Решение № 476 от 29.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. К.

Михаела П. Михова при участието на секретаря Елена Ив. Чотова като разгледа докладваното от Емилия Ат. К. Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261100602662 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава Двадесет и първа от НПК.

С Присъда от 30.04.2025г., постановена по НЧХД № 7361/2023г., СРС, НО, 6 състав е признал подсъдимия Т. О. Е., нигерийски гражданин, за виновен в това, че: на 02.12.2022г. в гр. София, ул. „Тунджа“ казал нещо унизително за честта и достойнството на Л. Л. Л., в нейно присъствие, а именно: „Ще си го получиш“, „лайно“, „боклук“, „лесбийка“, „педераст“ - престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 2000,00 лева. Подс. Е. е оправдан за това, обидата да е нанесена публично и по правната квалификация по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК.

С присъдата подс. Т. Е. е оправдан по останалите повдигнати обвинения, а именно: за това да е извършил на 01.12.2022г. престъпление по чл. 144, ал. 1 НК; за това да е извършил на 01.12.2022г. престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 НК и за това да е извършил на 10.04.2023г. престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 147, ал. 1 НК.

Подсъдимият е осъден да плати на тъжителката Л. Л. Л. сумата от 1500,00 лева – неимуществени вреди вследствие на нанесена обида, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Отхвърлени са останалите три предявени граждански иска.

Срещу така постановената присъда в оправдателната част е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от тъжителката Л. Л. чрез повереника й адв. С. К., в които са наведени доводи за доказаност на повдигнатите обвинения по чл. 144, ал. 1 НК; по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 НК и по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 147, ал. 1 НК, за които подсъдимият е оправдан. Направено е искане за отмяна на присъдата в посочената част и постановяване на осъдителен съдебен акт по отношение на тези обвинения, както и за 1 уважаване на предявените във връзка с тях граждански искове.

Срещу присъдата в осъдителната част е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от упълномощения защитник на подс. Т. Е. – адв. И. А. с дводи за недоказаност на обвинението по чл. 146, ал. 1 НК, за което същият е признат за виновен. Моли се присъдата в посочената част да бъде отменена, като бъде постановена нова такава, с която подсъдимият да бъде оправдан и по това обвинение. Направено е искане за отмяна на присъдата и в частта, в която е уважен предявения граждански иск за сумата от 1500,00 лева, ведно със законната лихва, с молба същият да бъде отхвърлен.

В закрито заседание по реда на чл. 327 НПК въззивният съд е приел, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на доказателства.

Производството пред въззивната инстанция по отношение на подс. Т. О. Е. прочете задочно при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ НК, доколкото същият не беше открит на известния по делото адрес, а от друга страна по делото са налице данни, че същият е с отнет статут на продължително пребиваващ в страната и напуснал пределите на Република България през 2024г.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител – адв. К. поддържа жалбата с аналогични на изложените в нея доводи. По отношение осъдителната част, с която подсъдимият е бил осъден за престъплението по чл. 146, ал. 1 НК касателно дата 02.12.2022г., повереникът поддържа становище за допусната в присъдата техническа грешка, която моли да бъде отстранена. Счита, че гражданските искове следва да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.

Частният тъжител Л. поддържа аналогично становище.

Защитата на подсъдимия – адв. И. А. поддържа жалбата си с аналогични на изложнените в нея доводи за недоказаност на обвинението, за което нейният подзащитен е бил осъден от СРС.

Софийски градски съд, след като съобрази възраженията, изложени във въззивните жалби, с които е сезиран, както и доводите на страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери следното:

Налице са основания за отмяна на първостепенния акт поради допуснати съществени процесуални нарушения и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.

Съображенията на СГС за това са следните:

Настоящият съдебен състав ще разгледа атакуваната присъда във връзка с всяко от отделните деяния, по които се е произнесла първата инстанция, започвайки с осъдителната част.

Така, първостепенния съд е признал за виновен подс. Е. за това, че: на 02.12.2022г. в гр. София, ул. „Тунджа“ казал нещо унизително за честта и достойнството на Л. Л. Л. в нейно присъствие, а именно: „Ще си го получиш“, „лайно“, „боклук“, „лесбийка“, „педераст“ - престъпление по чл. 146, ал. 1 НК. Във връзка с това деяние подс. Т. е оправдан за това, обидата да е нанесена публично и по правната квалификация по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК.

Пъвият порок, който съзря СГС във връзка с това деяние, касае датата на неговото извършване.

Видно от тъжбата и уточнението към нея, тъжителката е сезирала съда с искане за осъждане на подсъдимия за това, че на 02.11.2022г. в гр. София, ул. „Тунджа“ в присъствие на други лица, преминаващи по улицата, заплашил тъжителката с думите „Ще си го получиш“, като освен това казал и следните думи по адрес на тъжителката в нейно присъствие: „лайно“, „боклук“, „лесбийка“, „педераст“.

2

Както в тъжбата, така и в уточнението, тъжителката е инкриминирала и друго поведение на подсъдимия по отношение на нея, а именно, че след пристигането на полицейски служители подсъдимият показвал на тъжителката и нейната дъщеря среден пръст, редувайки двете си ръце и ги псувал с думите „Да ви еба“.

Видно от присъдата, в противоречие с така повдигнатото от тъжителката обвинение за дата 02.11.2022г., която дата се споменава и от свидетелката М.Й./, съдът е осъдил подсъдимия Е. за нанесена обида на дата, различна от инкриминираната, а именно за дата 02.12.2022г., т.е по едно непредявено обвинение, нарушавайки правото на защита на подсъдимото лице съществено, тъй като същият не се е защитавал за тази дата, а за датата 02.11.2022г.

