Решение № 10 от 04.02.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Червен бряг, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Административно наказателно дело № 20254440200314 по описа за 2025 година на Районен съд - Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.59 от ЗАНН Съдебното производство е образувано въз основа жалба на Х. А. Р., с ЕГН:

**********, от гр. Кнежа, общ. Кнежа, обл. Плевен, ул.***, подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление № 25-0374-000686/02.10.2025г. на Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, с което за нарушение на чл.137а, ал. 1 от ЗДвП е наложено на основание чл.183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП административно наказание ГЛОБА в размер на 100,00 лв. или 51,13 евро за това, че: в град Червен бряг на улица „***“ до номер 8, с посока на движение към улица „***“, управлява собственият си товарен автомобил Фолксваген с регистрационен номер ***, като при движение не е поставил обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, е извършил: 1. Водач на МПС от категории М1, М2, МЗ И N1, N2 И N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което виновно е нарушил чл.137а, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление жалбоподателят Р. обжалва същото, като излага подробни доводи. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Х. А. Р. - редовно пР.ан, явява се лично и с адв. Ц. А.-АК Плевен с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Моли настоящият съдебен състав да отмени НП и наложеното с него административно наказание „Глоба" в размер на 100,00 лв. или 51,13 евро.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата Началника на РУ МВР гр. Червен бряг, ОДМВР-Плевен редовно пР.ан в съдебно заседание не се представлява.

Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид възраженията на страните и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от санкционираното лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

1

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Предмет на преценка в настоящето производство е, както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон. Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и надлежна страна. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. С Наказателно постановление № 25-0374-000686/02.10.2025г. по описа на ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, на Х. А. Р., с ЕГН: **********, от гр. Кнежа, общ. Кнежа, обл.

Плевен, ул.*** е наложено административно наказание - Глоба в размер на 100,00 лв. или 51,13 евро.

Жалбоподателят изцяло оспорва констатациите, изложени в наказателното постановление. Твърди, че описаното, както в акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № GA4615608/17.09.2025г., така и в Наказателно постановление № 250374-000686/02.10.2025г. не отговаря на действителната фактическа обстановка, която била следната:

При извършване на проверка на 17.09.2025г. Р. обяснил на контролните органи, защо не е поставил обезопасителен колан и им предоставил медицински протокол, които винаги носи със себе си. Тъй като акта бил съставен, органите на МВР, го накарали да се подпише, като му обяснили, че ще докладват на началника протокола, които им предал.

Жалбоподателят счита, че са били налице обективни причини да не си постави обезопасителният колан, визирани в текста на чл.137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

Според жалбоподателя гореописаната обстановка изключвала констатацията на органа в акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № GA4615608/17.09.2025г. и в Наказателно постановление № 25-0374-000686/02.10.2025г.

По делото са представени и вложени, следните писмени доказателства - копие от АУАН № GA4615608/17.09.2025г.; копие от Наказателно постановление № 25-0374000686/02.10.2025г.; Медицински протокол на JIKK № 346 от 03.06.2025 год., с право на освобождаване от поставяне на предпазен колан.

За установяване на релевантните за делото факти и обстоятелства са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите: актосъставителят П. П. Д. и свидетелите Ц. Г. Х. и В. С. Д..

От показанията на актосъставителят П. П. Д. се установява, че в деня на проверката били с колегата Ц. Х., намирали се на ул. „***“. Колегата му спрял за проверка жалбоподателя, защото забелязали, че се движи без поставен обезопасителен колан. При проверката станало като недоразумение, жалбоподателя Р. представил свидетелство за ТЕЛК, че го освобождават от поставяне на колан, но въпреки това АУАН-а вече бил съставен. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Д. в тази им част, тъй като същите са непротиворечиви и последователни.

От показанията на свидетеля Ц. Г. Х. се установява, че били на улица „***“ с колегата му. Спрели жалбоподателя, тъй като към момента и преди това го били засичали, че се движи без обезопасителен колан. Казали му да изчака в автомобила. Той заявил, че има документ, който го освобождава от поставяне на обезопасителен колан. Като разбрал Р., че има съставен акт, станал по агресивен.

Съдът кредитира до голяма степен показанията на двамата свидетели П. П. Д. и Ц. Г.

Х. като достоверни, дотолкова – доколкото правилно са възприели, че моторно превозно средство е извършило нарушение по ЗдвП, но относно това дали водача на МПС-то, описано в АУАН-а и НП е извършило нарушението умишлено, настоящият съдебен състав остава скептичен.

