Решение № 126 от 03.06.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Елин Пелин, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Грета Ив. Денчева при участието на секретаря Тодорка Евст. Г.ева като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Гражданско дело № 20251820101125 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г.

К. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Е.П., ул. Д, № против ТП на НОИ- София област, с която е предявен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК вр. с чл.1, ал.1, 3 ЗУТОССР за признаване на установено, че ищеца има трудов стаж за положен труд за периода от 01.10.1986 г. до 28.02.1988 г. при пълен работен ден в Окръжен Комитет на Димитровски комунистически младежки съюз (ДКМС)-София.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че се е намирал в трудово правоотношение с Окръжен Комитет на ДКМС, с място на работа в гр. Елин Пелин, считано от 01.10.1986 г. до 28.02.1988 г. Поддържа, че в периода от 01.10.1986 г. до 28.02.1988 г. е заемал длъжността „инструктор“ с основно месечно възнаграждение в размер на 160 лв. Твърди, че по време на процесния период е полагал труд при пълен работен ден - 8 часа. Твърди, че поради изгубена трудова книжка и унищожен архив на ДКМС не може да докаже посочения трудов стаж, който е необходим на ищеца при пенсиониране. Посочва, че по същото време и на същото работно място полагали труд лицата С. А.М.,А.А.И.,Р.А.С. и Р.Т.М.-. Поддържа, че след като работодателят е прекратил дейността си, същият не е имал правоприемник.

Заявява, че в осигурителния архив на НОИ не са предавани съгласно чл. 5, от КСО и не се съхранявали ведомости за заплати и трудовоправни документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, водени от Окръжния комитет на 1

ДКМС-София. Моли за уважаване на предявения иск.

Ответникът ТП на НОИ- София-област подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като недопустим поради липса на приложено удостоверение по чл. 5 ЗУТОССР.

Оспорва иска като неоснователен и недоказан, поради липса на писмени доказателства удостоверяващи основателността на иска. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата н а чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР съгласно чл. 5 ЗУТОССР е представянето на удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени (чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР), а в случаите, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от КСО, представяне на удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж (чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР).

В настоящия случай съдът намира, че работодателят, при който ищеца претендира да е придобила стаж за исковия период - Окръжен Комитет на ДКМС-София след 1990 г. е продължил дейността си на основание чл. 123 КТ чрез своя правоприемник Българска демократична младеж, чиито архивни документи след прилагането през 1992 г. на Закона за конфискацията на имущество на БКП, ДКМС, БПС, ОФ и др. са изнесени от помещенията на ДКМС и впоследствие загубени. Съгласно приетото удостоверение от НОИ в осигурителния архив на НОИ липсват писменни данни за положен труд от лицето Г. К. П..

С оглед изложеното съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, при която за допустимостта на иска е необходимо представяне на удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж, поради което следва да се приеме, че не са налични писмени данни за претендирания трудов стаж на ищеца за периода 01.10.1986 г. до 28.02.1988 г.

За основателността на иска ищеца следва да установи, че в периода 01.10.1986 г. до 28.02.1988 г. е работил в Окръжен Комитет на ДКМС-София по трудово правоотношение на длъжността „инструктор“. Под „установяване на трудов стаж" се разбира определяне на неговото наличие и 2 продължителност в правната действителност, по правилата за неговото изчисляване и удостоверяването на това обстоятелство по надлежен ред.

Когато определен правен субект не иска да зачете конкретен времеви период като трудов и да удостовери по съответния ред този период като такъв, какъвто е настоящият случай, възниква правен спор (така ТР №2/2015г. на ВКС по тълк. дело № 2/2015г. на ОСГК).

По делото от страна на ищеца са разпитани свидетелите Снежана Ангелова Митова и Росица Александрова Стоянова.

Свидетелката С.М. сочи в показанията си, че са работили заедно с Г. П..

