Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260697 от 25.11.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 43/2021
Вид
Решение № 260697
Подписан
25.11.2022
В сила
30.12.2022
Състав
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№

…

Гр.

София, 25.11.2022 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА при секретаря Й.

Петрова, като разгледа т.д. № 43/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Б.Л.“ ООД твърди, че извършвал по занятие складова и логистична дейност в логистичен парк, находящ се в гр. София, с. Казичене, а ответникът „В.З.Д.“ ЕООД развивал онлайн търговия. На 26.09.2018 г. между страните бил сключен рамков договор за логистични услуги, като конкретните параметри на правоотношението били договорени в следните приложения: Приложение № 1.1. (Общи условия), Приложение № 2 (Цени), Приложение № 3 (Оперативни инструкции) и Приложение № 4 (Допълнение към Приложение № 2). По силата на договора ищецът бил задължен да извършва логистични услуги във връзка с осъществяваната от ответника онлайн търговия, а ответникът-възложител – да заплаща уговорената за това цена. Съгласно Приложение № 2 възложителят следвало да заплаща минимална месечна сума за складово обслужване, която се дължала за предоставеното от ищеца постоянно обезпечение на услугата според заявките на клиента, а наред с тази сума ответникът дължал и цена за извършените операции през съответния месец. На 28.04.2020 г. ищецът получил уведомление от ответника за едностранно прекратяване на договора, считано от 01.06.2020 г., но процесът по окомплектоване на стоките по номенклатура, изнасянето им до рампата за товарени и предаването им продължил до 22.06.2020 г., докогато ищецът обработвал и регулярни клиентски заявки. За извършените услуги през този период били издадени следните фактури: фактура № 8496/2020 за сумата от 5 400 лв.

– минимална месечна сума за склад за месец юни 2020 г., и фактура № 8614/2020 за сумата от 35 479,02 лв. с посочено основание „документи, такса администриране и управление на процеса, изход сух склад“, от която била приспадната минималната месечна сума. Фактурираната дейност „изход сух склад“ представлявала изнасяне на стоките от складовата база на ищеца поради прекратяването на договора (вж. уточнителна молба от 12.08.2021 г.). Ответникът погасил задължението си по фактура № 8496/2020, но не и по фактура № 8614/2020, поради което ищецът моли съда да го осъди да му заплати сумата от 35 479,02 лв. – главница, 1 823,23 лв. – лихва за забава за периода от 06.07.2020 г. до 06.01.2021 г., ведно със законна лихва и разноски, вкл. за обезпечаване на исковете. Възразява по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът „В.З.Д.“ ЕООД оспорва исковете. Твърди, че уговорената минимална сума за месечно складово обслужване била в размер от 500 лв. без ДДС, както и че договорът бил изпълняван от ищеца неточно и с недостатъци. По фактурираните с процесната фактура дейности оспорва количеството и стойността на позиция „изход сух склад“ на стойност 33 626,65 лв., като твърди, че такава дейност по логистично обслужване не била извършвана. Сочи, че цялостното изнасяне на стоките от склада при напускането му, каквато дейност всъщност била осъществена, не можело да се остойности по единична цена за „пикинг на единични бройки за магазин“, тъй като последното представлявало администриране, обработване и изнасяне на конкретна стока по конкретна поръчка, докато изнасянето на всички налични стоки включвало значително по-малко технически дейности. Поради това дори самият ищец предложил в хода на разговорите по прекратяване на договора тази дейност да бъде заплатена при по-ниска цена. Ето защо възложителят оспорил процесната фактура и не я осчетоводил. При тези възражения ответникът моли да бъдат отхвърлени исковете. При условията на евентуалност заявява възражение за прихващане (уточнено с молби от 11.08.2021 г. и от 01.09.2021 г., както и в о.с.з. на 01.12.2021 г.) със сумата от 4 000 лв., представляваща платено без основание минимално месечно възнаграждение по фактура № 8496/2020 г. Относно активното вземане ответникът твърди, че действително уговореният размер на минималната месечна такса бил 500 лв. без ДДС съгласно Приложение № 2 от договора, а не фактурираната и заплатена от него сума в размер от 4 500 лв. без ДДС. Ето защо моли съда при основателност на исковете да прихване от главницата сумата от 4 000 лв. Претендира разноски. Възразява по чл. 78, ал. 5 ГПК относно адвокатското възнаграждение, платено от ищеца в производството по обезпечаване на бъдещ иск.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД:

Предявеният иск е за заплащане на възнаграждение по договор за логистични услуги. За основателността му е необходимо да се установи наличие на договорно правоотношение, по силата на което ответникът е възложил извършване на процесните дейности срещу договорено възнаграждение, и същите са извършени.

