Решение № 1340 от 12.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1340 гр. Варна, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100502382 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 57456/26.06.2025г. по регистратурата на ВРС, подадена от „Лидл България Енд Ко“ КД, ЕИК ***, чрез процесуалния си представител срещу Решение № 1577/07.05.2025г., постановено по гр.д. № 12011/2024г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която жалбоподателят е ОСЪДЕН да заплати на Л. Н. Ф. сума в размер на 18432,27 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и неудобства в ежедневието по причина на претърпяна на 18.06.2022г., към 15:00 часа трудова злополука при изпълнение на трудовите й задължения, свързани с управление на електрическа транспалентна количка, вследствие на която й е причинено увреждане - счупване на трета, четвърта и пета стъпални кости на дясното стъпало и изкълчване на пета стъпално-фалангеална става на същото стъпало, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба 24.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 5188,20 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната сума 18432,27 лева за обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 18.06.2022г. /датата на увреждане на здравето на работника/ до 24.09.2024г. /датата на подаване на исковата молба/, както и е осъден да заплати на Л. Н. Ф. сумата в размер на 2304 лева - сторените разноски съразмерно уважената част от исковете.

Въззивникът „Лидл България Енд Ко“ КД, чрез процесуалния си представител 1 заявява становище за неправилност на обжалваното решение. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е намерил за неоснователно релевираното възражение за съпричиняване на вредата от страна на служителката, предвид на това, че на същата е проведен инструктаж за работа с електрическа транспалетна количка /ЕТК/ и е била инструктирана за правилата за безопасност на работното място към момента на започване на работата. Отделно от това всеки от новоназначените служители има свой ментор, който да го подпомага и напътства при необходимост. Посочва, че ЕТК е изцяло автоматизирана, но се управлява от човек, който следва да подхожда с повишено внимание, за да пази своето и на околните здраве. Твърди, че ищцата е признала, че при управлението на количката е допуснала грешка поради невнимание, което именно е довело до злополуката, която следва да се квалифицира като груба небрежност. Излага, че не е предвидила достатъчно разстояние между машината и преградата, за да си осигури възможност за реакция.

Оспорват се изводите на съда, че за да се признае наличието на груба небрежност следва пострадалия да притежава опит, тъй като такова условие не е предвидено в закона. Счита, че поведението на служителката е единствения фактор предопределил настъпването на злополуката, доколкото не е проявила елементарно внимание и старание и е пренебрегнала основните технологични правила за безопасност.

Отделно от това се възразява и срещу определения по справедливост от съда размер на обезщетението, който не е съобразен с младата възраст на пострадалата, която се е възстановила бързо и изцяло. Излага, че лечението е преминало консервативно с обездвижване на крайника с гипс и не е имало необходимост от извършване на оперативна интервенция. Посочва, че след сваляне на гипсовата имобилизация, а също и след 17.10.2022г. служителката е била в състояние да си търси нова работа, доколкото проведената СМЕ не е установила наличие на отклонения от нормалния възстановителен процес. Счита, че за доказано претърпените вреди на ищцата се следва по - нисък размер на обезщетението, което да е съобразено с трайната съдебна практика по този тип дела. Моли първоинстанционното решение в обжалваните части да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно в частта, с която е присъдено обезщетение в размер на 18432,27 лева, както и в частта, с която е присъдена мораторна лихва в размер на 5188,20 лева и да се постанови ново, с което да се определи правилно справедливия размер на обезвредата. Моли за присъждане и на сторените по делото съдебно-деловодни разноски и за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Л. Н. Ф., чрез процесуалния си представител. Заявеното становище е за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Счита, че съдът е постановил крайния си акт въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства, кредитирайки писмените доказателства, експертното заключение както и събраните гласни доказателства. Позовава се на правилност на изводите на съда за присъждане на обезщетение в размер на 20000 лева, което съответства на претърпените интензивни болки, страдания и битови неудобства произтекли във 2 възстановителния период. Излага, че правилно определения размер на обезщетението е бил намален със сумите на полученото обезщетение от държавното осигуряване в размер на 1500,23 лева, както и с размер на заплатеното обезщетение по застраховка „Трудова злополука" в размер на 67,50 лева. Посочва, че изводът на съда за липса на съпричиняване на вредата, т.е липса на поведение от страна на ищцата, което да се квалифицира като груба небрежност е правилно обосновано от доказателствата по делото, тъй като пострадалата не е допуснала нарушения на безопасността на труда, нито на технологичните изисквания при извършване на работата. На това основание счита, че първоинстанционното решение в обжалваните му части е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Също претендира за присъждане на съдебно-деловодните разноски по делото.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание въззивникът и въззиваемата страна, чрез процесуалните си представители поддържат заявените становища и претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Л. Н. Ф. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.200, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Лидл България Енд Ко“ КД да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства в ежедневието по причина на претърпяна на 18.06.2022г., към 15:00 часа трудова злополука при изпълнение на трудовите й задължения, свързани с управление на електрическа транспалентна количка, вследствие на която й е причинено увреждане - счупване на метатарзална кост на десен крак, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.09.2024г. до окончателното изплащане, както и сумата от 5629,47 лева /уточнена с молба от 07.10.2024г./, представляваща мораторна лихва върху претендираната сума 20 000 лева за периода от 18.06.2022г. /датата на злополуката/ до 24.09.2024г. /датата на подаване на исковата молба/.

