Решение № 576 от 16.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 576 гр. Пловдив, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело № 20255300500985 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 5070 от 17.12.2024 г., постановено по гр.д. № 10035/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II бр.с., поправено с Решение № 84 от 08.01.2025 г. по същото дело, е намалена присъдената с Решение № 1380 от 14.04.2020 г. по гр.д. № 18071/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив издръжка, дължима от Д. Х. М., ЕГН ********** от с. **********на детето И.

Д. М., ЕГН **********, представлявано от неговата майка и законен представител Ф. Р. Е., ЕГН ********** от с. *********, от 1 000 лева месечно на 700 лева месечно, считано от завеждане на иска в съда – 06.06.2024 г., до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга установена в закона причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко просрочено плащане от деня на падежа до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за намаляване на издръжката за разликата от 350 лева месечно до 700 лева месечно.

Против решението е постъпила въззивна жалба от Д. Х. М. чрез пълномощника му адвокат М. К. в частта, с която е отхвърлен искът за разликата от 350 лева месечно до 700 лева месечно. Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част.

Поддържа се, че нуждите на детето не налагат издръжка в по-висок от обичайния размер. Оспорва се необходимостта на детето да посещава многобройни и разнородни извънкласни занимания. Възразява се срещу 1 разходите за храна на детето, като се считат същите за завишени. Релевират се доводи за невъзможността на бащата да осигурява издръжка в досегашния размер, тъй като не реализира доходи в страната, а в чужбина, и не притежава недвижимо имущество. Твърди се, че майката има добро материално положение и също дължи издръжка на детето. Посочва се, че майката е действала недобросъвестно, като е инициирала принудително изпълнение срещу бащата за неплащане на издръжка, въпреки че й е била известна невъзможността му да я плаща. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за намаляване на издръжката да бъде уважен изцяло. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Ф. Р. Е. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете И. Д. М., подаден чрез пълномощника й адвокат М. Н., с който се оспорва като неоснователна въззивната жалба.

Поддържа се, че не са настъпили обективни причини, които да обуславят намаляването на размера на издръжката. Напротив твърди се, че нуждите на детето на нараснали с увеличаване на възрастта, а бащата от своя страна е млад и не съществуват пречки да реализира трудови доходи. Иска се да бъде потвърдено решението в обжалваната част и да бъдат присъдени сторените разноски пред въззивната инстанция.

Срещу решението е постъпила и насрещна въззивна жалба от Ф. Р. Е. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете И. Д. М. чрез пълномощника й адвокат М. Н., в частта, с която е намалена присъдената издръжка от 1 000 лева месечно на 700 лева месечно. В насрещната въззивна жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението в тази част.

Поддържа се, че първоначалната издръжка от 1 000 лева е била определена по съгласие на родителите с оглед нуждите на детето, които са нараснали с увеличаване на възрастта му и с промяната в икономическа обстановка в страната. Оставането на бащата без работа се счита за негово субективно решение, което не може да обуслови по-нисък размер на дължимата издръжка.

Иска се решението да бъде отменено в частта, с която е уважен предявеният иск, и вместо това да бъде постановено решение, с което искът за намаляване на издръжката да бъде отхвърлен изцяло, ведно с присъждане на разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба.

Съдът като разгледа въззивната жалба и насрещната въззивна жалба в рамките на наведените основания и взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими, тъй като е подадени в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страни, останали недоволни от съдебния акт, поради което подлежат на 2 разглеждане по същество.

Производството по делото е образувано по иск на Д. Х. М. против Ф. Р.

Е. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете И. Д.

М. за намаляване на дължимата месечна издръжка от 1 000 лева на 350 лева по съображения, че след първоначалното определяне на издръжката ищецът е останал без работа заради пандемията от Ковид-19 и рецесията на икономиката, няма сигурни доходи, работи периодично в строителството, живее в Д., където има огромни разходи, а когато е в България живее при родителите си, не притежава имущество и му се налага да взима заеми, за да може да покрива собствените си нужди.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата оспорва иска като неоснователен, като изтъква нуждата на детето от средства за покриване на ежедневните разходи за храна, дрехи и обувки, екскурзии, извънкласни занимания, мобилен телефон и интернет, обзавеждане, посещение на детски рождени и именни дни и други разходи, необходими за правилното физическо развитие, поддържане на социални контакти и насърчаване на любознателността и всестранните интереси на детето. Оспорва се невъзможността на ищеца да реализира доходи от трудова дейност, надвишаващи значително минималната работна заплата.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Жалбоподателят Д. Д. М. е баща на малолетното дете И. Д. М., родена на ****** г. по време на брака му с Ф. Р. Е.

С решение по гр.д № 18071/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II бр.с., бракът между родителите е прекратен с развод по взаимно съгласие и е утвърдено постигнатото между тях споразумение, с което бащата се е задължил да заплаща месечна издръжка на малолетното дете в размер на 1 000 лева.