2

Свидетелят В. С. Д., споделя пред съда, че тръгнали с камиона на Р. от магазин за строителни материали, като веднага след това ги спрели за проверка. Полицаите извикали Р., като последния взел от колата документи и отишъл при тях. Документа, който взел със себе си Р. бил със съдържание, че е освободен от поставяне на колан. Но според свидетеля Д. полицаите първо му написали акта, след това му изискали медицинския документ.

Процесуалният представител на жалбоподателя в открито съдебно заседание взима отношение по казуса като изразява защитна теза по същия, изразяваща се в това, че оспорва изцяло фактическата обстановка, не отрича обстоятелството, че Р. е бил без колан. Посочва, обстоятелството, че жалбоподателя притежава ТЕЛК, в който било описано, каква операция му е извършена и че същия не трябва да поставя обезопасителен колан. Касаело се за сърдечна операция на клапа на аортата, и поради това, че колана минава от ляво рамо, точно през средата, където е сърцето на човек, тройната лекарска комисия е издала предписание, да не поставя обезопасителен колан. Счита, че са налице основанията предвидени в закона.

Моли да се отмени наказателното постановление на началника на РУ Червен бряг.

При така приетото за установено от фактическа страна и въз основа на горните доказателства СЪДЪТ намери така депозираната жалба за основателна по следните съображения:

В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че на процесната дата, жалбоподателят е управлявал л.а. с рег. № ***, в посочения пътен участък, без поставен обезопасителен колан. Доводът на жалбоподателя за отмяна на НП е, че е налице хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП, освобождаваща го от това задължение, в подкрепа на което представя писмени доказателства – медицински документи.

Разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП императивно повелява, че водачите и пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Това, на което се противопоставя жалбоподателят, е обстоятелството, че въпреки че е обяснил на контролните органи за причината, поради която не е спазил предвиденото в закона задължение да шофира с колан, представил и решение на ТЕЛК в подкрепа на твърденията си, с което според него актосъставителят се запознал след съставянето на АУАН-а, тези обстоятелства не са били взети предвид.

Нормата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП предвижда изключения при изпълнение на задължението за поставяне на предпазен колан при управление на МПС, поради което задължението вменено на водачите на МПС, не е безусловно. Съгласно чл.137, ал.2, т.2 от ЗДвП могат да не използват обезопасителни колани лицата, чието физическо състояние не позволява използването на такъв. Видно е от представените и приети от съда писмени доказателства, че жалбоподателят е с установена трайно намалена работоспособност, поради проведени хирургични интервенции във връзка със заболявания, както и други диагностицирани заболявания, свързани със сърдечна операция на клапа на аортата.

С оглед събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства може да бъде направен извод, че физическото състояние на жалбоподателя предвид претърпените операции е такова, което го освобождава от поставянето на предпазен колан при шофиране.

Издадените медицински документи представени в съдебното производство и Медицински протокол на JIKK № 346 от 03.06.2025 год., с право на освобождаване от поставяне на предпазен колан, приложено към жалбата депозирана чрез административнонаказващия орган, не се оспорват от насрещната страна. Задължение на органа, налагащ административни наказания, е да събере всички необходими доказателства във връзка с 3 констатираното нарушение и едва след това да пристъпи към преценка дали да издаде наказателно постановление, правило изрично предвидено в чл.52, ал. 4 от ЗАНН.

С оглед тези доказателства съдът счита, че жалбоподателят е сред лицата, попадащи в хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП, т.е. физическото му състояние не е позволявало използването на обезопасителен колан, поради което не е бил задължено лице по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. По изложените съображения съдът приема, че не е извършил виновно вмененото му административно нарушение и същият не следва да бъде санкциониран за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Материалният закон е приложен неправилно от страна на административнонаказващия орган, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Независимо от изложеното съдът намира за необходимо да посочи, че дори и да се приеме, че жалбоподателят не е бил освободен от задължението да ползва обезопасителен колан и че същият е извършил административно нарушение, то последното несъмнено би се явило маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Безспорно е наличието на заболяване у лицето, което е водело ако не до невъзможност, то поне до значителен дискомфорт при ползването на колан - извод, за формирането на който не е необходимо наличието на специални знания. Поради това ако се счете, че е налице административно нарушение, същото несъмнено би се отличавало с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, което отново би обусловило отмяната на процесното наказателно постановление.

По разноските: На основание чл. 63д, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният не е направил изрично искане за присъждане на разноски, но са посочени такива в размер на 25,56 евро, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение, същите са в минимално определения в чл.18, ал.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Плевен, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 г. на Върховния административен съд.