Решение № 579 от 16.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. Пловдив, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева А. Въззивно гражданско дело № 20255300500126 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпили е въззивна жалба от И. Н. П. против решение № 4583/19.11.2024 г., постановено по гр.д. № 4386/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX гр. състав, с което е прието за установено по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на И. Н. П. с ЕГН: **********, че Н. Д. Б. с ЕГН: **********, Р. С. М. с ЕГН: **********, Е. С. Д. с ЕГН:

********** и Ю. С. А. с ЕГН: **********, всички като наследници по закон на починалия в хода на процеса първоначален ищец С.К. Б. с ЕГН:

**********, са собственици на основание наследствено правоприемство на процесния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор № ***. по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-1848/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота гр. Пловдив, район Западен, ул. *** (8), който самостоятелен обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор № ***, с предназначение на сградата: жилищна – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ по документи 60 кв.м., с прилежащи части – избено помещение № 8 и 1, 514 % ид.ч. от общите части на блока, при съседи: на същия етаж: № ***, № ***; под обекта: №

*** и над обекта: № ***. Жалбоподателката

1 поддържа, че така постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно, като моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение по същество, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемите страни Н. Д. Б., Р. С. М., Е. С. Д. и Ю. С. А., чрез адв. оспорват жалбата като неоснователна.

Окръжен съд - Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и като такава е процесуално допустима.

По същество:

При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо.

По посоченото в жалбата относно правилността на обжалваното решение:

Ищецът е изложил твърдения в исковата си молба, че е единствен наследник по закон на Г.А. Г., починал на 21.02.2020 г., като наследодателят на ищеца е негов племенник - син на сестрата на ищеца С.К. А., починала на 18.07.2009 г. Твърди, че Г.А. Г. е бил собственик на апартамент, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***. След смъртта на Г.А. Г. ищецът приел наследството с конклудентни действия. Регистрирал придобития по наследство лек автомобил на свое име, а от 2020 г. до 2023 г. заплащал данъците за апартамента и дължимите такси на Етажната собственост. Решил да се снабди с нотариален акт за собственост на апартамента, но след справка в Агенция по вписванията установил, че за имота е обявено и вписано саморъчно завещание на Г.А. Г. от 18.02.2020 г., което е прието за съхранение в нотариална кантора по дело № 29/12.09.2023 г. и е обявено по молба на приносителя му И. Н. П. с протокол с рег. № 10129/12.09.2022 г. и е било обявено в общия регистър на нотариус Таня Дойчинова с № 11270/04.10.2022 г. Твърди, че ответницата И.

П. е братовчедка на Г.А. Г. и не е наследник по закон на същия. Твърди, че завещанието не е написано саморъчно от Г.А. Г. и не е подписано от него, както и че в нарушение на чл. 27, ал. 1 ЗН не е обявено веднага след смъртта на завещателя. Счита, че завещанието е нищожно, поради нарушение на изискванията за форма, установени в чл. 42, б. „б“ ЗН във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН, че не е подписано от завещателя. Оспорва, че завещанието е съставено на 18.02.2020 г. Ето защо моли да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че е собственик на имота.

С отговора на исковата молба ответницата И. П. е оспорила иска като неоснователен. Заявява, че е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот по силата на оставено в нейна полза универсално 2 завещание от Г.А. Г., което открила в дома му.

Пред настоящата инстанция не се оспорват следните констатации и правни изводи на районния съд в решението, направени на база събраните по делото писмени доказателства:

С Договор за продажба на държавен жилищен имот съгласно Наредба за държавните имоти от 20.07.1982 г., Г.А. Г. и Й.Т. Г.а са закупили държавен ведомствен апартамент № ***, на трети етаж от жилищен блок № **, находящ се на ул. ***, комплекс „***“ - Пловдив, със застроена площ от 60 кв.м., изложение - изток, състоящ се от две стаи, кухня, баня - клозет, антре, едно избено помещение № 8, 1. 514 % ид.ч. от общите части на блока, като се отстъпва право на строеж върху дворното място от комплекса. Между страните не е спорно, че закупеният от Г.А. Г. недвижим имот съответства на самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР на гр.

Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота гр. Пловдив, район Западен, ул. ***, бл. *** ап. ***, който самостоятелен обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор № ***, с предназначение на сградата: жилищна - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ по документи 60 кв.м., с прилежащи части - избено помещение № 8 и 1, 514 % ид.ч. от общите части на блока.

Видно от удостоверение за наследници на Г.А. Г., поч. на 21.02.2020 г. като вдовец, роднините на същия от първа низходяща и възходяща степен на родство са починали преди него и това са неговият син В. Г. Г., поч. на 27.11.2001 г. - неженен, без низходящи, майка С.К. А., поч. на 18.07.2009 г. и баща А.Г.А., поч. на 25.01.1989 г.

Видно от представено с отговора на исковата молба удостоверение за наследници е, че по майчина линия Г.А. Г. е имал следните преживяли роднини – първоначалния ищец С.К. Б. (вуйчо - брат на майката на починалия С.К. А.) и К.И.Т. (първи братовчед - син на сестрата на майката на Г.А. Г. Б.Г.Т.), а по бащина линия - И. Н. П. и Й.Н.Д. (първи братовчедки - дъщери на сестрата на бащата на починалия - Е.Г.А.) и В.Н.Б. и В.Н.С. (първи братовчедки - дъщери на сестрата на бащата на починалия - М.Г.Т.).

