Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 65 от 30.05.2016, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Търговско дело 62/2015
Вид
Решение № 65
Подписан
30.05.2016
В сила
24.10.2016
Състав
СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.229, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 230, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 370 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 374,ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 374,ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 377 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 101 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 121 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 5 · Закон за наследството
  • чл. 9 · Закон за наследството

Р Е

Ш Е Н И Е

№ гр.Плевен, 30.05.2016 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенски окръжен съд, търговско отделение, на шестнадесети май , през две хиляди и шестнадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТЕФАН ДАНЧЕВ

При секретаря В.П. ,като разгледа докладваното от съдия ДАНЧЕВ т.д. № 62 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е искова молба от „Юробанк България „ АД/ с предишно наименование „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА „ АД / с която против „ДАЛИЯ„ ЕООД, с ЕИК-*** – гр.Плевен ; ЕТ „*******. „ ; ЕТ „*******. „ и В.Ц.М. е предявен иск с правно осн. чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК с който се иска да се признае за установено,че четиримата ответници дължат солидарно на банката сумата 235 530,99 евро, представляваща неиздължена главница по договора за банков кредит Продукт „Кредитна линия плюс за бизнес помещения „ от 10.07.2007г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от 17.12.2014г. до окончателното погасяване на вземането ; сумата 31032,82 евро, представляваща неиздължени договорни лихви за периода от 2.11.2013г. до 15.12.2014г. ,както и сума в размер на 496,21 евро, представляваща дължими такси по договора за периода от 10.12.2013г. до 15.12.2014г. Иска се и осъждане на четиримата ответници да заплатят на ищеца „солидарно„ направените от него деловодни разноски в този исков процес от които 10 446,48 лв. д.т.

В исковата молба се твърди ,че между „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА „АД / със сегашно наименование „ Юробанк България” АД/ в качеството на кредитодател и „ Далия“

ЕООД като кредитополучател е сключен договор за банков кредит Продукт „Кредитна линия плюс за бизнес помещения „ от 10.07.2007г., за кредитна линия в размер на 190 000 евро.,като заемната сметка по договора била открита на 13.07.2007г., откогато започнало и усвояването на кредита ,като за периода 13.07.2007 г. до 26.07.2007г. кредитополучателят усвоил общо 190 000 евро. Сочи се ,че във връзка с договора за кредит били подписани два нотариални акта – единият/ Н. А.164 , том VІІІ ,рег.***994 ,дело № 1076 от 2007 г. на нотариус С.И./ за покупка на недвижим имот , а вторият / Н.А. № 165,том VІІІ,рег.***995/ 2007 г. на нотариус С.И. /за учредяване на договорна ипотека в полза на банката върху закупените недвижими имоти .

Сочи се също така,че с договора за банков кредит било уговорено встъпването като солидарни съдлъжници в задълженията на кредитополучателя на ответниците ЕТ „ *******.„ и на ЕТ“*******. „ . Проследява се по –нататък в исковата молба изменението в условията на договора, извършено с последователни анекси / анекс № 2 от

15.09.200г.; анекс № 3 от 22.06.2010 г.

; анекс № 4 от 30.03.2011 г. и анекс № 5 от 26.08.2013г. / , като най-същественото в тях е,че главницата по договора за кредит е била преоформена от първоначално отпуснатата сума в размер на 190 000 евро , на сумата 249 254,12 евро.

Сочи се, че впоследствие, с анекс № 5 от 26.08.2013г. четвъртият ответник- В.Ц.М. също встъпил като съдлъжник при условията на чл. 101 от ЗЗД в задълженията на „Далия“ ЕООД, произтичащи от договора за банков кредит и анексите, свързани с него.

Сочи се ,че от 21.11.2013г. било преустановено редовното погасяване на вноските по кредита съобразно уговореното и погасителния план , поради което Банката е обявила целият кредит за предсрочно изискуем , изпращайки писмени нотариални покани до длъжниците “Далия“ЕООД , ЕТ“*******.“ и В.Ц.М. , а по отношение на ЕТ „ *******.“ това е станало чрез писмено съобщение,връчено на 22.02.2014г

Сочи се ,че е била издадена в полза на ищеца по делото заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по ч. гр.д.№ 5818/ 2014г. . по описа на РС-Плевен, както и изпълнителен лист , обаче длъжниците са депозирали възражения , във връзка с което е бил даден срок на ищеца да предяви иск по чл. 422 от ГПК срещу четиримата ответници .

С определение №

393/19.5.2015г.,постановено по реда на чл. 374,ал.1 и 2 от ГПК във вр. с чл.