Съгласно изготвените по делото социални доклади от ДСП П. и ДСП Р. към настоящия момент детето И. Д. М. се отглежда от майката в гр. П. в новозакупен тристаен апартамент, модерно обзаведен и с отлична хигиена.

През учебната 2024/2025 г. детето учи в *********. Посещава извънкласни занимания по английски език, танци, актьорство и китара. Майката е собственик и управител на фризьорски салон. Доходите й са в зависимост от клиентите. Бащата осъществява редовно лични контакти с детето и общуват по телефон поне два пъти седмично. Подпомага финансово училищните екскурзии и извънкласни занимания на детето. Живее в двуетажна къща, от която обитава втория етаж. Работи в строителството, без трудов договор.

Месечните му доходи зависят от отработените дни.

Съгласно писмените доказателства от ТД на НАП – П. ищецът няма регистрирани трудови договори, няма регистрация като самоосигуряващо се лице, не е получавал суми по извънтрудови правоотношения. Майката Ф. Е. е регистрирана като самоосигуряващо се лице като едноличен собственик на 3 капитала на ******** с месечни доходи в порядъка от 200 до 300 лева месечно за 2024 г., няма регистрирани трудови договори, няма изплатени суми по извънтрудови правоотношения.

Свидетелят С. Х. Х., братовчед на ищеца, установява, че в момента ищецът работел в с. Б. и правел изолации. Живеел в къщата на родителите си.

За по няколко месеца ходел да работи в Д. Там живеел на квартира при братовчед си, но свидетелят не знае дали му е плащал наем. В Д. работел като ******. Когато преди пет години се развел с жена си, работел в Д. и изкарвал добри пари. Хвалил се, че плаща издръжка на детето от 1 000 лева. След пандемията започнал да се оплаква, че не може да си намери поС.на работа и парите не му стигат. Преди около година на два пъти искал от свидетеля по 1 000 лева на заем, за да плати издръжката.

Свидетелката М. А. К., без родство със страните, установява, че познава майката Ф. Е. от 15 години, а детето И. – откакто се е родила. Общували редовно. Детето било много будно и инициативно. Преди ходело на тенис, а в момента посещавало уроци по китара, курсове по английски език и школа по актьорско майсторство. Предстояли му уроци по български език заради матурите в ** клас. Майката имала фризьорски салон на *******.

Помещението било под наем. Купувала училищни униформи за детето и плащала за екскурзии, организирани от училището. Купувала му здравословна храна. След последния рожден ден на детето, бащата спрял да плаща издръжката и прекратил всякакви взаимоотношения с майката. През това време на майката й било много трудно да се справя, даже свидетелката й дала на заем 600 лева.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по същество правилно.

Съдът е сезиран с иск по чл. 150 от СК за изменение на размера на дължимата издръжка от родител на ненавършило пълнолетие дете поради промяна в обстоятелствата. За да бъде уважен искът, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на обстоятелства с траен и съществен характер, породили необходимостта от намаляване на досегашния размер на месечната издръжка.

Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Родителите имат първостепенна отговорност да осигурят, в рамките на своите способности и финансови възможности, условията за живот, необходими за развитието на детето. Тяхно задължение е да осигурят такива условия за развитието на детето, в т.ч. да предоставят такава издръжка, каквато то би имало, ако родителите живееха в едно домакинство. Конкретният размер на издръжката се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на 4 родителите – чл. 142, ал. 1 от СК, а минималният й размер не може да бъде понисък на една четвърт от размера на минималната работна заплата съгласно чл. 142, ал. 2 от СК. Издръжката следва да бъде съобразена от една страна с възрастта на детето, нуждаещо се от издръжка, ежедневните му нужди, здравословното съС.ие, наличието или липсата на специални потребности и икономическите условия за живот в страната към момента на определяне на издръжката, а от друга страна с възможностите на всеки от родителите да дава издръжка с оглед здравословното и имуществено съС.ие, възможността да полага труд и да реализира доходи, наличието или липсата на задължение да издържа и други лица.

В случая от предходното определяне на издръжката е изминал период от пет години, през който действително са настъпили съществени социалноикономически промени, продиктувани от висока инфлация и икономическа рецесия. Съгласно писмените и гласни доказателства по делото към настоящия момент ищецът не работи на поС.ен трудов договор, трудовите му ангажименти са спорадични, а доходите – несигурни, поради което се налага да взима заеми от близки, за да посрещне нуждите си. Касае се за обстоятелства с траен и съществен характер, които обуславят значително затруднение за бащата да осигурява издръжка в същия размер, в който първоначално е била уговорена между родителите, особено като се има предвид, че към настоящия момент издръжката надвишава почти четири пъти минималния размер съгласно чл. 142, ал. 2 от СК. Това налага размерът на месечната издръжка от 1 000 лева да бъде намален.

От друга страна през изминалите пет години детето е пораснало, с което са нараснали нуждите му от издръжка. Към настоящия момент завършва началното си образование и му предстои обучение в прогимназиален етап, в който разходите са значително по-високи от тези в началното училище.