Решение № 149 от 07.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Варна, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20233110203231 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Виола 5“ ЕООД, с ЕИК: 204283754, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ № 219, вх. 1, ет. 5, ап. № 20 срещу Наказателно постановление № 03 – 2201295 от 11.01.2023 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева за това, че на 18.11.2022 г. в пекарна, находяща се в гр. Варна, Колхозен /Централен пазар, обект 255, дружеството „Виола 5“ ЕООД в качеството на работодател, е допуснало до работа лицето С.Ф.М., с ЕГН: ********** да престира труд в полза на „Виола 5“ ЕООД, изпълнявайки трудови функции на пекар, с работно място – пекарна, находяща се в гр. Варна, Колхозен /Централен пазар, обект 255, с непълно работно време от 4 часа, с уговорено трудово възнаграждение в размер на 355 лева месечно, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение – нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Дружеството „Виола 5“ ЕООД намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своето становище. На първо място посочва, че административно – наказващият орган не е преценил правилно съставомерността на нарушението и правните последици от него. Счита, че са налице нарушения при издававането на АУАН, без обаче да навежда някакви конкретни аргументи в тази посока. Намира, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, предвид това, че нарушението е 1 извършено за първи път. Навежда твърдения, че лицето С.Ф.М. е била служител на дружеството „Фор – Моко“ ЕООД, с което дружество „Виола 5“ ЕООД има сключен договор за наемане на работна сила. Поради гореизложените съображения, въззивното дружество „Виола 5“ ЕООД моли за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание, въззивното дружество „Виола 5“ ЕООД не се представлява нито от законен, нито от процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество.

Въззиваемата страна Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Варна в съдебно заседание не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Дружеството „Виола 5“ ЕООД стопанисвало пекарна, находяща се в гр. Варна, Колхозен /Централен пазар, обект 255. През месец ноември 2022 г. дружеството „Виола 5“ ЕООД допуснало до работа С.Ф.М., с ЕГН:

********** да престира труд в полза на дружеството, изпълнявайки трудови функции на пекар в различни обекти, разположени на територията на гр.

Варна, без обаче да бъде сключен трудов договор в писмена форма между страните. На 18.11.2022 г. гл. инспектор по приходите М. Владимирова Душкова и ст. инспектор по приходите Веселин Николов Иванов – служители на Националната агенция за приходите извършили проверка на пекарната, стопанисвана от „Виола 5“ ЕООД, находяща се на Колхозен /Централен пазар, като установили, че в обекта полага труд С.Ф.М., но същата няма сключен трудов договор в писмена форма, регистриран в НАП, поради проверяващите сезирали Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна за тази констатация. На 21.12.2022 г. св. М. О. М. – Ж. – гл. инспектор в дирекция „Инспекция по труда‘ гр. Варна извършила проверка по спазване на трудово законодателство на дружеството „Виола 5“ ЕООД, като установила, че действително към датата 18.11.2022 г. не е бил сключен в писмена форма трудов договор между дружеството „Виола 5“ ЕООД и С.Ф.М.. Преценявайки, че с това свое поведение към датата 18.11.2022 г. дружеството „Виола 5“ ЕООД е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, на 21.12.2022 г. св. М. – Ж. – гл. инспектор в дирекция ‚Инспекция по труда“ гр. Варна съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба. В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 11.01.2023 г. Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, наложил на дружеството „Виола 5“ ЕООД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева за извършено нарушение на на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

2

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното: Жалбата срещу наказателно постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните съображения: От показанията на св.М. О. М. – Ж., която макар и да не е пряк очевидец на нарушението, се е запознала с приложените писмени доказателства и е установила, че към датата 18.11.2022 г. липсва трудов договор в писмена форма между Михайлова и „Виола 5“ ЕООД в качеството на работодател и които съдът няма причина да не кредитира, безспорно се установява, че към датата 18.11.2022 г. С.Ф.М. е полагала труд в полза на дружеството „Виола 5“ ЕООД в пекарна, находяща се на Колхозен/Централен пазар, обект 255, като същевременно към нея дата не е имало сключен в писмена форма трудов договор между С.Ф.М. и дружеството „Виола 5“ ЕООД. В този смисъл е и писменото обяснение, изготвено от Весела Христова Христова – пълномощник на дружеството „Виола 5“ ЕООД, приобщено към материалите по административната преписка. Самото дружество също не оспорва констатацията, че към датата 18.11.2022 г. не е съществувал трудов договор в писмена форма между него в качеството на работодател и С.Ф.М. в качеството на работник/ служител, поради което и съдът намира за безспорно установено от фактическа страна, че към датата 18.11.2022 г. С.Ф.М. е престирала труд в полза на дружеството „Виола 5“ ЕООД, без да има сключен трудов договор в писмена форма между страните. Императивната разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда трудовият договор да се сключва в писмена форма, като от събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установи, че дружеството „Виола 5“ ЕООД е пренебрегнало изпълнението на посочената правна норма в своето трудово правоотношение със С.Ф.М., поради което и според съда съвсем правилно е била ангажирана административно – наказателната отговорност на дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба. Следва да се отбележи, че предвид разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на труда, в никакъв случай не може да се приеме процесното нарушение за „маловажен случай“ и респ. да се приложи разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, каквото искане е обективирано във въззивната жалба. Липсват каквито и да е било писмени доказателства в подкрепа на твърдението, че С.Ф.М. се е намирала в трудови правоотношения с дружеството „Фор – Моко“ ЕООД към датата 18.11.2022 г. и по силата на контракт за отдаване под наем на работна сила, същата е престирала труд в обект, стопанисван от „Виола 5“ ЕООД, поради което и съдът намира това възражение за неоснователно.

Съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен 3 орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита. По отношение вида и размера на наложеното административно наказание. Административно – наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване на административно нарушение и необосновано, според съда, е наложил наказание за извършеното деяние в размер над предвидения в закона минимум от 1500 лева. При индивидуализиране на наказанието, съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство, че в административно – наказателната преписка не се съдържат данни дружеството „Виола 5“ ЕООД да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната.

Отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани в хода на съдебното производство, поради което съдът намира, че определеното към минимален размер наказание се явява справедливо и напълно съответства на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. С оглед изхода на делото, , съдът не може да уважи претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 2201295 от 11.01.2023 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател „Виола 5“ ЕООД, с ЕИК: 204283754, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ № 219, вх. 1, ет. 5, ап. № 20, на основание разпоредбата на чл. 416, ал. 5 вр. с чл.

414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, като намалява размера на наложената „имуществена санкция“ до размер от 1500 лева (хиляда и петстотин лева).

Оставя без уважението искането на Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в производството по НАХД № 3231 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

4

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5