Решение № 2807 от 11.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2807 гр. Бургас, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20252120105256 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от Й. С. И. срещу „Еос Матрикс“ ЕООД, иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1752,11 лева, представляваща главница по сключен между Й. С. И. и „Банка ДСК“ ЕАД договор за кредит, ведно със законна лихва, считано от депозиране на заявлението в съда – 02.10.2009 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 221,72 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 07.02.2009 г. до 01.10.2009 г., сумата от 40 лева, представляваща заемни такси и сумата от 240,69 лева, представляваща разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.10.2009 г. по ч. гр. д.

№ 6817/2009 г. на РС - Бургас и е образувано изпълнително дело № 2025***0400085 при ЧСИ с рег. *** на КЧСИ, и бъде отречено правото на принудително изпълнение, поради погасяване по давност на вземането предмет на изпълнителния лист, на основание чл.

439 ал. 1 от ГПК.

Твърди се, че считано на 26.08.2020 г. е изтекла петгодишната погасителна давност за вземанията предмет на изпълнителния лист, поради което образуваното за тяхното събиране изпълнително производство и наложените по него запори са незаконосъобразни.

Направено е искане за уважаване на предявения иск.

Претендира се присъждането на направените съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на иска. Твърди се, че за процесния случай е приложимо Постановление № 3/18.11.1980 г. на ПВС, поради което докато е било висящо процесното изпълнително дело, погасителна давност не е текла. Сочи 1 се, че давността не е изтекла и поради това, че взискателят многократно е правил искания за осъществяване на действия по принудително изпълнение, които са прекъсвали давността, независимо дали съдебният изпълнител е осъществявал същите.

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа иска.

В съдебното заседание ответникът не изпраща процесуален представител.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Приобщено в цялост по настоящото производство е копие от изпълнително дело № 213/201 0 г. по описа на ЧСИ Д. Н. с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС – гр.

Бургас и копие от изпълнително дело № 85/2025 г. по описа на ЧСИ Д. Н. с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС – гр. Бургас. Видно от материалите по изпълнително дело № 213/2010 г. в периода от влизане в сила на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС до прекратяване на производството по изпълнителното дело – на 08.04.2019 г., действие по принудително изпълнение по отношение на ищцата не са извършвани. Видно от материалите по изпълнително дело № 85/2025 г. е, че същото е образувано на 21.02.2025 г.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта.

С Определение № 5168/18.09.2025 г. по гр. д. № 5256/2025 г. на РС – Бургас са изложени мотиви и са оставени без уважение направените с отговора на исковата молба възражения за местна неподсъдност на делото поради това, че по искове по чл. 439 ГПК не се разглежда потребителски спор, доколкото предмет на иска не е правоотношението, от което произтича вземането, респ. приложима е общата подсъдност по чл. 105 ГПК и местно компетентен е Софийски районен съд, както и възражение за недопустимост на предявения иск поради това, че липсва правен интерес от иск по чл. 439 ГПК за сумите извън главницата, доколкото при уважаване на иска за нея, ще се считат погасени по силата на закона и акцесорните вземания, както и за липса на правен интерес от иск по чл. 439 ГПК за сумите, за които ищецът вече е извършил плащания по изпълнителните дела, доколкото същият не би довел до възстановяване на принудително събраните, след изтичане на давността суми, поради което защитата следва да се осъществи с осъдителен иск.

По иска по чл. 439 ГПК.

Искът по чл. 439 от ГПК е способ за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, той е отрицателен установителен и има за предмет предприето от длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и взискателят в изпълнителното производство. На основание ал. 2 от посочената разпоредба, искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Разпоредбата на чл. 439 ал. 2 от ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда /така в Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г., I т о. на ВКС/.

За успешното провеждане на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже твърденията си за недължимост на сумите по изпълнителното дело, като установи факти, които изключват или погасяват спорното право, в случая поддържаното в исковата молба, че 2 правото на принудително изпълнение е погасено поради изтичане на петгодишна погасителна давност. В тежест на ответника е да докаже дължимостта на процесната сума, включително че е прекъсвана давността по отношение на процесното вземане.

Няма спор и се установява от приобщените изпълнителни дела, че е налице образувано изпълнително производство с предмет оспореното вземане. Ищецът има качеството на длъжник в изпълнителното производство, а ответникът има качеството на взискател, конституиран като такъв по изпълнителното дело към момента на завеждане на иска по чл. 439 от ГПК.