377 от ГПК и чл. 146 от ГПК ,Плевенски окръжен съд се произнесъл по доказателствените искания на страните и изготвил проект за доклад по делото, като ПОСОЧИЛ на осн. чл. 370 от ГПК на първоначалните четирима ответници , че поради неподаването на писмен отговор в срока по чл. 367, ал.1 от ГПК , те са загубили възможността да подадат писмен отговор , да вземат становище по иска , да направят възражения ,да оспорят истинността на представен с исковата молба документ , да посочат доказателства ,както и да представят писмени доказателства ,освен ако не установят пред съда ,че пропуска им да подадат писмен отговор се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Тъй като при опита за връчване на препис от това определение на една от страните –ответници - ЕТ "*******." е било установено,че ,регистрираният като ЕТ , Ц.В. е починал на ***.2015 г. ,то със свое определение

№ 423/27.5.2015г.,съдът на основание /чл.229, ал.1, т.2 ГПК- в случай на смърт на някоя от страните/ е СПРЯЛ производството по т.д.

62/2015г. на ПлОС. Указал на ищеца в 6 месечен срок от съобщението да посочи правоприемниците на починалата страна и да представи удостоверение за това им качество, както и да посочи адресите им, като указал на ищеца, че при неизпълнение на това задължение в този срок, делото ще бъде прекратено.

След представяне на удостоверение за наследници и въз основа на изричната молба от ищеца за конституиране на наследниците на починалия на страната на ответника по делото ,съдът със свое определение №

930/11.12.2015г.ПлОС ВЪЗОБНОВИЛ на осн. чл. 230, ал.1 от ГПК спряното производство по т.д.№ 62/ 2015 г. на ПлОС. ЗАЛИЧИЛ като ответник ц. М. В. , регистриран като ЕТ „*******. и КОНСТИТУИРАЛ като ответници на осн. чл. 227 от ГПК наследниците на починалия ц. М. В. според представеното удостоверение за наследници , а именно:

1. Т.Ц.В. ,

ЕГН- **********

2. П.Ц.М. ,

ЕГН-********** и

3. В.Ц.М. ,

ЕГН-**********.

По този повод ищецът е уточнил претенцията си спрямо правоприемниците на ц. М. В.,че “ тримата наследници на Ц.В. ,действащ като ЕТ „***-Ц.В. „ ,тримата отговарящи за 1/3 от дълга на ЕТ“*** „ ,всички те ,заедно с ответниците

“Далия „ ЕООД, ЕТ“*******. „ и В.Ц.М. дължат солидарно на Банката претендираните с исковата молба суми.

Постъпил е писмен Отговор на исковата молба само от новоконституирания Ответник П.Ц.М.,чрез пълномощника и Адвокат Н.Т.Я. с който е заявено,че исковата претенция е недопустима спрямо П.М.,тъй като тя се е отказала от наследството на Ц.В. с отказ, вписан на 03.09.2015 г. в съответната книга при РС-Червен бряг ,с оглед на което се иска производството по делото да бъде прекратено спрямо нея ,като заедно с това се иска присъждане и на направени от нея деловодни разноски в размер на 9950 лв.

Съдът обаче е приел, че няма основание за прекратяване на производството по делото по отношение на

П.Ц.М. ,с ЕГН-**********, а производството следва да продължи с нейно участие и да се постанови решение по съществото на спора.Съображенията за това са изложени в определение №225/15.03.2016 г.

При разпределяне на доказателствената тежест между страните по делото на осн. чл. 146,ал.1 т.5 от ГПК ,съдът е посочил ,че Доказателствената тежест е върху ищеца за следните обстоятелства от фактическата обстановка ,които имат значение за изхода на делото :

1.за наличието на сочената в исковата молба облигационна връзка между ищеца и всеки от четиримата ответници от която произтичат претендираните вземания.

2.за точния размер на вземането, произтичащо от договора за банков кредит и анексите към него,които са били дължими към момента на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

3.за надлежното упражняване на правото на Банката да обяви целия кредит за предсрочно изискуем и довеждането на волята и за това до знанието на длъжниците.Посочил също така ,че Ищецът не носи доказателствена тежест да установява отрицателния факт на неплащане от страна на длъжниците на дължимите погасителни вноски в срок,както и че не е погасено до приключване на съдебното дирене по делото на задълженията произтичащи от договора за кредит и анексите към него,както и че само в случай на заявени от ответниците положителни твърдения за такова плащане и погасяване ,то върху последните ще падне доказателствената тежест за такива положителни факти.

