Решение № 4 от 06.01.2025, Районен съд - Смолян
- Съд
- Районен съд - Смолян
- Дело
- Гражданско дело 851/2024
- Вид
- Решение № 4
- Подписан
- 06.01.2025
- В сила
- 06.01.2025
- Състав
- Райна Русева
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предл.първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№4 гр. Смолян, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Райна Русева като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20245440100851 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от Н. Н. В. срещу ответниците ** ЕАД и ** ЕООД с правното основание на чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД както следва: за осъждане на ответника „**" ЕАД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от С.Р.Я. Изпълнителен директор, да заплати на Н. Н. В., ЕГН **********, с адрес град **, община Смолян, област Смолян сумата от 31,88 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № 2458842 от 18.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и за осъждане на ответника „**" ЕООД" ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от И.М.Ш. - управител, да заплати на Н. Н. В., ЕГН **********, с адрес град **, община Смолян, област Смолян, сумата в размер на 60,16 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за възлагане на поръчителство от 18.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Твърденията в исковата молба са, че със сключения на 18.10. 2021г. с ** ЕАД договор за потребителски кредит е предвидено за обезпечаване на задължението сключването на договор за поръчителство с ответника ** ЕООД, което дружество се задължава да отговаря пред ** ЕАД солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя по договора за потребителски кредит, в размер на 721,93 лева , платимо на падежа на всяка от погасителните вноски по договора.
Липсва ясно разписана методика за формиране на ГПРН Освен това, 1 длъжникът би могло да си позволи да представи като обезпечение единствено одобрено от ответника ** ЕАД дружество, а именно другия ответник ** ЕООД, който е свързано лице с кредитора по договора за заем. Таксата за допълнителна услуга за поръчителство , макар и дължимо по друг договор, се явява част от договора за кредит като включена в съдържанието му и всъщност представлява скрито възнаграждение за услуга в полза на кредитодателя, поставена като изискване за предоставяне на заема и това допълнително плащане се отнася до разходи , които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговия размер надхвърля законовото ограничение по чл.19, ал.4 от ЗПК.. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и също за стимулиране добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на кредити. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД. по същите съображения следва да се приеме, че е недействителен и договора за поръчителство.
Ищецът твърди, че в изпълнение на двата договора е изплатил сумата в размер общо от 1 092,04 лева.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. От процесуалния му представител адв.О. е постъпила молба, с която поддържа исковете.
Ответникът ** ЕАД, редовно призовано, не изпраща представител в съдебното заседание. С писмена молба се признава за безспорно пращането на процесната сума.
За ответника ** ЕООД, редовно призовано, не се явява представител в съдебното заседание. С писмена молба също не се оспорва твърдението, че ищецът е платил в полза на ** ЕООД процесната сума.
С отговорите от ответниците исковете се оспорват и се поддържат становища за отхвърлянето им.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, писмените становища за съдебното заседание, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, намира исковете за основателни по следните съображения:
Няма спор между страните, че на 18.10.2021г. между Н. Н. В. като кредитополучател и „**" ЕАД, като кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № 2458842, в изпълнение на който кредиторът е предоставил на ищеца заем в размер на 1000,00 лева и посочените условияОбщ размер на предоставения Кредит: 1000,00 лева, Срок на Кредита: 12 месеца, Брой на Погасителните вноски: 12 вноски, Размер на погасителните вноски: 101.59лева, Лихвен процент по Кредита: 38.26%, Годишен процент на разходите по Кредита: 45.72% , като общия размер на всички плащания е 2
1219.08 лева
На същата дата е сключен и договор за предоставяне на поръчителство между „**“ ЕООД и Н. Н. В., с който „**“ ЕООД се задължило да сключи договор за поръчителство с „**“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателяпо договора за потребителски кредит. В чл. 4, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 от същия договор е предвидено, че поръчителят има право на възнаграждение за изпълнение на задълженията по договора, а потребителят е длъжен да плати на поръчителя дължимото по договора възнаграждение. Възнаграждението за поръчителя е в размер на 60,16 лева месечно- 721,92 лева общо, видно от Приложението км договора за предоставяне на поръчителство.
Между страните няма спор, че ищецът е погасил задълженията си като видно от представените справки към отговорите на ответниците и заявените признания в писмените молби- становища процесните суми са платени по двата договора в размера им, както се претендират.
Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.
Задължителен реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане 3 и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Предвид наличието на два сключени договора с потребителя не става ясно и как е формиран годишния процент на разходите по кредит.
Поради това потребителят е възпрепятстван разбере какъв реално е ГПР и как се оскъпява кредита.
Уговореното възнаграждение, дължимо за поръчителя за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по кредита представлява още едно възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19 ал. 1 от ЗПК, като на практика потребителят няма избор за сключване на договора за поръчителство с посоченото дружество- втория ответник.
Договора за кредит и за поръчителство са свързани, като видно е и че възнаграждението за поръчителство е предвидено за плащане с вноските за погасяване на кредита. Възнаграждението за поръчителство е част от договора за кредит като включена в съдържанието му и има характер на скрито възнаграждение по договора за потребителски кредит, което следва да бъде включено в размера на ГПР.
С оглед изхода от спора срещу ответника „**“ ЕАД, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК този ответник следва да бъде осъден да заплати на ищеца държавната такса върху уважения иск в размер на 50,00 лв.
С оглед изхода от спора срещу ответника „**“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК този ответник следва да бъде осъден да заплати на ищеца държавната такса върху уважения иск в размер на 50,00 лв.
Ищецът е представляван от адв.О., на която ответникът „**“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на осн.чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 200,00лв. по предявения срещу него иск, а ответникът „**“ ЕООД – адв. възнаграждение в размер на 200,00 лв. по предявения срещу него иск.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „**” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление **, на основание чл. 55, ал. 1, предл.първо ЗЗД да заплати на Н. Н. В., ЕГН ********** с адрес **, сумата размер на 31,88 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № 2458842 от 18.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска в съда 18.07.2024г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „**“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление **, на основание чл. 55, ал. 1, предл.първо ЗЗД да заплати на Н. Н. В., ЕГН ********** с адрес **, сумата в размер на 60,16 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за възлагане на поръчителство от 18.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на 4 предявяване на иска в съда 18.07.2024г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „**” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление **, да заплати на Н. Н. В., ЕГН ********** с адрес ** разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „**“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление **, да заплати на Н. Н. В., ЕГН ********** с адрес ** разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева.
ОСЪЖДА „**” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление **, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. да заплати на адвокат М. М. О. от АК Смолян, адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв.
ОСЪЖДА „**“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление **, 13 на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. да заплати на адвокат М. М. О. от АК Смолян адвокатско възнаграждение в размер на 200,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________ 5