Определение № 436 от 19.10.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 436 гр. Смолян, 19.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500385 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274,ал.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба по реда на чл.413,ал.1 от ГПК с вх.№ 2602/30.07.2026г. от „М.“ АД, ЕИК ******, чрез юрисконсулт Т. В. срещу Заповед за изпълнение № 331/15.07.2026г. по ч.гр.д.№ 546/2026г. по описа на PC- Мадан в частта й за разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро. Излагат се доводи, че адвокатското възнаграждение е недължимо, тъй като жалбоподателят не е дал повод за образуване на съдебното производство. Заявителят не го е потърсил преди издаването на заповедта за изпълнение и не го е информирал, че има някакви финансови претенции към него, нито е предявил иск за установяване недействителност на договора или на негови отделни клаузи, поради което и едва с получаване на Заповедта за изпълнение дружеството е узнало, че заявителят Д. Д. претендира възстановяване на суми. Същият не е отправял към дружеството извънсъдебна претенция за доброволно уреждане на отношенията им, поради което не може да се приеме, че са в забава. Поради липсата на предходно проведено между страните производство, което да прогласи нищожността на договорни клаузи и да обоснове възстановяване на съответните суми, може да се направи единствения възможен извод, че „М.“ АД не е дало повод за иницииране на настоящото производство, поради което не дължи разноски, съгласно чл.78,ал.2 от ГПК. Твърди се, че ако съдът не приеме възражението за недължимост на разноските моли същите да бъдат намалени до справедлив размер.Сочи се, че в заповедното производство, съдът има възможност и служебно да намалява претендираното адвокатско възнаграждение при издаване на заповед за изпълнение, като съобрази размера на вземането, може да го определи и под размерите, посочени в Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Съгласно чл.16 от Регламента (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, съдът или правораздавателният орган не присъжда разноските на спечелилата страна, когато те са ненужно направени или несъразмерни на иска, какъвто е и настоящият случай. Чл. 36, ал.2 от ЗА също предвижда адвокатско възнаграждение да е в справедлив и обоснован размер.

Заповедното производство, за разлика от исковото, няма състезателен характер и целта му не е да 1 провери дали съществува едно вземане, а дали то е спорно, поради което депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение не е дейност, отличаваща се с висок интензитет на правна и фактическа сложност, а попълване на бланка, следва да се като способ за набавяне на допълнителни доходи, несъразмерни на извършената дейност.

Искането да се присъди възнаграждение в размер от 200 евро за депозиране на заявление, за попълването на което не са необходими каквито и да било ресурси, още повече, че се претендира на основание чл.38,ал.2 от ЗА и се определя от съда след съобразяване на фактическата сложност и реално извършената дейност, а не въз основа на твърдения и претенции за дължимост на суми, които не се следват.След извършената проверка на процесния договор за потребителски кредит е установено, че недължимо платена от заявителя сума е в размер на 261,73 лева, равняваща се на 133,82 евро, а не както е посочено от заявителя - в размер на 213,58 евро над главницата. Следователно претендиране на адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро се явява прекомерно предвид размера на реално дължимата сума. Моли да не се присъжда адвокатско възнаграждение на насрещната страна за подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а ако съдът прецени, че такова е дължимо същото да бъде редуцирано справедлив и разумен размер.

В срок е постъпил отговор на частната жалба с вх.№ 2686/05.08.2026г. от Д. В. Д. чрез пълномощника му адв.И. Т., в който се оспорва същата като неоснователна. Твърди се, че присъденото адвокатско възнаграждение не е израз на надценяване на положения труд, а съответства на извършената работа.Сочи се, че заявителят е потребители е по-слабата икономическа страна, поради което адвокатската защитаследва да гарантира престижа и достойнството на професията, като размерът на възнаграждението следва да е справедлив и обоснован. При определянето му следва да се съобразят фактическата и правната сложност, засегнатият интерес, условията, при които е възложена и предоставена защитата, времето и спешността, квалификацията, опитът и специализацията на адвоката. Предвид естеството на вземането като потребителски спор, е извършена необходимата проверка на договора за потребителски кредит, направена е преценката за неравноправност и нищожност на клаузи за договорна лихва и неустойка, изготвено е заявление по чл. 410 от ГПК, подготвени са договор за правна защита, пълномощно, списък на разноските и са събрани необходимите доказателства, които да бъдат приложени към заявлението. Неоснователно е възражението в жалбата, че жалбоподателят не е дал повод длъжникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което не дължи разноски съгласно чл.78,ал.2 ГПК.

Липсата на предходна извънсъдебна покана не е самостоятелно основание за освобождаване от разноски и посочената разпоредба не въвежда изискване кредиторът винаги да отправя предварителна покана като условие за присъждане на разноски. При все това, липсват данни длъжникът да е признал вземането и да го е заплатил.

