Решение № 102 от 22.11.2021, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. ЛЕВСКИ, 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева Георгиева при участието на секретаря ВЕЛИНА Т. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева - Георгиева Административно наказателно дело № 20214410200239 по описа за 2021 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, гр.П., чрез адв.Д.Д. - ПлАК против Наказателно постановление №572893-F606941 от 19.04.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл.185, ал.2 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Наведени са доводи, че НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на материалния закон и при неспазване разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изискваща посочване на доказателствата, които потвърждават административното нарушение.

Посочено е, че административно-наказващият орган не бил изпълнил задължението си по чл.53, ал.1, т.1 от ЗАНН относно установяване дали нарушението било извършено виновно, както и дали са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Изложени са съображения за нарушение на чл.57, ал.1, т.5, предл.3 и 4 от ЗАНН, като не били изложени факти относно 1 извършване на нарушението, а само такива досежно неговото установяване, представляващо съществено нарушение на процесуалните правила. Посочва се, че в процесния случай на жалбоподателя била наложена имуществена санкция на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, от което следвал извод, че според административно-наказващият орган констатираното нарушение водело до неотразяване на приходи, каквито доказателства обаче липсвали. Наведен е довод, че в процесния случай било налице основание за приложение на изр.2 на чл.185, ал.2 от ЗДДС, като следващата се на дружеството имуществена санкция следвало да бъде в границите, определени от ал.1 на чл.185 от ЗДДС – от 500 до 2000 лв. Изложени са съображения, че предвид обстоятелствата, че нарушението било първо и не били констатирани отегчаващи отговорността такива, които да обосновават санкция над минимума, имуществена санкция в размер на 500 лв. била достатъчна за постигане целите на наказанието. Посочва, че от представените от санкционираното дружество в хода на административно-наказателното производство документи, се установявало, че към датата на извършване на проверката от органите по приходите, фискалното устройство на процесния търговски обект – кафе-автомат на самообслужване, се намирало във фирмата, извършваща софтуерно обслужване и ремонт на фискални устройства, за подновяване на договор и сервизиране, за което обстоятелство съгласно представените документи, приходната администрация била уведомена. Поради изложените доводи се иска от съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, алтернативно – същото да бъде изменено, като бъде намален размерът на наложената имуществена санкция от 3000 лв. на 500 лв.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател се представлява от адв.Д., който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Моли жалбата да бъде уважена и наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно, алтернативно бъде изменено. Претендира направените от жалбоподателя разноски.

Ответникът по жалбата – ТД НАП – Велико Търново, отдел „ОД“ при ЦУ НАП, се представлява от ст.юрисконсулт Н.М. който оспорва жалбата, като неоснователна. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Излага съображения, че извършеното нарушение се доказва по безспорен начин, както от приложените към преписката писмени доказателства, така и от събраните в съдебно заседание 2 устни такива. Навежда довод, че нарушението е формално, като неподаването на данни към НАП след регистриране на ФУВАС било безспорно установено в конкретния случай и задълженото лице било длъжно да положи необходимата грижа като търговец за въвеждането в експлоатация на фискалното устройство. Посочва, че административно-наказващият орган след преценка на всички факти и обстоятелства, бил наложил наказание в минималния размер, поради което не били налице основания за изменение на наказателното постановление съобразно разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС. Моли съдът да постанови решение в смисъл на изложените доводи, както и в полза на ответника по жалбата да бъдат присъдени разноски на основание чл.63, ал.3 , във вр. ал.5 от ЗАНН, а при евентуален прекомерен размер на искането от насрещната страна, да бъде отсъден минимален такъв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, предвид на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 17.03.2021г., от служители на ТД НАП – Велико Търново – свидетелите М. М. М. и Г. СТ. Д., съвместно със служители на РУ-Левски – свидетелите М. Д. Г. и Л.С.И., била извършена проверка на кафе-автомат на самообслужване, стопанисван от дружеството жалбоподател „***“ ЕООД, гр.П. и находящ се в гр.Левски, пл.Трети март №3, поставен от дясна страна до намиращ се непосредствено до него друг кафе-автомат. В 10,55ч. от св.М.М. била извършена контролна покупка от процесния кафе-автомат на кафе на стойност 0,40 лв., заплатени от св.М. с монета от 0,50 лв., при което кафе-автоматът прел плащането, приготвил продукта и върнал ресто в размер на 0,10 лв. Възприето било от свидетелите М. и Д., че по време на извършената контролна покупка кафе-автоматът нямал монтирано фискално устройство вградено в автомат на самообслужване, нямало дисплей на такова устройство, на който да се визуализират данни за извършената продажба и лицето, което го стопанисва. За установеното по време на проверката бил съставени протокол №0448750/17.03.2021г. и №0449347/17.03.2021г. от 3 служителите на ТД-НАП – Велико Търново.

