Решение № 114 от 10.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Пловдив, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Т. Кюртова при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело № 20245300900151 по описа за 2024 година

Предявен и са обективно съединен и искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищците Г. М. Я., ЕГН **********; М. Р. Я., ЕГН **********; С. Р. Я., ЕГН **********; С. Р. Я., ЕГН **********; И. Р. Я., ЕГН **********, и К. Р. Я., ЕГН **********, всички от ****, чрез пълномощник адв.П. К., съдебен адрес ****, твърдят, че първата от тях е преживяла съпруга, а останалите са деца и законни наследници на Р. С. Я.. Твърдят, че на 08.09.2018 г. на път ***, км 24, между селата *** и ***, при управление на лек автомобил Форд Транзит с рег.№ ****, А. Б. Ш. е нарушил правилата за движение по пътищата (чл.20, ал.1 ЗДвП) и причинил пътно транспортно произшествие – блъснал движеща се в същата посока каруца, при което се увредени повече от едно лице, в т.ч. техният наследодател, който се е возел в каруцата. Образувано е н.о.х.д.№342/2022 г. на РС Пловдив, ХХ н.с., приключило със споразумение, с което водачът на горния автомобил е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, пр.ІІ, б.а), пр.ІІ във връзка с чл.342, ал.1 НК, като на наследодателя на ищците по непредпазливост е причинена средна телесна повреда, подробно описана в исковата молба, довела до трайно затрудняване движението на врата и на крайниците. Твърдят, че наследодателят им Р. Я. е починал на 12.05.2019 г., като смъртта е настъпила в резултат от множеството травми, получен и при горното произшествие.

Описват се отношенията в семейството преди неговата смърт и преди произшествието, формиращи трайно установена връзка на любов и разбирателство. Описва се и преживяваното от ищците по повод загубата на техния близък. Обобщава се, че смъртта на 1

Р. Я. е причинила на всеки от ищците душевна болка и мъка, които продължават понастоящем. Твърди се, че за увреждащия лек автомобил има сключен договор от 09.04.2018 г. за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, по повод което ищците са предявили извънсъдебна претенция на 05.04.2022 г., но в законоустановения срок застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение. Въз основа на изложените фактически твърдения в исковата молба първоначално са заявени искови претенции за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди вследствие смъртта на Р. С. Я. в размер 1 250 лв. за всеки ищец, частично от 130 000 лв., ведно със законна лихва от 12.05.2019 г. до окончателното плащане. Образувано е гр.д.

№1305/2022 г. на РС Карлово. С определение на този съд от 19.02.2024 г. е допуснато изменение на исковете чрез увеличаването им по размер, като същите се считат предявени за сумата 80 000 лв. за всеки ищец, частично от 130 000 лв., и делото е изпратено по подсъдност на ОС Пловдив, където е образувано настоящото т.д.№151/2024 г. С определение на ОС Пловдив по това дело е допуснато изменение на иска, предявен от С. Р. Я., ЕГН **********, като същият е намален на сумата 60 000 лв., частично от 130 000 лв.

