Решение № 691 от 19.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 691 гр. София, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Търговско дело № 20231100900054 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „А1 България” ЕАД твърди, че между него и ответника „СивЕн Дизайн Сървисис" ООД били налице облигационни правоотношения по два договора за електронни и съобщителни услуги, както следва: 1/ партида 108530117, ID на договор М5932994/19.02.2018 г.; 2/ партида 106528102, ID на договор М4727522/02.10.2015 г. По договор М5932994/19.02.2018 г. предоставил достъп до мрежата и услуги за периода 23.11.2021 г. - 22.07.2022 г., като за ответника възникнало задължение в размер на 3004,18 лева, представляваща сбор от месечни абонаментни такси и цена на потребени услуги съгласно фактури с № 441848042/29.12.2021 г.; 443360602/26.01.2022 г.; 444867378/25.02.2022 г.; 446631776/25.03.2022 г.; 448132719/27.04.2022 г.;

449627555/25.05.2022 г.; 451130192/27.06.2022 г. и 452786863/27.07.2022 г.

По договор М4727522/02.10.2015 г. предоставил достъп до мрежата и услуги за периода 23.11.2021 г. - 22.08.2022 г., като за ответника възникнало задължение в размер на 31 333,72 лева, представляваща сбор от месечни абонаментни такси и цена на потребени услуги съгласно фактури с № 441753462/29.12.2021 г.; 443267521/26.01.2022 г.; 444775055/25.02.2022 г.;

446541029/25.03.2022 г.; 448042162/27.04.2022 г.; 449538133/25.05.2022 г.;

451032243/27.06.2022 г.; 452700007/27.07.2022 г. и 454209819 25.08.2022 г.

Поддържа, че ответникът не заплатил сумите в уговорените срокове, поради което за него възникнало и задължение за плащане на мораторни лихви, както следва: 171.67 лева - върху вземанията по договор М5932994, и 1 962,52 лева върху тези по договор М4727522, за периода от деня, следващ падежа на всяко месечно вземане, до 10.01.2023 г. /съгласно уточнителна молба на л. 126 от делото/. В приложения № 1 към договор М4727522 били уговорени 1 неустоечни клаузи за обезщетяване на вредите от предсрочно прекратяване в размер на всички месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване по всеки абонаментен план, поради което и за ответника възникнало задължение да заплати такава в общ размер на 51 238,80 лева. Възникнало и задължение за връщане на даденото по този договор оборудване - ONT устройство, което ответникът не изпълнил, поради което следвало да заплати неустойка в размер на 100 лева /по т. 4.9 от анекс от 15.07.2020 г./, както и 2 лева – неустойка за забава – „за събиране на просрочени вземания“. Ответникът не заплатил неустойките в срок, поради което дължал и мораторна лихва върху тях в размер на 2 309,17 лева - за периода от падежа на всяко вземане, до 10.01.2022 г. Предвид изложеното ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати посочените суми, заедно със законната лихва върху главниците от предявяване на исковете до погасяване, като и разноските по делото.

Ответникът оспорва наличието на облигационни правоотношения със съдържанието на представените към исковата молба документи. Не били подписани от управителя или от лице, снабдено с представилетлна спрямо ответника власт. Договорите не били с превод на италиански език, макар управителят на ответника в периода на сключването им да бил гражданин на Р. Италия. Не били предоставени всички услуги, за които се претендирала цена. Неустоечните клаузи били нищожни. Не била отправена покана за плащане на претендираните задължения. Моли съда да отхвърли исковете.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС:

За уважаването им в тежест на ищеца е да докаже съществуването на облигационни правоотношения по договори за доставка на електронни съобщителни услуги и предоставяне на услугите на ответника в твърдяното количество, както и цената на доставените услуги, включително на предварително уговорените абонаментни такси.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията.

Доколкото в специалния закон – чл. 226 и сл. ЗЕС, не е предвидена писмена форма за действителност на договора за електронни и съобщителни услуги, съдът намира, че същият е неформален, консенсуален и се сключва с постигане на съгласие по задължителните елементи – предмет и цена. Според чл. 228, ал. 1 ЗЕС, когато договорът с крайния ползвател се сключва при общи условия, общите условия или измененията им се публикуват от предприятията на страницата им в интернет и се представят на видно място в търговските им обекти или по друг подходящ начин в срок, не по-кратък от един месец преди влизането им в сила. Според чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки. Те стават задължителни за другата страна, когато тя е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно. В случая, доколкото ответникът е търговец, както и предвид липсата на спор относно публикуването на ОУ, съдът намира, че в случай на извод за наличие на облигационни правоотношения между страните, към тях се прилагат и общите условя за 2 взаимоотношенията между „А1 България“ и абонатите и крайни ползватели на обществените мобилни наземни мрежи. След като са общоизвестни, ответникът търговец е бил длъжен да се запознае с тях.

По иска за вземанията по договор М5932994/19.02.2018 г.:

По този договор се претендират единствено такси за предоставяне на услуги, свързани с достъп до интернет.

