Решение № 774 от 07.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 774 гр. София, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100603944 по описа за 2022 година Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

С ПРИСЪДА № 146 от 14.06.2022 година., постановена по НЧХД № 7501/2021 г. Софийски районен съд е признал подсъдимата С. З. Д. за виновна в това, че при условията на продължавано престъпление в гр. София, в периода от 23.12.2020г. до 20.01.2021г. с две деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, е казала в присъствие на частния тъжител Г. С. А. унизителни за честта и достойнството му обидни думи, а именно:

1. На 23.12.2020 г., в недвижим имот, находящ се в гр. София е казала в присъствието на Г. С. А. унизителни за честта и достойнството му обидни думи, а именно: „Ей *****, ***** ****", „****, ****", „нямаш акъл в главата си", „ти си никой".

2. На 20.01.2021 г., в недвижим имот, находящ се в гр. София е казала в присъствие на Г. С. А. унизителни за честта и достойнството му обидни думи, а именно: „Ей, *****, пак ли си отворил прозореца", „животно мръсно", „алчен, злобен, ****, гаден, тъп и прост, това си ти", „идиот ****", „ти си престъпник, убиец", „марш, ****", „мирише на ***** " – престъпление по чл.

146, ал. 1 вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 305, ал. 5 НПК и чл.146, ал. 1 вр. чл.26, ал.1 от НК, вр. чл. 78а, ал. 1 НК я освободил от наказателна отговорност и наложил административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1500 (ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН) ЛЕВА, като я признал за 1 невиновна за това на 23.12.2020 г., в недвижим имот, находящ се в гр. София, да е казала нещо унизително за честта и достойнството на Г. С. А., употребявайки думите „продаде земята",,.всичките 1000 чувала земя открадна, продаде я", както и за това на 20.01.2021 г., в недвижим имот, находящ се в гр. София, да е казала нещо унизително за честта и достойнството на Г. С. А., употребявайки думите „Г. и Л., Ц. имена", „уби С., той ви прокле", „ще умрете, С. ви прокле", „тебе те следи 1 районно полицейско управление“, „ц. се настаниха отгоре", „продаде земята и взе парите в Биримирци", „Г. и Л., само ц. има с такива имена", „мирише на ****", както и с деянието си да е разгласила клеветнически твърдения за тъжителя, приписвайки му извършването на престъпления и на основание чл.

304 НПК оправдал подсъдимата Д. в тази част на повдигнатото обвинение и по правната квалификация по чл.147, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Съдът осъдил на основание чл. 189, ал. 3 НПК С. З. Д. да заплати на частният тъжител сумата от 1012 лева, представляваща направени разноски по делото за съдебно-техническа /аудио и звукозаписна/ експертиза, адвокатско възнаграждение и заплатени държавни такси за образуване на делото, както и да внесе по сметка на Висшия съдебен съвет сумата от 535 лева, разноски, сторени от съда за съдебно психиатрична психологическа експертиза.

Срещу описаната присъда са депозирани въззивни жалби, както от частния тъжител, така и от подсъдимата.

Процесуалния представител на подсъдимата С. З. Д. атакува присъдата в нейната осъдителна част. В жалбата се излагат доводи, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна. Излагат се доводи, че тя е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени присъдата и да постанови нова – изцяло оправдателна. Алтернативно е направено искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В жалбата си повереникът на частния тъжител Г. С. А. атакува присъдата на първостепенния съд в нейната оправдателна част като моли отмяната й и постановяване на друга, с която подсъдимата да бъде осъдена и в тази част. Обжалва присъдата и в осъдителната й част по отношение размера на наложеното на Д. наказание. Моли увеличение в размера на наказанието.

Частният тъжител и процесуалният му представител изразяват в открито съдебно заседание становища за неоснователност на жалбата на подсъдимата и поддържат, депозираната от тях самите въззивна жалба.

