ищцата са отзвучали за срок до два месеца. През този период ищцата е търпяла болки и страдания, като най-интензивни са били през първите две седмици непосредствено след злополуката и в продължение на 2-3 седмици в началото на проведената рехабилитация на дясната колянна става. През първите две седмици ищцата е търпяла болки и в останалите контузени области на гърдите и двете подбедрици. Извън тези периоди, болките при ищцата са били само от периодичен характер и са се проявявали при преумора на десния долен крайник, както и при студено и влажно време, което е налагало използването на седативни и обезболяващи средства. В продължение на 30-40 дни, ищцата не е могла да стъпва на десния си крак и е била принудена да се придвижва с помощта на патерици, което е намалило възможността й да се самообслужва. Към момента движенията на дясната колянна става са почти в нормален обем и сила, но леко болезнени. При 4 аддукционно изследване на дясната колянна става се установява леко „отзяване“, което определя нестабилността при движение на наклонен терен.

Вещото лице сочи, че сегашното състояние на ищцата налага ново изследване и преценка за евентуално провеждане на артроскопска операция, за да се възстанови целостта на скъсания мениск.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от 30 000 лв., без да излага конкретни мотиви за това, поради което уважил предявеният иск в пълен размер.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна-ответникът в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

На първо място така предявения иск е процесуално допустим.

На 28.09.2020 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенциите си пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 29.12.2020 г. (първият работен ден след изтичане на срока в неприсъствен ден), ответникът не е определил и не е изплатил застрахователно обезщетение. Искът е предявен пред първоинстанционния съд на 27.01.2021 г. т.е. след изтичане на законоустановения тримесечен срок, поради което се явява процесуално допустим.

По същество на предявения иск:

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по 5 правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени, както правилно е приел и първоинстанционния съд.

Както бе посочено по-горе спорът в настоящото въззивно производство между страните е само досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.

По възраженията, въведени от въззивника-ответник с въззивната му жалба. Същите са основателни.

Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е определил завишен размер на обезщетение на ищцата за претърпените от нея имуществени вреди.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от икономическата конюнктура в страната в страната към момента на увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" 6 на автомобилистите.