Напротив, с подадената частна жалба се оспорва дължимостта на разноските, а не се установява поведение на доброволно удовлетворяване на претенцията. Неоснователно е и доводът, че подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение е дейност, изискваща „елементарна грамотност“. Адвокатската работа не се свежда до техническо попълване на бланка, а включва правна преценка относно основанието на вземането, размера, изискуемостта, приложимите договорни клаузи, допустимостта на заявлението, формулиране на петитум и доказателствена обезпеченост на претенцията.Позоваването на чл.16 от Регламент (ЕО) № 861/2007 е неотносимо към настоящото заповедно производство, като жалбоподателят не сочи конкретни факти, които да установяват, че присъдените 200 евро са ненужно направени или явно несъразмерни спрямо извършената адвокатска работа.Неоснователно е и възражението за прекомерност, тъй като 2 преценката не се свежда единствено до размера на претенцията, а включва вида на спора, материалния интерес, извършената работа, времето за извършването й и фактическата и правна сложност. В практиката на ВКС кслед решението на СЕС по дело С-428/22 се приема, че посочените размери в Наредба № 1/09.07.2004г. не обвързват съда, но могат да служат като ориентир,като конкретният размер се определя според вида на спора, интереса, количеството извършена работа и фактическата и правна сложност. Намаляване е оправдано само когато се установи съществено отклонение от обичайния и разумен размер на адвокатския труд по сходни дела,каквото отклонение в случая не се доказва. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Постъпила е и частна жалба с вх.№ 3028/09.09.2026г. от Д. В. Д. чрез пълномощника му адв.И. Т. от САК срещу Определение № 374/04.09.2026г., постановено по ч.гр.д.№ 546/2026г. по описа на Районен съд-Мадан, в частта му, с която е обезсилена Заповед за изпълнение № 331/15.07.2026г., издадена по ч. гр. д. № 546/2026 г. по описа на Районен съд - Мадан, в частта за разноските за държавна такса над сумата от 6,84 евро до 10,86 евро и за адвокатско възнаграждение над сумата от 125,45 евро до 200,00 евро, и в частта, с която Д. В. Д. е осъден да заплати на "М." АД сумата от 18,50 евро за юрисконсултско възнаграждение. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната част от посоченото определение, поради протИ.речие с материалния закон. Излагат се доводи, че след връчване на заповедта длъжникът е подал възражение по чл. 414а ГПК, с което е заявил, че е платил изцяло претендираната сума. В срока за становище заявителят е посочил, че действително недължимо платената сума е 133.96 евро, а не 213,58 евро, поради което не поддържа претенцията си за разликата над 133,96 евро до 213,58 евро.

Същевременно заявителят изрично е заявил, че платените от длъжника 135,43 евро погасяват 133,96 евро главница и съответната законна лихва до датата на плащането. Останали са неплатени разноските за държавна такса в размер на 10,86 евро и 200 евро адвокатско възнаграждение.

Въпреки това съдът е обезсилил заповедта за разноските над 6,84 евро за държавна такса и над 125,45 евро за адвокатско възнаграждение, както и е присъдил в полза на длъжника 18,50 евро юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че съдът неправилно е намалил адвокатско възнаграждение от 200 евро на 125,45 евро по съразмерност, без да отчете, че адвокатските възнаграждения не са разноски, които автоматично се намаляват пропорционално на частично неподдържаната главница. Подаденото заявление но чл. 410 ГПК е било необходимо, тъй като длъжникът е извършил плащане едва след издаване и връчване на заповедта. Именно заповедното производство е мотивирало длъжника да изпълни задължението за главницата и законната лихва.

Извършената адвокатската работа по изготвяне и подаване на заявлението е една и съща независимо дали претенцията е за 213,58 евро или за 133,96 евро, като и при този материален интерес съобразно критериите в Наредбата, размерът на адвокатското възнаграждение отново е 200 евро. Неправилно са намалени и разноските за държавната такса от 10,86 евро на 6,84 евро след като длъжникът е платил след издаване на заповедта, поради което е дал повод за образуване на производството поне относно признатата и платена сума и затова следва да плати разноските.

Твърди се, че неправилно е присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на длъжника, тъй като той не е изпълнил цялото задължение, както твърди във възражението си по чл.414а ГПК, защото не е платил разноските. Твърди се, че не е налице основание да се прилага по аналогия чл.

78, ал. 4 ГПК, тъй като в случая не е налице исково производство, нито прекратяване на иск поради оттегляне, нито процесуално поведение на заявителя, което да е станало причина за самостоятелни разноски на длъжника. Присъждането на разноски в полза на търговеца в подобна хипотеза, при 3 положение че плащането е извършено едва след издаване на заповедта, протИ.речи и на принципа на ефективна защита на потребителя. Моли да бъде отменено Определение № 374/04.09.2026г. в обжалваната част и му бъде присъден пълният размер на направените по делото разноски, както и да бъде отхвърлено искането на „М.“ АД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от „М.“ АД, чрез пълномощника му юрисконсулт К. Г., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че правилно районният съд е намалил разноските за адвокатско възнаграждение и държавна такса по съразмерност. Аналогично на исковото производство, и в заповедното същите следва да бъдат редуцирани спрямо частта от претенцията, за която съдът не е десезиран, тъй като същата вече не представлява предмет на спора и решаващият състав не дължи произнасяне по нея, което от своя страна води и до намаляване на материалния интерес. Респективно, съдът правилно е присъдил разноски в полза на длъжника съразмерно с обезсилената част от заповедта, за която заявлението не се поддържа. При направено възражение за прекомерност, съдът може да намали претендираното от насрещната страна възнаграждение в размер по своя преценка, като не е обвързан от посочените в Наредба №1/09.07.2004г. размери, а следва да отчете характера и сложността на спора, вида и обема на извършената процесуална дейност, както и материалния интерес.В настоящето производство не са извършвани процесуални действия извън изготвянето и подаването на заявлението, нито съществува фактическа или правна сложност, която да обосновава присъждането на адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 200 евро, който дори надвишава размера на присъденото вземане, поради което се явява несъразмерно с положения адвокатски труд. Счита, че правилно съдът е приложил по аналогия разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Доколкото целта на заповедното производство е да се отдели спорното от безспорното вземане, целта на същото е постигната именно поради извършените правни действия, довели до точното определяне на безспорно вземане. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение и бъде потвърдено определението в обжалваната част.