Решение № 254 от 23.09.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. София, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20248002902248 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 1905 от 18.06.2025г. по делото по касационна жалба на С. Д. М. е допуснато касационно обжалване на решение № 390 от 03.04.2024г. по в.гр.д. № 919/2023г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 3489 от 29.11.2022г. по гр.д. № 6521/2022г. на Софийски градски съд, поправено с решение № 207 от 12.01.2023г., за отхвърляне на исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на касатора срещу „Юробанк България“ АД за сумата от 50 491. 53 евро (евентуално 54 086. 53 швейцарски франка), недължимо платени месечни анюитетни вноски по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL33391 от 06.02.2008г. поради курсовата разлика между швейцарския франк и еврото за периода от 13.07.2015г. до 08.07.2021г., датата на пълното предсрочно погасяване на кредита, със законната лихва за забава от 18.10.2021г. (датата на исковата молба) до окончателното плащане, както и 3 756. 76 евро (евентуално 4 024. 24 швейцарски франка), изтекла лихва от 31.12.2019г., датата на изпратената покана за плащане, до датата на исковата 1 молба.

Допуснатото касационно обжалване е по въпроса дали може да бъде неравноправна клауза от договор, сключен с потребител, с която върху потребителя се прехвърля валутен риск, включително от промяна на стойността на швейцарския франк. Обоснована е необходимост от проверка на съответствието на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване негова част с актове на Съда на Европейския съюз (чл. 280, ал. 1, т.

2 от ГПК).

С. Д. М. поддържа неправилност на извода на въззивния съд, че договорните клаузи, касаещи превалутиране на кредита в швейцарски франкове, са равноправни. Съдът не е съобразил, че в договора за кредит не е изложен прозрачно точният механизъм на конвентиране на чуждестранната валута. В нарушение на процесуалния закон не е било съобразено влязлото в сила на 10.10.2023г. решение по гр.д. № 40878/2015г. на Софийски районен съд, водено между същите страни. Договорът безспорно е усвоен във валута евро, не във валута швейцарски франкове, до каквато валута касаторът не е имал реален достъп. Чрез приетото по делото основно заключение на съдебносчетоводната експертиза (задача 2) се е установило, че поради плащаните без основание месечни анюитетни вноски в швейцарски франкове, както се е задължил кредитополучателят, са надплатени 50 491. 53 евро.

Касаторът счита, че на поставения правен въпрос следва да се отговори положително, при което въззивното решение следва да бъде отменено и посочената сума, с лихвите за забава, да му се присъдят.

„Юробанк България“ АД оспорва касационната жалба срещу въззивното решение в допуснатата да касация част като неоснователна.

Отрича се клаузи от договора за кредит да са недействителни като неравноправни. Банката е била добросъвестна и в клаузите на чл. 22 от договора е предупредила ищеца за поетия валутен риск, който той също е осъзнавал много добре. Въпреки това се е съгласил и е подписал договора при напълно свободна воля. Информацията, предоставена на клиента, е била 2 изцяло възможната. Тя се е основавала на всички данни за предходните години за движението на валутния курс на швейцарския франк, което движение е разкривало изключителна стабилност с много малки маржове. Банката е считала, че рискът е изключително малък и за това клиентът е бил предупреден.

Поддържа се и направеното възражение за погасяване на предявените искове по давност с оглед датата на исковата молба по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба на С. Д. М. е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

С предявени на 18.10.2021г. искове, увеличени по размер в хода на делото, С. Д. М. е поискал ответникът „Юробанк България“ АД да бъде осъден да му върне надплатени суми във връзка със сключен между страните Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL33391 от 06.02.2008г.

(чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД) Конкретно търсени са били, освен другото, сумата от 50 491. 53 евро, надплатени месечни анюитетни вноски поради курсовата разлика между швейцарския франк и еврото за периода от 13.07.2015г. до 08.07.2021г., със законната лихва за забава от 31.12.2019г., датата на изпратената покана за плащане. При условията на евентуалност е било поискано присъждане на сумите в швейцарски франкове по курс на БНБ към датата на подаване на исковата молба.

Първоначално първоинстанционното производство е било образувано пред състав на Софийския районен съд (гр.д. № 59673/2021г.), а в последствие – изпратено на Софийски градски съд по подсъдност, като е било образувано гр.д. № 6521/2022г. В производството пред Софийски градски съд са били събрани писмени доказателства, изслушано е било заключение на съдебна счетоводна експертиза, както и на съдебна графическа експертиза.

Между страните не е било спорно съдържанието на сключения между тях („Юробанк България“ АД с предишно наименование „Юробанк и Еф Джи 3

България“ АД) договор за кредит, обезпечен с ипотека. Съгласно клаузата на чл. 1, ал. 1 от договора на кредитополучателя се е предоставял кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността на 78 000 евро по курс “купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот (апартамент в гр. София). В деня на усвояване на кредита страните са подписвали Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, в което се е посочвал приложимият към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на банката, както и конкретно определеният съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове (чл. 1, ал. 3).