Претендират се деловодни разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Ответникът „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК 831830482, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ №87, чрез пълномощник адв.А. И., оспорва исковете. Не оспорва, че е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за посочения в исковата молба автомобил, като срокът на застраховката обхваща описаното произшествие. Възразява се по това смъртта на Р. С. Я. да е настъпила в резултат от това произшествие. Изтъква се, че със споразумението, одобрено от РС Пловдив, със задължителна сила по чл.300 ГПК е установено, че на последния са причинен и средни телесни повреди, които не са опасни за живота. Изтъква се продължителния период от време между датата на произшествието и тази на смъртта на Я.. Посочва се, че последният приживе е завел щета пред застрахователя за обезщетяване на неимуществените му вреди от произшествието в резултат от понесените телесни травми. Завел е и гр.д.№705/2019 г. на ОС Пловдив и Р. Я. е обезщетен за получените телесни травми. На следващо място се оспорват претенциите по размер в аспекта на нормата на чл.52 ЗЗД. Прави се и евентуално възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, който е бил пътник в пътно превозно средство с животинска тяга, неснабдено със задължителните светещо тяло и светлоотразители, което превозно средство не се е движело възможно най-вдясно на пътното платно, и с това са били нарушени нормите на чл.71, ал.1 и чл.15, ал.1 ЗДвП. По претенцията за лихва се прави възражение за това, че на застрахователя не са представен и всички изискани от него документи, поради което приложима е нормата на чл.497, ал.1, т.2 КЗ. С молба от 06.02.20205 г. ответникът прави и възражение за изтекла погасителна давност по отношение увеличените искове, като счита, че към 19.02.2024 г., когато е депозирана молбата за изменение на искове пред РС Карлово, е изтекла общата петгодишна давност, считано от настъпване на произшествието. По изложените съображения счита, че исковете са неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени. Претендира деловодни разноски.

2

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се, че със споразумение, одобрено по н.о.х.д.№342/2022 г. по описа на РС Пловдив, А. Б. Ш. е признат за виновен в това, че е извършил престъпление по чл.343, ал.3, пр.ІІ, б.а), пр.ІІ във връзка с ал.1, б.б), пр.ІІ във връзка с чл.342, ал.1 НК, като на 08.09.2018 г. на път *** ***-***, км.24, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил Форд Транзит с рег.№ ****, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 ЗДвП (Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозн и средства, които управляват.) и по непредпазливост е причинил настъпването на телесна повреда на повече от едно лица, в т.ч. на Р. С. Я. от **** – три средни телесни повреди: средна телесна повреда, изразяваща се в гръбначна травма в шийния отдел, представена от увреждане на междупрешленни дискове и счупване на тялото на ІV-ти шиен прешлен, довела до трайно затрудняване движението на врата; средна телесна повреда, изразяваща се в гръбначномозъчна травма, представена от контузия на гръбначния мозък, довела до развитие на пареза на крайниците и до трайно затрудняване движенията на крайниците; и средна телесна повреда, изразяваща се в увреда на междупрешленния диск на ниво ІV-ти и V-ти шийн и прешлен и с последващо оперативно отстраняване на диска, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От приложения по делото препис-извлечение от акт за смърт се установява, че Р. С. Я. е починал на 12.05.2019 г. в ****, а от приложеното удостоверение за наследници се потвърждава, че ищцата Г. М. Я. е била негова съпруга, съответно ищците М. Р. Я.; С. Р. Я.;

С. Р. Я.; И. Р. Я. и К. Р. Я. са негови деца.

Няма спор, а и от приложената справка от информационна система на Гаранционен фонд се установява, че за лек автомобил с рег.№ **** е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество с начална дата на покритие 09.04.2018 г. Според справката договорът е прекратен на 24.10.2018 г.

Установява се, че на 05.04.2022 г. (л.11) ищците са сезирали ответното застрахователно дружество с искане за застрахователн и обезщетения. На 18.04.2022 г. застрахователят е отговорил, че няма основание да заплати такива, тъй като не са представен и влязъл в сила акт или други доказателства, установяващи виновността на водача, управлявал застрахованото МПС.

С решение на ОС Пловдив по т.д.№705/2019 г., изменено с решение по в.т.д.

№265/2022 г. на АС Пловдив, „ЗД Бул Инс“АД е осъдено да заплати на настоящите ищци, в качеството им на наследници на Р. С. Я., починал в хода на производството, застрахователно обезщетение в размер 100 000 лв. общо (по 16 666,66 лв. на всеки) за претърпен и от наследодателя им Р. Я. неимуществен и вреди вследствие травматичните увреждания, получени при процесното пътнотранспортно произшествие.

