Решение № 16875 от 29.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16875 гр. София, 29.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Георгиева като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110100466 по описа за 2022 година

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове от „Т.С.“ ЕАД срещу Г. П. Ш., ЕГН **********, Д. К. Ш., ЕГН **********, К. К. Д., ЕГН ********** искове с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сумата 2751,57 лева – главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 37, находящ се в **********, за периода 01.05.2018 г. до 31.04.2020г., както и на сумата 3,55 лева – главница за осъщественото дялово разпределение за периода 01.11.2019 г. до 31.04.2020 г.., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба– 06.01.2022г., до окончателното изплащане; искове с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 377,90 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. до 11.11.2021г., както и на сумата 2,31лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 5.09.2019 г. - 11.11.2021 г.

Сумите се претендират при разделно осъждане на тримата ответници и конкретизира сумите, които претендира от всеки един от тях, както следва: Г. П. Ш. - 4/6, а именно:

1 834,40 лв. - главница, за периода от м. 05.2018 г. до м.04.2020г., 251,96 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 11.11.2021г., както и сумата за дялово разпределение от м.11.2019 г. до м. 04.2020 г. в размер на 9,04 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 1,54 лв. - лихва за периода 15.09.2019 г. - 11.11.2021 г.; К. К. Д. - 1/6, а именно: 458,60 лв. главница, топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., 62,99 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 11.11.2021 г., както и сумата за дялово разпределение от м.

11.2019 г. до м. 04.2020 г. в размер на 2.26 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 0,38 лв. - лихва за периода 15.09.2019 г. - 11.11.2021 г.; Д. К. Ш. - 1/6, а именно: 458,60 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. и 62,99 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 11.11.2021 г., както и сумата за дялово разпределение от м. 11.2019 г. до м. 04.2020 г. в размер на 2,26 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 0,38 лв. - лихва за периода 15.09.2019 г. 1 11.11.2021 г.

Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес **********, са потребители на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата на публикуване на прогнозните фактури на интернет страницата на ищцовото дружество, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45- дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т.С.“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответниците.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците, редовно уведомени, не представят писмен отговор, с който да изразят становище по депозираните искове и/или да ангажират доказателства.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен Протокол от проведено на 15.08.2002 г. Общо събрание (ОС) на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Приет е по делото и сключения в изпълнение на решението на ОС договор от 16.08.2002г.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34/ 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото е представен Договор от 03.06.2020 г. между „Т.С.” ЕАД и „Т.С.“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и дружеството разпределител са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

Видно от представения по делото служебна бележка апартамент №37, ********* е закупен от Г. П. Ш. и К. Д. Ш. на 10.01.1985г., № ******** СО - район №240, ********".

Приложено е удостоверение за наследници, видно от което К. Ш. е починал 18.05.2021г. и негови наследници са К. К. Д. -дъщеря и Д. К. Ш. –син,които по силата на притежаваното право на собственост се явяват и потребители на доставената за имота топлинна енергия и 2 с а страна по облигационното правоотношение с „Т.С.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-002/ 7.01.2008 г. на ДКЕВР, съответно решение № ОУ02/03.02.2014г. на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Не са представени доказателства за сключено между страните индивидуално споразумение, което да урежда правоотношението в отклонение от предвиденото в Общите условия.

По делото е представено споразумение между „Т.С.“ ЕАД и К. Д. Ш. от 15.10.2019г., с което последният признава задълженията си в размер на 3288.16 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатената топлина периода за топлоснабден имот находящ се в ********** с абонатен номер ********, за изплащане, от 4/2016 сума в г. размер до 4/2018 на 452.28 г., ведно лв. със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2019 г. до окончателното и разноски в размер на 74.81 - лихва за забава за периода от 30.07.2016 г. до 22.07.2019 г., както и съдебни лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.

Въз основа на приобщените и прието по делото доказателства, съдът намира, че ответниците са отговорни за заплащане на претендираната сума за потребена топлинна енергия и за дялово разпределение за собствения им имот. Възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира за недопустимо, тъй като е направено след законоустановения срок, а именно с отговора на исковата молба.

По отношение на исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД

Приетият извод за основателност на главните искове обуславя основателност и на акцесорните искове за лихва в посочения от ищеца размер.

По разноските

При този изход на спора по делото, право на разноски има ищецът, поради което в тежест на ответниците следва да бъдат присъдени сторените от „Т.С.“ ЕАД разноски по водене на делото на обща стойност 370 лева, от които 260 лева държавна такса, 10 – за издаване на съдебно удостоверене и 100.00 лева възнаграждение за юрисконсулт, което се явява дължимо на основание чл.78, ал.8 вр.ал.1 ГПК, като при определяне на размера му по Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът прецени, че делото не е с фактическа и правна сложност, което да обуслови по-висок размер на възнаграждението.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл.150 ЗЕ, Г. П. Ш., ЕГН **********, Д. К. Ш., ЕГН **********, К. К. Д., ЕГН ********** разделно да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, за доставена топлинна енергия и за дялово разпределение за топлоснабден имот – № 37, находящ се в **********, както следва:

Г. П. Ш. - 4/6, а именно: 937,91евро или 1 834,40 лв. - главница, за периода от м.

05.2018 г. до м.04.2020г., както и 4,62 евро или 9,04 лв.- главница за дялово разпределение от м.11.2019 г. до м. 04.2020 г.

К. К. Д. - 1/6, а именно: 234,48 евро или 458,60 лв. - главница, топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., 62,99 лв., както и 1,16 евро или 2.26 лв– главница за дялово разпределение от м. 11.2019 г. до м. 04.2020 г.

Д. К. Ш. - 1/6, а именно: 234,48 евро или 458,60 лв. – главница за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., както и 1,16 евро или 2,26 лв. - главница - дялово разпределение от м. 11.2019 г. до м. 04.2020 г. ведно със законната лихва от 06.01.2022г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, Г. П. Ш., ЕГН **********, Д. К. Ш., ЕГН 3

**********, К. К. Д., ЕГН **********, да заплатят солидарно на „Т.С.“ ЕАД, разделно лихва за забава, както следва:

Г. П. Ш. - 128,83 евро иил 251,96 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 11.11.2021г., както и сумата и лихва з забава върху дяловото разпределение - 0,79 евро или 1,54 лв. - лихва за периода 15.09.2019 г. - 11.11.2021 г.;

К. К. Д. - 32,21 евро или 62,99 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 11.11.2021 г., 0,19 евро или 0,38 лв. - лихва за периода 15.09.2019 г. - 11.11.2021 г.;

Д. К. Ш. - 32,21 евро или 62,99 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 11.11.2021 г.,0.19 евро или 0.38 лв. - лихва за периода 15.09.2019 г. - 11.11.2021 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. П. Ш., ЕГН **********, Д. К. Ш., ЕГН **********, К. К. Д., ЕГН **********, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 235,19 евро 460 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4