Съобразно Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В мотивите на тълкувателното решение е пояснено, че новото тълкувателно решение се прилага, както по отношение на образувани след влизането му в сила изпълнителни дела, така и по отношение на заварените изпълнителни дела. Така съобразно мотивите на тълкувателното решение Второто тълкувателно решение поражда действие от момента на обявяването на новия акт, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага.

Затова установеното с новия акт тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след обявяването на новия акт или по такива, които са били заварени към този момент.

За събиране на процесните вземания, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 6817/2019 г. на РС - Бургас са образувани две изпълнителни дела при ЧСИ с рег. № *** на НК – изп.д. № 213/2010 г. и изп.д № 85/2025 г. Съгласно разясненията дадени с цитираното тълкувателно решение до 26.06.2015 г. давност за процесните вземания не е текла, поради което от значение за настоящото дело са предприетите действия по принудително изпълнение след тази дата, доколкото само последните водят до прекъсване на давността, съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД.

По делото се установи, че относно процесните вземания е издадена Заповед за изпълнение № 4572 от 05.10.2009 г. по частно гражданско дело 6817/2009 г. на РС-Бургас.

Липсва изрична законова разпоредба установяваща, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.

414 от ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила, като поражда ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането е искът по чл. 424 от ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства - така в Определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о. на ВКС.

С оглед горното, съдът приема, че процесните вземания се погасяват с изтичането на петгодишна давност, съобразно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Посоченото отнесено към настоящия казус, означава, че с влизане в сила на заповедта за изпълнение, за всички процесни вземания е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност.

Ищецът по делото твърди, че след влизане в сила на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, първото същинско принудително действие е осъществено на 07.05.2025 г., респ. давността за вземанията е изтекла на 26.08.2020 г. /с отчитане на срока на извънредно положение, в който давност не е текла/. Следователно предмет на изследване в настоящото производство е периодът следващ 26.06.2015 г.

Установи се по делото, че за събиране на вземанията са образувани изпълнително дело № 213/2010 г. по описа на ЧСИ Д. Н. с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС – гр. Бургас и изпълнително дело № 85/2025 г. по описа на ЧСИ Д. Н. с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС – гр. Бургас. Видно от материалите по изпълнително дело № 213/2010 г. в периода от влизане в сила на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., 3

ОСГТК, ВКС до прекратяване на производството по изпълнителното дело – на 08.04.2019 г., действие по принудително изпълнение по отношение на ищцата не са извършвани. Видно от материалите по изпълнително дело № 85/2025 г. е, че същото е образувано на 21.02.2025 г.

Горното е достатъчно за формиране на извод за основателност на предявения иск, доколкото след влизане в сила на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, е изминал значителен период – повече от петгодишната погасителна давност /при отчитане на периода на извънредното положение, в който давност не е текла/, в който спрямо ищцата не са предприемани същински принудителни действия. От изложеното следва, че процесните вземания са погасени по давност. В тази връзка неоснователно е възражението на ответника, направено с отговора на исковата молба, че с подаване на молбите за извършване на действия по принудително изпълнение давността е прекъсвана, тъй като същите прекъсват единствено перемпцията, но не и давността. Така в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС изрично е пояснено, че по принцип активността на кредитора /каквато е и молбата за извършване на действие по принудително изпълнение/ от юридическа гледна точка следва да прекъсва давността, но в случая има изрична законова разпоредба чл. 116, б. „в” ЗЗД, която посочва, че давността се прекъсва единствено с предприемане на същински действия по принудително изпълнение.

По изложените съображения, съдът приема, че процесните вземания са погасени с изтичането на петгодишната погасителна давност, поради което от Й. С. И. срещу „Еос Матрикс“ ЕООД, иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1752,11 лева, представляваща главница по сключен между Й. С. И. и „Банка ДСК“ ЕАД договор за кредит, ведно със законна лихва, считано от депозиране на заявлението в съда – 02.10.2009 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 221,72 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 07.02.2009 г. до 01.10.2009 г., сумата от 40 лева, представляваща заемни такси и сумата от 240,69 лева, представляваща разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.10.2009 г. по ч. гр. д. № 6817/2009 г. на РС - Бургас и е образувано изпълнително дело № 2025***0400085 при ЧСИ с рег. *** на КЧСИ, и бъде отречено правото на принудително изпълнение, поради погасяване по давност на вземането предмет на изпълнителния лист е основателен и следва да бъде уважен.