Решение № 48 от 08.02.2018, Окръжен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е

№48 гр.Русе, 8.II.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Русенският окръжен съд гражданска колегия в публичното заседание на 15 декември 2017 г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ : при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията ГАВРАИЛОВА гр.д. N730 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищцата И.И. ***, твърди, че е дъщеря на И. Д. И., починал на *** на 62 годишна възраст. Преди смъртта си той не боледувал често и бил в стабилно здравословно състояние. На 23.12.2015 г. през нощта, се е почувствал зле поради силни болки в коремната област, придружени от диария, имал температура. Това наложило да потърси помощ и тъй като не успял да се свърже с ищцата по телефона, обадил се на близък на семейството, който повикал екип на Центъра за спешна медицинска помощ. С линейка на ЦСМП баща й бил откаран в Спешно отделение на ответната болница МБАЛ-Русе-АД-гр.Русе/сега УМБАЛ-Канев-АД/, където след преглед му е поставена диагноза „Вирусна инфекция, неуточнена“. Твърди, че го настанили в инфекциозно отделение и въпреки че са били налице предпоставки да му се направят необходимите изследвания с оглед наличните симптоми - ускорен пулс, ниско артериално налягане, повръщане и диария, такива изследвания не са направени. След време са повикали близки на баща й, за да го приберат у дома. Въпреки че е бил така скоро изписан, всъщност той все още се е чувствал зле. Пиел предписаните му лекарства, но ги повръщал.Коремът му се подувал все повече, изпитвал непоносими болки, не можел да приема храна и предписаните лекарства. Ищцата твърди, че при прегледа в Спешното отделение е трябвало да се направят редица изследвания с оглед уточняване на диагнозата на И. Д. И., но това не е сторено поради немарливо изпълнение на служебните задължения на лекарите, които са били дежурни на посочената дата, както и на екипа на инфекциозното отделение. Конкретно сочи, че медицинският екип на болницата е нарушил следните разпоредби : чл.81, ал.2 от Закона за здравето – предоставената на баща й И. И. медицинска помощ не била нито достатъчна, нито качествена; чл.82,ал.1,т.1 от ЗЗ – чрез издадения Лист за преглед на пациент в спешно отделение, ответната болница „признала“, че състоянието на баща й е спешно, поради което отказът от съответствуващ на индивидуалното състояние лечение, е в разрез с принципите на хуманност, съдържащи се в Хипократовата клетва и в Европейската харта за правата на пациентите и Европейската социална харта.Като отказала да проведе лечение на баща й в болнични условия, с оглед състоянието му и да се направят вливания на предписаните медикаменти, ответната болница е предпоставила леталния изход от заболяването му.Като е предписала орален прием на медикаменти, при наличие на явни показатели за невъзможност да се постигне ефект от приема им, лекарят, прегледал пациента И.

Д. И., д-р М. Г. – К., не е гарантирала неговото лечение, а е предпоставила влошаване на здравословното му състояние. На 01.01.2016 г. Илиев починал след мъчителна агония в дома си, като смъртта е констатирана от д-р М.-специалист към доболничната медицинска помощ „Мобилмед“

ООД.Ищцата лично, както и членовете на нейното семейство, преживели много тежко случилото се с нейния баща – изпаднали шок и страх, тъй като той бил за тях огромна опора – морално, физически и финансово. Тормозела се много и от безсилието да му помогне и да убеди ответната болница да го приеме за лечение. Терзанието й станало още по-голямо, когато пристигналият, за да удостовери смъртта на баща й съдебен лекар заявил, че болестта, от която е починал е лечима, ако лечението е навременно и адекватно.След смъртта му потънала в скръб, изпаднала в депресия, тревоги и терзания, които я съпровождат и понастоящем.Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 30000лв. представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на присъденото обезщетение. Претендира разноските по делото.

Ответникът „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Канев“-АД,

ЕИК *** /към момента на завеждане на иска с наименование УМБАЛ-Русе-АД/, със седалище и адрес на управление гр.Русе, представляван от изп.директор д-р И. С., изразява становище, че искът е допустим, но разгледан по същество - неоснователен.