Настоящият съдебен състав не споделя виждането на повереника - в случая да се касае за техническа, която да е била допусната от СРС при изписване датата на деянието, тъй като видно от мотивите /неразделна част от диспозитива на присъдата/, както в тяхното начало, посочвайки какви обвинения са били предявени с тъжбата, така и впоследствие при изнасяне на фактическата обстановка, възприета от първата инстанция, първостепенният съд е посочил една и съща дата - 02.12.2022г., която няма общо с инкриминираната такава.

Отделно, във връзка с това деяние, първата инстанция не се е произнесла по част от предявеното обвинение, а именно за инкриминираните действия на подсъдимия, които също имат също обиден характер - подсъдимият показвал на тъжителката и дъщеря й среден пръст, редувайки двете си ръце /твърдения, отговарящи на другата форма на изпълнителото деяние на обидата – извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие/, като ги псувал с думите „Да ви еба“ /твърдение за казване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие/.

Видно от присъдата, в нея липсва изобщо произнасяне на първата инстанция относно тези инкриминирани действия, което също представлява съществено неотстранимо процесуално нарушение. Това е така, тъй като въззивият съд не би могъл да първи път да се произнесе за тези инкриминирани действия, тъй като би лишил страните от правото им на инстанционен контрол.

Що се отнася до израза „Ще си го получиш“, първата инстанция неправилно е квалифицирала същия като обида по смисъла на чл. 146, ал. 1 НК, тъй като самият израз не е от естество да накърни честта и достойнството на човек, а отделно, и самата тъжителка твърди чрез тях да е била заплашена от подсъдимия.

На следващо място, СГС констатира противоречие между диспозитива на присъдата и мотивите във връзка с по тежката квалификация, приета от съда за това деяние, а именно по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК - обидата да е нанесена публично.

Така, в диспозитива на присъдата СРС във връзка с това деяние е оправдал подсъдимия за това – обидатата да е била нанесена публично, както и по по-тежката квалификация по чл.

148, ал. 1, т. 1 НК. В противоречие с така постановеното, в мотивите си от правна страна първата инстанция е изложила доводи за доказаност на това квалифициращо обстоятелство, приемайки, че обидата е нанесена на публично място в присъствие на други минувачи, обуславяйки квалификацията по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК. Безспорно в правната доктрина и съдебна практика се приема, че противоречието между диспозитив и мотиви на присъдата, както и в отделните части на мотивите, е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като създава неяснота относно действителната воля на съда и затруднява подсъдимия в упражняване на правото му на жалба /в този смисъл Решение № 230/2007г. на ВКС/.

Отделно от горното, доказателственият анализ във връзка с конкретното деяние, направен от СРС, е общо, като липсва необходимата конкретика при обсъждане на събраните по делото доказателства, което води на практика до липса на надлежен доказателствен анализ, в частност до липса на мотиви.

3

В тази връзка и за пълнота СГС най- напред ще отбележи, че първоначално СРС изцяло незаконосъбразно и в противоречие с разпоредбата на чл. 103 НПК се е позовала на факта, че подсъдимият и защитата не представят доказателства, които да опровергават твърденията в тъжбата, пропускайки основен принцип в наказателния процес - обвиняемият не е длъжен до доказва, че е невинен.

Впоследствие първата инстанция общо е посочила, че основен доказателствен източник относно престъплението по чл. 146, ал. 1 НК са показанията на свидетелката Д. Й., за които е приел, че няма пречка да бъдат кредитирани въпреки наличието на родствена връзка между нея и тъжителката /дъщеря и майка/. Неясно защо, обаче, първата инстанция е намерила повод да се позове на твърденията на тази свидетелката относно това деяние по чл. 146, ал. 1 НК, съобразявайки информацията, която се съдържа в гр.д. № 20221110171282 по описа на СРС, ГО, 181 състав в молба вх. № 53081 от 24.02.2023г. и декларацията по чл.

9, ал. 3 ЗЗДН, които документи съдържат в себе си писмени сведения на лице и то по друго дело и в този смисъл представляват недопустимо доказателствено средство.

Отделно, не става ясно въз основа показанията на свидетелката Й., дадени по наказателното дело пред първата инстанция, кои конкретни факти и обстоятелства СРС приема за установени във връзка с престъплението по чл. 146, ал. 1 НК. Така, не става ясно въз основа на кои доказателства съдът приема за установена датата 02.12.2022г., за която е осъден подсъдимия, при условие, че свидетелката сочи дата 02.11.2022г. Не става ясно също така, въз основа на какви доказателства съдът приема за установено подсъдимият да е изрекъл по отношение на тъжителката и думата „боклук“, при условие, че този израз не се споменава от тази свидетелка, нито от другия разпитан свидетел Г.Я.. Липсват каквито и да било доводи във връзка със свидетеля Г.Я., а именно съдът кредитира ли неговите твърдения или не и поради каква причина, каквото е изискването на закона за постановяване на законосъобразен съдебен акт.

В правните изводи на първостепения съд във връзка с това деяние също липсва нужната за тяхната законосъобразност конкретика, като същите на практика съдържат единствено общи теоретични разсъждания относно съставомерността на обидата, без по какъвто и да е начин да се обсъждат инкриминираните изрази. В нито един момент съдът не е изложил доводи конкретните инкриминирани изрази какво значение имат и същото има ли обиден характер, т.е. чрез тях засяга ли се честта и достойнството на адресата. Най-сетне от правна страна, липсват и доводи на съда относно един съществен елемент на състава на чл.