В исковата молба ищцата излага, че е била в трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор от 23.05.2022г., считано от 01.06.2022г., при когото е заемала длъжността „Касиер-продавач - сътрудник продажби филиал“, в магазин „Лидл“ гр.Варна, ж.к. Владислав В.. Излага, че на 18.06.2022г. към 15:00 часа при изпълнение на служебните си задължения в работно време е претърпяла злополука, като при управлението на електрическа транспалентна количка /ЕТК/ последната е притиснала десния й долен крайник към стената, вследствие на което е получила счупване на трета, четвърта и пета предноходилни кости на дясното ходило и изкълчване на пета предходилно - фалангиална става на дясното стъпало, което представлявало средна телесна повреда. Посочва, че 3 работодателят е декларирал злополуката пред ТП на НОИ на 22.06.2022г., като с Разпореждане № 5104-22-52 от 23.06.2022г. на основание чл.60, ал. 1 от КСО, злополуката е приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО. Посочва, че трудовото й правоотношение е било прекратено със заповед на работодателя № 382- КАБ/26.09.2022г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ - с изтичане на уговорения срок, считано от 01.10.2022г.

Ищцата излага, че е преминала обучителен курс за работа с електрическа транспалентна количка, но той е твърде кратък – само един ден. В следствие на злополуката, в продължителен период от време ищцата търпяла физически болки и страдания, психически и емоционален дискомфорт от това, че не е можела да се обслужва сама, от прекъсването на социалните контакти, била е лишена от възможността да си търси нова работа, след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, като и понастоящем.

Посочва, че при резки промени на метеорологичните условия чувства болки в зоната на счупване на десния долен крайник. Претендира за обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, ведно с лихва за забава в размер на 5629,47 лева за периода от 18.06.2022г. до 24.09.2024г., както и законна лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Лидл България Енд Ко“ КД е депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез процесуалния си представител, с което оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва наличието на валидно трудово правоотношение между страните възникнало на основание срочен трудов договор от 23.05.2022г., както и заеманата длъжност „Касиер-продавач-сътрудник продажби филиал“ в магазин на дружеството в ж.к.Вл.В.. Не е спорен и фактът на настъпилата трудова злополука на 18.06.2022г. около 15:00ч. на територията на филиален магазин № 138. Оспорват се обстоятелствата, при които е настъпил процесният инцидент, като се твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като основание за намаляване на отговорността на работодателя. Твърди се, че работодателят е изпълнил задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работното място, а самата служителка е била надлежно инструктирана за правилата за ползване на уредите, машините, съоръженията, инсталациите и другото работно оборудване и материали, както и за безопасното придвижване на хората и продукцията на територията на търговския обект.

Посочва се, че ищцата е преминала и през курс за работа с транспалентна количка във връзка с подреждането на стоките, което се установява с протокол за оценките от изпит за придобиване на професионална квалификация, т.е тя е правоспособен водач на електрокари и мотокари в предприятията. Твърди се, че трудовата злополука е настъпила при изпълнение от ищцата на маневра назад, като не е преценен риска, което е довело до притискане на крака й между количката и металната защита на охладителната клетка. Счита, че инцидентът е следствие на липса на опит, в съчетание с бързина и невнимание от страна на служителката, поради което именно е настъпила трудовата злополука. Претендира да бъде признато съпричиняване в размер на 80%. Възразява се и срещу размера на претендираното обезщетение като прекомерно с оглед настъпилото увреждане и претърпените 4 неимуществени вреди. Посочва също, че ищцата е получила сума в размер на 67,50 лева като застрахователно обезщетение по Застраховка „Трудова злополука“, която следва да се приспадне от претендираното обезщетение на основание чл.200, ал.4 от КТ. Претендира и за приспадане на изплатеното от общественото осигуряване парично обезщетение. Моли предявеният иск за обезвреда да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно с акцесорното искане за заплащане на мораторна и законна лихва за забава.