Решение № 10286 от 30.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10286 гр. София, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. Гражданско дело № 20221110121958 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. К. И. срещу А. Й. И., с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен положителен установителен иск с правно основание по чл. 57, ал. 1 СК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че ответницата му дължи заплащането на обезщетение за ползването на недвижим имот с адрес: адрес, в периода от 03.09.2018 г. – 02.10.2018 г. Сочи, че по силата на влязло в сила бракоразводно решение бракът му с ответницата e бил прекратен, като помежду им било постигнато споразумение, одобрено от съда, съгласно което ползването на процесното семейно жилище било предоставено на А. И. до навършването на пълнолетието на сина им Й. И. на 02.08.2018 г. Излага доводи, че на основание наследствено правоприемство и сключен договор за покупко-продажба е собственик на 5/8 идеални части от процесното жилище, спрямо коeто ответницата упражнявала фактическа власт. Счита, че от датата на навършване на пълнолетието на сина им, ответницата му дължи заплащането на обезщетение за ползването на имота. Сочи, че с оглед посоченото обстоятелство разполага с издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 71647/2021 г. по описа на СРС, 172 с-в, срещу която ответницата възразила. В тази връзка, моли съда да признае за установено, че А. Й. И. му дължи заплащането на обезщетение за ползването на процесния недвижим имот в периода от 03.09.2018 г. до 02.10.2018 г., на стойност от 500 лв.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който е взела становище за неоснователност на предявения иск. Излага доводи, че използва имота на валидно основание, което към настоящия момент не е отпаднало. Твърди, че съгласно т. 4 от Решение № III-90-43 от 12.05.2011 г. по гр.д. № 7638/2010 г., с което бракът помежду им е прекратен, ползването на семейното жилище й било предоставено безсрочно. Сочи, че ищецът не е ангажирал доказателства относно лишаването от правото му да ползва имота, като отбелязва, че същият ограничавал самостоятелното й ползването на имота, доколкото е регистрирал служебния си адрес на посочената локация. Твърди, че разполага с права на собственост върху имота по отношение на 3/8 идеални части от същия. Отбелязва, че ползва 1 жилището съвместно с пълнолетния им син. При условията на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите на ищеца, доколкото претендираното обезщетение има характера на периодично вземане за наем.

Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От изложените фактически твърдения, следва че в доказателствената тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно правото си на собственост по отношение на твърдените идеални части от процесния имот, ползването на който е било предоставено в полза на ответницата по силата на влязло в сила съдебно решение за развод, поради което ответницата следва да му заплати обезщетение в търсения размер.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила процесното вземане.

По релевираното от ответницата при условията на евентуалност възражение за изтекла погасителна давност по отношение на търсеното вземане, в тежест на ищеца е да докаже наличието на факти, които имат за последица спиране или прекъсване на давността.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ползването на процесния имот е било предоставено на ответницата по силата на влязло в сила решение за прекратяване на брака помежду им, както и че А. И. ползва имота съвместно с пълнолетния им син – Й. И..

От приетия като писмено доказателство Нотариален акт за собственост върху апартамент /жилище/ по чл. 134, ал. 4 от ЗТСУ № 11, том II, дело 211/1995 г. се установява, че на 14.12.1995 г. ищецът е придобил в съсобственост с трети лица ¼ ид.ч. от апартамент № 49, находящ се на адрес. Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 135, том I , рег. № 2507, дело № 130/1999 г., на 16.12.1999 г., И. К. И. и А. Й. И. придобиват в съсобственост ¾ ид.ч. от процесния имот. В тази връзка, съдът счита за установено, че ищецът И. И. е собственик на 5/8 ид.ч. от процесното жилище, а останалите 3/8 ид.ч. от имота са в собственост на ответницата А. И..

Видно от представения по делото препис от Решение № III-90-43 от 12.05.2011 г. по гр.д. № 7638/2010 г. по описа на СРС, 80 с-в, влязло в сила на 12.05.2011 г., съдът е прекратил с развод по взаимно съгласие сключения между страните граждански брак с Акт за граждански брак № 120/07.03.1998 г. С постановения съдебен акт съдът е утвърдил постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, като съгласно т. 4 от същото, семейното жилище, находящо се в адрес, ет. 2, ап. 49, ще се ползва от жената, като мъжът ще го напусне до 20.04.2011 г.

От изложените фактически обстоятелства и съвкупната преценка на приетите по делото писмени доказателства се установява, че с решението по бракоразводното дело съдът е утвърдил постигнатото между страните споразумение, че процесното семейно жилище ще се ползва от ответницата, като прекратяването на ползването на имота не е обусловено от настъпването на определено условие или изтичането на срок, съответно същото не е уговорено като безвъзмездно. Липсват данни за наличието на предпоставките по чл. 56, ал. 6 СК, съгласно който при изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването по ал. 5, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището. Не са ангажирани и доказателства, от които да бъде видно, че страните са упражнили правото си по чл. 57, ал. 2 СК.

В настоящия случай приложение намира специалната разпоредба по чл. 57, ал. 2 СК, тъй като въпросът за ползването на процесното семейно жилище е уреден при прекратяването на брака. В този случай елементите на фактическия състав на 2 претендираното обезщетение са същите като в общата хипотеза, без обаче да е нужно отправянето на покана. Приема се, че такава не е необходима, тъй като ползването се предоставя въз основа на съдебното решение. В случая с оглед изричната разпоредба на чл.

