Решение № 87 от 26.07.2024, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Търговско дело 138/2023
- Вид
- Решение № 87
- Подписан
- 26.07.2024
- В сила
- 21.03.2025
- Състав
- ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КУНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 113, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 116 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.478, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 76 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 87 гр. Плевен, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря Н. В. Д. като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Търговско дело № 20234400900138 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по постъпила обща искова молба от А. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.************, и Т. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.*************, подадена чрез пълномощника им адв.
Н. Д., против ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, със седалище гр. София, ЕИК 121265177.
С исковата молба са заявени претенции да бъде осъдено ответното дружество да заплати обезщетение в размер по 150 000 лв. на всеки един от ищците, ведно със законната лихва от 16.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, за претърпени неимуществени от смъртта на С. Л. Д.
– майка на първата ищца и съпруга на втория ищец, при ПТП, настъпило на 12.10.2023 г., с товарен автомобил, застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Така заявените искови претенции се основават на следните фактически твърдения:
На 12.10.2023 г., около 18:45 ч., в гр.*************“, товарен автомобил „*************“, с рег.№ ******, управляван от М. Н. П., при потегляне на разрешаващ сигнал на светофарната уредба, блъска с предната лява част на влекача пресичащата отдясно наляво пешеходка С. Л. Д., която е съпруга на ищеца Т. Д. и майка на ищцата А. Д.. Същата получила тежки 1 съчетани травми, вследствие на които настъпила смъртта й. Виновен за произшествието е водачът на товарния автомобил, който потеглил, без да се убеди, че има достатъчно видимост и свободен път и без да пропусне движещата се по платното и пресичаща пешеходка, с което нарушил разпоредбите на ЗДвП. В пряка причинна връзка с процесното ПТП ищците търпят неимуществени вреди от загубата на тяхната съпруга и майка. Ищецът Т. Д. загубил съпругата си, с която са били заедно в продължение на 54 години. Смъртта й го лишава завинаги от основната фигура на подкрепа и любов в жИ.та му. Той осъзнава и страда от факта, че завинаги е лишен от пълноценно и щастлИ. семейство. Загубил е моралната и съпружеска опора, която пострадалата му давала през съвместния им жИ.т, изпълнен с любов, радост и подкрепа в тежки моменти. Ищецът е инвалид и през последните четири години не е излизал от дома си, но се е радвал на спокоен жИ.т, заобиколен от любимите му хора – съпругата и дъщерята. След инцидента прекарва дните си затворен сам в жилището, станал е раздразнителен и агресивен. Смъртта на съпругата му е безвъзвратна загуба на любимия човек, когато той е имал най-голяма нужда от нея и е оставила дълбок и болезнен отпечатък завинаги у него. От своя страна ищцата А. Д. е загубила майка си, което съставлява едно от най-тежките житейски събития. Мъката й няма как да бъде преживяна до края на жИ.та й, а вредата в това отношение е непоправима и материално неизмерима. Тя остава завинаги лишена от майчината грижа и подкрепа. Денят на катастрофата е белязан за нея като найтрагичния ден в жИ.та й, още повече, че на път за дома на родителите си вижда обезобразения труп на майка си на пътя. Ищцата е имала изключителна близост с майка си. Всеки ден посещавала родителите си. Понастоящем трудно преживява нейната загуба. След инцидента при ищцата се наблюдава наличие на негативни психологически и емоционални последици – станала е по-уязвима, по-неуверена и по-несигурна. Страхува се да пресича сама и да върви по улиците. Проявява избухлИ.ст, сприхавост и нервност. Всеки ден плаче и скърби за майка си. Това състояние е наложило да й бъде извършено специализирано лечение и предписано медикаментозно лечение по поставената диагноза „Посттравматично стресово разстройство“. Към момента на произшествието за товарния автомобил е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество. В качеството си на увредени лица по смисъла на чл.478, ал.1 КЗ 2 ищците са отправили към застрахователя извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди от загубата на тяхната съпруга и майка. Получили писмо от ответното дружество с указания да приложат документи като абсолютна предпоставка за произнасянето му, което възприемат като отказ за изплащане на застрахователни обезщетения, поради което предявяват претенциите си по съдебен ред. Ищците считат, че обезщетения в претендираните от тях размери се явяват справедливи съобразно изискванията на чл.52 ЗЗД за тяхното определяне.
С представения писмен отговор на исковата молба от ответното дружество ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД гр. София, чрез пълномощника адв.
И. Е. от САК, се оспорват изцяло предявените искови претенции за неимуществени вреди по основание и по размер, като ответникът счита същите за недължими и отделно – за прекомерни. Ответникът оспорва и акцесорните претенции за присъждане на законна лихва върху застрахователните обезщетения. Оспорва всички фактически твърдения в исковата молба по основанието на предявените претенции за неимуществени вреди, като счита, че не са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя. Оспорва твърденията в исковата молба, че произшествието е настъпило по вина на водача на товарния автомобил. Твърди, че произшествието е възникнало по вина на пострадалата пешеходка, която е пресичала неправилно, както е отразено в представения протокол за ПТП. Навежда твърдения, че пешеходката е навлязла на пътното платно, без да се съобрази със забранителния сигнал на светофарната уредба, с което е станала единствена причина за възникване на произшествието. Твърди също така, че водачът на товарния автомобил не е имал обективна възможност да възприеме неправилно пресичащата пешеходка, поради траекторията й на движение, техническите характеристики на автомобила и физиологичните данни, както и че не е нарушил правилата за движение и за него събитието е случайно.