От събраните писмени доказателства се установява, че на 26.09.2018 г. между страните е бил сключен договор, по силата на който ищецът се е задължил да осъществява логистични услуги за онлайн магазини, а ответникът – да заплаща възнаграждение. Към договора са подписани приложения, в които страните са детайлизирали своите права и задължения. Съгласно чл. 3.3 от Приложение № 1.1 задълженията на ищеца-изпълнител са включвали обработка на входящи и изходящи стоки, контрол на входящите стоки за количество и ненарушена цялост, контрол на изходящите стоки в съответствие с писмената заявка на възложителя, складиране на стоката в подходящи складови помещения и охраната им (чл. 3.7). Тези дейности са били допълнително дефинирани като вид операции в Приложение 2, в което е определен и начинът на формиране на възнаграждението за извършване на всяка от тях.

Според представеното от ищеца Приложение № 2 в неговите задължения се е включвало извършването на следните операции: подготовка на заявка (заплаща се на брой артикул – 0,60 лв. за заявка от един артикул и 0,20 лв. – всяка следваща), склад на клетка (заплаща се тримесечна такса на куб.м.), интеграция на автоматичен обмен на данни (платима еднократно), администриране и управление на процеса (заплаща се месечна такса), обработка на върната пратка (заплаща се на брой), прием на стоки (заплаща се на кашон/бройка), етикетиране (заплаща се на етикет), отпечатване на документи (заплаща се на брой), попълване, сканиране и поставяне на допълнителни документи (заплаща се на брой). На 02.12.2019 г. страните са подписали и Приложение № 4 – допълнение към Приложение № 2, в което са добавили и остойностили други девет операции, сред които и „заявка, подадена от офис, различна от клиентска поръчка, свързана с друг проект за обслужване (физически магазин)“ с единична цена за бройка от 0,25 лв.

Наред с горепосочените дейности и цени в представеното от ищеца Приложение № 2 е било уговорено задължение за възложителя да заплаща минимална сума за складово обслужване от 4 000 лв. без ДДС на месец за ангажимента на изпълнителя да предоставя постоянно обезпечение на услугата според заявките на ответника. Според твърдението на ищеца тази стойност е следвало да се приспада от окончателното възнаграждение за съответния месец, формирано на база извършените операции (вж. изявление в о.с.з. на 01.12.2021 г., л. 249).

От своя страна ответникът е представил Приложение № 2, чието съдържание относно видовете операции и тяхната единична стойност е идентично с представеното от ищеца, но уговорената с него минимална месечна сума за складово обслужване е 500 лв. без ДДС.

Установява се също, че на 28.04.2020 г. ответникът е отправил предизвестие за едностранно прекратяване на договора на основание чл. 2.2.2, считано от 01.06.2020 г. Във връзка с това страните са разменили електронна кореспонденция (чието съдържание ще бъде обсъдено по-долу) и са предприели действия по изнасяне на стоките на възложителя от склада на ищеца. Няма спор, че този процес е продължил и след 01.06.2020 г., като според неоспореното твърдение в исковата молба същият е приключил окончателно на 22.06.2020 г.