Не е оспорен извода на първоинстанционния съд, който се споделя и от настоящия съдебен състав, че тъй като Г.А. Г. не е оставил низходящи, възходящи от втора или по горна степен или братя и сестри, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 8, ал. 4 Закона за наследството, според която когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По - близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по - далечния по степен. Споделя се извода, който не е оспорен с въззивната жалба, че от кръга на лицата по чл. 8, ал. 4 ЗН 3 най-близък по степен негов роднина е първоначалният ищец - С.К. Б., който е негов вуйчо и е наследник от трета степен на родството по съребрена линия.

Останалите роднини на Г.А. Г. са първи братовчеди, т.е. наследници от четвърта степен на родството по съребрена линия. Не е оспорен извода на районния съд, който се споделя и от настоящия съдебен състав, че найблизкият по съребрена линия роднина по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗН е вуйчото ищецът С.К. Б. (починал в хода на делото и заместен по реда на чл. 227, ал. 1 ГПК от децата си), който е единствен наследник към 20.02.2020 г. и измества наследяването от страна на останалите живи братовчеди.

Ответницата се е позовала на универсално завещание в нейна полза, изготвено собственоръчно от починалия и подписано от него, което открила в дома му.

По делото е представено Завещание от Г.А. Г. от 18.02.2020 г., в което е посочено, че Г.А. Г. завещава цялото си движимо и недвижимо имущество: апартамент на ***, ***, кв. „***“, гр. Пловдив, район 3, апартамент, състоящ се от 2 стаи, кухня със сервизно помещение (тоалетна с баня), кола „***“ и известна сума пари от фамилната къща и продадени ниви в землището на с. Ч.

- в Пощенска банка в гр. Пловдив, на И. Н. П. - негова първа братовчедка по бащина линия, живуща в гр. Б., ул. *** В завещанието е посочено, че това завещание следва да бъде последната дума на завещателя преди и след смъртта му. В завещанието е посочена дата 18.02.2020 г., като подписът на завещанието е положен на същия ред, на който е изписана и датата, като на последния ред - след цифровото посочване на датата и след подписа с думи е изписано „вторник“.

С исковата молба ищецът е оспорил автентичността на завещанието по отношение на ръкописния текст и подписа, положен от завещателя, като е заявил, че ръкописният текст и подписа върху завещанието не са изпълнени от Г.А. Г..

Предвид направеното оспорване, по делото пред районния съд е прието заключението вещото лице М.Д.С. по назначената съдебно почеркова експертиза, като вещото лице е приело, че подписът, положен за завещател - Г.А. Г., в завещанието от 18.02.2020 г. не е негов и не е положен от него, а ръкописната част в завещанието от 18.02.2020 г. не е изпълнена с почерка на Г.А. Г. и не е изписана от него.

Пред въззивната инстанция е прието заключението на тройна съдебно-почеркова експертиза с вещи лица И. Б. Ч., Е. Т. Ч. и Д. Г. К..

Заключението им съвпада с това на вещото лице М.С., като според трите вещи лица ръкописният текст от саморъчно Завещание от Г.А. Г. с дата 18.02.2020 г. в полза на И. Н. П. не е изпълнен от Г.А. Г.. Подписите в саморъчно Завещание от Г.А. Г. с дата 18.02.2020 г. в полза на И. Н. П. не са изпълнени от Г.А. Г..

Предвид безпротИ.речивите заключения на вещите лица по съдебнопочерковите експертизи, назначени пред двете съдебни инстанции, съдът 4 споделя извода на първоинстанционния съд в решението му, че е налице нищожност на завещателното разпореждане на основание чл. 42, б. „б“ ЗН, във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗН. Чл. 25, ал.1 ЗН предвижда че саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него.

Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

Според чл. 42, б. „б“ ЗН, когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, ал. 1, завещателното разпореждане е нищожно.

Ето защо ответницата не черпи права от същото и не се легитимира като собственик на процесния недвижим имот. Същият е придобит от първоначалния ищец С.К. Б. по силата на универсалното наследствено правоприемство. Предявеният иск е следователно основателен и като такъв следва да се уважи.

Обжалваното решението е в същия смисъл и като правилно и законосъобразно ще се потвърди.

Предвид неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателката следва да заплати на въззиваемите страни направените във въззивното производство разноски. Видно от представените два договора за правна защита и съдействие, такива са извършени от въззивамите Р. С. М. с ЕГН:

********** и Е. С. Д. с ЕГН: ********** , като всяка от тях е заплатила на адв. В. С. по 1600 лв. за адвокатско възнаграждение. Ето защо тези суми ще се поставят в тежест на жалбоподателката И. Н. П..

По тези съображения Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4583/19.11.2024 г., постановено по гр.д. № 4386/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX гр. състав.

ОСЪЖДА И. Н. П. с ЕГН: **********, с адрес гр. Б., ул. ***, да заплати на Е. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ул. ***, сумата от 1600 лв. (хиляда и шестстотин лева ) за направените от нея разноски по делото пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.