Решение № 4303 от 03.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4303 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100500703 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ответницата – В.

Л. М., с ЕГН **********, чрез назначен особен представител адв.Д. В., срещу решение №********* о т 11.01.2023г., постановено по гр.д.№55083/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 28-ми състав, в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на жалбоподателката, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, следните суми: сумата от 374.53 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2016г. - 30.04.2017г. в имот, находящ се в град София, ж.к."Младост-2", бл.********* с аб.№*********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК 18.06.2019г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 79.67 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.07.2017г. - 30.05.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.дело №34658/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 28-ми състав, както и в частта, в която е осъдена жалбоподателката да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 22.44 лв., направени разноски за платена държавна такса и сумата от 44.88 лв., юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, както и сумата от 893.01 лв., сторени разноски в исковото производство.

В жалбата са инвокирани доводи з а неправилност, незаконосъобразност и 1 необоснованост на решението, като постановено в противоречие на материалния закон. Поддържа се, че неправилен е изводът на съда, с който е прието, че ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия /ТЕ/ и съответно, че е прието за доказано наличието на облигационно правоотношение между нея и ищеца, като поддържа, че по делото не е доказано, че е собственик на процесния топлоснабден имот. Оспорва се обстоятелството, че от събраните по делото доказателства се установява точното количество доставена ТЕ за процесния топлоснабден имот.

Оспорват се изводите на изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ относно дължимостта на претендираните от ищеца суми, като недоказващи реално потребление. Твърди се, че първостепенният съд неправилно е кредитирал приетите по делото СТЕ и ССчЕ, без да отчете факта, че вещите лица са отговорили на поставените им въпроси като са взели предвид изготвени от дружеството-ищец документи, както и направени записвания в неговата информационна система. В тази връзка се поддържа, че приетите по делото СТЕ и ССчЕ не представляват годни доказателства за установяване основателността на заявените искови претенции. Допълнителни аргументи в същия смисъл са изложени и в писмена защита. Предвид изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените срещу ответницата установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Въззиваемата страна - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, в срока по чл.263, ал.1 ГПК е подала писмен отговор с бланкетно съдържание, в който взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че решението н а СРС в обжалваните части е правилно и законосъобразно и моли съда да бъде потвърдено. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Трето лице-помагач - "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу В. Л. М., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед заявения петитум на въззивната жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените срещу ответницата - В. Л. М. при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Постановеното решение в частта, в която са отхвърлени предявените срещу ответницата - В. Л. М. при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, като необжалваемо е влязло в сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново 2 събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното гр.дело №34658/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 28-ми състав, въззиваемият -ищец"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 18.06.2019г. и е постановена на 28.06.2019г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу В. Л. М. за заплащане на сумите, посочени в заявлението. Предвид обстоятелството, че на длъжника - В. Л. М. е връчена заповедта за изпълнение на парично задължение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД в едномесечен срок да предяви иск за установяване на сумите, посочени в заповедта на изпълнение по чл.410 от ГПК.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното съдебно решение, в частта, в която е уважен предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу ответницата - В. Л. М., първоинстанционният съд е приел, че вземанията за главница за заплащане на стойност на доставена в имота топлинна енергия са дължими поради проведено доказване на количеството и стойността на потребената от ответницата топлоенергия, а относно предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД е прието, че доколкото задължението за заплащане на стойност на доставена в имота топлинна енергия е срочно ответницата е изпаднала в забава и дължи мораторна лихва за исковия период. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателката във връзка с неговата правилност. Относно доводите изложени в жалбата досежно незаконосъобразността на първоинстанционното решение в обжалваните части, които са изцяло неоснователни следва да се добави следното:

На първо място противно на доводите, изложени във въззивната жалба, съдът счита, че по делото е доказан факта, че ответницата е придобила правото на собственост по отношение на процесния топлоснабден имот на основание 3 наследствено правоприемство. Видно от данните по делото – договор за покупкопродажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ от 04.12.1975г. и удостоверения за наследници на В.И. М. и Г.Д.М., се установява, че ответницата - В. Л. М. на основание наследствено правоприемство е придобила правото на собственост върху процесния имот. Съгласно нормата на чл.153 от Закон за енергетиката /ЗЕ/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието битов клиент на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период битови клиенти на топлинна енергия са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Горната законова уредба определя, че потребител по силата на закона на доставяната топлинна енергия за битови нужди е собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено ограничено вещно право на ползване. В конкретния случай по делото от ангажираните доказателства се установява факта, че ответницата през исковия период се явява собственик на процесния имот, предвид на което и по горните мотиви на съда се явява ползвател на доставяната в имота топлинна енергия. В случая единствен правнорелевантен факт досежно възникването на договорното правоотношение е факта кой е собственикът, респективно носителят на ограничено вещно право на ползване върху имота за исковия период от време. По горните мотиви и след като по делото е доказано, че ответницата през исковия период е собственик на процесния имот, поради което правилно е прието от СРС, че същата се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по аргумент на чл.153, ал.1 от ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот за исковия период. Следователно се налага извода, че по делото е доказан факта, че между ответницата и топлопреносното дружество е възникнало действително договорно правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор, който е уреден в представените Общи условия, утвърдени от КЕВР, обвързва ответницата дори и без да ги е приела изрично - чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и се установява изключението по чл.150, ал.3 ЗЕ. Налице е основание в закона за ангажиране на договорната отговорност на ответницата - В. Л. М. за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за исковия период от 01.05.2016г. 30.04.2017г..

На следващо място неоснователен е релевираният във въззивната жалба довод, с който се оспорва начисленото количество на доставената в имота топлинна енергия. От събраните по делото писмени доказателства – прието заключение на СТЕ, съдът приема за установено, че при спазване на чл.125 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ в жилището н а ответницата е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че сумите за топлинна енергия за имота на ответницата са начислени в съответствие с действащите през исковия период нормативни актове. Заключението по СТЕ е дадено от вещо лице, специалист в областта топлотехника, мотивирано е вкл. с посочени формули за извършване на разпределението, като е даден отговор на поставените му задачи, предвид на което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че следва да го кредитира.