Решение № 7 от 04.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Пловдив, 04.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20225330205884 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № BG28032022/5800/Р8 – 518/ 15.09.2022 г., издадено от Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което на А. И. Л. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800,00 /хиляда и осемстотин/ лева за нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП .

С жалбата и в съдебно заседание, действащ чрез пълномощника си адв.

К., жалбоподателят поддържа конкретни възражения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на атакуваното постановление, като моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител – юр. В. оспорва жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение, съответно обжалваното Наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по 1 същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията за този извод са следните:

От съдържанието на АУАН и НП се установява, че същите са издадени за нарушение извършено при следните фактически параметри:

На 28.03.2022 г., в 06,53 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно – пропускателен пункт Кулата, е пристигнало пътно превозно средство с рег. № ***, вид влекач, марка и модел Мерцедес Актрос 1848 ЛС, с обща техническа допустима максимална маса – над 12 тона, брой оси – 5, управлявано от Л..

След извършена проверка от страна на контролните органи е установено, че на 15.03.2022 г. в 11,04 часа, горепосоченото пътно превозно средство /ППС/ с рег. № ***, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Цитираното превозно средство е засечено на 15.03.2022 г. в 11,04 ч. по път А – 1, км. 107+663, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Като място на нарушението е посочен път А – 1, км. 107+663, за който се събира такса за изминато разстояние – тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20.02.2020 г. за приемане на списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите 2 съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно - наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН.

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н.д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация.

Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.

Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание чл. 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който деецът бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС №1/1953г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия 3 правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими факти за преценка съставомерността на деянието).

В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически критерий: АУАН и НП ще съответстват на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация.

В обратния случай:

- ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или

- ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца,

- или ако едва от акта на съда деецът може да разбере, за кои от неясно описаните в АУАН и НП фактически положения реално му се повдига административно обвинение и бива наказан

НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на наказания субект.

Точно такъв е и процесният случай.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗП: „За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние“.

В т.1 и т.2 на чл. 10, ал.1 ЗП са посочени и двата вида пътни такси:

- т.1: „такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса 4 дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа“;

- т.2: „такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси.“ Съгласно регламента на чл. 10б, ал. 3 ЗП Тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

Същевременно в чл. 179 и чл. 187а ЗДвП са предвидени три категории субекти, които носят отговорност за допуснато управление на МПС по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна/тол такса - това са собственикът, вписаният ползвател или действителният водач на МПС.

Установените от законодателя три категории субекти, които могат да носят отговорност по дадения административен състав, безусловно е налагало при описание на съставомерните признаци на нарушението в АУАН и НП да се посочи в какво качество е наказан жалбоподателя, за да може съдът да извърши преценка правилно ли е определена пасивната му легитимация.

Подобно посочване в АУАН липсва, като от вниманието на съда е невъзможно да убегне и заявеното от свид. К. – актосъставител по отношение на процедурата по съставяне на АУАН. Свидетелят с категоричност сподели, че при съставяне на АУАН не се изследва авторството на вмененото административно нарушение, като в действителност водачът на процесното ППС е „принуден“ да се съгласи да му бъде съставен АУАН в противен случай не би могъл да премине границата. От изложеното е видно, че отговорността на дееца е ангажирана на база предположението, че щом е управлявал МПС на 28.03.2022г., то той е бил водач и към 15.03.2022г., което противоречи на базисния принцип закрепен в чл. 303, ал.1 НПК, че присъдата 5 не може да почива на предположения.

Подобно посочване /относно това в какво качество е наказан жалбоподателят/ липсва и в НП, като на нито едно място в иначе просторното като съдържание НП не се съдържат твърдения, че жалбоподателят е бил водач на МПС към датата на извършване на вмененото нарушение - 15.03.2022г. , или че е собственик на същото или регистриран ползвател.

По този начин фактическите параметри на повдигнатото административно обвинение са останали изцяло неясни, което от една страна съществено накърнява правото на защита на наказания субект, а от друга прави изцяло непроверима волята на наказващия орган, доколкото приетата в НП фактическа обстановка е с неясни фактически очертания.

Допуснатият порок в съдържанието на НП е неотстраним на съдебна фаза чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на етап съдебно следствие какво е съставомерното качество на наказания субект, което обуславя административно-наказателната му отговорност.

Това е така доколкото с ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г. се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.

В същия смисъл са и разкритите с ТР № 8/2021г . на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт.

При липса на надлежно изложение на съставомерните факти обаче / в случая специално качество на санкционираното лице, което го превръща в годен субект на нарушението/ единственото правомощие на съда е да отмени НП.

В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено 6 процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.

Разпечатката съдържа 45 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d7479a2a-532d-44bf-a04c-a82652356ed0