Ищецът бил инструктор, отговарял за работническа младеж в Общински комитет на ДКМС /Димитровски комунистически младежки съюз/ - Елин Пелин, а свидетелката била първи секретар на ОбК на ДКМС. Свидетелаката заявява, че е работила в ОбК на ДКМС от 01.04 1984г. до 13.02.1989 г. и в този помеждутък от време познава Г. П.. Свидетелства, че Г. П. полагал труд като инструктор, с 8-часово работно време, с работно време както на общинската администрация, с възнаграждение някъде около 200 лева. Сочи, че работодател на всички, включително и на свидетелката бил Окръжния комитет на ДКМС със седалище град София. Сочи, че към настоящия момент статута на ОбК на ДКМС, от 1990 г. се заличил /закрита е организацията/.

Свидетелства, че лицето Г. П. работил заедно с Р.А., А.А.И., С.Т.А..

Свидетелства, че по информация от други колеги, които след това се пенсионирали, архива бил преместен в с. Невестино, община Кюстендил, но след това е изгубен и затова много нейни колеги имали проблеми при пенсионирането, защото нямали кръгъл и правоъгълен печат за установяване на трудовия стаж в трудовата книжка. Сочи, че самата организация, в която ищецът полагал труд, нейното седалище се намирало в гр. Елин Пелин в сградата срещу Районното управление на МВР, бившата болница. В последствие се преместили в сградата до нея - двуетажна къща срещу пощата на бул. „Витоша“. Свидетелства, че Общинският комитет на ДКМС се състоял от пет души служители, като ищецът бил инструктор отговарящ за работническата младеж.

Свидетелската Р.А.С. заявява, че познава ищеца, тъй като са работили заедно в ДКМС. Св. С. заявява, че е започнала работа преди него от 1983 г. 1984 г. до 1988 г. Ищецът работил от октомври 1986г. до края на февруари 1988г. Сочи, че е завеждала финансовата отчетност на Общинския комитет, а ищецът работил като инструктор в „Трудова младеж“ - „Селско стопанство и промишленост“ с 8-часов работен ден, от 08.00 ч. до 17.00 ч. Свидетелства, че Общинският комитет на ДКМС съществувал до зората на демокрация, до 1990 г. или до 1991 г., когато организацията била разформирована. Заявява, че няма представа какво се е случило с трудовите досиета и документите, като свидетелската нямала проблеми с нейната трудова книжка. Знае за проблеми с друга нейна колежка която работила в Пионерския дом. Свидетелства, че персонала на комитета бил от 4-5 лица, като трудовото възнаграждение на свидетелската било от 170 лв. до 190 лева.

Съдът кредитира показанията на рапитаните свидетели като преки, 3 логични, незаинтересовани и взаимно допълващи се. Съдът намира, че свидетелските показания са допустими, отчитайки изискването на чл.6, ал.1 ЗУТОССР с оглед твърденията на ищеца, че му е загубена трудовата книжка и не разполага с документи за претендирания трудов стаж, предвид и това, че Окръжен Комитет на ДКМС-София към настоящия момент не същестува като организация и няма действащ правомприемник.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, които имат непосредствени впечатления за подлежащите на установяване факти, тъй като и двете посочват, че са работили през процесния период заедно с ищеца в Окръжен Комитет на ДКМС-София. С оглед изложеното съдът приема въз основа на събраните по делото кореспондиращи си писмени и гласни доказателства, че претендираният от ищцата трудов стаж е доказан по реда на специалния закон, следователно предявеният иск е основателен и следва да се уважи изцяло.

По разноските:

Ищецът не претендира разноски, а ответника е освободен от заплащане на държавна такса на осн. чл.9, ал.1 ЗУТОССР.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание 124, ал. 4, изр. 2 ГПК вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР по съдебен ред спрямо ТП на НОИ София област, че Г. К. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Е.П., ул. "Д." № има трудов стаж за работа по трудово правоотношение при пълно работно време /8 часа/ в Окръжен Комитет на Димитровски комунистически младежки съюз (ДКМС)София през периода 01.10.1986 г. до 28.02.1988 г. на длъжността „инструктор“ с основно месечно възнаграждение в размер на 160 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________ 4