На 01.06.2020 г. ищецът е издал фактура № 8496 за минималната месечна сума за месец юни 2020 г. в размер от 4 500 лв. без ДДС, която е била заплатена от ответника на 02.06.2020 г. На 01.07.2020 г. е издадена и фактура № 8614 (процесната), с която е фактурирано задължение в размер от 35 479,02 лв. с ДДС, формирано, както следва: документи - 399,20 лв., такса администриране и управление на процеса – 40 лв., изход сух склад - 33 626,65 лв. (цени без ДДС), като е приспадната платената минимална месечна сума от 4 500 лв. без ДДС. Към фактурата е представено приложение, в което сумите (без ДДС) са детайлизирани по следния начин: 396 лв. - подготовка на заявка, 272,50 лв. - подготовка на всяка следваща заявка, пикинг на заявка, различна от клиентска поръчка - 0,80 лв. (2 броя), пикинг на извънредна заявка след 12:00 ч. - 4,50 лв. (9 броя), пикинг изнасяне на стока - 32 952,75 лв. (131 811 броя по 0,25 лв.), такса администриране и управление на процеса - 40 лв., отпечатване на документи - 79,84 лв. (1996 броя), допълнителни операции при подготовка и опаковане - 319,36 лв. (7984 броя).

В уточнителна молба от 12.08.2021 г. (л. 206) ищецът е посочил, че фактурираната операция „изход сух склад“ е договорената в Приложение № 4, т. 9 („заявка от офис, различна от клиентска поръчка, свързана с друг проект за обслужване на компанията (физически магазин)“) и „представлява процес на изнасяне на стоките от складовата база“ на ищеца.

Ответникът не оспорва, че в периода на изнасяне на стоките от склада ищецът е извършвал фактурираните услуги по конкретни клиентски заявки, както и поддържа идентично с ищеца твърдение относно характера на дейността, фактурирана като „изход сух склад“, а именно – че се касае за артикули, които са подлежали на изнасяне от склада във връзка с прекратяване на договора.

При тези общи факти спорни са следните въпроси:

1.

Било ли е договорено възнаграждение за осъществяване от ответника на дейност по подготовка и изнасяне на артикулите при прекратяване на договора и ако да – в какъв размер за брой артикул;

2.

Била ли е осъществена от ответника дейност по подготовка и изнасяне на фактурирания брой артикули;

3.

Дължи ли се заплащане на възнаграждение за осъществените през юни 2020 г. логистични услуги извън заплатената минимална месечна такса и подлежи ли на връщане тази част от нея, която е предмет на възражението за прихващане.

Относно наличието на уговорка за заплащане на възнаграждение за извършване на дейност по изнасяне на наличната при прекратяването на договора стока:

Както беше посочено, спорната част от фактурираните дейности касае дейността, обозначена от ищеца като „изход сух склад“ и представляваща по съществото си изнасяне на стоките от склада във връзка с настъпилото прекратяване на договора. Сред описаните в Приложение № 2 и Приложение № 4 операции, договорени от страните като задължения на изпълнителя и остойностени за възмездяване на брой, няма конкретна операция, чието наименование да насочва, че дейността по връщане на складираната стока при прекратяване на договора попада в нейния обхват. Ето защо е необходимо да се установи чрез тълкуване дали посочената от ищеца операция по т. 9 от Приложение № 4 включва именно горепосочената дейност.

За отговор на този въпрос трябва да се изясни в какво се е състояла дейността по изнасяне на стоките и в какво се изразява дефинираната в т. 9 дейност по обработка на „заявка, подадена от офис, различна от клиентска поръчка, свързана с друг проект (физически магазин)“.

От показанията на свидетеля Ш. – оперативен директор при ищеца, се установява, че складът бил освободен в края на юни, като служителите на ищеца искали „накрая да изнесат всичко насипно, без никакъв ред“, събирали стоката „в големи кашони“, защото бързали „да спазят предизвестието“. Свидетелят сочи, че „последните артикули“ не били пуснати през системата и по бройка, а били подреждани в кашони и „наши и техни хора“ (т.е. служители на ищеца и на ответника) изнесли цялата стока, правейки „по два-три курса“. Същевременно Ш. разяснява и сравнява процеса на пикинг по заявка за онлайн магазина (чрез системата) и пикинга за физическия магазин, като сочи, че при обработване на заявка през системата процесът е улеснен, тъй като системата насочва къде се намира артикулът, докато при обслужване на физическия магазин „дават един списък с продукти“ и служителят „почва да ги търси“.