Също съгласно договора кредитът се е усвоявал по блокирана сметка в швейцарски франкове, превалутиран служебно от банката в евро по търговски курс „купува“ на банката в деня на усвояването, и сумата се е превеждала в друга открита сметка в съответната валута (чл. 4, ал. 1 и ал. 4). Уговорено е било още погасяването на кредита да се извършва във валутата, в която той е бил разрешен и усвоен – швейцарски франкове (чл. 6, ал. 2). Съгласно чл. 22, ал. 1 от договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс „купува“ и/или “продава“ на швейцарския франк към българския лев може да има за последица, включително и в случаите на чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като напълно е приемал да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване.

Декларирал е и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Съгласно клаузата на чл. 22, ал.

2 от договора, кредитополучателят е декларирал още, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.

6, ал. 2 и чл. 20-22 от договора, както и че е съгласен са настъпването им.

Според чл. 3, ал. 1 от договора кредитополучателят е дължал годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП), валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1.15 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП е бил 4.5%. Лихвата е била сбор от базов лихвен процент в размер на 4.5% и надбавка от 1.15%. Според клаузата на чл. 3, ал. 3 при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при 4 предсрочна изискуемост на кредита, от кредитополучателя е била дължима лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, определена в алинея 1, плюс наказателна надбавка от 10%, а според чл. 3, ал. 5 – действащият БЛП на банката не е подлежал на договаряне и промените в него са ставали незабавно задължителни за страните. Според клаузата на чл. 6, ал. 3, ако по време на действието на договора банката промени БЛП, размерът на погасителните вноски се е променял автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на договора е давал своето неотменяемо и безусловно съгласие. Съгласно чл. 12, ал. 1 банката е запазвала правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката при прилага при операциите си, както и приложимите лихви, а измененията в Тарифата и/или приложимите лихви са влизали в сила от деня на приемането им от компетентните органи, като са били задължителни за страните. В чл. 4 от договора е било предвидено заплащане на еднократна такса за управление в размер на 1.5% от разрешения кредит и 0.3% от размера на непогасената главница в началото на всяка следваща година.

В съответствие с клаузите на чл. 2 от договора, на 13.02.2008г. по блокирана сметка (IBAN BG41BPBI79421376919101) с титуляр ищецът е била преведена сумата от 128 105 швейцарски франка. На същата дата (13.02.2008г.) е било извършено превалутиране на сумата в евро и по сметка в евро (IBAN BG41BPBI79421476919101), също с титуляр ищецът, е постъпила сумата от 78 000.01 евро, която на 15.02.2008г. е била преведена с основание покупка на имот. В този смисъл е било заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебна счетоводна експертиза.

Също съгласно експертизата размерът на дължимите суми към крайния уговорен срок за погасяване (13.02.2038г.) според първоначалния погасителен план са били 128 105 швейцарски франка главница, 138 103. 45 швейцарски франка договорна лихва и годишна такса върху непогасената главница по чл. 4 от договора – 7 155. 82 швейцарски франка, или общо дължими 273 364. 27 швейцарски франка. На 08.07.2021г. кредитът е бил изцяло предсрочно погасен.

На въпроса (задача 2) какъв е размерът на сумите, формирани като курсова разлика за периода от 13.07.2015г. до 08.07.2021г., датата на пълното 5 предсрочно погасяване на кредита, в резултат на увеличението на курса на швейцарския франк спрямо еврото при съобразяване на измененията в този курс към датата на всяка една от погасителните вноски, сравнено с договорения курс на банката от 13.02.2008г. – 1. 6423602 швейцарски франка за едно евро, по който е била предоставена сумата в евро по кредита, вещото лице е отговорило, че изчислената курсова разлика е в общ размер на 50 491.

53 евро, платени в повече за погасяване на кредита. Изчислението е било представено в колона 11 на приложение 2-1 към заключението. В отговор на задача 16 от заключението от вещото лице е било посочено, че законната лихва за надплатена сума за курсовите разлики за периода от 31.12.2019г. до 18.10.2021г. е била 3 756. 76 евро (колона 10 на таблица 3-1 към заключението).

С решение № 3489 от 29.11.2022г. по делото, поправено с решение № 207 от 12.01.2023г., предявените от С. Д. М. искове за надплатени месечни анюитетни вноски (главница), със законната лихва за забава, са били отхвърлени.

С. Д. М. е обжалвал решението, като е било образувано в.гр.д. № 919/2023г. на Апелативен съд – София. В това производство не са били събирани нови доказателства.

С решение № 390 от 03.04.2024г. първоинстанционното решение е било оставено в сила.

Според възприетото от въззивния съд превеждането на 13.02.2008г. на сумата от 128 105 швейцарски франка по блокираната сметка с титуляр ищецът е било достатъчно да се приеме, че по договора е уговорена и предоставена сума в такава валута, независимо, че на същата дата е било извършено превалутиране на сумата в евро и по сметка на ищеца в евро са постъпили 78 000.01 евро, преведена с основание покупка на имот.

Разпечатката съдържа 38 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d7509cc7-a0bf-4bd7-af25-50312a38e043