За установяване наличието на облигационни отношения по договора ищецът е представил писмени доказателства. Видно от анекс от 16.08.2020 г. и констативния протокол към него /л. 7 и 8/ ищецът е поел задължение да предоставя на ответника достъп до интернет срещу месечна абонаментна такса от 120 лева без ДДС /144 лева с ДДС/, а от констативния протокол към него – че услугата е активирана. И двата документа са подписани за клиента от Т.А.а, за което лице няма данни да е снабдено с представителна спрямо ответника власт да сключва договори. Ето защо за възникване на облигационното отношение по този договор е необходимо да се установи осъществяването на фактическия състав на чл. 301 ТЗ – узнаване от търговеца за сключената без представителна власт сделка и липсата на незабавно противопоставяне. Съгласно ССчЕ /таблица на л. 386/ три от процесите фактури – тези с № 441848042/29.12.2021 г., 443360602/26.01.2022 г. и 444867378/25.02.2022 г., в които е начислена цена за достъп до интернет в размер на 120 лева, са приети и осчетоводени при ответника чрез включването им в справки-декларации за съответните месеци и в дневника за покупки, както и че е ползван данъчен кредит. Към момента на осчетоводяване на фактурите ответникът е узнал за поетите по анекса задължения. Не се доказа незабавно противопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ, а и изобщо противопоставяне /доколкото в молба от 28.06.2023 г. – л. 212 от делото ответникът признава да е ползвал интернет по „два интернет номера“/. Ето защо съдът намира за доказано наличието на облигационно правоотношение между страните със съдържанието на описания анекс.

По силата на договор от 23.12.2021 г. ищецът се е задължил да предостави на ответника достъп до интернет с номер 301003141375 срещу месечно възнаграждение от 150 лева без ДДС /180 лева с ДДС/. На 31.01.2022 г. е сключен договор за предоставяне на услуга А1 Cyber Backup, като в приложение № 1 са предоставени 2 брой пакети по 20 лева без ДДС всеки.

Тези договори са подписани за ответника или от законния представител /неавтентичността на подписите на когото ответникът не доказва/, или от упълномощени от него лице – Б.Б.. Последният е снабден с представителна спрямо дружеството власт да извършва всякакви правни и фактически действия – видно от пълномощно на л. 318 от делото. Възражението на ответника за липса на превод на договорите, подписани от управителя, не са относими към действителността им. Първо, няма твърдения последният да не владее български език, второ – тези факти не могат да се подведат под фактическите състави на основанията за недействителност. Ето защо и съдът не следва да ги обсъжда. Предвид изложеното съдът намира за доказано наличието на облигационно правоотношение с посоченото съдържание.

Във фактура № 441848042/29.12.2021 г. е начислена такса за достъп до интернет в размер на 144 лева с ДДС. По фактури с № 443360602/26.01.2022 г. и № 444867378/25.02.2022 г. – по 324 лева с ДДС – таксите за достъп до интернет по двата абонамента, описани по-горе. Във фактури

№

446631776/25.03.2022 г.,

448132719/27.04.2022 г.,

3

449627555/25.05.2022 г. и 451130192/27.06.2022 г. са начислени цени на горните услуги, както и на тези по договора от 31.01.2022 г.

Както беше посочено по-горе, изпълнението на задълженията на ищеца се доказва и от факта на осчетоводяване на 3 от фактурите, с което конклудентно ответникът признава изпълнението, и с оглед конкретното му признание в посочената молба – че ползвал интернет по два номера. Съгласно заключението на СТЕ на 27.05.2022 г. предоставянето на услугите по договора е преустановено - виж л. 328 и пояснението на л. 331.Ето защо съдът намира, че ищецът доказа в периода 23.11.2021 г. – 27.05.2022 г. да е предоставил услуги. По описаните 5 фактури /за ползвани услуги до 22.05.2022 г./ за ответника е възникнало задължение за плащане на цената в размер на 2362,18 лева. За периода 23.05.2022 г. – 22.06.2022 г е начислена сума от 498 лева с ДДС по фактура № 451130192/27.06.2022 г., като за периода до датата на спиране на услугите 22.05.2022 – 26.05.2022 г. се дължи цена, пропорционална на дните, за които е предоставена услуга, която съдът по реда на чл. 162 ГПК изчисли на 66,40 лева /като раздели сумата на боря на дните, за които е начислена цената, и я умножи по броя на дните, за които е предоставена услугата/. Следователно за периода 23.11.2021 г. – 26.05.2022 г. се дължи цена на услуги в общ размер на 2 428,58 лева.

Действително в договорите и ОУ е предвидено право на доставчика да спре или ограничи достъпа до услугите при определени предпоставки, сред които и забава в плащането на задълженията. Това му право обезпечава освобождаването му от отговорност за вреди от спирането на услугите, но не и правото му да получи цената за тях, доколкото те не са доставени – били са спрени. В договорите и ОУ липсва уговорка, според която клиентът да дължи цената на услугата, макар достъпът да е спрян /в чл. 40ж е предвидено единствено, че ме се връща предплатена цена/. Ето защо съдът намира, че за периода след преустановяване на достъпа до интернет ответникът не дължи плащане на цена - начислената по фактура № 451130192/27.06.2022 г. за сумата над 66,40 лева и начислената по фактура № 452786863/27.07.2022 г.

Предвид изложеното и доколкото ответникът не доказа погасяване, искът за заплащане на цена на услуги по договор М5932994/19.02.2018 г. следва да бъде уважен за сумата 2 428,58 лева и за периода 23.11.2021 г. – 26.05.2022 г., а за разликата до пълния предявен размер от 3004,18 лева и за периода 27.05.2022 г. – 22.07.2022 г. – отхвърлен.

По иска за вземания по договор М4727522/02.10.2015 г.:

Наличието на облигационно правоотношение по договора и анексите и приложенията, включително и сключени при условията на чл. 301 ТЗ, се установява от: 1/ представените по делото договори и анекси към тях; 2/ от факта, че фактури с № 441753462/29.12.2021 г., 43267521/26.01.2022 г. и 444775055/25.02.2022 г. – за услуги, подробно описани във фактурите, доставени до 22.02.2022 г., са осчетоводени от ответника /което се установява от заключението на ССчЕ/; 3/ от факта, че услугите за номерата, посочени в таблица № 1 от заключението на СТЕ са били активни до 26.05.2022 г.