Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 477 от 20.03.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5851/2022
Вид
Решение № 477
Подписан
20.03.2023
В сила
08.04.2023
Състав
Иван Георгиев Бекяров

Цитирани разпоредби

  • чл. 28, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. Пловдив, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20225330205851 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4549259, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Д. Й. Д. с ЕГН ********** в качеството му на *** на „***“ ЕООД с ЕИК *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат бланкетни съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт. Моли се обжалваният акт да се отмени.

Въззиваемата страна е взела бланкетно писмено становище, в което споделя виждането си, че обжалваният акт е законосъобразен и моли да се потвърди. Не се представлява в съдебно заседание. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в предвидения срок съобразно представената справка от АИС АНД, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 28.02.2021 г. в 10:43 ч. в гр. Пловдив на пътен възел „Скобелева майка“ в посока изток при ограничение на скоростта от 50 km/h МПС лек автомобил „Хюндай Аксент“ с рег. № *** се е движил със скорост от 87 km/h, като е превишил максимално допустимата с 37 km/h и това е установено с автоматизирано техническо средство и система ARH CAM S1 № 11743са. Собственик на регистрираното МПС е дружеството „***“ ЕООД, чийто *** е жалбоподателят Д. Й.. За установеното нарушение е издаден разглежданият електронен фиш серия и е наложена глоба в размер на 400 лв. и е 1 отчетен толеранс от „минус“ 3 km/h.

Установява се АТСС ARH CAM S1 № 11743са да е одобрено средство за измерване от 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г. Същото е минало периодична техническа проверка на 28.09.2020 г., за което е съставен протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. на БИМ и заснемането е сторено в едногодишния срок за техническа изправност на средството. За извършеното заснемане е съставен клип № 11743СА/0482299.

Собствеността на процесния лек автомобил „Хюндай Аксент“ с рег. № *** е на „***“ ЕООД, чийто *** е жалбоподателят, съгласно партида на търговеца в ТР към АВ.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – снимковия материал от АТСС снимка № 11743СА/0482299, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на Български институт по метрология (БИМ), протокол за проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. на БИМ, справка за регистрация на МПС от АИС, протокол рег. № 1030р-6244/01.03.2021 г., снимка на АТСС, справка АИС АНД.

Собствеността върху лекия автомобил не се оспорва от въззиваемата страна и жалбоподателя, доколкото последното е изрично отбелязано във връчения електронен фиш и се установява от доказателствата по делото.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл.

189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган, издал го.

При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя.

Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и писмени възражения по него, каквито законът не допуска извън обжалването му.

Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 km/h. На приложената към фиша снимка е посочена измерената скорост от 90 km/h, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта, посоката на движението, установява се регистрационния номер на заснетия автомобил, координатите на АТСС, отстоянието на автомобила от АТСС, както и локацията на последното. Съгласно предоставеното от БИМ удостоверение за одобрен тип средство за измерване АТСС разполага с вградена възможност за разпознаване на номера на МПС. Установената скорост е 90 km/h, докато наказуемата е 87 km/h, която разлика от 3 km/h е точно приспаднатият толеранс.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство. Последните могат да бъдат използвани и в динамична обстановка, която е изключение от общите правила и отговорността се реализира на място от контролните органи установили по време на движение нарушението.

2

Процесният случай е от тази група мобилни АТСС временно разположени на участък от пътя и самото АТСС е статично. Статичното АТСС се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него. Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.

За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.

(Наредбата) след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места, какъвто е настоящият случай; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, преминало е последваща техническа проверка, като нарушението е извършено в срока й на валидност, т.е. в едногодишен срок от 28.09.2020 г. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното местоположение, посоката на движение, ограничението на скоростта на заснеманата отсечка и принадлежността й към общинската пътна мрежа, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване, началото и края на работата по час и минута, в който промеждутък е и процесният клип, станал основа за издаване на електронен фиш, броя на установените нарушения. При кумулативното спазване на всички тези изисквания, биха съществували достатъчно гаранции, че измерванията на техническото средство са точни и не са налице изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или експлоатация. При наличие на надлежно попълване се смята до доказване на противното, че всички нормативни и технически изисквания са спазени и са налице достатъчно гаранции за точност на измерването. При липса на подобно попълване обаче, спазването на техническите изисквания, явяващи се гаранция за изправност на техническото средство и прецизност на измерванията, не може да се предполага, а не такъв е настоящия случай. Така Решение № 4424 от 27.6.2019 г. по адм.д. № 4318/2019 г. на Административен съд – София. Към преписката по делото е представена и снимка по смисъла на чл. 10, ал. 3 от Наредбата на техническото средство.

3

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като в населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно установено е, че на 28.02.2021 г. в 10:43 ч. в гр. Пловдив на пътен възел „Скобелева майка“ в посока изток при ограничение на скоростта от 50 km/h МПС лек автомобил „Хюндай Аксент“ с рег. № *** се е движил със скорост от 87 km/h, като е превишил максимално допустимата с 37 km/h. Мястото на нарушението се установява по категоричен начин от протокола за използване на АТСС и самата снимка, които съдържат данни мястото да е едно и също.

*** на дружеството съгласно справка в Търговски регистър към Агенция по вписванията е жалбоподателят. Установява се, че собственик на автомобила е юридическото лице, на чийто *** е издаден електронен фиш, за което има издадена справка от база данни на КАТ за промяна на регистрацията на МПС, с което е съобразено правилото на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. Не се налага прилагането на декларация по чл. 189 от ЗДвП, доколкото тази възможност е предвидена в друга хипотеза, а именно когато автомобилът се управлява от лице, което е различно от собственика или законния представител. В този смисъл и разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП представлява оборима презумпция, че виновното лице е собственика на автомобила и не необходимо административнонаказващият орган да доказва идентичност на водача със собственика. Затова е и предвидена възможността за подаване на декларация за действителния ползвател на автомобила.

Горното обосновава и изводите, че правилно електронният фиш е издаден на представителя, а не на юридическото лице собственик. Последното не е предвидено като субект на отговорността на по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 182 от ЗДвП. Всъщност и електронният фиш не е издаден на юридическото лице, чийто представител е нарушителя, а именно на последния. Наличието на запис в електронния фиш, че жалбоподателят е *** на определено дружество, е с оглед обосноваване ангажирането на отговорността му.

Правилно на основание чл. 189, ал. 5 вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност, като представителят на юридическото лице не се е възползвал от възможността да подаде в 14-дневен срок писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Следователно установено е и авторството на извършеното нарушение.