Счита, че от исковата молба и приложените към нея доказателства не се установява виновно противоправно действие или бездействие от страна на конкретен служител на МБАЛ-Русе АД по повод отказ от хоспитализация и лечение на пациента

И. Д. И.

Твърди, че в случая липсва виновно противоправно действие или бездействие от страна на служител на ответната болница, тъй като действията на дежурния лекар на 23.12.2015 г. били извършени при спазване правилата на добрата медицинска практика, като са изпълнени изискванията на основните диагностични и терапевтични процедури по „Спешна медицина". Приложени били относимите разпоредби на медицински стандарт „Спешна медицина", утвърден с действуващата към процесния период Наредба № 45 от 26.08.2010 г. както и Правилника на МБАЛ-Русе АД за организация на диагностично - лечебния процес при преглед, консултация, обслужване и приемане на спешни пациенти в МБАЛ-Русе АД.Ответникът твърди, че в настоящия случай липсва причинна връзка между твърдяното действие на служителите в болничното заведение - отказ от хоспитализация и неправилно предписано лечение за симптомите на пациента и настъпилата на смърт на пациента осем дни по-късно.Оспорва изложените в исковата молба фактически обстоятелства относно прегледа на И.Д.И., на 23.12.2015г. Твърди, че са извършени необходимите лечебно-диагностични дейности, при които не са били установени данни за животозастрашаващо състояние и не е имало необходимост от спешна хоспитализация на пациента.Счита неоснователно твърдението на ищцата, че проведеното лечение е било неправилно и излага доводи за това, че предписаното лечение е било адекватно и съобразена със състоянието на И. Д. И. към момента на прегледа.В условията на евентуалност, в случай че съдът счете, че искът е основателен и доказан, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат посредством неполагане на дължимата грижа за здравословното състояние на И.

Д. И., тъй като близките му не са осигурили последващ преглед в извънболнична помощ, въпреки указанията от дежурния лекар, който го е прегледал и назначил терапия на 23.12.2015г.Моли съдът да отхвърли иска, при законните последици.

Ответникът УМБАЛ-Канев-АД-Русе е предявил и обратен иск срещу Застрахователна компания „Надежда“-АД-гр.София, в качеството на застраховател по сключена застраховка „Професионална отговорност на лекари и други медицински специалисти“ съгласно застрахователна полица №16-1301-001-0000002 от 19.10.2016 г. със срок на валидност 20.10.2016г.-19.10.2017г. и ретроактивен период на застраховката две години, който иск да бъде разгледан в случай, че ответната болница бъде осъдена да заплати претендираната от ищцата сума.

Третото лице- помагач на страна на ответника ЗК „Надежда“-АД-гр.София, ЕИК***, представлявано от В. А. С. оспорва основателността както на първоначалния, така и на обратния иск по съображенията, изложени в писмени отговори.

Застрахователят изразява становище, че заявени в исковата молба обстоятелства са изцяло недоказани - например не е уточнено какви лекарства е трябвало да се приемат от пациента, каква е била схемата на лечение, спазена ли е тя. Счита необосновани изводите за смъртта на пациента, тъй като било недопустимо, без извършена аутопсия, да се приемат безкритично заключения на лекаря, който е констатирал смъртта.В отговора на обратния иск не оспорва факта на сключен договор за застраховка. Твърди, че не са налице предпоставките за уважаване на обратния иск и моли да бъде отхвърлен. Възразява, че застрахованият не е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие в указания срок; налице е многократно застраховане; отказът от оказване на медицинска услуга в условията на хоспитализация не се покрива от застраховката; не е доказано заплащане на застрахователната премия.При условията на евентуалност поддържа възражение за самоучастие на застрахования съгласно т.28,изр.посл. от ОУЗПО/Общи условия за застраховка професионална отговорност/.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено :

Ищцата е законен наследник на И.Д.И., починал на ***.В съобщението за смърт от 1.01.2016г., изготвено от д-р И.М., лекар към АПИМП ГП Мобилмед-ЕООД, като причина за смъртта на И.И. е посочено „заболяване“, а като болест или състояние, непосредствено довели до смърт – „ритъмни и проводни нарушения на сърдечната дейност“. Вписано е, че предшествуващи причини или патологично състояние, ако е имало такова, които са довели до възникване на по-горе посочената причина, са сепсис; остър гастроентероколит. В документа е посочено, че друго важно състояние, способстващо за настъпването на смърт, което не е свързано с болестта или патологичното състояние, довели до нея, е рак на кожата.