Излагат съображения за правилност и обоснованост на първоинстанционната присъда в осъдителната й част, единствено в частта й, касаеща признаване на подсъдимата за виновна. Моли присъдата да бъде отменена в оправдателната й част, като съответно бъде постановена осъдителна такава и да бъде увеличено наказанието в осъдителната.

Подсъдимата С. З. Д. в съдебно заседание, лично и чрез адвоката си, поддържа, депозираната от нея въззивна жалбата и направените искания и оспорва тази, подадена от тъжителя.

Въззивният съд като обсъди изложените доводи от страните, събраните 2 доказателства, както и съгласно правомощията си по чл. 313-314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

ПО ФАКТИТЕ:

Приема за установена следната фактическа обстановка, приета и от първоинстанционния съд, а именно:

Частният тъжител Г. С. А. и подсъдимата С. З. Д. са съседи. Двамата живеят на адрес: град София, район „Средец“, улица **** в къща, в която на първия етаж живее Д., заедно със съпруга си В.Д. а на втория А., заедно с жената, с която живее на семейни начала Л. Д. и синът им А. А..

Частният тъжител и подсъдимата нямат пряка роднинска връзка, но жената, с която А. живее на семейни начала Л. Д. има такава – съпругът на С.

Д. – В.Д. е неин чичо, брат на покойния й баща А. Д..

Домът, находящ се в град София, район „Средец“, улица **** е наследствен на фамилията Д.и.

Години наред отношенията между двете семейства били съвсем нормални, дори приятелски, но след смъртта на А. Д. тези отношения се влошили силно поради някакви неуредени имуществени и наследствени взаимоотношения. Споровете им, че имотът/къщата на посочения адрес не се поддържа, че не са уредени собственическите им права, прераснали в такива за разпределение правото на ползване на общите части на къщата и двора.

Семейството на тъжителя решило и монтирало със свои средства камера за видеонаблюдение на стълбищната площадка между етажите, което станало неприятно на подсъдимата и тя подала сигнал за премахване на камерата.

На 23.12.2020 година, около 09,30 часа подсъдимата С. Д. отворила входната врата към жилището си и след като забелязала, че прозореца на стълбищната площадка е отворен започнала да укорява силно подсъдимия А., за когото установила, че е пред входната врата на своето жилище. Укорът й бил свързан с това, че жилищата не могат да се затоплят от студения въздух, нахлуващ през прозореца. Тъжителят не й отговорил нищо. Бил се приготвил да излиза и започнал да слиза по стълбите. Подсъдимата започнала да го обижда. Тъжителят не й отвърнал със същото, само я предупредил, че камерата работи и записва със звук и картина. Подсъдимата, разярена му отвърнала, че не я интересува и продължила да го обижда. Ясно изкрещяла:

„Ей *****, ***** ****“, „****, ****“, „нямаш акъл в главата си“, „ти си никой“, „земята открадна, продаде я“, „Земята, всичките хиляда чувала да ги прибереш тука, а не да продаваш на мъжа ми земята. Тя е само на него и на С.“. По това време свидетелката Л. Д., която била излязла на стълбищната площадка пред дома си, за да изпрати А. чувала всичко. Подсъдимата не можела да я види и не знаела, че Д. я чува. По същото време и свидетелят Д., служител във фирмата на Александрпов бил в мазето, прилежащо към дома им и възприел част от думите, с които Д. се обръщала към А..