На 25.03.2021г. в присъствието на представляващ дружеството жалбоподател бил съставен АУАН №F606941/25.03.2021г., за това, че на 17.03.2021г. е извършено нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, а именно, че лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на дейността на обекта, във вр. с чл.3, ал.8, т.1 от Наредба №х-18/13.12.2006г., съгласно която лице, което извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално устройство с вграден автомат на самообслужване, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ. Актът бил предявен и подписан от представляващия дружествотожалбоподател. С Протокол №1682367/25.03.2021г. последният представил на органите по приходите писмени документи, от които било установено, че фискалното устройство на процесния кафе-автомат на самообслужване, към момента на извършване на проверката се намирал във фирма, извършваща сервизно обслужване и ремонт на същото.

Въз основа на съставения АУАН административно-наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на дружествотожалбоподател на основание чл.185, ал.2 ЗДДС била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006г. на МФ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите М.М. М., Г.А.Д., Р. Б. М., Г. СТ. Д., М. Д. Г., Л.С.И., както и от писмените доказателства – Наказателно постановление №572893-F606941 от 19.04.2021г., АУАН №F606941/25.03.2021г., Възражение срещу АУАН №F606941/25.03.2021г.,

Протоколи за извършена проверка

№0448750/17.03.2021г. и

№0449347/17.03.2021г.,

Протокол

№1682367/25.03.2021г., Декларация от Ц.А.Х. – управител на „***“ ЕООД, 4

Фактура №5000000311/22.07.2020г., Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 17.03.2021г., Гаранционна карта, Сервизен протокол за приемане №85/11.03.2021г., Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020г.

Съдът даде вяра на показанията на свидетелите М.М. М., Г.А.Д., Р. Б.

М., Г. СТ. Д., М. Д. Г., Л.С.И., като последователни, логични и безпротиворечиви по отношение на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, изхождащи от лица, незаинтересовани от изхода на делото, даващи показания за непосредствено възприетото от тях по време на изпълнение на служебните им задължения. Кредитирани бяха и писмените доказателства, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и частни документи, неоспорени от страните.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното наказателно постановление и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в предписаната от закона форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването им. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат всички предвидени в закона реквизити. Налице е надлежно описание на извършеното нарушение.

Освен обстоятелствата, установени по време на проверката, в АУАН и НП е налице и описание на вмененото нарушение, а именно, че процесният кафеавтомат няма монтирано фискално устройство вградено в автомат на самообслужване, че няма дисплей на ФУВАС, на който да се визуализират данни за извършената продажба и лицето, което го стопанисва. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно която лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ от датата на започване на дейността на обекта, а съгласно чл.3, ал.8, т.1 от Наредбата, лице, което извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута е длъжно да регистрира и отвита всяка продажба, чрез фискално устройство вградено в автомат на самообслужване, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен 5 документ“. Установеното по време на проверката, както и текстът от Наредбата, който е нарушен, са подробно изписани в акта, а в последствие и в обжалваното НП, поради което не е накърнено правото на санкционираното лице да бъде запознато пълно, точно и ясно с фактическите и правни рамки на вмененото му нарушение.

Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се установява безспорно от събраните пред съда гласни и писмени доказателства, поради изложените по-горе доводи. Безспорно установено е, че към датата на извършване на проверката и контролна покупка от служителите на НАП, процесния кафе-автомат на самообслужване не е имал монтирано фискално устройство вградено в автомат на самообслужване, нямал е дисплей на ФУВАС, на който да се визуализират данни за извършената продажба и лицето, което го стопанисва.

При така установените факти, правилно е приложен материалния закон.

Съгласно чл.118, ал.3 от ЗДДС в случаите на продажби на услуги с развлекателен характер или на стоки чрез фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, с електрическо захранване, фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по редя и начин, определени с Наредбата по ал.4.