По делото не е било спорно, и от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че на 23.12.2015г. И.Д.И. е бил откаран с линейка на ЦСМП в Спешно отделение на МБАЛ-Русе-АД, сега УМБАЛ-Канев-АД, която била повикана от св.Х. А. Свидетелят А. уточнява, че е живял в продължителен период от време /повече от 15 години/на съпружески начала с ищцата И.С. ***, докато „преди 50 дни се скарали“/вж.протокол от с.з. от 16.11.2017г./. Бащата на ищцата живеел сам в с.Н. Посещавали го „през месец-два“, за да му помагат за „различни неща“.

Свидетелят си спомня, че на „23 срещу 24-ти декември 2015г.“ като се прибрал от работа, „заварил“ баща й на И.-дядо И., в дома им в гр.Русе, в леглото. Казал, че не се чувства добре и му се вие свят. А. предполага, че И. е пристигнал в Русе с автобус и уточнява, че в началото той не бил „чак толкова влошен“. Изглеждал побледнял, бил „осран и опикан“.

По това време И.С. била на работа. Свидетелят изкъпал баща й и се обадил се на Бърза помощ. Лекарите измерили температурата на болния и казали, че той е за болницата. Закарали ги в инфекциозно отделение, тъй като пациента имал голямо разстройство.Х. А. уточнява, че всичко това се случило към11.30ч, като към 11.55ч вече били в ответната болница.Там разпитали дядото как се чувства и той отговорил че залита, че се изпуска; казал и че много често пикае. Лекар му опипал стомаха. В инфекциозно отделение д-р Г. преслушала пациента със слушалка и му измерила кръвното.Изчакали около

15 минути, приели И. в една стая и му сложили банка. Докторката казала, че „дядото е за оставане в болницата“ и той останал там.А. тръгнал да се прибира, но преди да стигне до дома си по телефона му се обадила дъщерята на ищцата- Ц. и му съобщила, че са казали на дядо й да го приберат.Близка на семейството отишла с кола и го взела от болницата.Свидетелят заварил И. вкъщи „отново опикан и осран“; бил блед и залитал. Купили лекарствата по рецептата, която им дали от болницата.Лекарствата били само таблетки и И. ги давала редовно, както пише по рецептата.

На третия ден коремът на болния започнал да се подува. Хапвал по малко и „каквото изяде, веднага го повръща“. Св.А. заявява категорично, че на 24 и 25 декември той лично два пъти се е обаждал на Спешна помощ, после уточнява, че се е обадил на 112, те го свързали с „нашата болница“; обяснил за какво става въпрос, но не обърнали внимание.На свидетеля е известно, че и ищцата се обаждала, от телефон на дъщеря й Ц.,но никой не отишъл.Тя започнала да се тревожи-един – два пъти плакала. Свидетелят пояснява още, че живеят в махала, в която само две-три семейства са българи и няма на кого да се обадят за помощ. Сутринта на 01 януари, към 5.00-5.30 часа дядото станал и паднал в краката на И..Вдигнали го на леглото му, но той малко по-късно/след 2-3 минути/ изхъркал, починал. Лекарят, който констатирал смъртта, опипал стомаха на починалия и споменал нещо за инфекция на червата.Видял рецептата и казал, че правилно са направили като са давали „тези лекарства“, но не било правилно „гоненето от болницата“. Свидетелят Х. А. си спомня бащата на ищцата като „жизнен и весел човек“, само се грижел за домакинството.Твърди, че И. работел - по програма на 4 часов работен ден, „разписвал се“ в Бюрото по труда.На св.А. не е известно дали И. И. е имал личен лекар и не помни да са търсили такъв. През този период освен Коледните и Новогодишните празници, членове на семейството имали и лични поводи за празнуване, но не карали празници.Всички били около болния, като свидетелят го къпел по два-три пъти на ден.

Разпечатката съдържа 28 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d74dac51-94e6-4cd7-be19-a5c96a1e5591