С оглед на изложеното по отношение разпределението на доказателствената тежест и като се има предвид,че ответниците по иска не са оспорили нито един от представените с исковата молба и в хода на процеса документи и че тези документи представляват годни писмени доказателства въз основа на които съдът може да формира изводите си за изследваната фактическа обстановка по делото, Плевенски окръжен съд намира ,че ищецът успешно е изнесъл възложената му доказателствена тежест и е доказал съществените елементи от твърдяната в исковата молба фактическа обстановка .

Тя е свързана със сключването между „БЪЛГАРСКА

ПОЩЕНСКА БАНКА „АД / със сегашно наименование „ Юробанк България”

АД/ в качеството на кредитодател и „ Далия“ ЕООД като кредитополучател на договор за банков кредит Продукт „Кредитна линия плюс за бизнес помещения „ от 10.07.2007г., за кредитна линия в размер на 190 000 евро.,по който заемната сметка по договора била открита на 13.07.2007г., условията по който договора впоследствие били изменени с последователни анекси / анекс

№ 2 от 15.09.200г.; анекс № 3 от 22.06.2010 г. ; анекс № 4 от 30.03.2011 г. и анекс № 5 от 26.08.2013г. / , като най-същественото в тях е,че главницата по договора за кредит е била преоформена от първоначално отпуснатата сума в размер на 190 000 евро , на сумата 249 254,12 евро ,както и с встъпване като съдлъжници с кредитополучателя на ответниците ЕТ „ *******.„ и на ЕТ“*******. „, а впоследствие, с анекс № 5 от 26.08.2013г.и на четвъртият ответник - В.Ц.М. като съдлъжник при условията на чл. 101 от ЗЗД в задълженията на „Далия“ ЕООД, произтичащи от договора за банков кредит и анексите, свързани с него.

От писмените доказателства по делото , в т.ч. и тези представени и вложени в ч.гр.д.№ 5818/2014 г. на ПлРС и изхождащи от Банката –кредитор ,които са интерпретирани и в експертното заключение на в.л.Б.А./ вж стр. 186 и 187 от делото ,съответно стр. 14 и 15 от самото заключение/ се вижда, че действително кредитополучателят е спрял редовното обслужване на задължението си по договора за банков кредит след 21.11.2013г.,като за периода от 21.11.2013г. до 15.12.2014 г. с натрупани договорни лихви в общ размер на 29 305,72 евро.за които няма доказателства да е извършено погасяване по какъвто и да било способ.

С оглед забавата на кредитополучателя ,за кредитора по договора за банков кредит е възникнало съгласно чл. 25 б.“в „ от договора правото да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем .Това право е било упражнено от Банката-кредитор чрез връчване на нотариална покана на кредитополучателя „ „Далия „ЕООД / връчена на 28.11.2014г. / вложена на л. 59-62 от делото / ; на солидарния длъжник ЕТ“***-Ц.В.„ също така чрез нотариална покана връчена му на 01.12.2104 г./ вложена на л. 63-66 от делото / ; на В.Ц.М. -също така чрез нотариална покана ,връчена му на 10.11.2014г. вложена на л. 67 – 70 от делото / и на ЕТ“*******. „ чрез писмено уведомление/ на л. 71 от делото /

,чието връчване се удостоверява с известието за доставянето му вложена на л. 72 от делото от което се вижда ,че писменото уведомление е доставено на адресата на 22.02.2014 г.

По този начин

Банката –кредитор е спазила изискването да уведоми изрично кредитополучателя и солидарните длъжници за това ,че целият кредит става предсрочно изискуем и това е станало преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение,което е подадено на 17.12.2014 г.

Солидарната отговорност на ЕТ „*******. „ ; ЕТ „*******.

„ и на В.Ц.М. възниква вследствие на встъпването им като съдлъжници при условията на чл. 101 от ЗЗД в задължението на кредитополучателя по договора за банков кредит ,което встъпване за първите двама ЕТ „*******. „ и ЕТ „*******. „ е извършено още с подписването на самия договор за кредит на 10.07.2007 г. / в част ІV на който са уговорени т.н. специални условия по кредита / ,които включват именно поемането на солидарна отговорност от тези лица за задълженията на „Далия „ЕООД произтичащи от договора за кредит , а за третия съдлъжник- В.Ц.М. встъпването в дълг става с подписването на анекс № 5 към договор за банков кредит Продукт „Кредитна линия плюс за бизнес помещения „ от 10.07.2007г.,с № BL7834, в чл. 8а от който анекс изрично е уговорено встъпването в дълг .