На следващата година, 20.01.2021 година свидетелката Л. Д. била в дома си заедно с тъжителя. Чули, че подсъдимата излиза от дома си и започва да вика А.. Той се показал на стълбищната площадка пред дома си. Подсъдимата 3

Д. отново се развикала, като поводът за яростта й отново бил отворения прозорец на стълбището. Подобно на предходния, описан случай Д. започнала да крещи срещу А.: „Ей, *****, пак ли си отворил прозореца“, „Г. и Л., Ц. имена“, „Животни мръсни“, „Вие уморихте С., вие сте престъпници, убийци“ „Убихте и мъжа ми“, „алчен, злобен, ****, гаден, тъп и прост, това си ти“, „тебе те следи първо районно вече“, „миришеш на *****“, „идиот ****“, „ти си престъпник, убиец“, „ц. се настаниха отгоре“, „марш, ****“, „продаде земята и взе парите в Биримирци“, „мирише на ****“, „Г. и Л., само ц. има с такива имена“, „С. те прокле, ти ще се разболееш от туберкуоза, а Л. от рак на гърлото и ще умрете…“ Заявила и че не я интересуват и никакви камери и протоколи.

Четири месеца по-късно Г. А. подал и тъжбата, станала основание за образуване на настоящото наказателно производство от частен характер.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА И ТЕХНИЯ АНАЛИЗ:

Горната фактическа обстановка е установена от свидетелските показания на разпитаните в съдебно заседание свидетели Л. Д. и Д.. Както обосновано е приел първостепенният съд, показанията на тези двама свидетели са логични, последователни и не навяват никакво съмнение относно правдивостта им. Обстоятелството, че свидетелката Д. е в конкубинатни отношения с тъжителя, или че Д. е в служебна, йерархическа зависимост от последния не делегитимира стойността на изнесените от тях факти.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена и въз основа на събраните и приобщени по реда на чл. 283 от НПК в хода на съдебното производство писмени доказателства.

По делото е приобщен и видео и звуко-записен материал от двете инкриминирани дати, който правилно е възприет от първоинстанционния съд като „годно доказателствено средство“. От съществено и дори изключително значение е съдебно-техническата експертиза на видеозаписа, посредством която се установяват действията на лицата и техния диалог. Няма и никакво съмнение, че тези лица, /провели двата диалога/ са именно подсъдимата С. Д. и тъжителят Г. А.. Експертизата потвърждава, че записите са достоверни и не са направени тайно и без знанието на подсъдимата, същевременно не са направени нарочно, за да бъдат записани именно конкретните два разговора, т.е. те не представляват „нерегламентирано специално разузнавателно средство“. Експертизата установява детайлно какъв разговор е проведен между лицата и в частност какви думи и изрази е употребило едното /С. Д./ спрямо другото лице /Г. А./.

Изготвена е и съдебно-психиатрична експертиза, която е дала заключение, че С. Д. е психично здрава и може, а е и могла към двете инкриминирани дати през 2020 и 2021 година да разбира свойството и значението на извършеното.

Анализирайки посочените доказателства, въззивният съд намира, че фактическата обстановка, която е материализирал в мотивите си първоинстанционния е обстойно и правилно изяснена и няма основания, налагащи промяната или допълването й.

ПО ПРАВОТО:

4

Въз основа на установеното по фактите, въззивният съд изгражда и следните правни изводи:

Правилно районният съд е приел, че подсъдимата С. З. Д. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението обида, като казала думи, унизителни за честта и достойнството, отправени пряко към тъжителя Г. С. А.. Обидите са изречени в негово присъствие.

Обосновано и правилно решаващият съд е приел, че от субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът /подсъдимата Д./ е съзнавала, че голяма част от казаните от нея думи и изрази са обидни, унизителен за лицето, съзнавала е, че се възприема от пострадалия и е целяла да унижи достойнството и честта на лицето.

С деянието са накърнени обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личното чувство за достойнство, самооценката на човека, положителната оценка, която всеки има за собствената си личност и обществена ценност.

Срещу присъдата са депозирани въззивни жалби, както от частния тъжител, така и от подсъдимата.

По жалбата на тъжителя:

Както и по-горе съдът посочи, оплакванията са в две насоки – незаконосъобразност в оправдателната й част и неправилност при определяне размера на наложеното административно наказание, /при условията на чл.78А НК/.

Разпечатката съдържа 49 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d7525e5a-0aae-4d17-981c-3d7f235354aa