Ударът е настъпил в опасната зона на спиране на автомобила и водачът не е имал техническа и професионална възможност да предотврати настъпването му. Ответникът счита, че произшествието е възникнало само и единствено по вина на пострадалата. При условията на евентуалност, ако бъде установено, че е налице основание за ангажиране отговорността на ответното дружество, 3 прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, изразяващо се във внезапно навлизане от нейна страна на платното за движение на забранителен сигнал на светофарната уредба, без да се огледа и да съобрази разстоянието до приближаващото МПС, скоростта му на движение и неговите габарити, което представлява нарушение на разпоредбите на чл.113, ал.1, т.1 и т.2 и чл.114, т.1 и т.2 от Закона за движение по пътищата. Оспорва твърденията на ищците за пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и посочените в исковата молба неимуществени вреди. Оспорва също така твърдения интензитет на търпените от ищците болки и страдания от загубата на пострадалата, както и твърденията им за поддържани с нея близки контакти, доколкото конкретно ищцата А. Д. отдавна живее в отделно домакинство от родителите си и е напълно самостоятелна.
Ответникът оспорва твърденията за необходимост от специализирано психологично/психиатрично лечение на същата ищца, като счита, че ако такова е провеждано, то същото се е наложило в резултат на нейни предходни травми, както и на системна злоупотреба с алкохол. Счита, че претенциите за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди са изключително завишени и не отговарят на обществените критерии за справедлИ.ст.
Процесуалният представител на ответното дружество е представил и писмени бележки по делото.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл.
235, ал. 2 от ГПК и съобразно приетия доклад по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно е от приложения по депото констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от полицейски инспектор при ОД на МВР гр.
Плевен, че на 12.10.2023 г., около 18:45 ч., на ул.******** е станало ПТП с двама участници – ППС с рег.№ *************, марка „*************“, управлявано от М. Н. П., с ЕГН **********, и пешеходката С. Л. Д., ЕГН **********. Съгласно отразеното в протокола, произшествието е възникнало като при потегляне на товарния автомобил на разрешаващ сигнал на светофарната уредба същият блъска с предна лява част на влекача неправилно пресичащата отдясно на ляво пешеходка. От съдържанието на протокола е видно, че местопроизшествието е било посетено от служител на ОД на МВР – 4
Плевен, който е изготвил и план-схема на същото.
По делото са приложени като писмени доказателства представените с исковата молба препис-извлечение от акт за смърт на С. Л. Д. и удостоверение за наследниците на същата.
От приетото заключение на вещото лице доц.д-р Д. Д. по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че причината за смъртта на С.
Д. е грубо анатомично, практически несъвместимо с жИ.та механично увреждане на жизнено важни органи в черепната, гръдната и коремната кухина. Смъртта е настъпила много бързо /за 1 – 2 минути/ и е била абсолютно неизбежна. Според заключението налице е пряка /директна/ причинно-следствена връзка между установените при аутопсията на трупа на С. Д. травматични увреждания и смъртта й.
По делото е допусната и изслушана съдебна автотехническа експертиза. От приетото заключение на вещото лице по същата инж. Ц. Ц. се установява, че произшествието е реализирано през светлата част от денонощието, при ясно и почти тихо време, без валежи. Мястото на произшествието е ул.“****“, преди кръстовището с ул. „*************“, в непосредствена близост до светофарната уредба, която е била в изправност.
На мястото на ПТП има три броя ленти за движение в една посока, но липсва обособено място за пресичане на пешеходци /пешеходна пътека/. Товарният автомобил е бил в покой, изчаквайки смяна на сигнала на светофарната уредба. Намирал се е в средната пътна лента. Пред него в същата пътна лента е имало лек автомобил, пред който се е намирал друг товарен автомобил. През това време пешеходката е предприела пресичане през ул.“****“, като слязла на пътното платно от дясно находящия се тротоар и се движила между автомобилите, които са в покой в крайната дясна пътна лента. Пътят на пешеходката бил с направление откъм дясната страна на процесния товарен автомобил в посока към предната част на кабината и покрай цялата й ширина.
Към десния фар на товарния автомобил пешеходката се подпряла или дори хванала за решетката на радиатора. При светлинен сигнал в зелено товарният автомобил потеглил и ударил пешеходката, която загубила равновесие и паднала на пътното платно. Товарният автомобил продължил движението си, при което пешеходката се озовала под предната част на кабината, с последващо преминаване на предно ляво колело през главата й. С увеличаване 5 скоростта на товарния автомобил се получило завихряне на тялото на пешеходката, при което тя получила множество травми, след което скаченото с ходовата част на товарния автомобил тяло изпаднало на около 1м от пешеходната пътека. Според заключението и дадените от вещото лице пояснения в съдебно заседание, от навлизането си на пътната лента на товарния автомобил пешеходката е била в мъртвата зона на видимост на водача на товарния автомобил. Независимо от това обаче, когато е стъпила на пътното платно, пешеходката е била на такова разстояние и дясностояща пред кабината на товарния автомобил, че водачът му е могъл да я възприеме.
Когато пешеходката е навлязла в мъртвата зона на видимост на водача без помощни средства и се е намирала пред кабината на товарния автомобил, водачът е могъл да я възприеме преди да потегли с помощта на предното огледало, независимо на какво разстояние е била пред кабината. Ролята на спомагателните огледала, монтирани на автомобила отпред и отстрани отдясно, е да може водачът да види какво има отпред, като потегля напред, и Н.сно, за да прецени колко Н.сно да се движи. В мъртвата зона за него, с помощта на предното огледало той е могъл да види пешеходката пред кабината и да остане в покой, с което да избегне контакт с пешеходката.