Прието е като писмено доказателство по делото съобщение за смърт №3/13.05.2019 г., издадено от ЕТ „Д-р Д. Б. – АИППМП“ – лекуващ лекар, според което Р. С. Я., ЕГН 3

**********, е починал в 20,20 ч. на 12.05.2019 г. у дома си от заболяване. Като причина за смъртта, неустановена с аутопсия, издателят на документа е отразил: „застойна бронхопневмония“, продължила 25 дни, като последица от (дължаща се на) „счупване на шийните прешлени“, продължило 9 месеца.

Установява се от приетата по делото епикриза, че на 08.09.2018 г. наследодателят на ищците е приет в болнично заведение, където е лекуван до 26.09.2018 г. Поставена е диагноза „счупване на други уточнен и шийн и прешлени, закрито“, неврологичен статус – квадриплегия. На 13.09.20108 г. е извършена операция. В последствие пациентът е раздвижен в леглото и изписан в добро общо състояние и значителна редукция на симптоматиката. Предписан е щадящ лумбалната област режим и е насочен към физиотерапия за рехабилитация.

Разпитани са свидетели. От показанията на свидетеля А. Й. се установява, че Р. Я. е бил ударен от бус при катастрофа, като същият е бил с каруца. В каруцата са били общо трима души, но на свидетеля не е известно кое лице е управлявало каруцата. Р. лежал в болница доста време, изписали го, а след това у дома му за него се грижели жена му Г. и децата му К., С., И., М. и С. Я. Р. Я. бил осем месеца на легло, без да става от леглото. Имал поставен катетър, не можел да се храни сам, да се облича, да се къпе и пр. Жена му била постоянно около него, а децата работели по полето. Вечер се прибирали и се грижели за него. Близките му много го обичали, както след, така и преди инцидента. Отношенията им били много добри, били много близки. Р. много работел, бил много добър човек и много помагал на децата си, преди да пострада. Докато бил на легло, започнали да му излизат рани по гърба. Докторът често го посещавал, а свидетелят го карал с бус 4-5 пъти до гр.Карлово за смяна на катетъра. След като Р. починал, семейството му не било така весело, вече не се събирали по празници, вместо това тъгували за починалия си родственик.

Като свидетел е разпитан Д. Б., който е бил личен лекар на Р. Я. към момента на произшествието и след това. Когато го видял един месец след инцидента, Р. бил неподвижен на легло с увреждане на гръбначния стълб, не можел да извършва елементарн и дейности, близките му го обслужвали. Грижели се добре за него, сменяли превръзките на декубиталните ран и по таза. Преди произшествието Р. бил здрав човек, без заболявания.

Починал повече от половин година след това от бронхопневмония, която според свидетеля е била причинена от продължителното лежане. Не е била правена аутопсия и няма документално потвърждение на причината за смъртта. Започнал да вдига температура и да диша трудно, но не пожелал да отиде в болница, както предложил лекуващият лекар.

Свидетелят изписал антибиотици. В деня на погребението и няколко дн и след това свидетелят бил търсен за помощ от близките му, тъй като дъщерите му припадали. Тежко понесли загубата.

Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза, според което механизмът на процесното произшествие от техническа гледна точка е следният: водачът А. Ш. е управлявал товарен автомобил „Форд Транзит“ по дясната лента на платното за движение по пътя гр.*** - гр.***, в посока от юг на север. В това време конска каруца, без светлин и и 4 светлоотразители, управлявана от С. Р. Я., се е движила по същата лента на платното за движение и в същата посока пред автомобила. Когато товар ният автомобил е бил на около 50 м зад каруцата, водачът е реагирал, като екстрено задействал спирачната система, но въпреки това настъпил удар, който е бил неизбежен. Основн и причин и за настъпване на произшествието са: 1.) конската каруца се е движила през нощта, без да е оборудвана отзад вляво със светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина, поради което е била необозначена (незабележима и труднозабележима) на платното за движение; 2.) ако се приеме, че каруцата е представлявала предвидимо препятствие, то причина за ПТП е и това, че водачът на товарния автомобил се е движил с технически несъобразена скорост по отношение на дължината на конкретна видимост към каруцата без светли н и и светлоотразители.