57, ал.1 от СК отношенията между съпруга на когото е предоставено за ползване изцяло семейното жилище и другия съпруг, който притежава съвместно вещно право на ползване върху същия имот, но е ограничен да ползва същия с оглед на съдебното решение, с което е предоставено ползването само на единия съпруг, са като наемни отношения за срока на ползването, с тази особеност, че източник на облигационното правоотношение не е договор, а акт на съдебна администрация на семейните отношения. В този смисъл е практиката на ВКС по чл. 290 ГПК- решение № 392 от 01.02.2012 г. на ВКС по гр.дело № 1641/2010 г., ІІІ ГО на ВКС и решение № 133/04.07.2013 г. на ВКС, по гр.дело № 535/2012 г., ІV ГО на ВКС.

Съгласно чл. 57, ал. 1 СК, по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение.

Според Определение № 81 от 10.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 544/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова, ползващият жилището бивш съпруг дължи наем на неползващия го съгласно решението, но очевидно изхождайки от идеята, че бившите съпрузи могат да се споразумеят за размера на наема, законодателят не е възприел разрешение, при което съдът служебно да се произнася по този въпрос. Предоставил е възможност на всяка от страните да сезира съда с искане за това, като не е определил срок в който същото може да бъде направено. Такова искане може да бъде направено както в бракоразводния процес, така и след неговото приключване с отделен иск. Когато имотът е съсобствен /включително и придобит по време на брака, но въпросът за ползването му не е изрично уреден при прекратяването на брака/, специалната норма на чл. 57, ал. 2 СК не намира приложение, а се прилага общата норма на чл. 31, ал. 2 ЗС, като обезщетението за лишаването от ползите от съсобствен имот се съизмерява със средния пазарен наем.

Съгласно Решение № 199 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 154/2017 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Емилия Донкова, във всеки конкретен случай трябва да се съобрази естеството на възникналото правоотношение между бившите съпрузи по повод ползването на семейното жилище. При регламентиране ползването на семейното жилище законодателят е изходил от принципа, че в гражданските отношения е налице възмездност, освен ако е уговорено друго. Ако съпрузите не са предвидили в споразумението изрично безвъзмездност на ползването /като при заем за послужване/, би следвало да възникне наемно правоотношение по аргумент от чл. 57, ал. 1 СК. Принципът за възмездност е в интерес на ползващия жилището съпруг, тъй като, ако ползването е безвъзмездно, то може да бъде прекратено по всяко време от заемодателя /чл. 249 ЗЗД/.

С предоставяне на цялото жилище за ползване на съпруга-ответник, се ограничават правата на другия съпруг и с оглед на изричната разпоредба на чл. 57, ал. 1 СК възникват отношения като по наем, а не на плоскостта на неоснователно обогатяване и се дължи от съпруга ползвател наемна цена на база средно месечен пазарен наем, съобразно правата в притежаваното вещно право на ползване. С оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 2, изр. 2 от СК не се дължи наем само за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ и каквито в случая страните нямат.

С влизане в сила на решението по бракоразводното дело ответницата е получила ползването на целия жилищен имот, притежаван в съсобственост с ищеца, поради което му дължи обезщетение за ползването на неговата идеална част от общата вещ в размер на средномесечния пазарен наем, считано от датата на влизане в сила на решението, като не е нужно да е ползвал фактически вещта, нито ползването да е било за лични нужди. С предоставяне цялото жилище за ползване на съпруга, се ограничават правата на другия съсобственик – бивш съпруг, което е форма на лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС – Решение № 133 от 04.07.2013 г. на ВКС по гр. дело № 535/2012 г., IV г. о., ГК.

Наемното правоотношение възниква с влизане в сила на бракоразводното решение, от който 3 момент се дължи и заплащането на наемната цена (в този смисъл Решение № 160/2015/29.02.2016 г. по гр. дело № 2290/2015 г. на ВКС, II г. о.). В настоящия случай наемното правоотношение между страните е възникнало считано от 12.05.2011 г.

В случай, че бракоразводният съд не е бил сезиран и не е определил размера на дължимия наем, за всеки от съпрузите съществува възможност докато е налице правото на ползване въз основа на съдебното решение, да поиска от бракоразводния съд по реда на чл. 57, ал. 2 СК да бъде определена наемната цена, която да се заплаща за в бъдеще. За периода от влизане в сила на решението, с което е предоставено ползването на семейното жилище до настъпване на условието за прекратяване на правото на ползване и предоставяне на достъп на другия съпруг /преустановяване на ползването или осъществяване на съвместно ползване/ или до определяне по реда на чл. 57, ал. 2 СК на наемна цена, неползващия съпруг-съсобственик има право на обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

В този случай отправянето на нарочна писмена покана не е необходимо, тъй като правоотношението по ползването на семейното жилище въз основа на съдебното решение е възникнало като възмездно и ползващият съпруг е уведомен за задължението си да заплаща наемна цена – по арг. от Решение № 71 от 29.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2750/2017 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Камелия Маринова.